Методиката на Мария Монтесори, концентрирайте се да развиете доброто в детето

maria-montessoriКратка биография на Мария Монтесори

Мария Монтесори е една от най-ярките и противоречиви личности, живяли в Италия през последното столетие. До въвеждането на еврото като валута, ликът й се отпечатва на банкнотите от 1000 лири. Тя е родена в малкото провинциално градче Киаравалепрез 1870 г. Баща й е правителствен чиновник, а майка й е от старинния род Стопани, от който са произлезли много известни италиански учени. Макар че по-късно Мария става известен педагог и автор на 25 книги за възпитанието на децата, в като млада тя се противи на намеренията на родителите й да я направят учителка. В Италия до края на 19 век тази професия се счита за традиционно женска, а Мария изгаря от желание да се занимава например с медицина, което тогава е изключително мъжка професия.

Още от малка Монтесори проявява интерес към естествените науки. Куклите не са й интересни и мястото им се заема от учебници по математика. Малкото момиче решава задачи навсякъде, дори и в тъмнината на театралната зала. Тя заявява, че иска да учи в гимназия, където по това време не приемат момичета. Но накрая след като получава висок пост в Рим, баща й се предава и записва 12 годишната си дъщеря в техническа гимназия за момчета.

Оказва се, че това не е последното предизвикателство, което Мария Монтесори отправя към обществото. Тя иска да стане лекар, което в католическа Италия се счита за абсолютно невъзможно. Но тъй като никой не успява да се пребори с нейната упоритост, на 26 години Мария завършва медицинския факултет на Римския университет, първа сред жените получава правото на званието „сеньора доторе” и остава да работи в клиниката към Университета. Там неведнъж й се налага да наблюдава лечението на умствено изостанали деца. По това време психиатрията по-скоро е наказвала пациентите си, в това число и малките, и вместо да се лекуват, те се изолират от обществото, държат се заключени в празни стаи, а персоналът не скрива презрителното си отношение към тях. За Мария те са като малки пленници. Никакви действия не се предприемат за развитието на тези деца и те не разполагат с играчки и книги.

Мария натрупва педагогическия си опит, станал основа на знаменития й метод, през 1898г., когато й предлагат да оглави първата римска школа за корекция на поведението, основана в детски приют.

Новата директорка създава нови правила в школата. Служителите са задължени да се отнасят с уважение към подопечните си, а в разписанието се появяват специални уроци, по време на които се изучават развиване на социално поведение и умение да се поддържа лична „среда на обитаване”. Малките пациенти нямат понятие какво е това. Монтесори разработва за тях специални пособия, които децата да ползват и закупува множество играчки за обучение.

Резултатът надминава всички очаквания. След няколко месеца комисия на Министерството на образованието и градският съвет не могат да сдържат изумлението си, тъй като всички ученици на Монтесори успешно минават обичайните училищни изпити. През 1900г. на своеобразната олимпиада на учениците от началните училища, състояла се в Рим, питомците на Монтесори превъзхождат децата от обикновените училища по писане, четене и смятане. Това е като гръм посред бял ден. Резултатите се проверят многократно, но не успяват да ги опровергаят.

Освен от педагогика и психология Монтесори се интересува и от антропология и то най-вече по отношение на въпросите за еволюционното развитие на човек и природните фактори, влияещи на умственото развитие на децата. През 1904г. тя оглавява катедрата по антропология към Римския университет и провежда различни антроположки изследвания в педагогическата област.

През 1907г. на Мария Монтесори се предоставя възможност широко да приложи на практика резултатите от изследванията си и да провери коректността на направените изводи. Италианският милионер и талантлив инженер, директор на „Общество за евтини домове”, се съгласява на провеждането на социален експеримент. Той предлага на Мария Монтесори да създаде в 58 преоборудвани от асоциацията му сгради нов тип предучилищно заведение – дневен приют и детско училище, което получава името „Дом на детето”. В тях Мария Монтесори разработва специална обкръжаваща детето среда, която да стимулира естественото му развитие. Децата прекарват времето от 9ч сутринта до 16ч следобед в „Дом на детето”, съчетавайки свободните игри с молитви, а разнообразната познавателна дейност с песни. Всичко е приспособено към приучаването на детето към самостоятелност и подпомагане на разностранното му развитие.

През 1909г. вече става ясно, че експериментът на Монтесори е напълно успешен. По това време ярката й звезда се утвърждава на педагогическия небосклон. Думата педагог-хуманист излиза извън пределите на Италия и от Испания, Холандия, Англия и Швеция започват да пристигат учители, желаещи да се запознаят с методиката й.

Интересът към системата на Монтесори преживява 2 кулминации през 20 век. Първата е през първата половина на 20 век и е свързана с дейността на Монтесори. По това време тя обикаля много из Европа, изнася лекции в САЩ, Южна Америка и Азия. Във всички посетени от нея места се създават в последствие детски центрове, работещи по методиката й. За кратко време системата й се разпространява по целия свят.

През 1922г. Монтесори е назначена от италианското правителство за правителствен училищен инспектор. Същата година начело на правителството застава фашисткият лидер Бенито Мусолини. В началото на управлението си той приема новата педагогика и оказва правителствена поддръжка на училищата Монтесори, но в последствие се дистанцира. Очевидно е, че идеологията на фашизма и формирането на свободна личност нямат допирни точки.

През 1934г. Монтесори напуска Италия. В продължение на две години тя живее в Испания, но след началото на гражданската война се премества в Холандия, а по-късно по покана на Теософското общество, отива в Индия, където възгледите й се обогатяват от мъдростта на източната педагогика. След края на войната Монтесори се завръща в Европа и продължава дейността си. Номинират я три пъти за Нобелова награда, но през 1952г. в зенита на славата си като всемирно педагог-хуманист, тя умира на 82 годишна възраст.

Вторият пик на популярността на системата Монтесори започва в края на 50-те години и продължава и до днес. Детските градини Монтесори в света са няколко хиляди. В САЩ и Европа специални фабрики печатат дидактическите й материали.

Известната италианска учителка, психолог и доктор Мария Монтесори е автор на собствена педагогическа методика, по която вече 100 години работят най-прогресивните педагози. В началото на миналия век името й се носи от уста на уста в средите на педагозите по цял свят, но и до ден днешен милиони деца всяко утро се отправят към Монтесори училищата. Малко са педагогическите системи, които имат такава дългогодишна съдба. Мария Монтесори е психолог и изключителен наблюдател на детския свят. Тя е една от първите, стигнали до извода, че децата не приличат на възрастните хора и са различни. Това принципно различно, от общоприетото досега, разбиране за детството променя и начините на общуване между възрастните и децата. То ни кара да се съобразяваме с тях, да уважаваме правата им, разбирайки, че децата също се трудят, изграждайки човека в себе си. И може би тяхната задача е най-трудна, тъй като все пак те разполагат единствено с вътрешния си потенциал. Но от друга страна те трябва да направят всичко в света, който в същото време е и по вина на възрастните, толкова сложен.

Мария Монтесори предлага метод за подготовка на свободната личност към отговорност за собствения си живот и съдба. Тя съветва да не учим децата, а да съхраняваме природната мотивация на детето към усвояването на света около него и да поддържаме стремежа му да бъде самостоятелен и отговорен ученик до края на живота си. С помощта на специално подготвена образователна среда, в която се намират децата, и на специално разработени дидактически материали се постигат огромни успехи за формирането у децата на стремеж към самостоятелност и познание. Всички дидактически материали на Монтесори имат удивителна притегателна сила. От привличането към интереса и любопитството, от радостта на живото взаимодействие с конкретен предмет към достигане на вътрешен мир минава линията на вътрешната мотивация на детето, която е основата на неговата дейност. Детето се стреми само да се справя във всичко и се нуждае от съвсем малко помощ от педагога, който наблюдава развитието му и косвено го ръководи, ако е необходимо.

Принципната идея в дидактиката на Мария Монтесори е идеята за спонтанното и опосредствано обучение. Детето се учи с лекота, без да забелязва всъщност, че се учи! Всеки дидактически материал, който се предлага за упражнения на децата има две цели: пряка и косвена. Пряката цел е тази, която поставя детето пред себе си. Например, да направи от купчина кубчета висока розова кула. А косвената е целта на професионалния възрастен, който е измислил розовата кула, за да може детето да се упражнява с нея и незабелязано да развива зрението си, да координира движенията си, да се учи на концентрация и да се подготви за изучаване на математика. Учителите-Монтесори вярват, че децата са любопитни и способни да усвояват заобикалящия ги свят и човешката култура чрез самостоятелна дейност и че те се стремят към независимост и отговорност. Характерно е за тях, че тези учители стоят настрани, пробуждат интереса, оказват помощ на децата и никога не ги притискат. Педагогът откликва преди всичко на главната молба на ученика: помогни ми да се справя сам.

Кратко описание на методиката на Монтесори

Въз основа на антроположките си и еволюционни изследвания, Мария Монтесори смята, че детето преминава през два ембрионални периода: първият, когато се заражда физическото му тяло и вторият, когато се формира психиката му. По време на този процес детето придобива човешки способности, разум и езикови навици и не трябва да му се пречи. Единственият му стремеж е да се развива. Монтесори открива механизъм, с помощта на който детето само формира себе си и тя нарича този механизъм „попиващ (абсорбиращ) ум”. Детето несъзнателно избира от обкръжаващата го среда това, което му помага да се развива. Така сред множеството звуци от обкръжението му, то безпогрешно избира и усвоява човешка реч, а дори и родния език на родителите си. Точно това са звуците, които детето възприема и възпроизвежда с първите си думи и след това в речта си. Същото става и с другите впечатления, които получава детето. То ги попива с цялото си съзнание и от една страна, тези впечатления формират детето, а от друга, създават обширното поле на свободна волеизява, което и определя човешката индивидуалност.

Попиващият ум е особеност на познавателния процес при детето, позволяваща му да се обучава чрез всяка дейност, при това без да е нужно съзнателното му напрягане. Мария Монтесори сравнява съзнанието на детето с гъба: потопена във вода, тя неизбежно я попива, без да полага усилия.

Откриването на абсорбиращия разум у детето дава възможност на Монтесори да направи революция в системата на възпитание и образование. Става ясно защо първият период на развитие на човека е толкова важен. Монтесори казва, че задачата на нейната педагогика е да окаже „помощ в живота на детето, в психическото му развитие, вместо да му се изброяват факти, мисли и думи, които то трябва да запамети”. Трябва да се създаде среда, в която детето, притежаващо огромна съзидателна енергия, да се развива според заложените от природата закони. „Това е нов път, ново направление в обучението: да помогнеш на разума в разнообразните му процеси на развитие, да поддържаш силата му и да укрепваш безбройните му възможности”.

През първите шест години от живота се формира съзнанието на човека с помощта на сетивата – зрение, слух, обоняние и осезание, тактилност и т.н. Монтесори определя най-благоприятните етапи в живота на детето за развиването на различните сетива. Тя нарича тези периоди сензитивни. Сензитивните периоди са периоди на повишен интерес на детето към определена дейност. Тогава много лесно се усвоява новата информация и формирането на навици. Детето само търси в обкръжаващата го среда това, което удовлетворява потребностите му. На човек никога не му се удава да овладее някакво знание толкова лесно, колкото през съответния сензитивен период.

Границите на тези периоди не са точно определени и при всяко дете те може да са по-дълги или по-кратки с няколко месеца.

1. От 0 до 6 години – период на развитие на речта.

През първата година от живота си детето усвоява артикулацията и интонационните особености на родния си език. По време на втората му година речникът му се обогатява, започва съединяването на отделни думи в прости фрази и се усвояват много граматически правила. По време на 2,5 – 3 годишна възраст детето започва да говори с по-дълги фрази, използва съединителни съюзи и местоимения. В тази възраст речта става средство за общуване и управление на поведението. Детето започва да се интересува от писане и четене.

2. От 0 до 5,5 години – период на сетивното развитие.

Когато даваме възможност на детето в първите месеци на живота си да развива и усъвършенства сетивата си, ние подпомагаме развитието на разума му. Според Мария Монтесори „чувственото възприятие е главната и едва ли не единствена основа на умствения живот.

3. От 1 до 4 години – период на усвояване на движения и действия.

Нормалното състояние на будното дете е движението. През първата си година то усвоява собственото си тяло, учи се да управлява отделните му части, да се върти, да сяда и да става. След това започва да усвоява действия с предмети и да усъвършенства движенията на ръцете. Около 4-тата година детето вече е в състояние да усвои практически всички видове движения, които извършва голям човек.

4. От 0 до 3-4 години – период на възприемане на реда.

Детето има нужда от външен порядък в обкръжаващата го среда, то поставя на място предмети, почти ритуално изпълнява различни действия и се придържа към дневния порядък.

5. От 1,5 до 2,5 години – период на възприемане на малките предмети.

Детето изпитва потребност интензивно да извършва леки движения с пръстите и мускулите на ръцете.

6. От 2 до 6 години – период на развитие на социални навици.

Детето започва да идентифицира себе си и намалява зависимостта му от възрастните. Интересът му се привлича от другите деца, формите на поведение в групата, взаимоотношенията с възрастните и връстниците му. То усвоява маниери на поведение. Поведението на детето леко се променя под влияние на средата на общуване, външния ритъм на живот, който се превръща в потребност. Детето „изпробва” различни роли. През този период интензивно се попива и формира културата.

В Монтесори педагогиката има разработени дидактически пособия за всеки сензитивен период, които подпомагат максималното развитие на съответното сетиво, т.нар. развиваща среда. Главната задача на възпитателя е внимателно да наблюдава всяко дете и да определи в кой сензитивен период е към дадения момент, за да му предложи съответното пособие за работа.

В правилно подредената класна стая детето може да стигне до всяко едно пособие. Няма предмет, който то не може да достигне или пипне. Всички мебели са по-ниски от ръста на децата и възпитателите работят „на колене”, за да са на едно ниво с децата. Всички пособия са единични, така че с всяко едно от тях да работи само едно дете. В случай че и друго дете се интересува от същото пособие, то трябва да почака или да помоли за разрешение да работи заедно с другото дете. След като детето приключи работата си с пособието, то трябва да го върне на мястото му и едва след това то може да се вземе от следващото дете. По този начин у децата се възпитава търпение, уважение към мнението на другите хора и старателност.

Ето какво казва Мария Монтесори за общуването с децата.

1. Децата се учат от това, което ги заобикаля.

2. Ако детето е често критикувано то се учи да съди хората.

3. Ако често хвалите детето то се учи да оценява.

4. Ако пред детето се демонстрира враждебност то се учи да се бие.

5. Ако сте честни с детето то се учи на справедливост.

6. Ако често се присмиват на детето то става срамежливо.

7. Ако детето живее с чувство за безопасност то се учи да вярва.

8. Ако често унижавате детето то се учи да се чувства виновно.

9. Ако детето среща одобрение то се научава да се отнася добре със себе си.

10. Ако сте снизходителни към детето то се научава да бъде търпеливо.

11. Ако насърчавате детето то придобива увереност.

12. Ако детето живее в дружеска атмосфера и се чувства необходимо то се научава да намира любов.

13. Не говорете лошо за детето дори и в негово отсъствие.

14. Концентрирайте се да развиете доброто в детето и в крайна сметка няма да остане място за лошо.

15. Винаги се вслушвайте и отговаряйте на дете, което се обръща към вас. Уважавайте детето, което е направило грешка но може сега или по-късно да я поправи.

16. Бъдете готови да помогнете на детето, което е в търсене на нещо и да бъдете незабележими за детето, което е намерило всичко.

17. Помагайте на детето да усвоява знания. Правете това като изпълване обкръжаващата среда с грижа, сдържаност, тишина и любов.

18. В общуването с детето винаги се придържайте към добрите маниери, предлагайте им най-доброто на което сте способни.

ПРОЕКТИ

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“
Стотици българи шестваха по улиците на София на „Парад на буквите“ Организаторите от „Сдружение Азбукари“ ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” - 2
В Алдомировци откриха средище на съвременното Просвещение Иновативна интерактивна класна стая съчетава преклонението пред българското ...

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ ПО ЧЛ. 10А ОТ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА ЗА ...

ПРОЕКТ „WELLBECOME“

ПРОЕКТ „WELLBECOME“
ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА: Основната цел на проекта е да насърчи сътрудничеството и инициативите между младежите ...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В С...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“
Целта на програмата е да разшири социалната и професионална интеграция на хората от уязвимите групи ...

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.


Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

Вашият коментар