От първа част – ТУК:

Кой имаше интерес да не продължи проектът?

Не зная…

А кой би бил в състояние отново да отвори Царичина?

Смятам, че тя няма да бъде отворена. Минали са толкова много години и самото отваряне ще е доста тежък процес. Задавали са ми въпроса, ако се отвори, мога ли да продължа да го водя… Много е тежко… Второ, минаха години, аз вече съм не толкова млада, колкото бях, и да работиш по 14-15-16 часа под земята е изтощително. Трето, едва ли ще се намерят такива първопроходци, каквито бяхме ние, да работят в името на една идея, без да им се заплаща.

Ентусиасти?

-Да, но днес хората ще искат да им се заплаща много, да им се осигурят страхотни битови условия, защото, виждаш ли, трябва да бъдат обезпечени заради това, на което ще бъдат подложени. Тогава беше друго времето. Това, което може сега единствено да се случи, е просто историята с Царичина да придобие своя истински характер, да стане място, което да се посещава, да се разказва за него, а не забравено от всички, омерзено. Там енергията, която излиза, е невероятна. Там може хора да ходят и да се лекуват, защото енергетиката на мястото е много силна.

Един млад българин се ядосваше пред мен, че южните ни съседи един камък да намерят и го легендират, а у нас уникални места остават незабелязани.

Така е. Мен сърцето ме заболя, когато отидохме на мястото да снимаме кратко филмче за представянето на книгата. Точно на това място, където беше нашият лагер, в близост до един от трите дъба, за които споменах, е направено сметище!

Боли ли ви още сърцето и за 4-те изчезнали ваши тетрадки с безценни текстове на непознати писмености, схеми, рисунки, диктувани ви от вашите Учители?

По-късно разбрах от моите Учители, че тази информация е отишла там, където може да се работи с нея и, че се работи усилено, защото тя е нужна, за да може да съществува нашата Земя.

Страхотна новина. Вероятно това ви успокоява?

Да. Така ми казват Учителите, че се работи в името на планетата ни, което за мен е достатъчно.

Какво помните от тези тетрадки?

По време на разкопките вървеше непрекъсната информация от Учителите – като текст и рисунки, и като схеми. Това, което помня, бяха схеми на скафандри, с които космонавтите да бъдат защитени и да могат по-близко да стигнат до силно загрети планети. Една от тях беше Слънцето и с приближаването на космонавт в близост до самото излъчване, тялото му остава неприкосновено. Показваха как специалните скафандри отблъскват лъчите. Показваха как да бъде направен самият материал, от какви пластове; как да бъдат конструирани новите космически кораби. Отстрани имаше схеми, формули, имаше лекарства.

Имаше също оръжия в тетрадките. Много оръжия. Странно беше. Самият войник, облечен с облекло, при което куршумът се връща обратно и той става недосегаем. Това също го имаше в скиците, които те рисуваха и след това пишеха текст, като движеха ръката ми. Препоръчваха да не се използва дървен материал при конструирането на корабите и показваха как да се използва енергията. Това е, което си спомням. Не трябва да прекалявам, за да не кажа нещо, което не е истина… И всичко това изчезна. Изчезна, защото то беше нужно някой да работи с него.

Движеха вашата ръка, за да пише и рисува?

Да, така беше.

Ако се върнем още по-назад във времето, нещо в детството ви подсказваше ли, че расте човек с екстрасензорни способности?

Това, което си спомням от детството е, че съм сънувала гадателски сънища, които след това са се случвали. Това е било реалност. Никога не съм се впечатлявала и никога не съм си мислила, че това е нещото, което, когато порасна, ще промени живота ми. Винаги съм си казвала: „Ами сега, ако направя еди-какво си, знам, че ще получа желаното“. И явно тази силна мисъл и енергия, когато съм била дете, аз съм я използвала като детска игра. Но пак казвам: това е било за мен детска игра. Нищо повече.

По-късно, влизайки вече в пряк контакт с моите космични Водачи и Учители, разбирам, че това не е било детска игра. Просто аз съм се родила така. С времето Те са ме наблюдавали, докато е дошъл важният миг, в който е трябвало да влязат в пряк контакт с мен и да започнем съвместна работа.

Аз съм от малкото хора, с които този космичен интелект контактува. Малко се притеснявам, защото не искам да повдигам егото си, не искам да бъда различна от другите, но са малцина хората в света, които притежават тези способности и получават тази информация. И ние сме свързани с този космичен интелект в името на оцеляването на планетата. Защото за Тях планетата е част от общата космична структура.

Ние сме част от свързаните звена и всяка планета, ако отпадне от общата връзка, ще доведе до дебалансиране. Затова те се стремят да поддържат на всяко едно ниво всяка една планета. Така те поддържат и нас, човеците на земята. Защото ние сме кръвта на земята. Нашият биоритъм е нужен за самата същност на Майката Планета Земя. Ако нас ни няма, планетата ще угасне.

На колко години бяхте, когато изпитахте острата болка в слънчевия сплит, като предвестник на мисията ви да сте проводник между космичния разум и земляните?

На 32, а навърших 33 в края на годината, когато започна проектът Царичина.

Точно на Христовата възраст.

Да…

Какъв беше животът ви преди това?

Бях завършила Националната гимназия за приложни изкуства, специалност керамика, но работех нещо съвсем различно – културно-масовик в хранително-вкусовия комбинат „Христо Ников“. Бях по майчинство вкъщи, както вече споменах. Колкото до онова мое начало като детска игра, днес си давам сметка, че няма случайни случайности – тогава явно е трябвало по този лек начин да придобия контакта.

Винаги съм се питала дали това е истина или не е истина. Не е ли игра на моя мозък? Не е ли чисто земно ниво, някаква подсъзнателна моя способност да улавям и препредавам? Но в годините се доказа, че не съм аз, че контактувам с тези невидими космични Водачи, Учители, както съм ги нарекла, на които на моменти виждам тяхната енергия. Виждам ги, усещам ги с цялата си същност. Но Те са невидими за всички останали, защото няма как да бъдат тук постоянно. Не могат да оцелеят, тяхната среда е друга. Но те са отключили центрове в мен, чрез които аз да мога постоянно да контактувам с тях, дори и да са в дълбокия Космос.

Днес продължава ли вашата връзка с тях?

Продължава. И тя ще бъде, докато съм тук, на Земята. Това ми казват.

Прочети още ТУК: