Елисавета Логинова: Царичина е най-големият експеримент в историята на света 3

От втора част – ТУК:

Кръгът Дуло, сформиран около вас, също е обвит в мистерия. Кое ви мотивира да го създадете?

Той беше създаден малко след затваряне на Царичина. В началото на 1993 г. ме намери известната художничка скулптор Мария Ножарова. Сама ме откри. Покрай всичките писания и репортажи, които изпълваха вестници, списания, радио, телевизия, от негативно по-негативно. Тя сама открива моя телефон, поиска среща с мен, на която каза: „Знаеш ли, аз ти вярвам. Нищо че съм скулптор, имам много познания в областта на древните езици, занимавам се с това и искам да работим заедно. Смятам, че можем да успеем и да създадем схема, по която да видим това, което си написала под диктовка, дали може да се чете“.

И така Мама Мария, както я нарекох, стана моята втора майка и ние започнахме. В началото бяхме една шепа хора – нейната дъщеря Мария Иванова, моят съпруг Илия Логинов, Стойко Стоев и двама приятели Кремена и Асен. Започнахме да си правим сбирки. Първите стъпки бяха да се опитаме да разчетем 2-3 страници, които ми бяха останали след конфискуването на 4-те тетрадки.

Постепенно към нашия екип беше присъединена и Петя Динева, компютърен специалист от Министерство на отбраната. Хората от министерството ни дадоха шанса да бъде организирано такова звено към Военна академия, в която ни бяха отдадени помещения. По това време за началник на Военната академия беше назначен генерал-лейтенант Стоян Андреев.

И така в продължение на година ние работихме над текстовете. Беше трудно, изключително трудно – изписва се всеки знак, проверява се през много, много писмености. Мария ги беше синтезирала, за да можем да стигнем до прочит. Схема от тези писмена съм публикувала в книгата. Стигнахме до заключението, че така няма как да се прочетат много страници.

Трябваше да се създаде компютърна програма, по която да се работи, и ни трябваха средства. Министерството не можеше да отдели толкова средства и аз взех решението, че трябва да напусна Министерство на отбраната, където работех след Царичина. Заедно с Мама Мария и Марина Иванова, Стойко Стоев и моя съпруг Илия Логинов, както и с бившия началник на Генералния щаб генерал-лейтенант Радню Минчев, при когото започнах работа на Царичина, ние сформирахме кръга Дуло.

Постепенно започнаха да се появяват нови членове, известно време в кръга бяха и писателят Владимир Зарев, директорът на Националния литературен музей Любка Крумова… Десетки хора, които през годините идваха и си отиваха.

Имаше една идея, ако членуваш в този кръг, ти или приемаш условията, или напускаш. На което аз се възпротивих. Казах, че в този кръг трябва да присъстват хора на свободна воля. Не можеш да им налагаш правила и методи. Ако ти е интересно, остани и работи. Ако не ти е интересно, си тръгни. Влязохме в конфронтация с някои от членовете, които не искам да споменавам. Те напуснаха, защото искаха да направят структура, подобна на масонската.

Точно за това исках да ви питам – правилата не бяха ли като на една масонска ложа?

Да. Но аз казах, че не искам да бъде така. Защото и Учителите не искаха да бъде така.

Първа международна конференция „Българино, знай своя род и език“ (1997 г.), организирана от кръга Дуло,Столичната библиотека и Националния литературен музей. От ляво надясно членовете на кръга Дуло: Петя Динева, Мария Ножарова, Стойко Стоев, авторката и Илия Логинов, заедно с генл-лейтенант Радню Минчев, началник на Генщаба от 1990 до 1991 г.

Говореше се, че кръгът Дуло се занимава основно с изследване на древна българска история.

Идеята беше да се изследва не само българска история, но през 1997 г. успяхме да осъществим една наша идея – изследването „Пътят на българите и на българския език“. Как е възникнал? Какви са неговите корени?

На тази тема проведохме първата международна конференция в Столичната библиотека. Тя продължи 3 дни и присъстваха и доста представители от чужбина. Чу ни се думата и информацията, която там се получи, беше невероятна!

Не искам да прозвучи шовинистично, но кореновата основа на българския език е в основата на всички говорими езици. И това не е наше съждение, а информация, над която са работили международен екип в продължение на 10 години, за да стигнат до заключението, че кореновата основа на всеки език е старобългарският.

Но това звучи сензационно!

Не мога да си спомня точно коя година е обявено на световна среща в Америка. Попитали на конгреса: „Ако в залата има представители на България, моля да станат“. Казали са им: „Колеги, в резултат на нашите изследвания в продължение на 10 години от… до… – цитират се годините, но не мога да цитирам точно периода –  установихме, че българският език е един от най-древните езици, на база на които са възникнали другите езици“.

В интервю за „Азбукари“ изследователят на древната ни история Павел Серафимов доказва, че сме носители в много голям процент на гените на траките, а не на славяните или така наречените прабългари, както сме учили по история.

Траките също са имали свой език и много развита култура, които са изчезнали. Защо са ни учили така? Защото колкото повече навлизаме в съвременния живот, всичко старо изчезва и по-силните икономически държави налагат и променят историята, и казват, че те са първи. А тези, които са първи, тъй като вече са много слаби, за да доказват какво са, остават в тайна. Ние трябва да се борим, да отстояваме правото си.

Не смятам, че подобни тези са израз на шовинизъм, както споменахте преди малко.

Защото и за това ни обвиняват по повод на Царичина – че това е шовинистична нотка, че ние сме българи и искаме да докажем колко сме силни. Дори и така да е, но водещото не е шовинизмът. Водещото е истината.

Вие сте разполагали с реални исторически факти, които биха сътворили световна сензация, а в същото време нашите южни съседи откровено лъжат, създавайки легенди…

Затова искам да направим Царичина култово място, за което хората от цял свят да знаят, че това е единственото място в света, на което е осъществен контакт между космичен интелект и земен екип. Ако успеем да го направим със съмишленици, ще е прекрасно.

Все още ли скенирате неволно хората по улиците?

Скенирам ги, но се научих да се контролирам, защото това е много шокиращо. Особено в началото, когато изведнъж се случи, не исках да излизам на улицата, или гледах в краката си, защото щом вдигнех поглед, пред мен аз не виждах лица, а движещи се органи и ако имаше болест, усещах миризмата.

Беше ужасно, натоварваше ме, не се чувствах добре. Казах си, че така няма да мога да оцелея. Докъде ще стигна, ако продължи? Моите Учители ми казаха: „Не се притеснявай, това е част от всичко, което ние преоформяме в твоите мозъчни центрове. Ти ще се научиш и само когато е необходимо, ще виждаш това, което трябва, и ще помагаш на този, на когото трябва“.

Скенирам болни хора, когато идват при мен. Това ми помага, за да мога да дам точното лекарство, да преценявам докъде и как лекува и какво мога да направя, защото не искам да лъжа.

Неслучайно сте завършили Лондонския колеж по хомеопатия, нали?

Да,когато се затвори Царичина, трябваше по някакъв начин да продължа, защото тази енергия беше в мен, с мен и трябваше да се реализира. Отначало скенирах само телата на болните и използвах енергията на ръцете си. Лечението имаше ефект. Използвах билкови стари рецепти, но постоянно си казвах, че трябва да има и нещо друго, че това не е достатъчно. Трябва да зная какво и къде да намеря, за да продължа да лекувам хората по някакъв нов начин.

Явно аз предизвиках това мое търсене. При мен дойде един от добрите доктори хомеопати по това време – 1996-а, д-р Вили Тенева. След като ѝ направих скенер на тялото, разказах ѝ за това какво правя, а тя ми каза: „Ти чувала ли си за хомеопатия?“. Казвам, да, точно по това време беше излязло лекарството Осцилококцинум, но нямах представа какво точно е хомеопатията.

Доктор Тенева ми разказа и настоя, че трябва да завърша хомеопатия. В момента беше започнал третият курс за доктори хомеопати в България към Лондонския колеж. Аз се притесних и казах, че не съм доктор, как ще го завърша. А тя отговори: „Как да не си доктор, ти правиш перфектен скенер, ти знаеш всички органи, знаеш как функционират. Няма да ти е невъзможно да завършиш Лондонския колеж и няма да те оставя на мира, докато не кажеш „Да“.

Тогава моят съпруг Илия ми каза: „Аз ще гледам децата, ти ще учиш“, завърших Лондонския колеж по хомеопатия и съм много благодарна на д-р Тенева, че тя откри един нов прозорец пред мен и аз видях една нова за мен перфектна картина, в един нов живот. За мен хомеопатията е най-нежната медицина, която съществува, и е най-истинската медицина. Когато има дисбаланс на енергиите в тялото ни, се появяват болестите. А хомеопатията помага именно да се възстанови този баланс и ние отново да се чувстваме това, което сме и което искаме да бъдем.

Хомеопатията действа както на физично, така и на ментално ниво. Аз не отхвърлям традиционната медицина. Там, където тя е необходима, трябва да се прилага и работя съвместно с доктори. Ние трябва да се допълваме един друг, а не да се отричаме. Важното е в кой момент коя медицина да бъде приложена. Когато е необходимо да се направи операция, тя ще бъде направена, а след това ще продължа аз.

Имам през годините много, много пациенти и всички те се чувстват добре. За мен е важно не да поддържам своето его, че съм най-добрата и от мен по-добър лечител няма. Всеки намира своя лечител, своя доктор, за да се чувства добре. При мен идват тези, които ми имат доверие и ние ставаме приятели, защото, ако не бъдем приятели, ако нямаме взаимно доверие, няма как да се получи лечението.

Прилагате и тибетска медицина?

Да. В началото на 2001 година заминах за Индия, за да се срещна с д-р Долкар – една от водещите докторки, като нейната майка е била личен доктор на Далай Лама. Тя е направила клиника в Тибет и е последовател на своята майка. В посолството ми казаха, че тя не обича да се среща и да работи с други лекари. Имала си своя система и работела така, както тя прецени. При нея се лекуваха служителите от всички посолства, защото ѝ се носеше славата, че е много добър доктор.

Аз все пак реших да опитам. На първата среща тя ме прегледа, след което ѝ разказах защо съм дошла – не защото съм болна, а за да ѝ предложа заедно да направим тибетски център в България и да помагаме заедно в името на всички болни, които имат нужда от по-нестандартна медицина. Тя ме попита с какво се занимавам и й разказах за хомеопатията. Нямаше как да не спомена и за екстрасензорните си възможности.

Тя ми каза да й дам 24 часа за отговор. На следващия ден, когато отидох, отговорът беше: „Да, почваме работа. Кажи ми колко време ти трябва, за да направиш центъра документално в София, и аз ще дойда“.

Тогава посланик беше Едвин Сугарев и и аз му казвам, че доктор Долкар се е съгласила, а той: „Не може да бъде! Ти си първият човек, на когото тя казва „Да“. Това се случи в края на януари 2001 г. Прибирайки се в София, почнах активно да създавам бъдещия център и той беше открит на 11 септември 2001 г. Тогава доктор Долкар дойде с екип в България и ние поставихме началото на нашата съвместна работа, която продължава и до днес в Центъра за алтернативна медицина „Ели Логинова“.

Корица на книгата „Писма от звездите“, изд. „Кибеа“.

„Царичина. Съдбовен контакт“ е седмата ви книга. Преди това сте издали една, която е с писма от Отвъдното – от съпруга ви Илия след като е починал.

Сред седемте си книги тази ми е много любима – „Писма от звездите“. Това бяха писмата на моя Ичо, които започнаха да идват при мен три дни след като той почина. Той си отива през 2005 г. след поредица от лекарски грешки. За мен тази книга е моят „Малък принц“. Така я усещам, така я наричам, защото е много съкровена и е лично между мен и Илия.

На третия ден след смъртта му той изведнъж започна да ми говори и да пиша едно по едно 49 писма, които са поместени в „Писма от звездите“ и затова съм нарекла книгата си така. В книгата Илия разказва какво се случва с човек, когато умира, с какво се разделя, какво преминава през него, когато напуска материята. В тези 49 писма ми разказва къде е там горе, какво вижда.

Специфичното на тази книга е, че от дясната страна са неговите писма от Отвъдното, а от лявата страна аз разказвам най-прекрасните си спомени, свързани с него, от реалния ни живот, от момента, в който се запознахме, когато бяхме на 17 години.

Докато писмата на Илия течаха към мен в продължение на 3-4 дни, аз написах около 15 стихотворения, които са невероятни – за любовта, за раздялата, за смъртта, за живота, за осмислянето на раздялата, за връзката между любимите, когато смъртта ги раздели. Странното е, че нито едно от тези стихотворения не мога да го възпроизведа, но те могат да помогнат на всеки в труден момент.

Такава книга в България няма. Това е книга за двата свята – реалния и нереалния и тя е много дълбока и много помагаща на всеки, който, когато го напусне любим човек, и е хубаво да я има, защото попива сълзите и просто омекотява болката. В продължението й – „Пазачът на живота“, се говори за смъртта. Защото пазачът на живота е смъртта.

Всеки има нужда от такава книга, защото всеки губи любим, който напуска нашия свят. И двете книги може да са в помощ на хората, да не се страхуват от смъртта. Ние всички, живеейки в този видим свят, се страхуваме от невидимото. За мен смъртта е страхът от това, че не знаеш какво ще ти се случи.

Всеки човек трудно понася мисълта, че след смъртта вече те няма за другите, ако няма кой да спомене за теб.

Няма те, но ти оставаш чрез това, което си съградил. И това е начинът, по който смъртта ни учи как трябва да живеем. Това е вибрация, това е информация, която ще помогне на всички, които са след нас. Няма как материята да няма тленност.

Споменахте, че не трябва да се страхуваме от смъртта.

Да, защото не знаеш какво се случва. Няма да си ти. Къде е твоето „ти“? Ние сме материални и имаме его, колкото и да повтаряме „Аз нямам его и не съм материален“. След като се страхуваш дори да се боцнеш, защото ще усетиш болка, значи ти искаш да бъдеш ти. Това е твоето его и твоята цялост и тя не трябва да бъде разрушена. А когато настъпи смъртта, къде отива твоето его и твоето „аз“? Не знаеш. Затова в книгите си разказвам какво се случва – че ти губиш своята индивидуалност и отиваш в тази обща информация, която помага на всички нови, които се раждат.

„Истината, моята истина, истината за теб и мен“ е колкото човешка длан, за да може всеки да я носи със себе си.

Но ти не си отново Ели, Галя или Георги, а се явяваш в една нова симбиоза – ново тяло и нова самоличност. Но не всъщия дух и не в този живот, в който си бил досега. Носиш частици, калейдоскоп от най-различни мънички животи, които правят новото ти „аз“.

Имам си и една друга книжка, която наричам „Моята малка магична книжка“. Озаглавих я „Истината“, а пълното заглавие е „Истината, моята истина, истината за теб и мен“. Тогава Илия беше с перфориран бял дроб, по телефона, обаждайки ми се, пищеше от болка. Казах си, че трябва някак да му помогна. Тогава ми се изписаха 101 постулата, много силни като думи, за да може Илия със силата на словото да преодолее болката. Книжката е малка, за да я носиш със себе си. Когато имаш нужда, задаваш си въпроса, а книжката ти отговаря.

Ще има ли продължение книгата за Царичина?

Да, аз съм започнала втората книга и вярвам, че с редактора на „Кибеа“, с така наречената Дара (Дарина Цветкова – б.а.) ще я реализираме. Чакам Дара просто да каже „Да“.

Елисавета Логинова на занятия по Ки Ен.

Елисавета Логинова е родена е в София, завършва Националното училище за приложни изкуства с керамика. Около нея е сформиран кръгът „Дуло“, в който специалисти получават отговори от представители на Космическия колакториум, чийто земен посредник е тя. Завършва и Лондонския колеж по хомеопатия.

Работи съвместно с тибетски доктори, които прилагат тибетски методи на лечение в нейния Център за алтернативна медицина. В него се обучават и желаещи на получената от Космическия разум енергийна система за физическо и ментално възстановяване – Ки Ен. Преди „Царичина – Съдбовен контакт“ е издала 6 книги с основна насоченост и мисия да помага и информира хората.

Преди да излезе в отпуск, Елисавета Логинова изпрати специални поздрави на екипа на „Сдружение Азбукари“ и лично на председателя Цвета Кирилова. Каза още, че чака с нетърпение да се върне и да се включи в инициативите на сдружението, за да се множи доброто за България!

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

За баба Дора, демокрацията и още нещо

Спрете това, което държавата прави с нас, призова жената, която за един ден стана символ на Родината. Детелина Денчева ХХІ … Прочети повече

Елисавета Логинова: Царичина е най-големият експеримент в историята на света 3

От втора част – ТУК: Кръгът Дуло, сформиран около вас, също е обвит в мистерия. Кое ви мотивира да го … Прочети повече

Елисавета Логинова: Царичина е най-големият експеримент в историята на света 2

От първа част – ТУК: Кой имаше интерес да не продължи проектът? Не зная… А кой би бил в състояние … Прочети повече

Елисавета Логинова: Царичина е най-големият експеримент в историята на света

България трябва да се гордее, че тук беше осъществен първият контакт между космически разум и земен екип, казва феноменът, под … Прочети повече

Кметът на затвора идва 2

Първа част – ТУК: „Работя в библиотеката, там е моят офис“, шегува се той. Успял е да събере хубав екип … Прочети повече

Други новини които може да харесате

Вашата количка
0