„Българската народна песен, българското народно хоро, приказките, гатанките, пословиците, поговорките, носиите са световен феномен“, казва хореографът на Клуб „Витоша“.

Продължение от ПЪРВА ЧАСТ

Радославе, наблюдавали сме участието на Клуб „Витоша“ и на традиционния световен мост „Пробуждане с хоро“ на 3 март, на „Парада на буквите“ на 24 май, и двете събития организирани от „Сдружение Азбукари“. В „Парада на буквите“ имаше много вълнуващ момент – ваши танцьори обучаваха дечицата на стъпки от хоро. Танците въздействат не само на хората, които се обучават в групи, а и на тези, които не ходят на занятия.

„Парадът на буквите“ беше едно страхотно ново начинание на „Сдружение Азбукари“, което им пожелавам да се превърне в традиция по същия начин както „Пробуждане с хоро“. А конкретно за него, повечето хора, които следят дейността на „Сдружение Азбукари“ и нашата дейност, знаят, че успяхме и това да направим тази година, въпреки пандемията и ограниченията в залите.

Благодарение на модерните технологии и средства за комуникация „Сдружение Азбукари“ заедно с нас успя да проведе и тазгодишното издание на „Пробуждане с хоро“ не в парка, където беше забранено, а в зала, с всичките мерки за безопасност. Заснехме концерта в нашата репетиционна зала в центъра на София и го излъчихме онлайн във всичките наши фейсбук страници и в ютюб канала и сайтовете на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“. За наше огромно щастие успяхме за пореден път да достигнем до хиляди българи в целия свят.

Един изключително богат спектакъл от 3 часа и половина, и в който ти беше главен хореограф…

Да, и с колегите ми също от „Витоша“ успяхме с танц да придружим всичките музикални изпълнения на певците по време на концерта и да изиграем един наш танц. Страхотно беше и за певците, и за музикантите, и за танцьорите.

Беше изключително вълнение, тъй като това беше първото събиране с творческа цел след голямото затваряне миналата година, след голямото стоене вкъщи, след големия творчески застой. Наистина това беше страхотен празник не само заради националния ни празник 3 март, а и заради това, че толкова много творци и хора на изкуството от фолклорната сфера на България се събраха на едно място.

На колко места в София клуб „Витоша“ има групи?

Към момента локациите, на които имаме групи за народни танци, все още са 7, толкова са и преподавателите по народни танци, без да броя тези по класическия балет. Имаме зали за занимания в бившия хотел „Плиска“, в Зона Б5 зад мол „София“, в центъра на бул. „Мадрид“ и на бул. „Христо Ботев“. Няколко групи имаме в „Манастирски ливади“, в центъра отново на ул. „Цар Самуил“ и в „Хиподрума“, където е и залата, в която вече 10 години упражняваме своята творческа дейност. Там е и единият от ансамблите на „Витоша“ и от тази есен ще бъдат 2 от новите детски групи. Предстои ни, ако обстановката позволи, отваряне на нови групи за начинаещи възрастни и на нови детски групи.

Ще продължиш ли преподавателската си работа в училище?

Да, ако децата не минат на дистанционно обучение. Учител съм по хореография в едно от двете големи столични училища с такива профили – 140-то СУ „Иван Богоров“ в Обеля. А от няколко години има и професионални паралелки с професия „танцьор“.

Как да се свържат с вас хора, които биха искали да се запишат, или да заведат децата си?

Имаме много удобна форма за контакт в нашия сайт „Клуб по народни танци „Витоша“ – Фейсбук страницата на клуба е доста богата на снимки, видеа, събития, където също доста от хората успяват да се запишат. Най-лесно е да се обадят и по телефона на номер +359 893 42 42 54.

Хореограф си и на ансамбъл „Български ритми“, той отделно ли е от клуб „Витоша“?

Той е професионален ансамбъл и колкото и да е отделно от клуб „Витоша“, толкова и сме заедно. Аз съм главен хореограф на „Български ритми“ от 6 години, откакто работя с него. Повечето хора знаят, че ансамбълът съществува повече от 56 години. Създаден е от Димитър Митев, който е главен художествен ръководител и до днес и който е поверил главната художествена дейност на мен, а пък административната и мениджърска дейност – на моя колега, с когото изключително добре и успешно работим от 6 години, г-н Рангел Вангелов.

За хората, които приемам като танцьори в ансамбъл „Български ритми“, едно от условията е да бъдат професионалисти, тоест да са учили и да са завършили успешно профилирано или професионално средно или висше училище. Има и такива, които не са завършили, но пък имат опит в други ансамбли и се справят доста добре и на изключително професионално ниво на сцената.

Впоследствие вече в работата ми с тези професионални кадри като танцьори пък се вижда кои от тях имат афинитет към преподаването, към ръководенето на хора, към мисленето си, към мисленето на техни авторски етюди и танци. После някои от тези хора, като натрупат опит като танцьори, стават и преподаватели в клуб „Витоша“. Всички преподаватели във „Витоша“ са и действащи към момента артисти и танцьори в „Български ритми“. Аз също, освен че съм хореограф в „Български ритми“, танцувам активно, когато мога. Когато човек не танцува редовно, излиза и от форма, а в последно време съм повече хореограф и ръководител, отколкото танцьор.

Има една вълна на хора, които иронизират: „Е защо трябва сега да турим калпаците и да тропаме хоро“. Какво би им казал?

Всеки има своя личен избор да практикува и да вярва в това, което прецени. Проблем е, когато започнат да им пречат не само калпаците и хората, ами и културата като цяло. За съжаление се срещан често хора, които са масово културно необразовани и незапознати не само с историята и традиционната ни музикална и танцова култура на българите, а дори и със съвременната култура. Има хора, които не са влизали в театър, които не четат, не се интересуват от нищо. Извинявам се, но само с гледане на телевизия и на новините човек не може да бъде образован и културно интелигентен.

Спомена няколко пъти думата култура, свързана с фолклора и заниманията с фолклор. Някои хора принизяват ролята на фолклора, приемат го като нещо, което бабите им са практикували…

Това си е традиционната култура на България – музикална, танцова, словесна и всякакъв друг вид форми. Тя е явление и феномен, който се е формирал векове наред. Българската народна песен, българското народно хоро, приказките, гатанките, пословиците, поговорките, носиите… Някои хора без да искат или пък умишлено понякога малко неглижират важността и сериозността на това явление. Трябва да се отнасяме към него с по-голям респект, да говорим по-сериозно.

Има хора, които цял живот учат, изследват, записват, възпроизвеждат образците от българското фолклорно наследство. А те са толкова много, че все още има фолклорни образци, които не са записани, изследвани и възпроизведени. Тук говорим за нещо огромно, значимо, което се е формирало по напълно естествен начин. Не като сега – хората идват в клуба ни, научават за някакъв определен период от време определен брой хора.

Но тези хора, за да достигнат сега до нас и ние да ги преподаваме на съвременниците ни, са се формирали в цяла България и в различните махали, села, по различни поводи. Някои хора са обредни, други са свързани само с конкретен обичай. Някои са за мегдана, други сватбарски… За всичко това ние можем само да бъдем благодарни, че е записано и извадено по някакъв начин тогава, когато все още е могло, от хората, които са се занимавали с него. Благодарение на теренните проучвания на фолклористи и етнолози, музиколози, краеведи, етно хореолози и т.н.

И какво излиза – че трябва всички тези иронизиращи хора да видят фолклора през очите на чужденците, които продължават да се дивят от богатите ни ритми и костюми, за да оценят богатството на нашия фолклор…

Може много хора да са го приели като даденост, може да е вярно и това, че когато имаш нещо, не го оценяваш, докато не го загубиш. Културно образованият човек, всеки, който поне малко се поинтересува, ще разбере, че това са неща, които са гениални, предвид времената, в които са измислени, и предвид образованието, бита и живота на хората, които са ги сътворили. Те са измислени от обикновените селски хора, които са живели в своя бит и култура. По цял ден на нивата… От един овчар например, който пасе овците и със своето ръчно издялано кавалче измисля и композира мелодии, които след това се изучават по цял свят и се гледа на тях като на феномен.

… И това се изучава в най-престижните световни музикални и танцови училища…

Нормално е, на много малко места по света се срещат неравноделни ритми като нашите, и то в такова голямо разнообразие на ритми, темп, стилове… И това е измислено не от човек, който цял живот е учил и е изследвал музиката, а от обикновен овчар например. Само по себе си това е достатъчно зрелищно.

Виждала съм те да се хващаш на хорото с дъщеря си Емилиана на раменете. Опитва ли се тя вече да играе хоро?

Тази година тя навърши 4 години. И да не иска, Емилиана е постоянно с мен и с майка си по танцовите зали. Засега със съпругата ми Даниела не я подбутваме към танците на всяка цена, но по всичко си личи, че е артистична личност. Но дори и да не продължи да се занимава с танци, а с нещо друго артистично, ние винаги ще я подкрепим. Но сега не държим на всяка цена да е танцьорка, да върви по нашия път, да продължи нашето дело. Всяко нещо с времето си.

Даниела е танцьор и артист, работи в ансамбъл „Българе“, а как сте със съперничеството на професионална основа вкъщи?

Не работим заедно, но Даниела много ме подкрепя във всичко. Смятаме, че хората, когато са семейство и са в една гилдия, е по-добре да не са на едно място, защото тогава се смесват семейните с професионалните спорове. А това е излишно напрежение. И двамата с Даниела сме много емоционални и темпераментни хора, много сме запалени по това, които правим и не винаги сме на едно и също мнение, което пък ни провокира да имаме и много творчески спорове. Работили сме заедно и с годините сме установили, че когато сме на отделни места, ни е малко по-спокойно поне вкъщи.

За какво мечтаеш в професионален план?

Към момента мога да кажа, че нещата, за които съм си мечтал, и такива, за които дори не съм мечтал, а са вече реалност. Мога да кажа, че съм един мечтател и не спирам да развивам хоризонтите си, да чета, да се образовам, да търся новите неща, които не знам, за да съм в крак с времето. Стремя се да съм повече културно образован, да се развивам и като творец.

Част от мечтите и плановете ми за бъдещето са да създам едни по-сериозни сценични произведения във всичките звена, с които работя, както и с професионалния ансамбъл „Български ритми“. В творческите ми планове влиза да направим няколко малко по-сериозни атрактивни сценични продукти, които да добавим в репертоара.

„Български ритми“ е частен ансамбъл и за да може работата да върви и хората да работят и съответно да се изхранват с това, трябва да се продаваме добре като културен продукт. Искаме да въведем нови неща, нов репертоар, по-атрактивен, с хубава авторска музика. Това също с времето си.

Във „Витоша“ в ансамблите също имам планове да изградим няколко нови сценични постановки с по-висока художествена стойност, пресъздаващи стари български обичаи. С учениците от 140-то училище също сега в момента подготвям за новата учебна година две по-сериозни музикално-драматично-танцови творчески постановки, които да включим пък в техния юбилеен концерт, който ще бъде през месец февруари в зала 1 на НДК.

Дори и тези планове да не се сбъднат в следващите два творчески сезона, аз вярвам, че когато човек е упорит, когато прави нещо с любов, когато знае, че това е истинското, рано или късно нещата се случват.

Творческата биография на този удивителен млад мъж е изключително богата. Радослав Тодоров е на 32 години и е основател и главен художествен ръководител на Клуб по народни танци „Витоша“ – най-голямата формация за фолклорни танци в България, със 7 локации за занимания и 2 ансамбъла.

Още като дете Радослав открива страстта си към танците в детския танцов състав на ТА „Боговица“ към НЧ „Средец“ с ръководител Цветанка Арсова. Продължава в Детско-юношески фолклорен Ансамбъл „Изворче“ под ръководството на акад. Красимир Петров, Рахила Петрова и Иван Иванов.

През 2003 г. е приет в Национално училище за танцово изкуство – София, което завършва с отличие в класа на Христо Иванов. Още по време на средното си образование е назначен на работа във Фолклорен ансамбъл „Български ритми“ с ръководител Димитър Митев, а след това и в спектакъла „Легендата – Орфей и Евридика“ под режисурата на Лили Игнатова.

Веднага след завършването си през 2008 г. е приет като артист-изпълнител в трупата на Нешка Робева, където 2 години по-късно става солист. През 2012 г. е приет като солист в Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. От 2014 г. е хореограф на Професионален фолклорен ансамбъл „Български ритми“, чийто първи самостоятелен концерт организира на 3 март 2018 г., по време на инициативата на “Сдружение Азбукари” „Пробуждане с хоро“ в парк „Заимов“. Впоследствие организира още 3 концертни програми на ансамбъла по случай националният празник на България през 2019, 2020 и 2021 г.

Организира и режисира концерт-спектакъла по случай 55 години ПФА „Български ритми“ на 26 октомври 2019 г. От 2015 година до сега поставя хореографията на над 400 музикални произведения в повече от 100 издания на телевизионното предаване на БНТ – „Иде нашенската музика“ с режисьор Димитър Шарков и водещи Даниел Спасов и Милен Иванов.

От 2014 г. до сега е режисьор и хореограф на Годишните фолклорни концерти „От Витоша по-високо нема“, които от 2018 г. започват да се провеждат с благотворителна цел. Инициира и организира поредица от семинари за традиционни български танци с гост-преподаватели от цялата страна.

От 2019 г. е хореограф-педагог в професионалните танцови паралелки, специалност „Български танци“ на 140 СУ „Иван Богоров“ – София. През 2020 г. съвместно с Емил Рангелов и Таня Панайотова основава единствения по рода си онлайн магазин за авторско българско творчество от всички сфери на изкуството и традиционното българско занаятчийство – „Artmegdan.bg“. От 2010 Г. до сега е преподавател по български народни танци, балкански танци и народни танци за деца в школата на Клуб по народни танци „Витоша“.