„Не виждам по-добър начин за постигане на отлично състояние за душата, ума и тялото от играенето на хоро“, казва хореографът на Клуб „Витоша“.

Той е на 32 години, започнал е да играе народни танци в V клас. Завършил е Националното училище за танцово изкуство, 4 години е бил в трупата на Нешка Робева и 2 години – в ансамбъл „Филип Кутев“. От 11 години е главен художествен ръководител на клуб по народни танци „Витоша“, а от 2014 г. е и главен хореограф на професионален фолклорен ансамбъл „Български ритми“. Щастлив е, че работи това, което най-много обича.

Радославе, повече от година сме в корона криза, вече върви с пълна сила четвъртата вълна. Как оцеляват танцовите ансамбли и клубове и в частност ръководеният от теб Клуб за народни танци “Витоша“ в тези ограничения?

Стремим се да се опазим духовно и физически здрави. Иска ми се да кажа, че корона кризата не е успяла да ни засегне много, въпреки че още през миналото лято на 2020-та ни се наложи да затворим една от залите, в които се занимавахме. Но не се предадохме. Там пък бяха отворени новите ни начинания – детската школа, школата по народно пеене и по балкански танци към клуб “Витоша”. Важното е, че положихме началото на тези хубави и интересни школи. Като екип успяхме да се запазим здрави всички, да съхраним духа, позитивизма, да не променяме начина си на мислене, да не сме негативни към обстановката, а да се адаптираме.

От началото на тази есен, ако разбира се извънредната обстановка ни позволи, в новия творчески сезон, когато и да започне, пак ще имаме откриване на нови детски групи, така че да си възстановим детската школа на “Витоша”, даже ще го направим на няколко места.

Със сигурност в залите ни в “Хиподрума” и в центъра ще имаме нови детски групи за няколко различни възрасти. Школите по балкански танци и народно пеене засега не се очертава да ги възстановяваме, но с времето се надявам и това да стане.

Като спомена деца, единият ми син като малък с голяма радост ходеше да играе народни танци в Двореца на децата.

Нормално, това са едни от най-позитивните неща, които могат да се случат на едно дете – да влезе в танцов състав, да пътува с него, да общува заедно с другите деца. Заниманията с танци и изобщо с изкуство правят децата по-щастливи, по-добри, подтикват ги към това да правят различни неща заедно и да изпитват удоволствие от това, че танцуват, че се представят пред публика.

Аз също съм започнал в Двореца на децата – в ансамбъл „Изворче“, при Рахила Петрова. Реално тогава открих призванието и професията си. И досега съм безкрайно щастлив, доволен и благодарен на Съдбата, че по такъв начин е завъртяла живота ми, че това стана моя професия. Сега не мога да си представя, че бих правил нещо различно от това, да се занимавам с фолклор, с танци, с изкуство и да преподавам на деца и възрастни. В кръвта ми е, както се казва.

Говорихме за ограниченията по време на кризата. А как се чувстваха танцьорите от представителния ансамбъл в това време на ограничения за пътувания и концерти?

Освен че загубихме форма покрай липсата на репетиции в зала, отделно и липсата на сцена също оказа голямо психическо влияние върху хората. Те са свикнали да показват това, което правим в залите. Достигнали са до момента, в който удоволствието да представиш танца пред публиката, да дадеш своята енергия и съответно да получиш още по-голяма енергия от публиката – това е най-вълшебният момент, който постига един танцьор, било то любителски или професионален, в своя творчески път.

Нашите любители танцьори в ансамбъл „Витоша“ се чувстват по същия начин. Тъй като ансамблите са вече два и хората са двойно повече, отколкото бяха преди, застоят по време на корона кризата беше огромна липса. За щастие имахме покана вече в края на пандемията от БНТ.

Какво направихте в БНТ?

Участвахме в няколко техни продукции с фолклорна насоченост – „Иде нашенската музика“. И макар да не бяхме пред публика, а пред камери, пак това беше едно голямо вълнение, което върна надеждата в очите и на хората, и на мен самия и подобри доста атмосферата в колектива.

Глътка въздух и мотивация, от които се нуждае всеки артист…

Веднага след падането на забраните успяхме в доста кратки срокове да реализираме фестивали, конкурси, концерти и понаваксахме пропуснатото.

А това лято и сега, във все още топлото време и откритите сцени, сигурно имате повече възможности?

Успяхме да се включим и в един конкурс в Боровец с 3 различни групи на клуба – начинаещи, напреднали и основната група. И трите групи спечелиха награди от конкурса, което беше голямо признание за труда, който положихме. Участвахме и в две възстановки на автентични сватби в село Мрамор и във Враца. В края на август участвахме в голям фолклорен фестивал в Камчия. Този месец септември сме в Полски Тръмбеш на страхотен фестивал.

Успяхте да проведете и традиционния си годишен концерт.

Да, тази година успяхме да реализираме нашия си традиционен фолклорен концерт, който миналата 2020-та бяхме принудени да пропуснем. Той за трета поредна година е и с благотворителна насоченост. Това е основното събитие за годината на Клуб по народни танци „Витоша“. Тази година се проведе на 24 юли.

За първи път тази година го направихме пред сградата на Общински културен институт „Красно село“. Беше истинско удоволствие да бъдем там, тъй като една огромна част от хората са от квартал „Хиподрума“, аз също съм израснал в този прекрасен столичен квартал с много зеленина.

Получихме голяма помощ от културния дом в лицето на неговия директор Ивелина Кючукова, която е един изключително ерудиран и начетен човек и там се работи на едно съвсем друго, много по-качествено ниво. В този културен дом постоянно се правят детски театрални постановки, танцови представления, изложби. Даже залата, в която репетираме, през деня е галерия на гостуващи изложби, които непрекъснато се сменят. Благодарение на това нашите творчески репетиции се провеждат в едно още по-артистично, творческо и вдъхновяващо място на хората на изкуството.

За трета поредна година на този ваш концерт събирате средства за децата на учителката Мариана Пенчева от Велико Търново, която е приютила и отглежда вкъщи 9 от своите ученици – сираци и от семейства с финансови проблеми.

Самият концерт беше седми подред, но за трета година го правим на открито и в името на децата на Мариана.

Защо избрахте да подпомогнете точно нея и нейните деца?

Съвсем случайно, аз дори не бях чувал за нея, докато една от любителките танцьорки във „Витоша“, жена с голямо добро сърце, ми разказа за Мариана и нейните деца. Каза, че с една неформална групичка танцьори са се организирали много пъти, изпращали са им книги, детски играчки, пари. Сам по себе си жестът да подкрепят едни талантливи деца е достатъчно голям и показателен за манталитета на тези наши танцьори.

За мен лично това е най-значимият социален експеримент, както го нарича Мариана, с която съм разговаряла. И е един от най-стойностните проекти в България.

И според нас е така, затова за трета година подкрепяме Мариана и децата.

Разбрах, че отново сте били заедно със „Сдружение Азбукари“ на този концерт, те са направили дарение.

Да, за трета поредна година „Сдружение Азбукари“ са плътно до нас, помагат ни както в организацията на събитието, така и финансово, тъй като за нас финансовото обезпечаване на всички разходи по концерта е най-трудно – излъчване, озвучаване. Но за щастие има добри хора като Азбукарите, имаме и други постоянни спонсори, които ни подкрепят с две ръце, с труда си, морално, с интелекта си дори.

Благодат е да имаме около нас хора като тези от „Сдружение Азбукари“, които работят за децата, за България и за нашето си, което ще ни съхрани като нация, като дух; което ще ни различи от всички останали нации и ще ни изведе на една крачка пред всички останали.

На концерта от кутиите сред публиката успяхме да съберем над 2700 лв. за децата на Мариана – един малък жест, с което се надяваме да им помогнем отчасти. Събираме малки символични суми, но пък се надяваме да заразяваме хората с този начин на мислене.

Децата на Мариана също играят във Велико Търново народни танци.

О, да, те участваха във втория от 3-те ни благотворителни концерта и аз лично като хореограф, който винаги е свикнал да гледа по-критично на танците и изпълненията, бях изключително приятно изненадан от нивото им. Танцуваха с такъв дух, с такъв артистизъм, сразиха ме! С ръка на сърцето казвам, напълниха ми душата!

Като те слушам, си мисля, че народните танци са едно много вдъхновяващо и повдигащо духа средство за хората, които се чувстват потиснати от дългите ограничения.

О, това е доказано от много психолози и от хора, които се занимават с медицина и наука в сферата на психологията. Българските народни танци подпомагат в огромна степен не само физическото, но и психическото здраве. Това го казват и самите хора, които го практикуват. Споделят, че когато влязат на репетиция в залата, забравят всичките си външни проблеми, личните си проблеми вкъщи и в работата, финансовите си проблеми… Абсолютно всичко, което ги притеснява, остава на заден план, докато репетират, танцуват и се забавляват с хората, с които им е приятно. За по-добро средство за постигане на някакво по-добро състояние за душата, ума и тялото аз лично не се сещам.

Към ВТОРА ЧАСТ