Приетата Наредба внася сериозни промени в обучението. Методически стъпки в полза на директорите.

Автор: д-р Мария Валявичарска

Приемането на Наредба за приобщаващо образование в България през 2016 г. внесе сериозни промени в обучението на децата със специални потребности. Промените засегнаха много хора и институции – директори, учители, родители на деца със и без специални потребности. Обучаващата среда и обучаващите методи в детските градини и училищата се промениха, ако не изцяло, то частично в името на каузата за приобщаване. Все повече деца и ученици с нарушения се включват като част от общия образователен процес, а специалните училища все по-често остават на заден план. Формулата за финансирането на детските градини и училищата също не остана без промяна.

Как това повлия управлението на поверените заведения на директорите?

Оказа се, съвсем не неочаквано, че по-голямата част от работещите в общообразователната система не са запознати с нуждите и спецификите на децата и учениците с различни нарушения. Педагозите бяха поставени в позиция да отговарят не просто за обучението, а и за ранната идентификация на нарушенията и затрудненията им.

Изборът на специалисти, които да подпомагат процеса по приобщаващо образование, и които да прилагат обучителни, терапевтични и рехабилитационни модели в училището и в детската градина, също се оказа не лек. Причината отново е непознаване на спецификата на ситуацията около лицата с нарушения. Включването на такива специалисти обаче стана задължително за всяко едно училище и детска градина при наличие на дори едно дете или ученик със СОП.

„Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността“ (Наредба за приобщаващо образование, 2019 г.)

„Активирането“ и „включването“ на ресурси включва изменения както на ниво физическа среда и достъпност, така и на ниво приемане на личността, изграждане на екип за нейната подкрепа, изграждане на вътрешноинстуционален механизъм за приобщаване, касаещ обучението и социалната интеграция на индивида.

Всяко училище, в което се обучават деца с нарушения, трябва да има определени физически условия, които да улесняват тяхното пребиваване в училище и да не бъдат пречка за нормалния им престой в класната стая и в училището/градината. Разбира се, тези условия в никакъв случай не трябва възпрепятстват децата в норма и персонала на училището.

Примери за подобрение на физическата среда в училище според нуждите на децата с различни нарушения могат да бъдат:

• асансьор, рампа, автоматично отварящи се навътре врати на входа, подходящи за децата с физически нарушения, които поради спецификата на нарушението си имат необходимост от използване на колички, патерици, проходилки;
• цветна маркировка на стъпалата и някакъв вид релефно ограничение по края на стъпалата, стабилни цветни парапети, брайлово обозначаване на номерата и вида на кабинетите в училище, цветна маркировка на чина в класната стая и в случай, че училището има асансьор, гласово повикване и брайл на копчетата са подходящи за деца с нарушено зрение;
• за деца с нарушен слух е желателно да се осигурят уплътнения, които да пречат на чиновете и столовете да издават звуци по време на преместване.

Също така от изключително значение по отношение на промяната на училищната среда е наличието на специалист, който да подготви децата, учителите и родителите за предстоящата им среща и съвместна дейност с детето/ученика със СОП.

Оказва се, че основна грешка в приобщаващото образование е, че то се разглежда само през призмата на обучението, рехабилитацията и работата с детето/ученика със СОП. На заден план, или изобщо не се разглежда, е психологическата нагласа на класа/групата, която ще функционира съвместно с лицето с нарушение.

Не бива да се забравя, че приобщаващото образование трябва да осигурява комфорт и условия за развитие не само за лицата със СОП, а и за останалите членове на колектива в образователната система. Това са учителите, които ги обучават, и децата/учениците в норма, които се явяват приобщаващата среда за лицето.

В текста на наредбата се прави ясна диференциация на отговорностите, които поема училището/детската градина, респективно педагогическият персонал, според нуждите на ученика със СОП. Училището оказва два вида подкрепа:

1. Обща подкрепа за личностно развитие – „общата подкрепа за личностно развитие се осигурява от постъпването на детето в детската градина или училището, съобразно индивидуалните му особености“ (чл.12, ал.1, Наредба за приобщаващо образование, 2017). Общата подкрепа за личностно развитие в училището, която е насочена към всички ученици в класа, гарантира участието и изявата им в образователния процес и в дейността на училището и включва:

• Екипна работа между учители и другите педагогически специалисти;
• Допълнително обучение по учебни предмети;
• Допълнително консултиране по учебни предмети;
• Кариерно ориентиране на учениците
• Занимания по интереси;
• Библиотечно-информационно обслужване;
• Грижа за здравето и др. (чл.15, Наредба за приобщаващо образование, 2017)

Общата подкрепа за личностно развитие в училището за целите на превенцията на обучителните затруднения се изразява във включване на отделните ученици в дейности като:

• Допълнително обучение по учебен предмет (чл.21, ал.1)
• Консултации по учебни предмети (чл.21, ал.2)
• Логопедична работа (чл.21, ал.3)

2. Допълнителна подкрепа за личностно развитие. Допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците се предоставя въз основа на извършена оценка на индивидуалните им потребности (чл. 70, ал. 1, Наредба за приобщаващо образование). Оценката се извършва по два начина – или от екипа на училището, който е предварително организиран чрез заповед на директора, или от екипа на регионалния център.

Допълнителната подкрепа може да бъде краткосрочна или дългосрочна. Краткосрочната подкрепа е тази, която въз основа на оценката на индивидуалните потребности на ученика се предоставя за определено време минимум една учебна година до максимум края на завършване на съответния етап от степента на образование (чл. 82, ал. 3).

Дългосрочна е подкрепата, която обхваща повече от един етап от степента на образование, повече от една степен на образование или е за целия период на обучение (чл. 82, ал.4).

Част от целите на Наредбата за приобщаващо образование е и изграждане на позитивен организационен климат и на подходяща психологическа среда в образователните институции. Смята се, че „изграждането на позитивен организационен климат и на подходяща психологическа среда се основава на обща институционална политика и е израз на общата воля и координираните усилия на всички участници в образователния процес“ (чл.44, ал. 1)

Наредбата за приобщаващо образование е нов, модерен поглед към визията за училище в XXI век. Проблемите, свързани с нея, са няколко:

1.На първо място родителите на ученици със СОП не познават добре нормативната база и нямат уменията и знанията, за да изискват законово най-доброто за детето си;

2.Като последствие от проблем 1 идва неглижирането на ситуацията от образователните институции, за които буквално може да се каже, че всяка институция чете наредбата по свой собствен начин и прилагането е коренно различно за всяко училище;

3.Една от основните пречки за пълното прилагане на тази наредба в училище е липса на желание от страна на по-опитния педагогически персонал, който не вижда варианти за осъвременяване на разбиранията за модерно училище, за училище с променени възгледи и ценности.

Основни стъпки на директора на детската градина и училището за изграждане на приобщаване в управляваната от него институция са:

• Назначаване на екип от специалисти – логопед, специален педагог, психолог. Тъй като често финансовото състояние на институцията не разполага със средства за назначаване на всички изброени, то задължително се назначава един от изброените. Друг вариант е да бъде изискано чрез заявление към директора на РЦППО („Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование“) изпращане на външни за училището специалисти;
• Провеждане на среща с педагогическия екип на училището и докладване на учениците с нарушения, които подлежат на оценка (оценката се извършва след писмено заявление на родителите);
• След проведена оценка или одобрение на вече направена оценка от екипа на РЦППО, всеки ученик, идентифициран със СОП получава Заповед за подкрепа, на базата на която директорът издава Заповед за сформиране на екип.

Приобщаващото образование не е само изпълнение на дейности по Наредба, а процес, който изисква емпатия, грижа и желание за осигуряване на по-добро бъдеще за всички деца и ученици в системата на образованието в България!

Виж още:

Права и задължения на учениците със специални образователни потребности и техните родители

Д-р Мария Валявичарска: Онлайн обучението прави децата по-плахи, но и по-самостоятелни

Още полезна информация по темата можете да намерите на:

– http://regionalencentar-vt.com/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5

– http://rcsf.bg/page/Dokumenti-117-1.html (документи)

– http://rcsf.bg/page/spetcialni-uchilishta-119-1.html (специални училища и институции в специалното образование

– Закон за предучилищното и училищно образование;

– Наредба за приобщаващо образование;

– http://rcsf.bg/page/pravilnik-RCPPPO.pdf (Правилник за устройството и дейността на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование)

– https://www.mon.bg/upload/19569/Algoritam_ASP_090519-v1.pdf (Алгоритъм за взаимодействие между институциите в системата на предучилищното и училищно образование и дирекциите „социално подпомагане“ по отношение осигуряването на подкрепата за личностно развитие на децата и учениците)