Проф. д-р Лолита Николова: Българите сме велика глобална нация и трябва да се държим като такава

Антропологът, генеалог и създател на Глобалната академия в Солт Лейк Сити издирва най-успешните ни сънародници в Щатите.

Тя е учен иноватор с глобално мислене и световна слава. Създава Международния институт по антропология в Солт Лейк Сити, щата Юта, който прераства в Глобална академия. Доктор е на науките по древна история, защитава втора докторантура по генетична генеалогия. Създател е на първото родословно дърво на българските имигранти в САЩ и е един от най-големите специалисти по генеалогия в света.

Лолита Никилова с българския флаг на празник в Солт Лейк Сити.

„Не бива да се говори за българите извън България като за някакви отделни индивиди. Ние всички, независимо къде сме по света, сме една нация и трябва да гледаме на себе си глобално. Нация без генеалогия е нация без корени. Италианците например затова са станали велика глобална нация, защото обръщат голямо внимание на генеалогията си. Тя не е нещо тесничко, а една култура. Всъщност това е и начинът за развитието на нашите ценности.“

„Книгата ми е тръгнала за печат!“ – из цялата стая се разнася звънкият смях на Лолита от скайпа, сякаш не е в Солт Лейк Сити, а на 2 метра разстояние. „Завърших я на 31 май, очаквах ревюто да продължи 2-3 месеца, но ето че седмица по-късно ми се обадиха, че е готова! Това е най-щастливият миг в живота ми!“ – професор доктор Лолита Николова говори бързо и задъхано като дете, осъществило своя голяма мечта.

Книгата, резултат от многогодишните ѝ търсения като учен изследовател в иновационната дисциплина генеалогия е получила почти светкавично одобрение и признание. И то не къде да е, а в престижното нюйоркско издателство Nova Science („Нова наука“). Не че с 5-те си предишни авторски книги и с десетината други, на които е съавтор, съставител или редактор, тя не се е радвала. Те са издавани в Англия и дори в престижното академично издателство „De Gruyter“ в Берлин. Но тази книга е нещо специално.

Вероятно така изглеждат учените изследователи с планетарно, а не регионално мислене и реализация, в чиято ценностна система на първо място стоят знанията, „запечатани“ в наследство за поколенията в книги. А професор Николова е имала безброй поводи за такава радост, но сега тя празнува голямото събитие – излизането на книгата ѝ „Културна геномика и промяна на динамиката на културната идентичност“. Зад това неразбираемо за неосведомените заглавие стои почти 20-годишният труд на проф. д-р Николова по новата и много интересна наука генеалогия.

Корицата на книгата на проф- д-р Лолита Николова – „Културна геномика и промяна на динамиката на културната идентичност“.

От Карлово до Солт Лейк Сити и обратно

„Животът ми ли? Можеш да озаглавиш статията „От Карлово до Солт Лейк Сити и обратно“, смее се Лолита. От месеци тя планира завръщането си за постоянно в Карлово, но още не е определила кога точно ще стане, защото вече работи по следващата си книга, а трябва да довърши и други две-три, които е започнала… Но ще е 2019-а и тя от месеци се готви за голямото си завръщане.

„Аз съм антрополог и гледам на миналото по един съвсем различен начин. За мен детството е част от моята идентичност, от моето културно съзнание – започва разказа за живота си Лолита. – Детството не е минало, то е заедно с мен, то ми помага да преоткривам света. Ако ние във всяка възраст пазим в себе си детския идеализъм, си оставаме чисти завинаги.“

Детството й е било щастливо и в същото време – с клеймото „дете на разведени родители“. Живее ту с тях, ту с други хора от семейството. Родена е в Ардино, където баща й е разпределен като учител по български език и литература. Там среща майка й. Първите й 5-6 години минават в Родопите. Там баба й и дядо й работят в Крушев дол като миньори. Когато се пенсионират, Лолита заедно с тях и майка си се премества в Ловеч.

„Човек цял живот си остава дете“. На летището в Доха, Катар, 2016 г.

„По онова време като дете на разведени родители се чувствах малко не под слънцето. Баща ми винаги се е грижил за мен, но раздялата даваше отражение върху живота ми, правеше ме по-амбициозна“, споделя Лолита. Тя е винаги пълна отличничка с изяви в рецитирането.

Когато майка й се разболява много тежко, Лолита заминава за Карлово, където за нея се грижат другите й баба и дядо, и учи в езиковата гимназия в Пловдив. После се прехвърля в руската гимназия в Плевен, за да е по-близо до майка си в Ловеч. Живее при леля си и е абсолютно затворена в себе си, учи се с пълно отличие и пише реферати. С тях влиза в Софийския университет с история и втора специалност философия, специализира археология. Още с дипломната си работа е забелязана и участва в международен конгрес по тракология в Холандия. Защитава докторантура в Археологическия институт.

На изложба в Осака, Япония, с известните глинени войници, открити в китайска древна гробница, 2016 г.

Археолог на терен, оценен от Европа

Тя се връща да живее в Карлово, в къщата на баща си и започва разкопки в село Дъбене, където по-късно са открити раннобронзови и златни накити, работи и в местния музей. Специализира праисторически погребални ритуали в университета в Цюрих, Швейцария. Получава стипендия от ЮНЕСКО и един месец обикаля всички музеи в Швейцария.

Следва стипендия от Германската академия на науките – да преподава история на Централните Балкани в университета в Хайделберг. През 1995 г. организира голям симпозиум в Карлово, на който събира всички световни светила по темата ранна бронзова епоха. Материалите публикува в 3 тома „Ранната бронзова епоха на Балканите“.

Междувременно тя продължава разкопките си, като пътува всяка година до Германия да чете. Тогава неин колега ѝ споделя колко е впечатлен от САЩ и тя решава да види как се прави наука там. Получава покана да чете лекции в университета в Бъркли. „Когато видях библиотеката в Бъркли, с няколко нива над земята и още толкова под земята, си дадох сметка, че ако искам да се развивам като учен, трябва да бъда по-дълго време в нея – смее се Лолита. – Аз съм известна със страстта си да прекарвам дълго време по библиотеките.“

Световен конгрес по археология, Киото, Япония 2016. С румънската си приятелка проф. Александра Комша.

Когато получава разрешение да остане в Щатите, идва и покана да преподава в Хайделберг и първо заминава за там. После се връща в Бъркли с желанието да създаде свой институт. В България тя вече е създала фондация „Праистория“ и когато търси име на археологическия си институт, се оказва, че има подобен в Солт Лейк Сити. Получава покана от директора му да се премести там. „Исках да бъда не само теренен археолог, а и учен. Затова се трансформирах в генеалог“, казва Лолита. Оказва се, че

Юта е център на генеаложките изследвания

Там са съсредоточени всички най-големи фирми в света по тази тема. А генеалогията в момента е хоби номер едно за американците, всички са побъркани на тема да проучват корените си и дават луди пари за това. Солт Лейк Сити пък има нещо, с което да я привлече неустоимо – уникална библиотека за семейна история, с милиарди филми от целия свят, която й се струва като Осмото чудо на света.

„За хората от най-големите фирми за генеалогични изследвания аз бях едно малко чудо със знанията и експертизата си – смее се Лолита. – В един момент получавах проекти за Източна Европа от 4-те най-големи генеалогични компании в града.“ През последните 10 години тя се занимава основно с италианска генеалогия и има стотици успешни проекти, няколко от които в Сиракуза, Сицилия. Експерт е и по немска и източноевропейска генеалогия.

В любимия й град Сиракуза, който определя като втори роден град, 2016 г.

В първите 10 години в Солт Лейк Сити проф. Николова е асоцииран преподавател в университета на Юта по археология, история на материалната култура и антропология. Завършва втора магистратура по съдебна психология, а по-късно, със стипендия от президента Обама – асоциирана степен по мултимедия.

В момента завършва втория си докторат, чиято основна тема е преподаване в академична среда на генетична генеалогия – нещо, което за пръв път ще се появи в университетските програми в Щатите. „Ученичка съм още, мъничка съм“, смее се Лолита.

В Солт Лейк Сити проф. Николова създава Международния институт по антропология, който отскоро се трансформира в нещо по-всеобхватно и иновативно – Open Global Research Academy („Отворена глобална изследователска академия“) Тя е в процес на одобрение от регентите по образованието в Юта (там всички училища и институти са под една шапка – на регентството – б. а.) Академията ще функционира с две представителства – в Солт Лейк Сити и в Карлово, където проф. Николова ще живее от другата година. В академията ще има няколко крила – професионални изследвания по генеалогия.

В офиса си в центъра на Солт Лейк Сити, 2017.
На участие в президентската изложба на Обществения колеж в Солт Лейк Сити, 2016 г.

„През всичките тези години в Америка, заради генеалогията аз никога не можах да се почувствам далече от България. Винаги си бях българката Лолита.“

Родът, събран в един ДНК анализ

Генеалогия вече е утвърден термин и в България на науката родознание, която изследва родословното дърво и родовата принадлежност. Всеки иска да знае своите корени.

„Аз открих чрез ДНК пробата чичото на баща ми в Америка. Опитвах се чрез традиционната генеалогия повече от 10 години да открия някакви документи. Докато не си направих ДНК анализ и го намерих. И сега се оказа, че аз не съм сама в Америка, аз имам десетки роднини и братовчеди. Нещо уникално!

Ако някой погледне картата на своите генетични братовчеди тук, в Америка, ще стане ясно, че българската миграция в началото на XX век е с много дълбоки корени сега в XXI век, тъй като почти всеки има роднини тук. Аз имам около 200 роднини.

Това е не само моят чичо, но и хора, които не познавам и които са дошли тук в началото на XX век. Те имат своите деца, внуци и правнуци и ние сме свързани с кръв! Това са наши гени! Това усилва нашето съзнание като една глобална нация, не само чрез документите, които са милиони, но и чрез генетиката и в това е силата на генетичната генеалогия. Това е страхотно.“

Изложба на нейни картини в центъра на Солт Лейк Сити, 2016 г.

Генетичната генеалогия може да ни сроди с исторически личности от миналото

Най-популярна днес е генетичната генеалогия, чрез нея откриваме културния си произход. В тази насока са и изследванията на проф. Николова в новата й книга. В нея тя обяснява как чрез генетичната генеалогия, геномиката и интеграцията с археологията и други дисциплини можем вече по друг начин да гледаме на историята, а това е революция в преосмислянето на човешката цивилизация и на културата.

„Какво е иновационното в моето мислене, защо така се хареса и ми приеха проекта за книга? Ще дам един пример. Когато говорим за хубавата Елена и за Троянската война, ние говорим за тях като история. Когато говорим за Омир, също говорим като история.

Обаче днес, когато имаме данните от ДНК и когато те се свържат с традиционната генеалогия и с историята, е възможно, макар и да е много трудно, лично всеки от нас да знае дали по някакъв начин може да е свързан с тези исторически личности, без да има документи. Откриването на обща хаплогрупа, на аутозомни сходства ни позволява да открием свои корени дълбоко в миналото, в праисторията дори, и да свързваме отделните личности дори с праисторически култури.

Разбира се, това е един модел, който е по-скоро за бъдещето, още не сме достигнали до много сериозни постижения, но това е бъдещето. Чрез този модел ние изцяло променяме нашата културна идентичност, която доскоро е била само майка, дядо, прабаба, прадядо и съответно след това идва родината, нацията, етносът.

Днес родовете може да се изследват много, много дълбоко и дори да има следи в праисторията, която е моята първа експертиза, с която се развих и благодарение на която дойдох тук, в Америка. Така историята на всеки човек става много лична, много персонална. Това е революция в мисленето, в преосмислянето на човешката цивилизация и култура.

Париж, до гроба на Едит Пиаф, 2016 г.

Чрез културната идентичност откриваме нови ценности

„За мен културната идентичност е най-важният фактор за развитието на човешката цивилизация. Затова и идеологията винаги се опитва по някакъв начин да манипулира тази културна идентичност. В момента, в който идеологията победи индивида от гледна точка на културната му идентичност, тогава вече няма индивид. Той става по-скоро обект на една система, която става идеологическа система.

Ако човекът обаче има силно културно съзнание, което се свързва с така наречената енкултурация, а не само социализация, той става силна личност, пример за останалите и по този начин повишава демокрацията. Това е голямата борба между тоталитаризма и демокрацията, която се води стотици и стотици години.

В генеалогията, в този нов смисъл, включващ генетична генеалогия, културни приноси и културни корени виждам едно изключително мощно средство да помогнем на хората да открият нови, истински ценности, тъй като днес в социалните медии и в много други източници хората се оплакват, че няма ценности“, обяснява проф. Николова.

Трябва да гледаме на себе си глобално като нация

„Не бива да се говори за българите извън България като за някакви отделни индивиди – казва още тя. – Ние всички, независимо къде сме по света, сме една нация и трябва да гледаме на себе си глобално. Нация без генеалогия е нация без корени. Италианците например затова са станали велика глобална нация, защото обръщат голямо внимание на генеалогията си. Тя не е нещо тесничко, а една култура. Всъщност това е и начинът за развитието на нашите ценности.“

Проф. Николова е създател на първото родословно дърво “Български имигранти в САЩ”.

Тя не само проучва генеалогичните разклонения на сънародниците ни, но и от 11 години е инициатор и създател на две много родолюбиви класации – „Българин на годината в САЩ“ и наградата „Георги Марков за хуманизъм“.

През цялото време в САЩ родолюбивата българка, наред с многобройните си изследвания, издирва и номинира най-успешните българи зад океана, които също пишат съвременната история на глобалната българска нация.

„Ние сме наистина велика глобална нация и аз продължавам да доказвам това с моите търсения“, казва тя.

Изложба на нейни картини в центъра на Солт Лейк Сити, 2016 г.

Енкултурацията, която ни прави уникални

Другата голяма научна теза, която предстои да развие проф. Николова е за разликата между енкултурация и социализация. Социализацията е процесът, чрез който хората стават членове на обществото и този процес е различен в различни системи и контексти. Тук участва и семейството, и образованието, и идеологията.

Енкултурацията също означава натрупване на опита на цивилизацията, обучение и т.н. от културна гледна точка.

„Енкултурацията е начинът, по който отделният индивид разбира света и живее в света. И това е според мен изключително важен въпрос, защото енкултурацията ражда интелектуалците. Формално ти може да си член на обществото, да отговаряш на съответните му критерии и да бъдеш успешен. Но поради енкултурацията си ти може да си член на това общество и в същото време да го отричаш, като невинаги показваш своите мисли и своето отношение.

Социализацията стандартизира хората. Ти ставаш стандартен тип – това, което обществото иска от теб. А енкултурацията те прави уникален. Тя е тази, която прави големите личности, тя обогатява хората и ги прави уникални. Именно чрез енкултурацията, чрез индивидуалното осмисляне на света може да се родят нови ценности. Хората днес се оплакват, че няма ценности, които да ги стимулират те самите да създават ценности. Така че това са големи теми от глобално значение, които не ми дават мира и са част от моето научно всекидневие.“

С брат ѝ Даниел в Париж.

Еднопосочен билет до Карлово

„Какво смятам да правя в Карлово, като се върна? Ооо, моля те, имам такива големи планове за живота си там“, вълнува се Лолита.

В Карлово в голямата триетажна къща я очакват с нетърпение баща ѝ Петър Николов, който тази година празнува 90-годишен юбилей, от години е художник и е прочут като българинът с най-много продадени картини на Запад.

Чака я и брат й Даниел, с когото са астрални близнаци, родени на 21 април през 10 години. „С Даниел много се обичаме, той е моето всичко! Те двамата с баща ми са моето семейство – казва Лолита.

Не че не съм срещнала мъжа на живота си, но не се омъжих. Посветих се изцяло на работата си.“

С брат си Даниел в Париж.

 

С Мано Манов, кмет на с. Климент, Карловско, автор на родословните дървета на климентчани, представени в центъра на селото на специални табла, 2016 г.
Село Климент – музейна сбирка, основана с дарение на картини от баща й, художника Петър Николов, от нея и брат й, и с етнографски материали от жителите на селото, 2016 г.

В Карлово дамата ще превърне първия етаж на дома си в седалище на глобалната академия. Там ще организира и английско училище за дечицата на Карлово – нещо, което ще прави с най-голямо удоволствие. От карловския офис на издателството й ще тръгват към целия свят книги със смели иновативни изследвания и на всякакви езици. Подготвена е и художествена галерия.

Корица на новата ѝ книга за художника Димитър Таушански, 2017 г.

Иска й се веднъж седмично да събира всички художници на Карлово в дома си. Ще продължи да е свързана и с музея, където са изложени артефакти от нейни разкопки.

ПРОЕКТИ

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, с автори Гергана ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ"
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, Павел Серафимов и ...

„ЧИСТА И СВЯТА“

„ЧИСТА И СВЯТА“
Във времена на обществен нихилизъм, духовно и морално отстъпление, обругаване на национални символи и все ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”
„Креативни Мислители” - Иновативна среда за обучение на учениците Средището на съвременното Просвещение вече е ...

„БУКВАРИНО“

„БУКВАРИНО“
„Букварино“ - Уникална патриотична игра тръгва към децата в България Урок по родолюбие и игрознание ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

Вашият коментар