Детелина Денчева: Учебниците ни по „История и цивилизация“ са сухи и скучни

Те не съдържат разказ, не предават емоция, не вълнуват децата, не се докосват до националната гордост и родолюбие, казва авторът на „Българската сага“.

„В статията си за състоянието на учебниците по „История и цивилизация“ аз си позволих да напиша за „уродливото лице на съвременното ни историческо образование, попаднало в плен на користта и политкоректното говорене в условията на  глобализация“. А когато човек се чувства уязвен, тогава той много малко се интересува от истина и обективност“, казва педагогът, краевед и изследовател на българската история.

Детелина Денчева.

Детелина Денчева е педагог с богати и разностранни литературни интереси.  Автор на книги в областта на лириката, документалистиката, краезнанието и историята, и на публицистични статии и материали в специализирани издания по проблемите на съвременното българско образование.

Има публикации в антологиите: “Още стихове за вечните неща”, “Между въздишките на пеперудите”,  алманах “Ирин Пирин”, документалната поредица “Нашата младост и зрялост”, алманах за литература и публицистика “Огнища”, както и в превод на сърбохърватски. Вдъхновител и съставител на две антологии на пернишката поезия: “Галерия към слънцето” и “Духът, който ни сродява”.

Съставител на историческия алманах „Сакралността на миналото или Българската сага“ – исторически сборник, паралелен хронологичен справочник, свидетелства на епохата и още нещо…”, излязъл през 2015 г. Член е на Международната академия по българознание, иновации и култура (МАБИК) и на Института на свободните изследователи “Хисторион” (ИСИХ). Наградена е с Диплом на Организацията на обединените българи (ООБ) със званието „Заслужил деятел на общобългарската общност”, 2017 г.

-Госпожо Денчева, в обзорната си статия „Образът на кан Тервел и българските владетели в учебниците по „История и цивилизация” вие показвате в какъв неадекватен вид са тези учебници. Защо са в този вид според вас?

– Съдържанието и качеството на учебниците по българска литература и история не преставлява тайна за обществото ни. Много учители говорят и коментират на висок глас този изключително важен и съществен за нашето бъдеще проблем, но за съжаление техният глас съзнателно се заглушава и неглижира.

През годините на т.нар. демократични промени българското образование и учебници са обследвани и третирани като място на неуместни традиционни стереотипи и дискриминационни практики. Такива са заключенията на националното представително изследване на Комисията по дискриминация, направено съвместно с института „Отворено общество“, Министерството на труда и социалните грижи, както и експерти от множество НПО-та и МНО. Изследването е финансирано по Европейска програма за заетост и социална солидарност „Прогрес“ (2007-2013 г.).

Констатациите и изводът са, че са нужни конкретно разписани изисквания и маркери към авторите и издателствата на учебници, за да се преодолеят традиционните български предразсъдъци и стереотипи. Като такива се визират героичното ни минало, национални герои, самочувствието, че „и ний сме дали нещо на света и на вси словени книга да четат“; че хора като нашите възрожденци, Левски, Ботев, героите от Априлската епопея са светли и достойни личности, заслужаващи уважение и преклонение за саможертвата им в името на освобождението на България.

Днес, вече явно съобразени с тези нови маркери и изисквания, учебниците по история са на ниво „план-тезиси“. Те не съдържат разказ, не предават емоция, не въздействат на децата, не се докосват до чувства като национална гордост и родолюбие. Те не дават нито знания, нито ценностно отношение на учениците към миналото на предците ни, отдавна не представляват извор и храм на знание, а по-скоро са извор на забрава.

Наблюденията на учителите са показателни: само 5% от децата имат афинитет и положително отношение към историята! Донка Радева, старши преподавател по история от Пловдив, учител на годината за 2015 г., е категорична, че учебниците по история са превърнати във фактография, че те са невъзможни за изучаване в този си невъобразим хаотичен насипен вид от факти.

Учителите ясно заявяват, че историята е дух, а не телефонен указател, каквито са нашите учебници, че де факто ние убиваме историята в училище! Преподавателката Саша Василева с огромно огорчение и неудовлетворение изригва: „За пореден път МОН действа от позиция на диктата и не се съобразява с учителското съсловие. Каквито и доводи да се изтъкнат: логични, ясни, осъзнати, вследствие на многодишната ни практика като учители, то експертите от МОН, министрите и техните съветници не само не се вслушват в тези доводи, но всячески се опитват да прехвърлят отговорността само и единствено върху учителя“.

Обществената оценка за качеството на българското образование, включително и на историческото такова с днешна дата, както бе цитирано само преди няколко дни в публистичното предаване „Референдум“, е ни по-малко, ни повече от 3.76!

Тази оценка е не толкова за „педагогическите умения“ на българския учител, колкото за всички ангажирани в тази сфера. Слабо, добро или задоволително е това ниво, всеки може да предцени сам. За справка, през 1988-89 г. същото това българско образование заемаше толкова престижното 5-о място по качество в световната класация, а днес 48% от нашите деца са функционално неграмотни, т.е. неразбиращи прочетеното.

Реално няма и трибуна, която да дава публичност на мненията на редовите учители и още по-важното е, че липсва всякаква чуваемост. Няма  печатно, нито онлайн издание, което да публикува техните анализи и оценки за учебното съдържание.

-Нали се правят методически сбирки в министерството, специалистите по история наистина ли не се вслушват в мнението на учителите?

-Всичко казано дотук дава отговор на този въпрос. Да не забравяме, че Евро старт отрежда на България последно място по свобода на словото. Конформизмът е удобна позиция за оцеляване и самозащита. Ситуацията наподобява разговор между глухи. Липсва всякаква чуваемост и позивитивизъм в общуването, в желанието проблемите да се разглеждат принципно и комплексно и да се върви към промяна. Гласът на учителя, доколкото се чува, е игнориран напълно.

-В статията си Вие задавате няколко примерни въпроса, на които трябва да отговаря едно съдържание на учебник по история и цивилизация. Какво се случи, след като се публикува тя? Имаше ли обратна връзка от страна на образователното министерство?

-Десетки са статиите от български учени, общественици и интелектуалци, на страниците на независимия седмичник „Нова Зора“, които в продължение на години „бият камбаната“, осветляват и отхвърлят процесите на деградация и денационализация, които вече съвсем явно и видимо текат в българското образование. Моята статия съвсем не е някаква „бяла лястовица“ в това отношение.

В една серия от статии през последните години поставих на вниманието на обществеността ни и друг голям проблем, този  за липсата на патриотично възпитание  в часовете по родна история. Трябва да се знае, че просто такива цели и ценности не са заложени в учебната програма.

Общественият интерес към статията е значителен. Това е, което имам като обратна връзка от редакцията. Мнението на читателите е, че статията е силна, аргументирана, много конкретна и аналитична и поради това тезите и изводите в нея трудно могат да бъдат оборени. Реакция по същество липсва.

Отново ще цитирам историка, общественик и директор на РИМ – Добрич Константин Костадинов, който обобщава много точно и сполучливо случващото се: „Това е нещо, което продължава повече от 26 години. Очевидно е, че след 10 години, когато във всички български училища българите станем малцинство, трябва да има нови учебници, които да бъдат съобразени с новите демографски и етнически реалности. Това е процес, който върви към своя край, това не е само подмяна на историческа истина, това е фалшификация на българската история. Аз бих нарекъл това антибългарско съдържание и дейност“.

Когато политиката трансформира историята в свой инструмент за въздействие и управление на обществото и политическите процеси, сме длъжни да си спомним казаното от Джордж Оруел: „Който владее миналото, той владее и бъдещето, който владее настоящето, владее миналото“ и да изберем своята гражданска позиция.

-Защо подобни обзорни статии като вашата не се предлагат за обсъждане точка по точка?

-Такава фактология трудно се обсъжда, а още по-трудо се приема. Днес съвсем не е валидна поговорката „Когато фактите говорят и боговете мълчат“. Просто „Всеки гледа от своята камбанария“. Само че за едни тя е високата камбанария на нашата национална независимост и дух, а за други това е новата „парадигма“ на глобализацията и мултикултурието.

Предпочитаният маниер е да се отхвърли нещо ангро, например като тенденциозно и несъстоятелно. За  официалните кръгове подобни  статии все едно не съществуват. Дали ще остане без отзвук, или злостно ще се коментира, че един „непрофесионалист“, т.е. не-историк си позволява да „плюе“ срещу уважавани автори на учебници, ще покаже бъдещето.

-Нима един интелектуалец, краевед и изследовател може да се нарече непрофесионалист?

– Вижте, ако се заслушаме в словесните престрелки в българския парламент, колко признати „професионалисти“ има там?! Никой никого не уважава и не признава като професионалист независимо от сферата му на дейност. Стилът и нивото на обсъжданите обществени проблеми навсякъде е повече от елементарен, често и „каруцарски“, защото е изкривен от користта.

Изнесените факти може да са верни, може да са логични и  необорими, но може и да се коментират така, „както дяволът  чете Евангелието“! Когато човек се чувства уязвен, защото в статията аз си позволих да напиша за „уродливото лице на съвременното ни историческо образование, попаднало в плен на користта и политкоректното говорене в условията на  глобализация“, тогава той много малко се интересува от истина и обективност.

Просто трябва да се каже на висок глас, че е недопустимо е да се изучава родната ни средновековна история само за 26 учебни часа в VI клас на фона на европейската такава в съотношение 50:50 и да се иска от тинейджъра да запомни нещо след това. Такива изводи не се преглъщат лесно.

-Бихте ли предположили кой се е почувствал най-засегнат от Вашата статия – авторите на учебници или методистите в министерството?

-Не мога да гадая, но доколкото съм наясно с чувствителността, свойствена на всеки автор, предполагам, че може би някои от тях ще се почувстват некомфортно, макар че статията не е насочена персонално срещу тях. Просто правя анализ и изнасям фактология как е показан образът на кан Тервел и на останалите български владетели. Авторите следват модела и маркерите, които са им заложени от образователното министерство. А моделът следва политиката на управляващите.

Виж още:

Детелина Денчева: Децата ни не учат, че кан Тервел е спасителят на Европа

Детелина Денчева: Днес патриотичното възпитание е оставено на родителите

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ПЛАКАТ „ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗ...

PLAKAT-VURVI-NARODE-VUZRODENI-AZBUKARI
Българи, да отпразнуваме заедно с децата си 24 май! „Сдружение Азбукари“ издаде плакат с химна ...

10.00лв.Вземи сега!

КОМПЛЕКТ ИСТОРИЯ НА СЛАВН...

ISTORIA-DENIA-NA-KNIGATA
➤ 9 теми, обхващащи периода от възникване на Цивилизацията до IX век. ➤ Над 1500 ...

50.00лв. 30.00лв.Вземи сега!

ПАКЕТ ЗНАНИЕТО Е ИНВЕСТИЦ...

PAKET BUKVARINO-ISTORIA-KARTA
ПАКЕТ ЗНАНИЕТО Е ИНВЕСТИЦИЯ 1. БУКВАРИНО Урок по родолюбие и игрознание. Това е краткото описание ...

55.00лв. 45.00лв.Вземи сега!

ПАКЕТ СЕМЕЙНО ЗАБАВЛЕНИЕ

PAKET BUKVARINO-PUZEL-KARTA
ПАКЕТ СЕМЕЙНО ЗАБАВЛЕНИЕ 1. БУКВАРИНО Урок по родолюбие и игрознание. Това е краткото описание на ...

60.00лв. 45.00лв.Вземи сега!

ПАКЕТ „ОТЕЧЕСТВО...

3-MART---ISTORIA-+-3-KARTI-NA-BULGARIA-1
ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ Издател: „Сдружение Азбукари“. Автор: Павел Серафимов, „Сдружение Азбукари“ и съмишленици. Категория: ...

43.00лв.Вземи сега!

ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГА...

ISTORIA-BG-+-KARTA-BG
ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ С БЕЗПЛАТНА ДЕТСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ ...

20.00лв.Вземи сега!

ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГА...

ISTORIA EN
➤ 9 теми, обхващащи периода от възникване на Цивилизацията до IX век. ➤ Над 1500 ...

30.00лв.Вземи сега!

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

Вашият коментар

0

Your Cart