Откритията му до такава степен скандализират, че е принуден да сменя държави и да живее полунелегално заради смъртни заплахи.

Повече от 30 години той се рови из големите световни книгохранилища, за да докаже, че официалната история на България няма нищо общо с истинската. Откритията му до такава степен скандализират научни корифеи и крайни патриоти, че е принуден често да сменя държави и да живее в полунелегалност заради смъртни заплахи. Роден е през 1970 г. Живее и работи в различни европейски държави, владее няколко чужди езика. Със средствата, които печели като реставратор, дърворезбар, скулптор на статуетки от глина и бронз и иконописец изключителният родолюбец купува исторически книги и финансира пътуванията и изследванията си.

-Господин Серафимов, в първата част на интервюто виe изложихте революционните си тези, които преобръщат българската история „с главата нагоре“, както казвате. Кога се зароди у вас този огромен интерес към българската история, че да посветите живота си на изследвания?

-Когато бях в средното училище, моят учител по литература много хареса разказите ми и изпрати няколко на Николай Хайтов, без аз да зная. След известно време получих съвсем кратко писмо от Хайтов. Пишеше, че са му харесали моите разкази и завършваше с думите: „Продължавай така, мойто момче“. Хайтов за мен беше нещо като идол. Израснах с неговата книга „Хайдути“, тя за мен беше нещо като Библията. Това бих нарекъл „Началото“. След това вече се запознах с различни хора, които ми казаха, че нашата история не е това, което би трябвало да бъде, че заслужаваме много повече. И понеже бяха почтени хора със забележителен интелект, това ми повлия и малко по малко се започна.

-Какво се случи след гимназията?

-Както вече споменах в първата част, запознах се с един историк, много добър човек и голям бунтар. Това беше още по времето на тоталитаризма. Той също не беше съгласен с тезите, пропагандирани в университета, но за жалост по мое време не можеше да се направи нищо. С историка и още 3-4 момчета направихме един малък клуб. Другите се оказаха непостоянни или пък се изплашиха и останахме двамата, като си помагахме един на друг с информация.

След това се запознах и с историци от Западна Европа. Опитах се да намеря в тях съратници или помощници, но тези хора си следяха своя интерес и беше безсмислено да чакам помощ от чужденци. Често ми предлагат да публикувам в блога си текстове на английски, но това е безсмислено. Първо ние трябва да го осъзнаем, да го приемем и чак тогава вече може да намерим някакъв начин да го предадем на западноевропейците. Но ще бъде много трудно. Аз не съм сигурен дали изобщо ще го доживея.

-Изследвате над 30 години българската история без академично образование по специалността. Какви бяха вашите академични и житейски школи?

-Много отдавна един мъдър римлянин е казал: „Да живееш значи да воюваш, да живееш значи да се бориш“. Още в далечното минало хората са осъзнавали, че за да се справим с различните бедствия и проблеми, трябва да се подготвим добре. Никой не може да предвиди бъдещето. Никой няма как да каже какво, къде и кога ще ни сполети. Дори най-богатата и най-могъща страна може да изпадне в криза. При глобална криза обикновено оцеляват тези, които са най-добре образовани, които са инвестирали в учение още в ранна възраст. Ако си усвоил няколко езика и владееш няколко професии, може да се реализираш почти винаги.

В основното училище научих добре френски и руски език, а по-късно – английски и немски. Благодарение на тях черпих информация от специализирана литература и се подготвих отлично за дипломната си работа. Това имаше и допълнителен ефект – по време на летните ваканции можех да работя в заведения в различни курорти и още като ученик реализирах доходи, по-високи дори от тези на родителите ми.

После се насочих към изкуството. Запознах се със способни и дори просветлени хора, които оказаха огромно влияние върху мирогледа ми. Те ми помогнаха да развия способностите си, да стана творец, да откривам красотата и да я запечатвам посредством изкуството. Научих се да правя статуетки от глина, а после и от бронз. Усвоих и дърворезбата и рисуването на икони. В периода 1990-1995 г. в България имаше голям интерес към изкуство и по-специално към иконописта. Доста сънародници харесаха работите ми и успях да продам много свои творби. Със спечелените пари вече можех да си набавя антикварни книги на тема история и да се запозная с оригиналните писания на старите автори.

Историята на България вече не беше само хоби, а се беше превърнала в цел на живота ми. Осъзнавах, че старите българи са били велик и могъщ народ, за когото доста важни неща са премълчани. Искаше ми се да намеря цялата истина, но това не бе никак леко.

-Къде и как започнахте с изследванията?

-Историята е като огромна мозайка, чиито късчета са разпилени, трябва да се търсят усилено, да се събират търпеливо и внимателно. В България намерих голямо количество интересна литература, но най-богатите библиотеки и антиквариати са в Западна Европа, предимно в Германия, Холандия и Белгия.

Междувременно научих холандски език и това ми помогна не само в търсенията на важни книги, но и за нещо друго. Моите способности в областта на малката пластика, изработването на статуетки и дърворезба привлякоха холандци и белгийци, собственици на антикварни магазини. Оказа се, че имам добри способности в реставрирането на стари обекти от метал и дърво. Помогнаха ми също и знанията по история на изкуството. Възстановките ми на силно повредени стари предмети впечатлиха определени хора и така аз намерих поредната си професия като реставратор.

Докато работех в чужбина, посетих музеи от различни държави, разглеждах старите артефакти и допълвах фрагменти от историята ни. За жалост нищо хубаво не трае вечно. Кризата от новото време повлия върху всички пазари. Наложи се да търся друга реализация и слава Богу, това стана бързо благодарение на наученото в миналото. Започнах да пиша ръководства за работа с металообработващи машини, участвах и в създаването на електронни учебници, ефективизиране на определени технологии и въвеждане на нови методи в скъпи продукционни процеси.

Инвестицията ми в учение ме спаси, това, че още в младежките си години събрах доста знания и умения ми помогна да се справя с трудностите в живота. Ето затова желая да посъветвам всички млади българи – посветете се на учение! Няма да съжалявате в никакъв случай, това е сигурно. Геополитическата ситуация става все по-сложна и по-объркана, появяват се постоянно нови заплахи от различно естество. Шанс за оцеляване ще имат само тези, които са се сдобили с достатъчно знания, а и са изградили силен характер с дисциплина.

-От колко години сте зад граница?

-Аз не живея само на едно място. Освен това не бих казал, че живея постоянно в Холандия. Допреди 5-6 години си стоях по няколко месеца в България, после пътувах до Холандия, Белгия, Германия.

-С какво е свързана тази смяна на местожителство?

-С работата ми. Бях намерил работа при едни белгийски антиквари, след това в Холандия, в Германия, реставрация и направа на нови икони и дърворезби, матрици и възстановка на метални съдове. Но невинаги може да се намери такава работа, затова съм бил и технолог.

-Издали сте книгата „Истинската българска история“.

–Да, това беше преди няколко години, по идея на мой приятел, който сметна за важно да бъдат публикувани дори и коментарите под темите ми в блога. По този начин искаше да покаже в развитие как хората приемат новото.

Исках в тази книга да покажа, че официалната ни история е невярна, че е безумие да се свиваме и изчезваме тихо и че трябва отново да си възвърнем националната гордост и достойнство. Без тях всеки народ е обречен на смърт. Без гордост и достойнство няма желание нито за борба, нито за живот. А ние имаме с какво да се гордеем. Наследници сме на героичните траки, възпети в „Илиада“. Нашите деди са създателите на първата европейска цивилизация, на първата писменост. Предците ни са тези, които разпространяват организираното земеделие и скотовъдство от Балканите до Британските острови и Скандинавия. Да не забравяме и подвига на Тервел и неговите бойци, спрели страшната арабска агресия в Европа в началото на VIII век. Ние с право заслужаваме уважение и признателност, не трохи от трапезата на богатите народи.

-Как беше прието това абсолютно ново знание от читателите?

-Поначало имаше доста крайни скептици, но с течение на времето все повече и повече осъзнаваха как стоят нещата. Има ценна информация в тази книга, но не е подредена хронологически, докато книгата, чието издаване инициира Цвета Кирилова, е нещо съвсем различно.

-Имате предвид „История на славните българи„, издание на Сдружение „Азбукари“.

-Да. Благодарен съм от сърце на Цвета, че поде тази инициатива и не само я поде, но и ме подтикваше дълго време. В интерес на истината, беше много трудно за сам човек да обхване толкова голям период и да го „свие“ в една книга. Преди няколко години Цвета сподели с мен своята загриженост за младото поколение. Няма съмнение, че страшно много хора са притеснени от начина, по който се преподава история на децата ни. От една страна липсва стимул за насаждане на родолюбие и национална гордост у подрастващите, от друга все още царстват остарелите догми. Не едно поколение българи ще израсне със заблуди и объркано съзнание.

Подобно нещо не можем да си позволим в днешно време. Ако няма възпитание в любов към Родината, сънародниците, традициите и историята, то държавата е обречена да загине. При условие, че имаме минало, с което можем да се гордеем, история, за която други народи могат само да си мечтаят, е неразумно да бъдат премълчавани важни неща, само и само да не се накърни авторитетът на определени хора. Истината така или иначе ще излезе, но излезе ли късно, щетите ще са големи. Това не бива да допускаме!

В едно свободно и демократично общество всеки има право на лично мнение и личен избор. Аз се възползвам от моето право и отказвам да вярвам на официалните теории. Защо – това съм посочил пределно ясно в работата си. Надявам се тя да накара прочелите книгата да търсят сами, да сравняват и да проверяват. Надявам се също книгата ми да даде заслуженото самочувствие на българите, да бъде като противоотрова, неутрализираща нихилизма и чуждопоклонничеството.

-У нас има много патриотични сдружения. Какво ви мотивира да изберете да работите с „Азбукари“?

-С Цвета Кирилова и създаденото от нея Сдружение „Азбукари“ си сътрудничим вече пета година. Когато се запознахме във фейсбук, тя ми каза, че е доста тъжно, че нещата у нас не отиват на хубаво. Сподели още, че макар да не й е никак лесно, се опитва да даде всичко от себе си, за да може поне на децата да им светне пред очите.

Цвета е много общителен и приятен човек и голям патриот. Какво да ви кажа, Господ събира един патриот с интересни идеи с друг патриот с интересни идеи. През 2015 г. се видяхме. Обичам да общувам с хората наживо, като първо ги поглеждам в очите. Когато се вгледах в очите на Цвета, видях един честен и почтен човек и приех да сътруднича на „Азбукари“. Написах една статия за произхода на писмеността и „Азбукари“ я публикува в своя книжка. Харесва ми това, което правят. Възпитанието в родолюбие, което провеждат, е много важно.

-Някои хора слагат знак на равенство между християнската религия и българщината. Казват – българин ли си, значи трябва да си християнин.

-Аз съм християнин, отгледан съм в християнско семейство. Въпросът е, че човек трябва да следва вярата си, но не бива заради вярата да предава националността си. Всеки човек може да намери своя покой по някакъв начин. В чужбина съм срещал доста българи мюсюлмани и съм се възхитил от българщината им. Даже подготвям една такава работа със заглавие „Турците, които ме накараха да се гордея, че съм българин“. Българските мюсюлмани са невероятни хора, бих казал, че те са облагородили исляма със своето поведение. Човек трябва да обича религиите си и да пази своята идентичност.

-Учили сме, че по време на османското робство сме се запазили като българи благодарение на християнството?

-Така е, но при нас вярата винаги е била по-особена. Стилиян Чилингиров е написал една много хубава книга „Какво е дал българинът на света? „. В нея се казва, че макар българските павликяни да са едни от най-набожните, те се явяват и едни от най-големите бранници на българщината. Без значение, че човек е християнин, дойде ли реч за род и родина, тези неща се поставят на първо място.

Знаете ли, че най-големите пазители на българщината са били българските помаци? Те са запазили езика си най-чист. Те са запазили архаичните обреди най-добре. Това е просто ирония, но поне докъм 70-те години на XX век нашите помаци са уважавали Гергьовден еднакво с Байряма.

-Водите курсове с млади историци. На какво ги учите?

-Аз подготвям млади хора – някои в България, други в Холандия. Водя курсове със студенти по история и археология. Събираме се понякога 2 пъти седмично, друг път веднъж месечно, в зависимост от ангажиментите ми. Опитвам се да деля с тях това, което съм учил аз самият. Някои попиват много бързо, но за жалост само двама-трима са се научили да спорят както трябва. Дойде ли време за дискусия, лесно се палят и лесно излизат от равновесие. Това малко ме натъжава, защото, за да може човек да докаже своята правота, трябва да има не само добри знания и подготовка, но и да може да изрази това, което е научил и да наложи правотата си по културен начин. За жалост има разни провокатори по различни форуми, които гледат да изкарат всеки свой противник от равновесие. На тях винаги им казвам, че в историята не трябва, не е възможно да има парадокси.

-Нали знаете в какво ще ви упрекнат някои българи – че един емигрант се опитва да даде на сънародниците си истинската славна история на българите…

-Ами нека… (Смее се) Иронията е в това, че един от най-големите патриоти на XX век, едни от хората, които са изнесли най-ценните данни за българската история, са българи емигранти. Ганчо Цанов е женен за германка, проф. Асен Чилингиров и покойният вече Георги Сотиров също са емигранти. Юлия Хаджидимитрова живее от доста време в Швейцария.

Голям принос за истинската българска история има слабо познатият у  нас Сергей Лесной. Този украински учен живее и работи в по-голямата част от живота си в чужбина.

Реално по-голямата част от хората, които решиха да оспорят старите тези, които представиха аргументирано книги, в които се дава, не бих казал неудобна, но алтернативна информация, са без изключение българи, които живеят и работят в чужбина.

Със сигурност има и много българи с негативна нагласа към сънародниците им зад граница, но тези, които са в моето обкръжение, се вълнуват от България и се опитват да помагат по всякакви възможни начини – не само морално, но и финансово.

-Казват, че от чужбина България изглеждала по-мила…

-Това е вярно. Аз се прибирам няколко пъти в годината, пребивавам в България около 40 дни и всеки път ми е мило, и всеки път ми става тъжно, когато трябва да замина, но такива са обстоятелствата.

-Написахте статия „Що е то патриотизъм и има ли полза от него“.

-Едно от нещата, на които желаех да наблегна, бе, че е хубаво човек да използва българската дума, а тя е родолюбие. Смисълът й трудно може да бъде изкривен. Думи като национализъм и патриотизъм сега вече са придобили един малко по-особен смисъл. Като че ли патриотите и националистите са хора, които симпатизират на някакви крайни идеи. А това невинаги е така.

Ето например можеш да кажеш крайни националисти, но не можеш да кажеш крайни родолюбци. Точно затова призовавам да говорим за родолюбие и за родолюбци и, че няма нищо лошо в това да обичаш своя народ, език и култура. Това не означава да мразиш някой друг. Врагове винаги сме имали и това ще продължа, но за да имаме по-малко врагове, трябва да сме задружни. Така ще бъдем силни. Просто законът на природата е такъв – хищниците нападат само слабите.

Родолюбието има голямо бъдеще. Винаги е имало моменти на падение в нашата история. Като погледне човек 2000 години назад, римляните успяват да ни завладеят поради това, че част от нашите предци са взели страната на чужденците. Именно липсата на родолюбие е довела до това, че страната ни е паднала под римска власт. От друга страна селското население, което е успяло да запази своя език, бит и култура, след време е излъчило хора, които не просто са се издигнали в римската администрация, но са станали и императори. Благодарение на тези хора животът у нас е станал по-лек и това е една от предпоставките България да се освободи от римска власт в края на VII век. След това има нова опасност от поробване, вече по време на Византийската власт. Започва се едно активно гърцизиране на българите. Слава Богу, намират се хора, които слагат край на това.

-А какво стои зад демагогията и псевдопатриотизма?

-Стремежът да се търси вината в този или онзи. Сърбите са ни виновни за това, руснаците за онова, евреите за трето… Обичам да казвам: „Познавай миналото, помни го, но недей да живееш в него“. Просто няма смисъл. Направи така, че да не повтаряш грешките на хората преди теб. Търси приятели навсякъде и се старай да опознаеш най-вече тези, които мислиш за свои врагове. Може да се окаже, че не са ти врагове, а само си мислиш, че са такива и да се стигне до една напълно ненужна конфронтация. Живеем във времена, в които не може да си позволим никаква сериозна конфронтация. По-добре е да си помагаме един на друг, да се обичаме един друг, като същевременно не се страхуваме да кажем на политиците, че не са прави за определени неща. Това е моята формула за родолюбие.

-Не ви ли се струва, че малко знамена се веят в тази страна, и то само на празници? В съседна Турция червеният флаг с полумесеца е буквално навсякъде.

-В Турция се действа много умело. Ердоган е опасен човек, но пък той успя да събуди турците, да им даде гордост. Доколкото ще успее да стабилизира положението в Турция, не зная, но пък видите ли, турците ходят с високо вдигнато чело не само в родината си, но и в Западна Европа.

-Не омаловажаваме ли значимостта на знамето, химна, герба?

-Тези неща са много важни. Би било хубаво, ако поне по националната телевизия има някакви положителни примери на това какво е родолюбие, как се пази своето, какво е честност, почтеност, човеколюбие, какво е истинско християнство. Това са важни неща, без които няма как.

-Президентът Джон Кенеди вдъхновява американците с изказването си „Не питай какво може родината ти да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за родината си“.

-Трябва да има някакъв идеал, който да обедини хората.

-Открай време говорим за национална кауза, но такава все още не е формулирана.

-За да има една ясно оформена национална кауза, трябва да има един ярък водач. До този момент такъв няма. Това е много жалко, но се надявам в скоро време да се промени. За жалост ни е нужен някой, около когото да се обединят българите, но не спасител отвън, както досега е било с Русия и САЩ, а ярка личност сред нас.

-Разговаряла съм с млади патриоти, обиколили света. Те се възмущават, че в други държави легендират древни артефакти със съмнителен произход и привличат тълпи от туристи, докато ние тук си имаме реални древни образци, а значението им – съзнателно или не – се омаловажава.

-Така е. В Пловдивския музей има над 100 хиляди артефакта, засягащи древната ни история. Неофициално те са много повече. Много ценни неща не само че не се показват, но и не се обяснява тяхната важност. Преди няколко месеца бях в Пловдив с приятел археолог. Бяха изложени много интересни брадви и му казвам, че същите брадви след няколко века се появяват и в Кавказ. Това показва, че хора от нашите земи са отишли в Кавказ или са успели да повлияят на тамошното население. Нашите археолози обаче не говорят нищо по тази тема.

-В мрежата има много оскъдни биографични данни за вас. Това едва ли е само от скромност.

-Това е заради заплахите, които в един момент се материализираха. Преди известно време ми ограбиха една от работилниците и ми задигнаха дори част от архива. Представяте ли си, дотам се стига… Имах заплахи дори на улицата и мислех да подам жалба в полицията, но знам, че трябва да стане нещо страшно, за да се задействат полицаите.

-Какво ви казваха тези хора – да престанете да обърквате главите на българите?

-Да, един ме изкарва агент на Ердоган, друг – на Путин, трети смята, че съм еврейски агент. (Смее се) Просто едни объркани хорица, но лошото е, че те си го вярват. Те си мислят, че това, което е преподавано в училище, е единствено вярно и всеки, който се опита да го промени, е някакъв платен от чужди служби злодей.

Имам доста приятели полицаи и военни и ми е пределно ясно, че ако някой иска да ме отстрани, това ще стане бързо и много лесно. Едва ли това идва от някакво много високо място, по-скоро някакви объркани индивиди или пък някакви учени, които гледат на мен като на заплаха за своите трудове. Но не мисля, че това са някакви врагове на България, които са се превърнали в мои врагове. Ако беше така, сега нямаше да съм жив.

-Но защо?

-Знаете ли, аз също се питам защо. Не съм агресивен човек, винаги съм призовавал към приятелство с всички и въпреки това успях да настъпя доста хора по болното място. Един мой приятел вече започна да записва заплахите и подигравките, които са пуснати в блога ми. В новия ми блог „Спароток” са над 5 хиляди, а в стария бяха над 15 хиляди. Можете да си представите за какво става дума…

-Кой има интерес да заглуши вашия глас?

-Най-вероятно гъркоманите. Да се признае истината за произхода на българите и за ролята на народа ни в оформянето на европейската култура – това е едно. Но стане ли това, ще се постави под въпрос каква е била историческата роля на гърците за цивилизацията. Не само ще намалее техният престиж, но на плещите им ще легне вината от унищожаването на културата на южните траки, познати като пелази. Това си е престъпление, което тепърва ще установяваме как се е случило. Едно е ясно – Южните Балкани в дълбока древност са населени от нашите предци и това е доказуемо. Южните Балкани са наситени от топоними, които са обясними на български език. Освен това в древните документи от бронзовата епоха се срещат типично български имена. Срещат се дори имена на български владетели и старобългарски градове. За жалост обаче нито гърците, нито западноевропейците, нито нашите учени говорят по този въпрос.

-Извинете за въпроса, но хората сигурно ви питат луд ли сте да се занимавате с това?

-О, да, дори и мои приятели са питали, но след време, когато си поговорим, разбират, че съм бил прав. За това обаче се изисква много време. Както споменах, на мен самия ми трябваха цели 20 години, за да проумея всичко. Нашето съзнание работи с шаблони, те са изградени бавно, но много стабилно и е много трудно да бъдат разрушени. Това, което веднъж е навлязло в подсъзнанието, се изкоренява изключително трудно.

-Колко лични средства сте вложили през годините „на ползу роду“?

-Около 30 хиляди лева, но това е само за книги, а вече ходенето по музеи и библиотеки не съм го смятал.

-Продължавате да го правите въпреки злостните нападки срещу вас. Защо?

-Много хора са ми помагали. Някои са ми казвали, че нямам късмет, а аз съм им отговарял, че напротив, имам голям късмет. Животът ми е бил много труден, но и много хора са ми помагали, дори и непознати. Именно това беше един от мотивите ми да продължавам. Просто си казвам: „Ей, ние сме прекрасен народ!“. Бил съм на няколко континента, обиколил съм много държави, но хора като нашите никъде не съм видял. Никъде! Нито по отношение на гостоприемство, нито по отношение на доброта и работливост. А за интелект да не говорим. Ние сме твърде скромни, това е едно наше много лошо качество, много лошо.

-Скромни или комплексирани?

-Не, по-скоро скромни. Това чувство другите народи не го познават, а ние го имаме в повечко. Марлене Дитрих казва: „Скромността е много хубаво качество, но с него не се отива надалече“. Трябва да изоставим тая скромност и винаги да си търсим своето, винаги! И винаги, когато сме добри, да казваме, че сме добри. И това е.

Ние, българите сме уникални хора. В нас са заложени много дарби, но те не могат да се появят без труд. Всеки талант трябва да се развие, а това никога не е лесно. Дори и най-красивият брилянт изисква доста обработка, преди да светне с цялата си красота. Събирайки знания и калявайки характера си днес, правим бъдещето си по-сигурно. Животът никога не е бил лесен. Когато обаче хората са просветени, когато има любов между тях, те ще направят и от пустинята райска градина.

Виж още:

Първата част на интервюто: Павел Серафимов: България е люлка на най-древната цивилизация