Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“, в предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Сдружение „Азбукари“ съвместно със спортен клуб организират на 1 февруари, днешната дата, ски-урок за деца лишени от родителски грижи от дома в кв. „Драгалевци“, където са настанени 60 малчугани на възраст между 3 и 7 години. Това е само част от инициативите на сдружението. Госпожо Кирилова, разкажете ни повече за днешната инициатива, която предстои да се проведе на Витоша, както и за другите цели, за другите инициативи, които предстоят пред вас.
Цвета Кирилова: Ами вие много добре казахте, това е една от поредните инициативи, която ние провеждаме преди нашия детски фестивал „Вярвам в теб“, който тази година ще се проведе за втори път на 1 и 2 юни за Деня на детето, за Деня на Ботев, но днес инициативата е по-малка по мащаб, но не по-малко значима, разбира се. Напротив, тя е много важна, защото ние ще направим така в сдружението, че ще съберем дечица от този дом, организирали сме специално ски обучение за тях, за да могат децата да излязат навън и да се забавляват по един истински начин. Така че да имат равен достъп и до спортна среда, наравно с всички останали деца, с нашите деца. Така че това е инициатива, която не е по модела да помогнем на децата само на Бъдни вечер или на Коледа и не е по модела да хвърлим пакетче храна и да смятаме с това сме отбили, меко казано, номера да бъдем благотворително настроени и съпричастни към проблемите изобщо на хората и децата с увреждания. Защото аз мисля, че трябва да се налагат нови модели граждански практики и тази инициатива е една от тях. Да покажем на обществото, че можем да се мобилизираме и да бъдем съпричастни към проблемите на децата и изобщо на хората и в същото време да правим такива мероприятия, да отделяме ден, два от ежедневието си в годината, но да е в взаимодействие. Т.е. да сме на една ръка разстояние от тези хора, да им показваме, че ние сме толерантни към тях, че можем да ги приемаме абсолютно, без ограничения, без сегрегация. Така че да можем така да подсилим процеса на адаптация на хората с проблеми в градска среда. Смятам, че много хора може би правят това и ние не сме новатори в този род инициативи, но пък колкото повече се срещат, толкова по-добре. Ще кажа, че нашият детски фестивал „Вярвам в теб“ е фестивал на интеграцията, т.е. ние събираме дечица от всички краища на страната със своите таланти, със своите умения, за да могат да ги покажат на нашата сцена, по време на нашата спортна подготовка, отново за да подновим процеса на интеграция на децата с проблеми. Ние сме подготвили доста инициативи преди 1 юни. Сигурно ще има повод да говорим и още, и още, но моята мисъл е, че трябва някак си да отключим чувствителността си към хората не само на празнични дни, както казах, които са свързани с нашата религия или пък да искаме прошка само на Сирни заговезни и с това да смятаме, че сме изчистили ангажиментите си към това да помагаме. Това е много важно, нашата организация е съсредоточена върху това да помагаме. Затова сме обединени млади хора, разширяваме се непрекъснато като обхват и като брой, така че се радвам, когато има повече граждани, които искат да помагат на децата и изобщо на подобни инициативи.
Водещ: Госпожо Кирилова, вашите инициативи са много разнообразни, със сигурност са много интересни за децата, но грижата за децата, както и вие самата споменахте, трябва да бъде ежедневна. Намирате ли общ език с администрацията у нас, помага ли ви държавата в тази кауза?
Цвета Кирилова: Чудесен въпрос. Да, помага ни. Доколкото можем да си извоюваме и ние това право. Защото аз смятам, че администрацията е структура, която трябва да стане по-гъвкава и да се отвори повече към гражданските организации и изобщо към хората. Защото това не е отделна държава, нито пък нещо автономно, което не зависи от нас, а крайно време е тя да разбере, че ние формираме нейната заплата и всъщност царят и господарят са хората, а не администрацията. В тази връзка ще кажа, че да, помага ни, доколкото, пак казвам, успяваме да я убедим, че нашата кауза си заслужава. А убеждението не е леко, защото като цяло много фондации и организации са постъпвали нечестно може би спрямо обществото изобщо в предходните години, като са ги мамили по един или друг начин, чрез свои инициативи или методика, не мога да кажа конкретно, но съм чувала, че има злоупотреби. И когато се загуби доверието, тогава няма как да спечелим доверието нито на администрацията, ако не си изпълним ангажиментите, нито на обществото. Затова много ни беше трудно по време на първия фестивал миналата година да убедим, че имаме нужда от помощ дори хората, дори администрацията, защото очевидно, когато човек се опари, е доста по-предпазлив. Така че аз насочвам вниманието в тази посока. Не е лошо да се замислим кои са тези организации и структури, които не са изпълнили обещанията си към хората и в същото време да бъдем, да даваме в аванс доверие на тези, които показват, че наистина може да се работи и че отделят ценно време от ежедневието си в тази посока. Защото една гражданска организация, вие добре знаете, тя се поддържа, огъня й се поддържа от хора, които отделят и ресурс от себе си, и времето от себе си, и мисловния процес. Което пък в същото време е идея, знаете идеите са нещо много ценно и не навсякъде могат да бъдат намерени.
Водещ: Госпожо Кирилова, интересно е дали събирате много съмишленици сред българските граждани, а също свикнали сме на такъв тип инициативи да помагат и много българи зад граница, също и чужденци. Каква е ситуацията при вас?
Цвета Кирилова: Ами като навсякъде, сложна е. Защото очевидно е, че икономическата обстановка в Европа и в България показва, че нещата не са много добре, съдейки по настроенията за благотворителност. Честно казано, чрез нашата интернет страница и Фейсбук страницата ни на „Азбукари“ получаваме писма дори от българи от диаспори в чужбина. Те се интересуват от нашите инициативи, например имахме предложение да направим общ международен фестивал, което може би ще е една от следващите ни стъпки. Имаме подкрепа, имаме съпричастност, но някак си не е толкова активна. Може би проблемите на хората са ги потиснали, ограничават ги от това да си мислят, че могат да се занимават дори с подобен род занимания. Но да ви кажа това е добър инструмент. Гражданските организации са добър инструмент за влияние и за въздействие така че нещата да се променят към по-добро. Аз възприемам нещата като една междинна станция между гражданите, между физическите лица и хората, които са на улицата и тези хора, които са в администрацията. Нашата междинна станция има ролята да провокира, да съобщава, да информира какво трябва да бъде променено според възгледите на обществото, според това как те виждат нуждата от промяна. Не казвам, че няма хора, които са активни, но може би трябва една идея да се събуди човешкото усещане, внимание, ангажираност и т.н., защото ако ние или останали граждански организации, които ние подкрепяме, не се поддържаме и съответно не получаваме кредит на доверие, много е трудно да останеш в платформата на тази организация, да се запазиш. Защото разберете, това е като малкото дете, като проходи, ако ти не го мотивираш и не му казваш „ела, ела към мен“, то да прави крачка след крачка и няма сближаване, тогава просто се загубва смисълът от нещата. Затова и днес правим тази инициатива. Намерихме една организация, която абсолютно доброволно, благотворително отделя от средствата си, за да направи този курс на обучение за децата. И ние сме ги убедили, в тази връзка на вашия въпрос, че е необходимо да им помагаме. Те без нас не могат, ние без тях не можем. И ето едно обединение създава едно добро начало за ски-обучение на децата, които са лишени от родителска грижа, те нямат родители като всички останали и тези дечица заслужават своето щастие детско и в същото време имат право да се забавляват, имат право да спортуват и още по-хубаво е, че го правят навън. Те не са пред компютрите, тези дечица не са по цял ден затворени вкъщи и в този смисъл, като казах навън, искам само да кажа, че ни предстои да изградим един проект, който е много сериозен за нас. Да изградим първата в България комбиниране обществена детска площадка за игра и обучение. Тази площадка е част от инициативите, които провеждаме, това е много сериозен ангажимент от наша страна, защото изисква много сили, много средства. Съоръженията ще бъдат специално адаптирани за децата с проблеми. Няма да има съоръжение, което да не е пригодено за детенце, което е със специални образователни потребности. И казвам за първи път в България. На мен лично, когато го казвам, това ми е малко обидно. Не защото ние правим тази инициатива, а защото за повече от 20-годишния преход демократичен на страната ни нито една институция не е направила това нещо. Можете ли да си представите? Да говорим сега за първата такава площадка, след като тези модели вече отдавна са практика в редица европейски столици. И не само столици, градове.
Водещ: За съжаление не само че можем да си го представим това, че няма такава изградена детска площадка или кът за обучение, а за съжаление, когато се огледаме, го виждаме реално, че такова нещо в страната ни липсва. Госпожо Кирилова, аз ви пожелавам със същия дух, който притежавате тази сутрин, да продължавате да се борите с тази „машина“ и да помагате на все повече деца, независимо дали са със специални потребности, или са деца, лишени от родителска грижа. Каузата ви е много благородна.
Цвета Кирилова: Благодаря ви за чудесните въпроси, аз усещам, че вие сте изключително активна и ангажирана с този проблем. От вашите уста в Божиите уши, дай Боже, повече българи да се обединим за тези каузи и да помагаме повече един на друг и аз смятам, че страната ни ще върви напред.
Радина ХРИСТОВА

Източник: http://www.focus-radio.net