Хайде бе Николай, винаги си последен! Нямаме време, взимай фотоапарата и да тръгваме, не остана време за губене. С този леко сърдит и повечко изнервен тон на дългогодишната азбукарка Яна бе дадено началото на тазгодишния Международен ден на детето. Така леко напрегнати, моя милост, Яна и председателката Цвета Кирилова тръгнахме от офиса на „Сдружение Азбукари“ към вечно ремонтиращата се Централна гара в София. След екстремно каране на ръба на закона, стигнахме до руините на гарата.

Там бяхме посрещнати от служител на БДЖ, който на драго сърце ни помогна да разтоварим кашоните с „Букварино“, млечно-киселите напитка, носеща същото име и детска карта на България – „Обичай Родината“. Натоварихме ги на едно доста по извехтяло бусче, но за сметка на това издръжливо, като руски войник в окопите при Сталинград. Няма, как да е иначе, защото, за да стигнем до шести коловоз минахме през тъмни и доста надупчени тунелчета.

Нашето превозно средство минаваше на една боя разстояние от стените, но благополучно стигнехме до заветния шести коловоз, от където трябваше да потеглим за шоколадовата фабрика в Своге. Направихме си снимки с възстановения парен локомотив номер 46.03 „Баба Меца“, на който е работил като огняр поета Никола Вапцаров. Цвета и Яна се върнаха обратно към офиса, защото ги чакаше ден пълен с инициативи в София. Инициативи, които зарадваха малчуганите на техния празник. Аз пък поех с БДЖ и със солидна група деца към царството на родния шоколад – Своге. Както във всеки един влак и в този си имаше кондуктор, но той беше различен. Неговата главна цел бе не да къса билетчетата и да гледа строго, а да разсмива децата.

Освен фокуси и шеги иновативният кондуктор се включи и в раздаването на млечно-киселите напитки – „Букварино“, на образователния комплект и на детските карти. Малчуганите жадно изпиха напитките и започнаха да редят думи с „Букварино“. Така неусетно стигнахме до Своге и от влака се прехвърлихме на автобуси, които ни закараха до шоколадовата фабрика. Децата бяха разделени на две групи и докато едната отиде да види на място, как се прави шоколад, то другата не спираше да се забавлява на зелената поляна, където бе сборния пункт. Аз изпълних своя фотографски дълг, правейки стотици кадри, а след около час се върна първата група. Тогава дойде и моят ред да отида и да видя дали наистина мармот завива шоколада в станиол. Аз и още около 30 деца изслушахме лекция за това, как се прави шоколад, но най-интересното бе, когато ни беше дадена възможност да го направим сами. В най-обикновена пластмасова чашка сипваме, захар, какао, мляко, масло и по желание лешници, а след това следва и активното бъркане.

Така стигаме до една вкусна, но не особено приятна на вид смес. Всеки може да изяде своето творение, но за истинския шоколад са необходими подходяща температура и процес на зреене, който продължава до 24 часа. За съжаление във фабриката е забранено да се снима и затова няма как да стане публично ясно производството на шоколад, но пък поне за себе си мога да кажа, че съм един от щастливците, докоснал се до този процес. След многобройните емоции е време за вкусен обяд, осигурен от детски кухни „Българче“. Накрая е време да поемем отново пътя за София, но вече заредени с голямо количество приятни емоции. Времето във влака минава бързо, защото играта с „Букварино“ не спира, а когато малчуганите стъпиха на Централна гара в София, първият въпрос бе – кога ще дойде следващия 1 юни. Ще дойде неусетно бързо, а от „Сдружение Азбукари“ обещават още приятни изненади за малки и големи.

За да вземете „Букварино“ натиснете ТУК