Биохимикът професор Мария Стайкова и журналистът Диана Копринкова направиха дарение за каузата на Азбукарите. Над 15 000 километри прелетя призивът на Петя Пейчева от СБЖ за подкрепа на кампанията „Вярвам в теб“, която вече 11 месеца събира средства за създаването на детска площадка, адаптирана и за деца с увреждания в град Велико Търново. И съпричастността на нашите сънароднички от другия край на света не закъсня. 50 австралийски долара, постъпиха в благотворителния фонд за подпомагане на инициативата със съдействието на проф. д-р Минка Златева, дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Председателят на „Сдружение Азбукари“ благодари за жеста и изрази радостта си, че далечното разстояние не може да изкорени любовта към България от сърцата на сънародниците ни. Професор Мария Стайкова е автор на книгата „Австралия – България: по – малко непознати. Тя заминава за Камбера преди повече от 15 години, за да продължи изследванията си като биохимик, след активна научна дейност в БАН. Родена е в Пловдив в семейството на видния художник Анастас Стайков и университетската преподавателка по биохимия Ралица Белева – Стайкова. В книгата й се разказва увлекателно, че първата организирана група българи пристигат в далечния южен континет още в 1907 година. След разгрома на Илинденското въстание, Бълканските войни и Първата световна война емигранти от всички краища на България пристигат в Аделаида, Мелбърн и Сидни. Строят железопътни линии, гледат тютюн, разчистват терени от евкалиптови гори, укрепват брегове с каменни стени, занимават се с градинарство. Журналистът пък Дияна Копринкова е работила дълги години в Българското национално радио, в момента живее и практикува професиата си в Австралия. Преди 3 години тя съобщи положителната новина, че в Сидни е отворило врати ново българско училище, което е второто в страната. „За първи път българската общност в Сидни реши, че трябва да направим нещо, с което да съхраним българския език и нашите деца да имат своя идентичност. Всички бяха приятно изненадани от родителите на около 35 деца, които спонтанно изявиха желание децата им да бъдат записани да учат български език, култура и история“, беше първата реакция на бургазлийката тогава. Към южния континент се отправила почти на шега през 2001 година. Съпрлугът й Явор, който дотогава бил един от пърокласните компютърни специалисти у нас, получил по точкова система правото да емигрира там. Един ден я попитал – „Къде искаш, в САЩ, Нова Зеландия или Австралия?“, а та му отвърнала – „Където е най – топло.“ И така нещата с случили. С благотворителния си жест професор Мария Стайкова и Диана Копринкова сближиха още веднъж България и Австралия и доказаха, че българите макар и разпръснати са духовно свързани да си помагат. Екипът на „Сдружение Азбукари“ връчи грамоти като жест на благодарност за направеното дарение, които ще прелетят отново над 15 000 километра, за да попаднат в ръцете на двете родолюбиви българки.
ПРОЕКТИ
„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.
Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!