Вторият ден от нашата историческата обиколка започна с изучаване на родословието на българските владетели. Въодушевена от завладяващите разкази за великото ни минало, Зори не искаше да напуснем хотела, докато не сравни знанията си за българските владетели от книжката на „Букварино” с наученото през миналия ден.
По-късно се запознахме с Букварина (кака Цвети), снимахме се за спомен и всички заедно, се отправихме към къщата-музей на Добри Войников в гр.Шумен.

След като преминахме през стара масивна дървена порта, се озовахме в красива градина с високи чемшири (някои от тях посадени преди 400 г.), много цветя и калдъръмени пътечки, както и задължителния за онова време – кладенец. Къщата е на два етажа, като интересното за нея е, че я е строил лично Добри Войников. Тя е в типично възрожденски стил – бяла с много прозорци, които са боядисани в тъмен цвят за да изпъкват. На първия етаж бяха изложени множество снимки и документи, които ни запознаха отблизо с живота и делата на Добри Войников – виден възрожденец с многостранни интереси. Той е бил учител, диригент, пишел е учебници и е редактирал вестник. Добри Войников е автор на първата българска драма „Стоян войвода“. Зори имаше възможност да докосне и разгледа първото издание на сатиричната пиеса „Криворазбраната цивилизация“, публикувана през 1871 г. в Букурещ.

На втория етаж е разположен кабинета на Добри Войников, в който са запазени много лични вещи, както и бюрото от словенски дъб, купено през 1860 г. за 400 гроша. В стаята за гости се докоснахме до много негови лични предмети, както и на семейството му. Демонстриран ни бе порядъка за посрещане на гости, като главен гост бе Зори. Тя бе най-много впечатлена от използваните сребърни прибори за сервиране – купа за бяло сладко, лъжичник и естествено купата за сладолед. В стаята за музика бе изложена цигулката, на която е свирил Добри Войников и палката му за дирижиране. Зори и Букварина имаха възможност да се докоснат до клавишите от слонова кост на пианото, под зоркия поглед на фигурата (в естествен размер) на Войников. Разглеждайки тази старинна къща, за пореден път се насладихме на красотата на нашето минало.

Обиколката ни продължи в Националния историко-археологически резерват „Мадара”, който се намира на 2 км от с. Мадара.
В резерват ,,Мадара” функционира археологически музей, който представя историята на селището през всички епохи на човешкото развитие. Музеят е открит през 1935 г. Експозицията включва множество оригинални находки от района на Мадара, които свидетелстват за материалната и духовна култура на много етнически общности – първобитни хора, траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци и др.
От изнесената ни беседа научихме, че в района на резерват „Мадара“ са съществували пещерни светилища, дворци, имения, крепости, храмове, отшелнически килии, манастирски комплекси, места за уединение и за общи празници десетки паметници и старини от всички епохи.

В Мадара бил изграден един от най-големите скални манастири в България. Повече от 150 били естествените пещери, намиращи се на различни нива по скалния венец, които са били използвани като църкви, параклиси, монашески килии и гробници. В една от по-големите пещери е бил създаден скален параклис, наречен ,,Св. Пантелеймон”, който съществува и действа и днес.
Насладихме се на перфектната акустика на Голямата пещера, която представлява обширна скална ниша с дължина в основата 120 м, височина 60-70 м, вдълбана на около 25-30 м в скалата.
Не пропуснахме да се докоснем и до красивата секвоя посадена от Цар Борис III през 1937 г., която  величествено се извисява над околните дървета, а диаметърът и достига около 1 м.

Специално внимание отделихме и на най-значимият паметник в резерват „Мадара” – уникалният скален релеф, известен като Мадарския конник. Той е единствен по рода си в Европа и е включен в списъка на ЮНЕСКО като паметник със световно значение, а през 2008 г. е обявен за Глобален символ на България. Релефът изобразява конник в естествен ръст с копие в ръка. В краката на коня се вижда повален лъв, а зад ездача е изобразено ловното му куче. Изваян върху величествената скала на 23 м височина, той е образец на ранносредновековното българско изкуство.
Не пренебрегнахме и разположените на платото над скалния релеф останки от средновековна крепост, известна като Мадарската крепост, в която през X в. се е укривал дори българският Цар Симеон. Крепостта е била неколкократно преустройвана и е функционирала до нашествието на османските турци.

След много снимки, разговори и с малко тъга се разделихме с прекрасната Букварина и екипа на „Сдружение Азбукари”. Приятно уморени, заредени с много енергия от това магическо място и с изобилие от подаръци за всички от кака Цвети, се отправихме към Велики Преслав.
Във Велики Преслав бяха очаквали „Семейството на Букварино” през целия ден и ни посрещнаха с голяма радост в къщата за гости „Мутафова Къща”. Стопанката на къщата ни въведе в прекрасно уреден двор, където са запазени много автентични забележителности от богатата ни история и бит.
В двора на къщата е разположена и възрожденска къща на повече от 100 години, която е реставрираната и превърната в импровизиран музей, която разгледахме следващата сутрин.

Останахме очаровани от автентичната биозакуска, която ни бе предложена, както и от положените грижи за нашето удобство.

Очаквайте продължение…

Разказът е на първия победител от томболата на www.bukvarino.bg – Виолета Николова