Тригодишната борба на Цвета Кирилова и „Сдружение Азбукари“ се увенча с успех.

Със свое решение от 13 януари 2020 г. Върховният административен съд (ВАС) уважи решението на Административен съд София град (АССГ). През декември 2018 г. той определи като дискриминационен проекта на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етнически малцинства (ЦОИДУЕМ) към образователното министерство – „Подкрепа на ромските ученици за успешно завършване на средно образование“. С това решение на върховната съдебна инстанция се увенча с успех над 3-годишната борба на „Сдружение Азбукари“. Неговият председател Цвета Кирилова в жалбата си до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) посочи, че този проект е дискриминационен спрямо всички останали българчета, които не са от ромския етнос. А КЗД реши, че проектът не е дискриминационен. (Подробния текст на съдебното решение може да видите ТУК!)

Производството на ВАС е образувано по жалба на решението на КЗД, която постанови, че проектът на ЦОИДУЕМ не е дискриминационен. „Сдружение Азбукари“ обжалва решението на КЗД и жалбата беше уважена от АССГ. В отговор КЗД и ЦОИДУЕМ подадоха жалба срещу решението на АССГ. ВАС потвърди решението на АССГ.

Това е накратко историята на епичната борба на „Сдружение Азбукари“ срещу решението на КЗД, която постави в положението на обратна дискриминация всички останали българчета, освен ромчетата. А то е предшествано от поредица от епични битки на екипа на „Сдружение Азбукари“.

С решение от 10 декември 2018 г. Административен съд – София отмени решението на КЗД от 18 юли 2018 г., според което определянето на стипендии за ученици само от ромския етнос не дискриминира останалите деца в България. Съдът върна за преразглеждане решението в КЗД и постанови КЗД да заплати на жалбоподателя „Сдружение Азбукари“ всички разноски по делото в размер на 550 лв. Решението е в резултат на жалбата на Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“, в която тя подробно се обоснова защо подобни стипендии са дискриминационни спрямо всички останали деца в България. (Подробния текст на съдебното решение може да видите ТУК!)

Цвета Кирилова на изслушване в КЗД, първо заседание.

Проектът на Министерството на образованието, съвместно с частен ромски фонд от 2016 г. предвиждаше да се раздадат 1200 стипендии на стойност 561 400 евро (или по 60 лева на месец) на 700 ромчета, като условието беше да имат успех най-малко 3, 50. МОН обоснова решението си, че така ромските деца ще бъдат стимулирани да не напуснат системата на образованието.

В края на октомври 2016 г. родители от Добрич заявиха, че ще се събират всеки ден от 18 часа, в продължение на 10 дни, пред общината. Протестът се организираше в социалните мрежи и беше насочен против идеята да се дават стипендии от 30 евро месечно на ромските ученици. Родителите изпратиха декларация до 10 институции – Народното събрание, Президента, Премиера, министерствата на труда, финансите, образованието и вътрешните работи, до Омбудсмана, Агенцията за закрила на детето и Комисията за защита от дискриминация. Искането им беше българските деца да не бъдат дискриминирани. „Щом ще има стипендии, нека те да бъдат за всички, с еднакви критерии, и българчетата също да имат възможност да кандидатстват за тях“, настояха майките.

„Сдружение Азбукари“ прие като своя каузата на родителите от Добрич, като с нея се ангажира лично Цвета Кирилова. „Чисто интуитивно хиляди родители и учители от цялата страна реагираха негативно на това решение – спомня си Цвета Кирилова. – Основните аргументи акцентираха върху дискриминацията и деленето на учениците на видове – привилегировани и непривилегировани, ромчета и неромчета, цигани и българи, а също и върху обвързването на стипендията с подчертано слаб успех. Реших да развия тази интуиция на базата на нормативни актове и разбирания за справедливост и ценности – установени от европейската мисъл.“

С решението си да застане зад каузата Цвета Кирилова се изправи в открита борба с тогавашния образователен министър Меглена Кунева, която в отговор на протестите на всички българи заяви: „Не виждам дискриминация. Кандидатстващите за тази стипендия са деца от гимназиален етап, които са се борили да изградят характер, борили са се с бедност, социален натиск и заплахи“. Меглена Кунева посочи, че средствата, които идват от бюджета на българската държава за стипендиите на учениците, са 40% от общата сума, че те са съвместна инициатива на МОН и ромския образователен форум. Участието на нашата държава е 40%.

„На 27 октомври 2016 г. МОН съобщи, че парите от бюджета няма да се дават на ромчетата, а на учителите, опитвайки се типично предизборно да потули скандала. Предвидено е другата част от парите да се даде на така наречените „ментори“/“тютори“, които да се занимават с децата в извънкласно време, тоест тези пари от държавния бюджет отново отиват само за ромските деца!“, опонира Цвета Кирилова.

В отговор на изявлението на министър Кунева Цвета Кирилова написа: „Невиждана и нечувана наглост, госпожо Кунева! Продаването на националния интерес има цена! А Конституцията на България стои над Вас, защото сте временна и народът ще Ви детронира от този пост, уважаема госпожо! Чл.6 от Конституцията, от върховния закон в Република България, гласи: „Всички хора (деца) се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ОГРАНИЧЕНИЯ на правата или ПРИВИЛЕГИИ, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние!“

На 16 май 2018 г. се състоя второто заседание на КЗД, по сигнал на Цвета Кирилова и „Сдружение Азбукари“ срещу стипендиите за успех на ученици от ромския етнос. КЗД отново декларира, че няма дискриминация в решението за ромските стипендии.

„След двегодишна борба, след изпратени цял наръч аргументи и доказателства, след много часове труд, лично усилие и отделено време за подготовка на обоснована защита, ИСТИНАТА отново падна на колене пред интереса! Ощетени ще бъдат занапред само и единствено децата на България. Съжалявам единствено, че в тази 700-дневна сага се оказах участник в предварително предрешен мач. Не приемам решението като лично поражение. Загубиха децата, не защото съм недостоен противник, а защото зад гърба на моя опонент е цялата държавна машина“, сподели в социалните мрежи Цвета Кирилова.

Ето и финалното й становище, което тогава остана без уважение:

„След като изчерпателно изложихме нашата позиция във връзка с казуса, още веднъж искаме да Ви уверим, че стоим зад всички аргументи и факти, изложени пред Вас в двете поредни заседания на Комисията за защита от дискриминация. Очакваме, че ще вземете обосновано решение въз основа на всичко изложено досега от нас. Ние защитаваме позицията, че проектът толерира само деца от ромски произход, като насочва средства от държавния бюджет – първоначално към стипендии, а след това към изплащане на заплати/хонорари на тютори и ментори, които обучават само и единствено деца от ромски произход, според изявленията на ръководството на ЦОИДУЕМ и МОН.

Дискриминацията тук е налице, защото независимо дали децата получават пряко финансово стимулиране, под формата на стипендии, (в нарушение на Постановление 33 на МС за условия за получаване на стипендии от ученици след завършено основно образование) или получават уроци от специално ангажирани за тях индивидуални учители, средствата от държавния бюджет са насочени само към децата от ромската общност, като всички останали деца остават изолирани от тази възможност, което ги поставя в уязвима ситуация.

Подобни необмислени практики насаждат допълнително напрежение и провокират омраза, създават ненавист в децата и усещане за фаворизиране на определена група. Тези действия подклаждат напълно излишно етническо напрежение, те провокират коментари у засегнатите родители, че проектът по същество реализира обратна дискриминация. Основното възмущение е, че се нарушава безцеремонно българската Конституция, като се развиват проекти, създаващи свои правила и условия, но не без значение – финансирани и със средства от националния бюджет.

По време на двете заседания, ние се постарахме да обърнем внимание на членовете на Комисията за защита от дискриминация на проблемите, с които е миниран по същество този проект, а ние не допускаме, че е останал незабелязан от компетентните органи за национална сигурност, тъй като ролята на държавните институции е не само да следят, но и да сигнализират на съответните ресорни служби за нарушения на законите на Република България. Бихме искали като заключение да поставим още няколко въпроса на Вашето внимание, които също допринасят за детайлното разглеждане на фактическите обстоятелства по този казус.

1. Защо наименованието на проекта „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средно образование“ фиксира деца само от ромски произход? Къде са останалите етнически групи като целева група и защо ромите са привилегировани?

2. Защо частен ромски образователен фонд, регистриран в Унгария, за който в публичното пространство се твърди, че се финансира от организации, свързани със Джордж Сорос, е донор на проекта, като партньор в него е Министерството на образованието и науката?

3. Кой нормативен акт в държавата ни регламентира участието на частни, чуждестранни организации в проекти, в които партньор е държавното ни Министерство на образованието?

4. Кога и как е проверен произходът на средствата и прозрачността на частното финансиране?

5. Редно ли е с парите от националния ни бюджет да се финансират заплатите на специални учители, наречени ментори и тютори, които обаче отново преподават на специалните деца от ромски произход, използвайки безвъзмездно материалната база на държавното министерство на образованието за частни уроци на децата от ромски произход, което е в пълен контраст и противоречие на българската Конституция?

6. Не успяхме да разберем защо, когато един частен фонд разполага със средства и иска да ги предаде в ръцете на ромските деца, не е организирал форум на отличниците от тази общност от цялата страна и чрез съдействието на МОН, който може да им предостави извадка на успешните ученици с оценка 3,50 и не е организирал в края на учебната година награждаване под формата на финансово стимулиране, извън структурите на държавното ведомство?

Следва да се разбере, че въвеждайки погрешни норми и съзнателно изкривени базиси, се налага умишлен двоен аршин в разбирането на принципите за равно и справедливо третиране на българските деца. МОН продължава да не осъзнава фактическата грешка в схващането си, че социалната мярка, на която гради концепцията за „безпогрешност“, всъщност не е образователна мярка, каквато се опитва да внуши. Основата на проекта, финансиран от МОН и частния ромския образователен фонд, е социална мярка, а не образователна и принципал би трябвало да е МТСП.

Бихме искали да знаете, че ние защитаваме правото на всички деца в България, без изключение, и ще настояваме да се преустанови нездравословната практика на протекция на специфични проекти, уязвяващи деца на България и лишаваща ги от равностойни права. Децата на България са всички деца, без значение от техния етнически произход. Следователно всички ангажирани институции в този казус трябва незабавно да осъзнаят, че проектите, в които МОН има пряко или косвено участие, на първо място трябва да отговарят на условията за равнопоставеност на всички деца.

Едно държавно ведомство, боравейки единствено и само с парите на българския данъкоплатец, не може да разпределя средства с приоритет по етнос и да залага изключително занижени критерии за „специални“ деца-кандидати за стипендии, при наличие на общовалидна национална рамка за достъп на българските ученици до стипендии.

Изрично поясняваме, че „равен достъп“ означава достъпно, свободно и при равни условия влизане на децата в училище. Това означава думата „достъп“. А именно, да достъпят децата училищния праг при равни условия и да има чин, стол и учител по всички учебни предмети за децата – достъпили, пристъпили, прекрачили училищния праг.

Всички деца имат правото да получават стипендии в случаи, че са постигнали нужните образователни резултати. „Равен достъп“ до училище и образование в случая не означава социална мярка, финансираща стипендии по време на средното образование, в размер на 30 евро в брой, а по-късно видоизменена в ангажиране на специални учители за обучение на специални деца. Социалната мярка е нещо коренно различно от образователна мярка и дефинира социалното положение още преди прага на училището и тя касае Министерството на труда и социалната политика.

Инициаторите са в грешка в разбирането за образователна мярка и достъп до училище и образование със семейното социално положение, което е предмет на МТСП, от където социално слабите получават социални помощи. Образователен достъп е всички деца да имат право да учат при еднакви условия без ромите да се титулуват като випове и привилегировани.

Редно е да се разбере, че децата с раничките пред училището тръгват от първото стъпало при равен старт и равен достъп. Какво се е случвало с тяхното развитие преди постъпването им в училище е отговорност на семейството и на социалната система, но не и на образователната. МОН се опитва да изземва функциите на социалното министерство и ги включват противозаконно в задълженията, които не им се полагат.

Време е да се прояви разум и отговорност, време е да не бъдем безсърдечни и да налагаме криворазбрани привилегии, време всички заедно да изискаме проектите, ориентирани към образоването на децата на България, да обхващат всички деца, а не само една преференциална целева група.“

„10 декември 2018 г. се оказа съдбоносен за цяла България! Отмяната от Административния съд – София, на решението на КЗД, че няма дискриминация в проекта за ромските стипендии е победа на всички българи.“ Това бяха най-честите коментари в социалните мрежи снощи, когато беше оповестено решението на Административен съд – София.

„Много съм щастлива!“ – сподели тогава адвокат Силвия Минчева. Тази млада и красива българка се включи напълно безвъзмездно в борбата на Цвета Кирилова и „Сдружение Азбукари“ пред Административен съд – София да уважи жалбата им срещу проекта за ромски стипендии, дискриминиращ всички останали деца в България.

„Не се поколебах изобщо да се включа про боно, не само като адвокат, а и като българка и гражданин на тази държава, защото проектът за ромските стипендии дискриминира всички останали български деца – каза младата амбициозна юристка. – В случай на обжалване от страна на КЗД съм готова да продължим борбата заедно със „Сдружение Азбукари“.

„Истината възтържествува в България! Успяхме, Азбукарчета! – сподели Цвета Кирилова в социалните мрежи възторга си от решението на Административен съд – София. – Един срещу лъжливата система, за да стане системата от крива – права! Една организация, с верни членове, срещу измамата, подлостта и арогантността! Ромските стипендии са незаконни, както и проектите, фаворизиращи само децата на ромската (циганската) общност в България!

Все още има надежда, че има честно и справедливо правораздаване в България! Все още има надежда, че в правораздавателните институции работят истински българи – професионалисти, за които правото, честността и достойнството е свещен дълг и призвание! 2-годишната борба на „Сдружение Азбукари“ даде резултат! 2-годишните усилия и подготовка на огромна по мащаб документация, писане на тонове аргументи и денонощен труд показаха, че ние „Сдружение Азбукари“ сме в истината! И ще наложим ИСТИНАТА! БЪЛГАРИЙО, ТЕЗИ УСИЛИЯ СА ЗА ТЕБ! БЪЛГАРСКИ ДЕЦА, ТОЗИ УСПЕХ Е ЗА ВАС!“

Адвокат Силвия Минчева: Радвам се, че съдът се променя заедно с обществото

„Бях приятно изненадана и много щастлива, че към днешна дата, 13 януари 2020 г. ВАС уважи мотивите ни в жалбата ни – каза адвокат Силвия Минчева, която продължи вече над 3 години да представлява „Сдружение Азбукари“ в борбата за справедливата кауза. – Не съм чувала за подобно решение, но много се надявах съдът да отсъди не само според закона, но и по съвест. Радва ме фактът, че вече и съдът осъзнава, че стипендиите, които се дават на децата от ромския етнос с уж единствената цел за интеграция, всъщност не интегрират ромите. За тази интеграция са нужни работа, образование и равни начала с всички останали деца. Мисля, че вече не само обществото ни, но и съдът се променя в по-добра насока.“

Цвета Кирилова: Чии права защитава Комисията за защита от дискриминация – на всички българи или на определена група от тях?

„Решението на върховната съдебна инстанция е голям успех за децата на България – каза снощи развълнувана Цвета Кирилова. – Той е заслуга не само на „Сдружение Азбукари“, но и на всички останали българи, които застанаха зад тази справедлива кауза. Това е един огромен принос на нашата организация в защита на децата. Това решение ще мотивира всички българи да отстояват правата си и да търсят справедливост за всичко, което е в разрез със закона и с техните права.

За нас това е голям напредък в убеждаването на институциите, че не трябва да вземат грешни решения, като нарушават законите и най-вече българската Конституция. Особено по отношение на децата не бива никога да си позволяват да дискриминират българчетата и да ги поставят в уязвима ситуация да се чувстват пренебрегнати, ощетени финансово и морално уязвени. Защото тук става въпрос не само за материално, но и за морално ощетяване. Адмирации и за нашия адвокат Силвия Минчева, която се постара да разясни правилно казуса и спомогна тази грешка да не се мултиплицира занапред.

Казусът с тези стипендии показва, че с този проект ЦОИДУЕМ не изпълнява своята роля да бъде балансьор на отношенията между етническите групи. Практиката ЦОИДУЕМ да управлява проекти, които са в ущърб на децата и да налага правила, които са в разрез с Конституцията, показва, че този център има подмолна роля. Неговата функция не е да защитава в равна степен правата на всички българчета, а да фаворизира определена група деца. А това показва, че има доста голяма нечистоплътност в неговото структуриране, предназначение и изобщо в неговото управление. И моята препоръка е този център да бъде разпуснат. Имаме българска Конституция, която съвсем адекватно и много открито казва какви са правата на всички български граждани, в това число и на децата. Не е необходимо да има и тълкувателна комисия като КЗД, която се произнася абсолютно субективно по правата, касаещи етническите малцинства.

Няколко пъти „Сдружение Азбукари“ се явява да защитава своите мотиви пред КЗД. И комисията отхвърли нашето настояване като необосновано и неоснователно, при условие, че аргументите ни са желзни. В този ред на мисли съдът каза точно обратното на решението на КЗД – и на първа, и на втора инстанция. От 2016 година насам се наложи да обясняваме акуратно, че бялото е бяло, а черното е черно и не може да бъде бяло. Тук въпросът е: КЗД на кого служи? И, ако тази комисия отрежда някакви права в защита на преференциална група от деца, то това ли е нейната фактическа роля – да бъде покровител и нещо като чадър на етническите малцинства в ущърб на всички останали? Няма как това нещо да се случва повече в България.

Това решение на Върховния административен съд е знаково. Надявам се от тук нататък съдът със същата категоричност и безпристрастност и чрез буквите от Закона да следва българското законодателство; да отрежда решения, които са в полза на българските деца и по никакъв начин да не ги ощетяват.

И накрая ние, екипът на „Сдружение Азбукари“ използваме възможността да честитим днес, 14 януари 2020 г., Ромската Нова година на всички роми в България. На Васильовден (Банго Васил) пожелаваме здраве и мъдрост на родителите, а на децата повече образователни успехи и мотивация за постигане на високи оценки в училище.

Бъдете любознателни, ученолюбиви и образовани, за да постигате мечтите си и вярвайте в сбъдването на мечтите. Нека цел в живота Ви бъде справедливостта, която може да бъде защитена не с агресия и раздразнителност, а със силата на знанието, постоянството в ученето, всеотдайния труд и честността.

Този успех е успех за цяла България!“