Уникалната и единствена на Балканите Професионална гимназия по каменообработване получи подкрепата на „Сдружение Азбукари“, медии и съмишленици.

Идеята на „Сдружение Азбукари“ проектът „Монумент дядо Добри – първия паметник на Доброто в България“ да се изпълни от деца стана причина чрез кампанията да се насочи вниманието на обществото към състоянието на уникалната и единствена на Балканите Професионална гимназия по каменоделство във врачанското село Кунино. Талантливите бъдещи скулптори и каменоделци се нуждаят от подкрепа и от по-добри условия за обучение и творчество.

Това се случи, след като инициативният комитет за изграждането на паметника на дядо Добри покани учениците от каменоделското училище да изградят монумента заедно със своите учители. Екипът на „Сдружение Азбукари“ няколко пъти гостува на училището, за да запознае учениците и учителите с идеята за паметника. Децата и техните преподаватели, както и директорът Яна Орлинова с гордост приеха високата чест да се включат в този специален проект – не само монумент на светеца от Байлово, но и първият паметник на Доброто в България.

В процеса на срещи и разговори между инициативния комитет и децата и преподавателите се зароди приятелство, което даде повод на „Сдружение Азбукари“ да насочи вниманието си и към нуждите на талантливrте млади скулптори и каменоделци, пазещи и предаващи на поколенията един от изконните български занаяти.

Наследниците на Колю Фичето работят в доста остаряла и амортизирана учебна база, видяха обществениците. Училището се нуждае от оборудване с модерна каменоделска техника и ново, модерно ателие по каменообработване. Обществениците от „Сдружение Азбукари“ се надяват, че ще се намерят сърцати българи, които да подпомогнат с дарения талантите от Кунино.

„Сигурни сме, че дядо Добри би бил много доволен, че покрай инициативата за паметника подкрепяме бъдещите скулптори и каменоделци, за да се запази за поколенията този традиционен български занаят. Всички знаем колко много добрият старец обичаше децата. Оказва се, че обявеният приживе за светец дядо Добри отново ще помага на деца, този път от Отвъдното. Нали той обичаше да казва, че „село без църква и училище – отпиши ги“, каза Яна Трендафилова, главен координатор на „Сдружение Азбукари“.

Тя благодари на десетките водещи медии в България, които приеха присърце не само инициативата за паметника на дядо Добри, но и в множество репортажи и публикации насочиха вниманието на обществото към уникалното училище по каменоделство, което спешно се нуждае от реновиране. „Много хора ни писаха, че са съпричастни с идеята и че адмирират желанието ни да подкрепим младите таланти“, каза още Яна Трендафилова.

В екипа от каменоделци за паметника вече работят и деца. Първи се включи Иван Симеонов, който през лятото изработи и дари на община Плачковци паметник на св. Олга, посветен на опълченците, за което беше награден като Достоен Българин. По проекта вече работи и Георги Захариев, който каза: „Искам да участвам в изграждането на монумента и да дам своя принос в благородната инициатива. Искам, когато минавам покрай паметника, да си казвам: „Аз съм оставил частица от себе си тук“, а хората да усетят енергията на нашия труд“. В работата по паметника се включиха и други ученици – Павел Гетов, Боби Златков и Калоян Петров.

Проектът „Монумент дядо Добри – първият паметник на Доброто в България“ вече е в напреднала фаза. Работи се по всички задължителни етапи. Скулпторът Красимир Митов, преподавател в училището и ръководител на екипа от млади каменоделци, изработи гипсов 60-сантиметров макет. Беше решено дядо Добри да е седнал, в обичайната си поза, с чашката за дарения в ръка. Изработен е и глинен макет на паметника в оригиналната му големина. Решението на скулпторите е самият паметник да бъде изграден от бял врачански камък.

До дни ще е готова 3D-визуализацията на идейния проект, към която ще е приложено писмо с мотивите на инициативния комитет. С тази първа стъпка започва съгласуването на проекта за паметника с институциите. Решението е монументът да бъде изграден в пространството около храм-паметника „Св. Ал. Невски“ – мястото, където светият старец прекара най-много дни от живота си в събиране на дарения за българските храмове.

Сумата, събрана до момента за паметника, е 18449 лева. „Държим дебело да подчертаем, че всичко, което правим за кампанията ние от инициативния комитет, е изцяло на доброволни начала. Нито една стотинка от събраните от хората дарения левче по левче няма да отиде за друго. Ще се използва, освен за набавяне на материали и изграждане на постамента и паметника, също и за подготвяне на проектната документация за одобрение от институциите.

Ако след приключване на работата по монумента останат някакви средства в сметката, ще намерим начин чрез тях да овъзмездим децата от каменоделното училище, които даряват своя труд за каузата. Кампанията протича при абсолютна прозрачност и хората, които следят фейсбук страницата „Монумент дядо Добри – първия паметник на доброто в България“, всеки ден са уведомявани каква е събраната сума и докъде сме стигнали с реализацията“, каза Цветомир Николов от инициативния комитет.

Кампанията е многопластова и включва различни инициативи. В края на януари приключи Третият национален конкурс за детска рисунка „Символ на Доброто“, в който се включиха над 1400 българчета от страната и чужбина. През май в тържествена обстановка ще бъдат наградени победителите в трите категории „Наградите на журито“, „Наградите на „Сдружение Азбукари“ и „Наградите на публиката“. Ще бъдат раздадени общо 71 награди.

С успех започна и друга инициатива в рамките на кампанията – поредица от открити уроци „Часът на Доброто“, която се провежда в училища, читалища и детски градини, като в беседите се включват децата. Те разсъждават колко е хубаво да правиш добро и разказват кое е последното добро, което са направили.

Към каузата се присъедини и Клубът на фоторепортерите и фотографите в България с председател Рада Петкова. Водещите фото журналисти на България организираха благотворителна изложба „Дядо Добри – възхваляван, но и обругаван“. Експозицията съдържаше 36 снимки на дядо Добри, правени от фоторепортерите за българската преса. Изложбата беше показана още два пъти, а приходите от продажбата на фотосите също бяха прибавени към сметката за паметника.

Преди Коледа, на 21 декември беше проведена и благотворителна вечер „Добротата въздейства“, организирана от шеф Борис Петров и „Сдружение Азбукари“. Чрез пълната стойност на всеки куверт гостите добавиха 3 600 лева към сметката на каузата. Допълнително към сметката на каузата беше добавено дарение от 1500 лв.

Инициативен комитет на кампанията „Монумент дядо Добри – първия паметник на Доброто в България“

В инициативния комитет са се включили изявени българи, хора на духа, пожелали безвъзмездно да дарят част от свободното си време за стойностната кауза. Ето какво казаха те за включването си в благородното начинание:

„Дядо Добри беше учител по вяра и дух. Той правеше открити уроци по човеколюбие всеки ден, без да се страхува от капризите на времето, без да се разколебава от погледите на присмехулниците. Той имаше вяра за цял един народ. Тихо и кротко носеше светлината на духовното просвещение и даряваше пламъче на всеки, който търси истината вътре в себе си.

„Монумент дядо Добри – Първият паметник на Доброто в България“ е глобална инициатива на българите у нас и по света с едничка цел – единение на духа и стремежите на народа ни. Тя е общонационална кауза за фокусиране на обществената енергия към чистотата, състраданието, достойнството и добродетелите в отговор на търсенията на българското общество: – Къде е Добротата?

В началото бе словото… Словото на Божия език, което така добре владееше благочестивият и смирен дядо Добри.

Дядо Добри отделяше за вярата на българския народ толкова монети, колкото народът беше пуснал в ръцете му. И събра десетки хиляди, за да спасява православието и църквата. Време е да продължим делото на човека, който целуваше с обич ръцете на децата, защото те го окриляваха да върши богоугодни дела. Постъпки за пример и вдъхновение. Дядо Добри строеше Катедралата на духовността, вярата, истината и пробуждането на България! Всеки един от нас може да постави своя камък на правилното място, точно там, където е необходимо, за да изпълни мисията, според своето предназначение. Време е да създадем своя национален символ на доброто – Монумент дядо Добри и чрез него да постигнем единство на вярата в утрешния ден.“ – Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“.

***

„НаРодът ни има нужда от Единение. Единение, основано на Възраждане и изповядване на традиционните български добродетели. Чувството на принадлежност към Рода, желанието да даваш, да помагаш, да бъдеш съпричастен, да бъдеш благодарен за това, което животът ти дава, са само част от тях. За мен дядо Добри беше човек, изповядващ тези добродетели, човек със силна вяра в Доброто и Добродетелта. Издигането на каменен монумент на смирения светец е начин да увековечим паметта за него и делото му. Защото камъкът има душа и вероятно частица от духа на дядо Добри ще се всели в него. Възможността в изграждането на паметника да участват ученици от Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино е и възможност да популяризираме това уникално по рода си училище и да подпомогнем неговото Възраждане. Развитието на кампанията с националния конкурс за детска рисунка „Символ на Доброто“ и организирането на „Часът на Доброто“ в различни училища в страната, е прекрасна възможност за привличане на съмишленици в надграждане на инициативата.“ – Цветомир Николов, Зам.председател на Единение „Българи за България“, бизнесмен

***

„Има личности, които се „вграждат“ в пейзажа около нас. Дядо Добри беше такава личност. Толкова бяхме свикнали с него, че си мислехме, че е безсмъртен. Но уви, и за белобрадия старец от Байлово дойде редът. Фигурата на Дядо Добри е част от нас, и като такава, трябва да остане завинаги между хората. Това е малкото признание, което можем да му отдадем. За неговия християнски аскетизъм, за смиреното му дело, за протегнатата му ръка, която никога не пожела за себе си. Аз свързвам Доброто с Дядо Добри. Ако е нужен паметник на Доброто, значи е нужен паметник на Дядо Добри.“ – Яна Орлинова, директор на Професионална гимназия по каменообработване, с. Кунино, изкуствовед

***

„Малко са хората, които с любов и смирение правят нещо за другите, и то без да търсят някаква материална облага за себе си. Един от тях е дядо Добри. Хората го нарекоха Светецът от Байлово. За това смятам, че трябва да се направи негов паметник. Аз ще направя, каквото мога, това да се осъществи.“ – Красимир Митов, Преподавател по скулптура в ПГКО, с. Кунино.

***

„Дядо Добри е изразител на духовната същност на България, заедно с призваните да проповядват вярата в църквите и манастирите и чиято мисия е да дават надежда, че утрешният ден ще донесе повече смисъл за живота на човека. Истинската любов е пронизана със жертвеност и самоотдаване. Тя е смирена. Този, който обича съгласно Божията воля, се отказва от своите желания, заради онзи, когото обича. Считам, че дядо Добри е ярък пример за себеотдаване в служба на българското общество и доказателство за твърдението може да се проследи в живота на смирения и обичан от хората защитник на вярата.“ – Николай Колев, Пълномощен министър на Генералното консулство на Р. България в Ниш

***

„Дядо Добри даваше светъл пример за съпричастност и съзидание, приживе бе един неугасващ пламък на вярата и добродетелта. Най-малкото, което можем да направим след неговата кончина, е да увековечим спомена за него, издигайки паметник на Доброто, чийто символ да бъде той. Като председател на Обществения съвет към Професионалната гимназия по каменообработване, изразявам пълната си съпричастност и подкрепа за инициативата.“ – Рачо Кисьов, Председател на Обществения съвет към гимназията в Кунино.

***

„Не смятам, че някой нормален човек и човек, който обича и вярва, не иска да има паметник на Доброто. Аз просто не го вярвам, че може да има такива хора. Не мога да повярвам, че хората могат с лека ръка да кажат: „Сега не мога да се занимавам. Какво е това?“ Отдавна е назряло времето в България да бъде създаден този паметник на Доброто. Сега се намериха такива млади, ентусиазирани, вярващи и чисти хора, които са поели тази инициатива и трябва да им се помогне това нещо да стане, защото е грях на душата да не се подкрепи тази идея. От позицията на човек, който е преминал през много неща, от миналия век и този век, подкрепям тази идея с цялото си сърце, така както и много хора от Клуба на фоторепортерите. Ние искаме да помогнем с каквото може в развитието на тази идея.“ – Рада Петкова, председател на Клуба на фоторепортерите и фотожурналистите в България.

***

„Подкрепям инициативата „Монумент дядо Добри – първият паметник на Доброто  в България“ като пример за човечност. И в добри, и в трудни времена, всички ние можем да се обединяваме около обществено значими каузи. Участвал съм в редица благотворителни проекти и смятам, че този без съмнение ще се превърне в национална кауза на България.“ – Кристиан Кръстев, Български икономист и общественик, член на СД на „Биодит Глобал Технолоджи“.

***

„Дядо Добри е олицетворение на силния български дух и вяра. На преклонна възраст да вървиш пеша на непосилно дълги разстояния, зиме и лете, е по силите само на Българин. Да дариш всичко, което имаш, на църквата или вярата, това е пословична сила на духа и вярата в Доброто. Вярвам, че всеки от нас носи частица от дядо Добри в себе си! Още помня неговия дълбок, чист и благ поглед, когато се срещнахме. Тогава ми рече: „Щастие да имаш, чедо! Подкрепям каузата „Монумент дядо Добри – първият паметник на Доброто в България“.  Това, което правим всички ние, българите с дух и вяра, ще се оцени високо след години!“ – Петьо Сталев, винопроизводител и общественик.

***

„Вълшебен замисъл за събуждане на вярата на българина има в инициативата „Монумент дядо Добри – първият паметник на Доброто в България“. Дядо Добри неуморно посяваше семето на добродетелите и любовта към семейството сред млади и възрастни. За да променим България, трябва да родим отново вяра, да я отглеждаме като малко дете и когато порасне, тя ще роди лидерите си. Защото на места със загубена вяра, не лидерите могат да я родят, а вярата може да роди лидери.“ – Борис Петров, майстор-готвач.

***

„Никой не е само добър и само лош. Във всеки от нас има по една добра и една лоша половина. Важното е да намериш ключето към добрата му половина. Вярвам, че въздействието на дядо Добри ще расте, защото е един от най-светлите примери на добродетелност в нашето съвремие. Още по-ценно – сега и в бъдеще ще бъде влиянието на светлия пример на светеца от Байлово върху децата, които са поставени в центъра на тази кампания. Те сe раждат като tabula rasa, или „чиста дъска“ и е много важно какво ще „пишем“ върху тази „чиста дъска“ всички ние – родители, учители, общество. С живота и добродетелната си мисия съвременният светец дядо Добри ще продължи да „пише“ върху чистите детски души най-хуманното послание – колко е хубаво да бъдеш добър и да правиш добро.“ – Боряна Антимова, журналист

***

„Дядо Добри е човек, който вършеше всичко за другите. Свидетел съм как събираше пари пред църквата „Св. Седмочисленици“, след което влизаше вътре и ги предава. Време е да обърнем внимание на добрия човек и на доброто около нас. Това трябва да има последователи, а не злото. Трябва да направим така, че злото да има все по-малко и по-малко почитатели и приятели. Хората трябва да бъдат приятели на Доброто. На децата искаме да кажем ясно и точно, че в Доброто е истината в този живот. Във всеки един ден от нашия живот сред подрастващите може да провеждаме „Часът на Доброто“. – Славчо Пеев, актьор.

***

„Всички хора се раждат добри, но не всички остават такива през живота си. Ето защо тези, които запазват добротата си, трябва да се почитат и да служат за пример на хората и не защото някой го изисква от тях, а по свое убеждение. И когато ни напуснат, трябва, освен спомените, да има и паметен знак за техният живот и дело. Има много паметници, символизиращи различни добродетели като воинска храброст, патриотизъм, научни постижения и други. Такива паметници има и в България. Но няма паметен знак за едно от най-ценните човешки качества – добротата, която така ни липсва. Затова се включих в инициативата за създаването на паметник на уникалния бележит наш съвременник Дядо Добри, който да бъде символ на доброто у хората.“ – проф. д-р Борис Колев, член на УС на „Единение Българи за България“, преподавател в ЮЗУ и народен представител в Седмото Велико Народно събрание (1990-1991 г.) и в 37-мото Народно събрание.