Авторът на проекта Красимир Митов е много близък до светеца с финеса и християнското си излъчване, казва директорът на Професионалната гимназия по каменообработване.

Вече е готово първото копие от идейния проект за Монумент Дядо Добри – първия Паметник на Доброто в България. Това видя екип на „Сдружение Азбукари“, който за втори път гостува на Професионалната гимназия по каменообработване във врачанското село Кунино.

Както е известно, деца от това уникално и единствено на Балканите художествено училище по каменоделство ще изковат от камък паметника на дядо Добри като символ на Доброто. Ще работят заедно със своите учители и ментори. Това е част от концепцията на организаторите от „Сдружение Азбукари“ – да се акцентира на една от най-ценните добродетели – Доброто, и в центъра на кампанията да бъдат поставени децата.

Проектът е в началната си фаза – макет от гипс. Изработен е от скулптора Красимир Митов, преподавател в каменоделското училище. Предстоят още много обсъждания, може и да настъпят промени. Творческият екип обаче се е обединил около идеята монументът да бъде изработен от много бял и чист камък, символизиращ чистата душа на дядо Добри. Това каза директорът на училището в Кунино Яна Орлинова.

Още при първия разговор с Азбукарите Орлинова си е представила дядо Добри да е изправен, а не седнал, и с чашка в ръка. „Ако е седнал, първо, ще бъде под нивото на хората и може да се асоциира с просяк – коментира Орлинова. – Да, дядо Добри събираше пари за своята велика кауза, но не беше просяк. Трябва да внимаваме да не прекрачим тази тънка граница, да не преминем в другата посока. Този монумент да изразява достойнството, смирението, благородството, но не и просия, някакво раболепие или прекалено покланяне пред тоя, който хвърля паричката.“

Скулпторът Митов първоначално си го представя главно седнал, каквато е била обичайната поза на дядо Добри. „Изненадах се, когато той изведнъж го показа прав – каза Орлинова. – Вероятно е преценил, че седнал е по-деликатно. Не пречи и този вариант да се опита, но все пак ние правим паметник на Доброто и на дядо Добри като негов символ и трябва да го уважим и да покажем неговото достолепие. Оттук нататък екипът ще чува какви ли не идеи – да бъде с ябълка, с гълъб, легнал, седнал, подпрян. Екипът не прави илюстрация, копие на снимки. Снимката е само ориентир за твореца да си припомни излъчването на дядо Добри.“

„В този първоначален вариант, който ще се доразвива, ще има и нещо модерно и пластично, но много тънко загатнато. Все пак сме в XXI век и той трябва да се усеща и в почерка на скулптора. А и Красимир Митов е много фин, много тънък като автор. Той не е от тия крещящите, ефектните скулптори. С финеса си някак се асоциира с образа на дядо Добри. И двамата имат нещо християнско в излъчването си. Което е добре – да се предаде едната аура на другата аура“, каза Орлинова.

Тя допълни, че трябва да се внимава паметникът да е монументален, но в хубавия смисъл, без да е помпозен, приказлив или милозлив. Идеята пък да се изобрази както се е навел и целува ръка на детенце, ще е прекалена, смятат от творческия екип.

Скулптурата говори сама за себе си. Ако е направена както трябва, няма нужда от допълнения като гълъби, ябълки, дечица. Скулптурата от камък предполага изчистен вид и на преден план да излезе идеята. А и камъкът допълнително ще си придаде своята автентичност, своята доброта. Защото камъкът е добър, казва Орлинова.

Камъкът наистина е най-добрият материал, от който да се изработи този монумент, защото има памет. Той е бил свидетел на цялата история на човечеството, защото лежи в недрата на земята от милиони години. Милиони години са били нужни, за да се създаде всяко парче камък и то наистина помни всичко, което се е случвало на тая земя – катаклизми, ледникови епохи, измиране на видове, създаване на живот… Така че камъкът ще допълни и ще даде своя привкус, ще „докосне“ скулптурата на дядо Добри със своята памет и присъствие.

Хората погрешно си мислят, че да работиш с камък изисква тежък физически труд, казва Орлинова, която е и бивш възпитаник на каменоделското училище. Незапознатите си мислят, че се изисква голяма сила да удряш с длетото. Камъкът изисква точно да премериш силата на удара си, той не иска бой, а нежност. При един по-силен удар отчупваш едно по-голямо парче и всичко може да отиде на вятъра, коментира Орлинова.

Всяко парче камък е индивидуално. Камък с камък не си приличат. Затова сега екипът умува от какъв точно вид камък да бъде скулптурата. „Той ще си се обади сам. Той нас ще намери, а не ние него“, смее се дамата.

Освен каузата, която е много голяма и значима за България, работата е интересна и чисто пластически и е голямо предизвикателство за екипа от преподаватели и деца, казва директорът Орлинова. За да говори на хората, творбата трябва да е преживяна.

По време на цялата кампания ще се чуват всякакви идеи. Хубаво е, че двата екипа – на „Сдружение Азбукари“ и на училището са се обединили около това какво послание трябва да излъчва паметникът. „Естествено че всички добри идеи са добре дошли, но най-накрая творецът трябва да тропне по масата и да каже: „Всички млъкнете, това е!“, смее се Орлинова.

Творческият екип е решил още паметникът да не е на висок постамент, като на пиедестал. Ще бъде на нивото на очите на един средно висок човек, с около 10% по-висок от нормалния човешки ръст, защото въздухът около него „изяжда“ част от фигурата и визуално я смалява.

„Идеята за паметник на доброто е чудесна и дано тя да отключи наистина доброто в българина, добрите новини. Защото като чуя новини, все едно от коя медия, ми иде да си туря примката и да се обеся… Нито една мъничка позитивна нотка. Всичко е само смърт, само разруха, само насилие, само ад. Това е страшно и преповтаряйки го, го насаждаме, а не го изкореняваме“, коментира директорът.

„Сега съм помолила нашия учител по история да извади най-важните откъси от живота и делото на дядо Добри от книгата на Борислав Радославов „Дядо Добри – светецът от Байлово“, която ни подариха „Сдружение Азбукари“ – каза Орлинова. – Искаме когато започне учебната година, да разкажем на учениците си кой е дядо Добри, защото някои може да не знаят. Те трябва добре да опознаят дядо Добри, за да ги запалим и приобщим към тази кауза.“

Професионалната гимназия по каменообработване във врачанското село Кунино е уникална, единствена на Балканите и една от двете в Европа. Училището е основано през 1921 г. от чехи и първият директор е Рудолф Браун. Построено е с благословията на цар Борис III, а указът е издаден по време на правителството на Александър Стамболийски.

Дотогава само италиански и чешки каменоделци са работили в България на частни начала. Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ например е построен от италианци, които по време на строителството изграждат цяло селище около катедралата.

Макар каменоделството да е традиционен български занаят от столетия, в началото на миналия век България не е имала собствени професионални кадри и българското правителство решава да покани чехи. Те се отзовават и един прекрасен ден през ноември 1921 г. на гарата в Кунино слиза господин Рудолф Браун с фрака, с елегантния си европейски костюм и със съпругата си, която е с дълга рокля и капела, фино облечена, а около нея се разнася непознат аромат на парфюм. Пристигането на изисканата европейска група се превръща в голяма атракция за селото.

Бъдещият директор Рудолф Браун се сблъсква с огромни трудности. Има само един указ за създаване на училище за каменоделци и нищо повече. Няма сграда, нито ученици, нито инструменти. Няма и база и чешката група се настанява на квартира в селото, а Браун започва от нищото – тичане по министерства и кметство, докато през март 1922 г. започват първите занятия в една къща в селото.Тя още съществува и на нея има паметна плоча.

Десет години се борят Браун и компания, докато се установи базата и се построи първата сграда, която се открива чак през 1931 г. Полагат къртовски труд, започвайки от голата поляна. „Като тръгнем днес да рушим, нека се сещаме колко много труд и енергията на толкова много хора са вложени в тези стари наши сгради“, възмущава се Орлинова.

Първата сграда на училището, строена през 20-те години, носи почерка на леката, въздушна и изискана чешка архитектура. Усеща се европейският дух. Чехите донасят тук традициите на Средна Европа и на европейското каменоделно изкуство и обучават всичките първи учители, като изпращат българи в Чехия.

Прадядото на Яна Орлинова, Петко Василев, е преподавал в училището математика и руски език. Бил е учител и директор на прогимназията в селото, но го канят да учи и бъдещите скулптори каменоделци. Училището в Кунино и днес е едно от двете единствени по рода си в Европа. Другото е в чешкия град Хоужице. Там се организират пленери за скулптори. В градчето има огромен парк, където се разполагат каменни скулптори от пленера. В Чехия този занаят е много ценен, непрекъснато се реставрират катедрали, дворци. „За съжаление връзката ни с това училище е прекъсната и смятаме да я възстановим, защото през 2011 г. ни предстои 100-годишен юбилей“, казва Орлинова.

Училището е построено в прегръдката на Врачанския Балкан, на поляна в подножието на величествената скала Червеница, която сякаш го загражда и пази от северните ветрове като щит. Дясната страна на тази скала е била каменна кариера още от римско време, която работи доскоро, но тъй като изяжда част от скалата, работата е замразена. От върха на скалата се разкрива божествено красива гледка към местността. „Мястото е мистично, с невероятна акустика, там може да се организират великолепни концерти“, казва Орлинова.

Надолу от скалите започва един божествено красив каньон до Карлуково със скали, пещери, защитени видове птици, прилепи, а долу лъкатуши река Искър. С хора от Карлуково екипът на каменоделното училище е решил да свърже двете места. От училището до гарата в Карлуково е 8 км по черен път, по който днес почти никой не минава, по шосе трябва да се обикаля 30 км. Но ако черният път се пооправи, ще е добре, защото в Карлуково хората са направили чудеса, казва Орлинова. Възстановили са скални манастири, пещери, къщи за гости, каменни скулптури, каменни къщички.

Заедно с инициативните хора от Карлуково Яна Орлинова планира да се разработи един общ туристически маршрут, като по пътя се направят каменни пейки, скулптури, заслони, за да се наслаждават посетителите на тази невероятна красота. От нея са били вдъхновени много художници, които са идвали в Искърското дефиле да творят.

Преди в каменоделното училище са учили по 300-400 деца и е имало пансион на 5 етажа. Вече е реновиран първият етаж от него, в който могат да се настанят 55 деца. Предстои на екипа да продължи да реновира етажите нагоре. За сираците и децата от социално слаби семейства има възможност да се хранят безплатно, осигуряват се стипендии за висок успех и за талантливи ученици от страна на Министерството на културата, под чието ръководство е училището.

Общественият съвет се оглавява от един много сърцат човек и голям поддържник и основен дарител на училището – Рачо Кисьов. В съвета влизат родители, представители на културното министерство. Отделно по стария образователен закон има и училищно настоятелство от каменоделци, бивши възпитаници на училището, които също много помагат.

„Като възпитаничка на Професионалната гимназия по каменообработване не се поколебах през февруари да я поема като директор. Душата ми е останала тук – казва Орлинова. – Тук съм научила повече, отколкото в Художествената академия, където следвах история на изкуството. Тук получих стабилни знания за изкуството и практиката, по чертане, работа с камък, скулптура… Имах невероятни учители.“

Тя казва, че е влюбена в това място, семейството й има къща в Кунино, макар да не са местни. Прадядо й, учителят, когато се разболява, неговият син, дядото на Орлинова, купува къща в селото, за да е по-близо до баща си. Тя също е в един каньон, под една скала и на много красиво място. Яна израства там през летата.

Преди да поеме училището, тя е завършила аспирантура по китайско изкуство и култура. После със съпруга си основават частна рекламна агенция. Шест години е била галерист в Музей-галерия „Класика“. Била е и учител в училището по каменоделство.

Дъщерята на Яна – Индия Кърмова, също завършва каменоделското училище и продължава със скулптура в академията. Ученици на каменоделното училище влизат и скулптура, и ландшафна архитектура в Лесотехническия университет. „Тези, които не продължат с художествени специалности, стават много добри специалисти каменоделци и ако не ги мързи, си организират собствен бизнес и правят какво ли не. Гладен каменоделец няма“, казва Орлинова.

Вече има механизация за обработка на камъка и работата не е толкова тежка, колкото изглежда отстрани. „Камъкът ти се отблагодарява“, казва дамата. Мрамор, гранит, варовик, пясъчник… скалите не са материали, подобни на останалите. Работата с камъка, ръчно или с помощта на машини, изисква овладяване на различни техники. С тях се изграждат от камък каси за врати и прозорци, арки, балкони, подове, стълби, фасади, камини, бани, градинска мебел, надгробни паметници, гробници, трезори.

„От организационния екип на кампанията за паметника на дядо Добри мислим какво може да се направи, за да се възроди каменоделският занаят – казва Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“. – Каменоделството е част от поминъка ни. Бихме искали да привлечем млади хора да пожелаят да се учат на него. Смятаме да организираме посещения на деца, които да видят малките каменоделци какво правят. Ще организираме ученици от училища в близки населени места и ще им направим открити уроци – „Деца увличат в занаят деца“.“

„Би било прекрасно да се организират такива еднодневни екскурзии. Мястото наистина е магическо и трябва да се използва във всякакъв аспект – и като природа, и като уникално училище. Често къде на шега, къде на сериозно казвам на кмета на Роман – Валери Ролански: „Ние сме брошката на ревера на община Роман – имате си уникално училище, единствено на Балканите“, смее се Орлинова.

Красимир Митов: Магия е да живееш и работиш в Кунино

„Магия е да живееш и работиш на такова място като Кунино“, казва скулпторът Красимир Митов, автор на идейния проект за паметник на дядо Добри. Споделя, че обича много работата си като учител в каменоделското училище. В него е от 2010 г., с малко прекъсване. „Тук са ми минали едни от най-хубавите години и реших да се върна, защото изпитвах носталгия по мястото, където съм се чувствал толкова добре“, казва артистът. Камъкът винаги му е бил интересен и работи предимно с него.

Казва, че едно от първите неща, които обяснява на новопостъпилите ученици, е, че каменоделството изглежда трудно, но всъщност не е така, след като придобиеш знания и умения за работа с камъка. В началото им казва да не се плашат, колкото могат – толкова. Каменоделството, което освен изкуство е и занаят, се надгражда постепенно, и да не се стремят към високи оценки без покритие, а да се развиват като скулптори и каменоделци специалисти.

Курсът на обучение е 5-годишен, приемът е с изпит по рисуване след VII клас. Успоредно със занятията по изкуство всички минават през цялата технология на обработка на камъка. Това им дава гаранция, че излизайки от училището, ако не продължат с някоя художествена специалност, могат да станат едни добре подготвени специалисти каменоделци, казва скулпторът.