България не е обречена, защото и днес има образци на Човеци, които я вдъхновяват – за Стоицизъм, Борбеност и Добро
Детелина Денчева
„Боже, колко мъка има по този свят, Боже!”
За редица български поколения литературните образи на нашите класици Бялата лястовица на Йовков и Белчо и Сивушка на Елин Пелин – бяха символи на Мъка, Надежда и Добро. С тях израстнахме като ученици и зрели личности и затова останаха дълбоко скътани в душите ни като същностни за нашата душевност.
След толкова „реформиране” и варварско издевателство над българската образователна система в годините на прехода, обаче, днес не съм сигурна, че те се изучават и познават от нашите деца и внуци.
А символите са нещо голямо, много голямо. Толкова, че са ценностно определящи за нас и дават посока и смисъл на живота ни.
В годините на т.нар. преход, периодът на най-грабителска и самоунищожителна българска политика и разруха, изстраданата ни и обезкървена родина вече роди свои нови символи… Те не са генеалогични или литературни, а човешки: символи на мъка и добро! Такива са двама възрастни българи, двама старци – Дядо Добри и Баба Дора, които в бушуващото социално море от житейски катастрофи и катаклизми някак си успяха да докоснат сърцата и да ни отворят очите. Защото ние, обръгнали и обезверени, попаднали в лапите на отчуждение и в ступор не искахме да виждаме и да чувстваме нищо. Стигаха ни собствените проблеми и непосилни отговорности, които животът изискваше от нас.
Будна журналистическа съвест ни ги посочи и ние нямаше как да не ги забележим. Дори и онемели, оглушели и задушени от талазите лъжливи, тягостни и потискащи с криминалната си същност новини. Защото изтерзаният и обръгнал на зловещи новини българин в душата си е топъл и състрадателен, отзивчив и добронамерен.
Доброто за българина е „нишката на Ариадна“, която ни помага да намерим изхода и себе си, която ни връща на белия свят, за да видим отново и слънцето, простора, и птичите песни.
Доброто е достойно. То ни дава вяра и надежда, че още сме Човеци, че още ни има.
Това сториха с нас Добротата на Дядо Добри от с. Байлово и Мъката на Баба Дора от с. Шарково. Символизмът е потресаващ, защото струи дори и от собствените имена на тези наши сънародници.
Дядо Добре Добрев – аскет, полуглух просяк и най-голям дарител на българските православни храмове.
Дядо Добри – една човешка ръка, протегната за вземане, даване и създаване.
Дядо Добри – една Душа, отворена като вечна Книга на Доброто за всеки Човек, можещ да чете.
Дядо Добри – българският пораснал„Принц –Просяк”, върнал ни към чистотата на детската, на човешка душа.
А Мъката – тя е толкова много по белия свят, че даже трудно можем и не искаме да се вглеждаме в нея. Мъката на страдалците – малки и големи; мъката на треперещите старчески ръце, прегръщащи единствено, което имат – живо агне или яре, даващо им обич, топлина и препитание в края на дните им.
Баба Дора – една съсухрена старица, която със силата на своята душа и правда, се изправи като Баба Илиица срещу Мрака и Хаоса, и срещу чиновническото Безхаберие.
Баба Дора – Мъката на унижението и пренебрежението към живота на животно или човек. Тази човешка мъка, която някога роди Андрешко, който сега е здраво затворен и недостъпен като усещане за нашите деца и ученици. Но той съществува и можем да го видим от синия екран и по новините в лицето и в очите на Баба Дора!
Баба Дора и тази човешка Мъка направиха жива човешка верига, защитаваща човешкото Достойнство, човешкия Труд и правовия, а не вандалски ред.
ХХІ век! Една страна, членка на ЕС, нашата страна, намираща се в пика на национална демографска катастрофа се тресе от отвращение и тръпне от надежда за излизане от политическото блато, в което гасне!
Тази страна обаче не е обречена!
Защото има символи, които я вдъхновяват – за Стоицизъм, Борбеност и Добро!
И нашето българско общество трябва ревниво да пази своите символи, които го държат изправено да не падне на колене! Които му дават Вяра, Надежда за Добро и за Смисъл!
????????Общонародна инициатива за изграждане на „Монумент Дядо Добри – първият паметник на Доброто в България“????
Банкова сметка: BG38FINV91501017186935,
Първа инвестиционна банка, BIC: FINVBGSF
Основание за дарение: „Монумент Дядо Добри – паметник на Доброто в България“
Сдружение Азбукари
ПРОЕКТИ
„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.
Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!