Децата ми имат нужда от жив баща, а не от рисков герой, затова се поукротих, казва Човекът-Паяк и герой на Торонто.

Предистория. С Иван Кристоф се срещнах за пръв път, когато в различни онлайн издания прочетох различни и разнопосочни информации за това, действително ли е предоставил сметката си, за да плати на хеликоптерната компания, ангажирана с издирването на изчезналия алпинист Боян Петров.

Под публикациите някои хора коментираха, че това е само негова пиар акция и, че всъщност не е имал намерение да преведе сумата за спасителната акция на Петров.

И тъй като ние, журналистите, сме свикнали да проверяваме всичко, се срещнах лично с него, за да разбера кой е и за какво се бори. Гледах го в очите, когато му задавах всевъзможни неудобни въпроси. А той беше толкова огорчен от офанзивата срещу него, че се чувстваше длъжен да ми посочва доказателства за всеки свой успех и постъпка.

От разказа му разбрах, че той прави за България много повече, отколкото някои хора, на които плащат заплати, за да реагират светкавично в ситуации като тази с Боян Петров. И тъй като за мен Свободата на словото е право не само на журналистите, а и на всички интервюирани, дадох възможност на Иван Кристоф да разкаже историята на своя живот и какво прави, след като се е върнал окончателно в родината си.

„От година аз живея втори живот. На 23 май 2017-а преживях ужасна катастрофа“, споделя Иван. Една кола го помита, той пада на главата си и е в безсъзнание, глътва си езика и започва да се задушава. От една кола слиза мъж, сваля си бързо колана и вкарва токата в устата на Иван, после измъква езика му с колана. „Спасил ме е 1 минута и 10 секунди след удара. Оттогава знам колко е важна всяка секунда от живота в такива ситуации“, казва Иван. Събужда се помлян и с адски болки от счупени ключица и ребра. Така и не намира своя спасител, за да му благодари, но си спомня за случая, когато Боян Петров изчезва.

„Абсолютно импулсивно, но без колебания реших да помогна. Не познавах Боян Петров лично, но винаги искрено съм му се възхищавал. Изключителността му не е толкова в алпийските му постижения – тях не всеки ги разбира и може да оцени. Той даде сила и кураж на много млади хора да вървят напред, да се доказват всекидневно, независимо от проблемите си. На някои млади хора той успя да даде мотив да живеят, а това е велико!

Имах огромно желание да се включа с опита си, а и финансово в операцията по спасяването му, като покрия разходите за хеликоптерната му застраховка, която бе представена като приоритет в случая. Желанието ми обаче директно да направя плащането към хеликоптерната компания се оказа, по някаква причина, неприемливо и в огромния стрес се изказа какво ли не. Вярвам, че времето ще даде много отговори.“

От години Човекът Паяк, подобно на филмовия герой, се включва като доброволец в различни спасителни инициативи. Фокусът му е в иновациите. Сваля хора от високи сгради, виси от хеликоптер, за да тренира измъкване на пострадали от трудно достъпни места при пожари и наводнения. Спасявал е и самоубиец.

“Любовта ми към небостъргачите започна от детството, когато още ги нямаше на Стария континент – казва Иван. – Очевидно се влюбвам в новите неща, предизвикателствата отвъд достижимото. Движението по вертикала, с всичките му опасности, винаги ме е привличало.“

През 2003 г. той работи на най-високата тогава кула в света – CN Tower в Торонто. Има проблем в най-високата част на небостъргача, на 500 м височина. Отстраняването изглежда невъзможно, но Кристоф предлага решение и печели договора в конкуренция с най-добрите световни компании от Канада, Англия, Америка, Франция. Горд е, че един младеж от малка България пръв решава проблемите на стратегически за националния престиж на Канада обект и на такава екстремна височина. Признанието му веднага се понася по света.

„Не обичам авантюристичното катерене – казва той. – Не виждам социалната полза от това да успееш атрактивно да изкатериш уникален небостъргач, а и това създава проблеми. Нямам потребност да си доказвам нещо. Винаги съм го правил с цел да се справя с проблем или да помогна в тежка ситуация. Тогава удовлетворението е друго, макар че не предизвиква зрелищна публичност. Но хората търсят най-вече зрелищното. Когато канадският журналист Стив Пейн ме видя покачен на небостъргач, написа огромен материал за мен в Toronto Sun. Той пръв ме нарече Spiderman („Човекът Паяк“).“

Около атентатите на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, когато светът обръща по-голямо внимание на доброволците, той е номиниран и избран за герой на Торонто в категорията „Доброволец“, заедно с доктор, полицай, пожарникар и парамедик. През 1998 г. подкрепя спасителните служби на Канада, като създава световен рекорд по най-дълго спускане и изкачване обратно с въже, висящ от хеликоптер. Рекордът е отразен в Гинес.

„Екстремното ми е в кръвта, аз съм моторджия, но най обичам да съм във въздуха, там чувствам, че живея“, казва Иван. Висините са го привличали от дете. Като малък мечтае да стане летец или космонавт. „Кален съм в битка още преди да се родя“, казва той. Когато майка му забременява с него, баща му Христо Михайлов Николов е в чужбина като дипломат от кариерата и комунист, от най-чистите идеалисти.

Една от лелите от буржоазния род на майка му в Торонто е против брака на племенницата си с комунист. „Аборт, аборт, аборт!“, настоява тя, но майка му си го ражда. „От думите на баща ми „Бъди честен“ ми излизаха мазоли на ушите, целият ми живот премина в честност, но сега съм му благодарен“, казва Иван.

Той завършва техникум по машиностроене в София, после учи в колежа Monarch Park Collegiate в Торонто. Следва IT комуникации в едно от най-престижните висши училища в света – University of Toronto. Там получава най-ценния урок по морал от професор Браун.

„На лекция по бизнес етика пред 500 студенти той каза:

„Имаме ситуация в басейн, един човек натиска главата на дете под водата и то се дави. Това е активно убийство. Имаме и втора ситуация, при която дете се дави, а един човек седи отстрани и нищо не прави, за да го спаси. Това е пасивно убийство. Кой акт според вас е по-неморален?“. Повярвай ми, 75% от студентите в залата сметнаха като по-неморална втората постъпка!“, вълнува се Кристоф. Тази случка преобръща мисленето му.

„На 17 май трябваше да пътувам до базовия лагер на Еверест, Катманду – той показва в телефона си съобщение от шерп. – Исках да се видя с шерпите, защото имам проект за високопланински спасителни акции. Самият аз съм бил зарязван в планината на експедиция, когато изкачих връх Елбрус, и не искам с други да се случва това.“

Кристоф е много популярен и в Европа, ексклузивно лице е и посланик на два от най-авторитетните швейцарски часовникарски бранда, единият със стогодишна история. Таргетът им са хората с екстремни професии – пилоти, водолази, катерачи. Канят го като човек, за когото животът на ръба е всекидневие. Настоял е повечето му рекламни фотосесии да се правят в България, на фона на красивите ни планини, за да се представи най-хубавото от родината ни.

На “Дубай хелишоу“ Човекът Паяк се среща с министъра на финансите на ОАЕ и принцовете на Дубай. „Там сега е бумът на най-авангардното и модерно строителство, но това е млада държава и предизвикателството е във височинно-въздушните операции за справянето с проблеми на върховете на супер и мега небостъргачи“, казва Иван. Днес той пътува много и е консултант в сферата на иновациите и сигурността на супер високи сгради, изнася и лекции на международни форуми.

Живот сред аристократи на духа

Малко известно е, че Иван Кристоф има много задълбочени познания в изобразителните и визуални изкуства – също негова страст. Той твори в сферата на експерименталната фотография. Има изложби тук, в университета на Торонто, в Дубай и на Intersec – най-голямото световно изложение по сигурност, безопасност и пожарогасене.

„Всичките ми изложби в Дубай и срещите с правителството на страната бяха за моя сметка, за да представям красотите на България и да създам мрежа от контакти със спасителните служби и компании в сферата на сигурността“, казва той.

Страстта към изкуството е запалила знаменитата му братовчедка проф. Богомила Уелш-Овчаров – световно име в изкуствознанието и един от най-изтъкнатите познавачи на Ван Гог. В Торонто Иван живее у тях и това му дава друг поглед към света. От малка посткомунистическа България се озовава в една от най-образованите и уважавани фамилии в Торонто, в най-красивия квартал Rosedale.

Братовчедка му е завършила докторантура в Сорбоната, а съпругът й проф. Роберт Уелш е декан на Факултета по изобразително изкуство на университета в Торонто, с докторантура от престижния Принстън. „Животът ми с тях беше много динамичен и необикновен. Искам например да си сложа чашата с коктейла на масичката, а братовчедка ми: „Ау, мон шери, но, но, но!“. При тях беше като в музей или къща от XIV век, със старинни столове и огледала.

Веднъж по повод на доброволчеството ми Богомила ми каза: „Ако не можеш да помогнеш на себе си, не можеш да помогнеш и на другите. Ето, виж картината на Ван Гог „Добрият самарянин“. Да, той е добър, обаче той не е беден. Той има бял расов кон. Той има скъпа сабя“. Не съм богат и не съм материален човек, но днес, след като съм осигурил децата си и жената до мен, вече можех да откликна на призива за спасяването на алпиниста.“

Той се вдъхновява от Кристо и таланта му да прави изкуство от опаковани сгради.

В момента работи по проекта „Изкуството в екстремни височини“ и е създал програма „Mентори и таланти“ за ученици. Събира опитни пилоти, технически лица за работа с алпийски методи на трудно достъпни места, художници, музиканти и въздушни фотографи с обещаващи млади изпълнители.

Целта е да се визуализират авангардни височинни и въздушни спасителни операции с хеликоптер. Арт програмата е в партньорство със създадения от него „Специализиран отряд за спасяване“ и е част от инициативата му за екстремни спортове и проекта #ForBulgaria, който той изцяло финансира със собствени средства. Подкрепен е от водещи експерти и пилоти от Българските ВВС, Гранична полиция, гражданска авиация и много други лидерски организации.

Мечтата на известния с родолюбието си българин е да създаде за страната си модерен елитен некомерсиален спасителен отряд, съставен от военни, полицаи, пожарникари и лекари.  „Те за мен са героите!“, казва Иван. В България не трябва да има сегрегация при спасяването, категоричен е той.

Случка с хеликоптер

„Днес ще отидем да купим поредната играчка хеликоптер на сина ми, за да си поиграем, защото той много се запали по едно клипче, което заснех от последния си полет. Той се състоя над София в навечерието на Празника на Храбростта 6 май. Докато снимах, изпитах невероятното удоволствие и емоция да преживея това, което е и една от моите мечти – да полетя със сина си, както с невероятното момче от клипа, който заснех на спасителния екип на ВВС. Исках да преживеем най-култовия пример за връзката между баща и син от филма „Междузвездни войни“. Там баща и син, един перфектно синхронизиран екип, летят заедно и очевидно се забавляват, дори когато са в екстремно опасна ситуация.

Та именно на Деня на Храбростта предадох на Иван и заветите от татко: „Сине, бъди честен, достоен и храбър, защото, за да си честен, трябва да си храбър и силен, за да отстояваш принципите си“. Тази моя връзка със сина е в основата на всичко, тя е и моят ориентир в живота и за това какво правя, дори, когато е интуитивно и вземам решения набързо.“

Иван има стабилна опора в лицето на жената до себе си – Маргарита. Тя е мила, грижовна и търпелива, каквато трябва да бъде жената до един толкова екстремен човек.

Синът му Иван е на почти 5 години, има и дъщеря Ева на 12 години, която е в Канада при майка си. „Старая се да съм добър баща и заради децата съм загърбил рисковете. Те имат нужда от жив баща, а не от рисков герой. А вкъщи в игрите със сина ми съм какво ли не: конче, маймунка, лъв, тигър.“

Източник: Труд