В чужбина фолклорът ни е по-мил, казва Радослава Недялкова, организатор на събора „На Мегдана на Другата България“.
Боряна Антимова
„Когато си в чужбина, българските хора, ръченици и народни песни зареждат с такава силна енергия, че изпитваш по-силна нужда да се занимаваш с фолклор“, казва Радослава Недялкова. Тя е председател на Асоциация за българска култура и основател на фолклорна група „Нашенци“ в Милано, които тази година са организатори на пътуващия събор „На Мегдана на Другата България“.
Той ще се проведе на 9 и 10 юни в Милано и на него ще участват 800 българи от 43 фолклорни формации на наши общности от 11 страни.
За разлика от другите фестивали пътуващият събор винаги се случва на различно място в различна страна. На него се събират български фолклорни формации на наши сънародници, които живеят в различни страни. Създателка на събора е Анита Екинова през 2014 г. Първото му издание е в Лион, Франция и оттогава всяка година едни и същи участници се събират в различни страни на ротационен принцип, като се сменя градът домакин.
Темата на тазгодишния събор е „Нашенските обичаи“ – „Лазарки“, „Нестинарство“, „Георгьовски танци“, „Коледуване“, „Ладуване“, „Кукери“. „Ще бъде много цветен този фестивал. Щастливи сме, че съпругата на президента, госпожа Десислава Радева прие поканата ни и ще присъства на фестивала по лична инициатива.“
На 9 юни цяло Милано ще бъде разтърсено от изобилието от ритмите и цветовете на българския фолклор. По традиция съборът ще бъде открит от 11 часа с голямо хоро, което ще се извие на площада пред катедралата Дуомо. На него ще се хванат всичките 800 участници в събитието, с народните си носии.
От 11.30 ч. те ще дефилират по централните улици на Милано, като всяка от 43-те групи ще е с народните си носии, със собственото си знаме и символи. Колоритното шествие ще премине край Миланската Скала, картинната галерия „Брера“, музея „Навили“, „Порта Нуова“ и площад Чита ди Ломбардия.
От 14 часа започва концертната програма. Вечерта ще завърши с импровизирана хоротека на площад Чита ди Ломбардия. В неделя на същия площад ще бъде представен фото проектът „Аз съм българка“ на Радослав Първанов. Ще има и семинари по народни танци с известните фолклористи проф. д-р Антон Андонов и проф. д-р Костадин Бураджиев. Тържественото закриване ще бъде продължено отново с хоро на площада Чита ди Ломбардия.
Асоциация за българска култура е създадена на 11 април 2014 г. с основна цел популяризиране на българската култура и традиции в Италия. В нея са включени фолклорна група „Нашенци“, Милано, хор за народно пеене „Нашенки“ и детска фолклорна група „Нашенчета“. От тази година групата има филиали във Верона и Перуджа.
Радослава е инженер по професия, в България е работила в два от мобилните ни оператори. Когато отива да живее в Италия, изпитва нужда да се занимава с нещо българско и да се събира с другите българи от общността по различни поводи. Така се създава групата „Нашенци“. Танците винаги са ѝ харесвали, от малка играе хора и ръченици по събори. Откакто е в Италия, се е заела по-сериозно с български фолклор и танци.
„Вероятно е било от носталгия, тук усещането за България е много различно. Когато си в родината, винаги има начин да се докоснеш до фолклора, до българското, докато в чужбина това го няма, а изпитваш нужда да се заредиш с тази неповторима енергия – казва Радослава. – Исках да се запиша някъде на танци, но се оказа, че в Милано няма такава група и създадохме „Нашенци“. Сега има и детска група „Нашенчета“, в която повечето участници са деца от смесени бракове. Това е много важно, защото в къщите им не се пуска българска народна музика и не се говори на български.“
Италианците, макар да са много артистичен и песенен народ, са поразени, когато чуят уникалните български ритми. „Това е такава страхотна енергия, която им предаваме и те я усещат! Веднъж с хора бяхме подготвили шопска китка и я представихме пред италианци. Те просто станаха на крака. Много, много силно им въздейства нашата музика и казват, че никога не са чували нещо подобно“, споделя Радослава.
В шевиците ни са закодирани магически послания
Когато българин реши да си направи носия, в никакъв случай не трябва да събира елементи оттук-оттам само защото му харесват, а да бъде от главата до петите в костюм, типичен за родния му край, каза Магдалена Петрова от Добрич. От 12 години тя се занимава професионално с проучване и изработка на автентични български костюми от всички фолклорни области. „Нагледала съм се на мешавици от „носии“, събрани откъде ли не – казва Магдалена. – На това трябва да се сложи край, за да се съхранят за поколенията след нас автентичните носии.“
Особено важно е да се пазят оригиналните шевици. В композициите от определени орнаменти българката е вложила определени послания във вид на наричания, които предават на човека, който носи облеклото, много силна енергия. А е известно, че нашенката е била много силна в наричанията. Във всяка композиция тя е влагала определен смисъл, както при японците с йероглифите.
В миналото всяко село си е имало своя носия и жителите му дотолкова ревниво са я пазели, че не позволявали на съседните села да използват техни шевици. Дори важните хора в селото са се събирали на специален съвет, който да реши дали определена шевица да се бродира по местните ризи и сукмани. „Това разностилие и кич трябва да се спре на национално ниво, може би трябва да се намеси Задругата на майсторите на народни художествени занаяти“, категорична е Магдалена.
Тя от 12 години събира народни носии, а домът ѝ в Добрич е като своеобразен музей на българския костюм. Има около 40 носии от различни фолклорни области, по които си прави реплики. Интересуват я оригиналните бодове, шевици и кройки. Работи с музеите, които ѝ дават снимки и достъп до експонатите.
Председател е на читалище „Български искрици“ в Добрич, където обучава деца на занаяти. Казва, че не е необходимо всеки българин да му бъде изработена носия. Ако костюмите се съхраняват правилно, може да се предават в наследство от баби и дядовци на внуци. Цената на един автентичен костюм от главата до петите, в зависимост от сложността на изпълнение и цената на материалите, варира между 350 и 550 лева. Ако се пере и съхранява внимателно, може да се предава от поколение на поколение.
На събора в Милано Магдалена Петрова ще участва с ревю и изложба на колекция от автентични народни носии от „Българска шевица“, Добрич. Ще бъдат представени модели от почти всички етнографски области – Пиринско, Тракия, Варна, Странджа, Родопите, много богати от гледна точка на орнаментиката. Магдалена ще представи и една уникална бяла кюстендилска празнична носия за булка.
Източник: в. „Жълт Труд“.
ПРОЕКТИ
„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.
Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!