„Цял живот съм вървял срещу течението и съм тук заради прекрасните деца, които носят искрицата Божия, казва „златният учител“ на България.

Наричан е „златния учител на България“. Роден е на 1 декември 1947 г. Преподавател е по приложна математика и физика. Тео, както е известен сред приятелите и учениците си, започва своя над 40-годишен педагогически стаж в ПМГ „Никола Обрешков“ – Казанлък, където дълги години е главен учител по физика и астрономия. Там той дава началото на специализирано обучение по приложна математика и физика, развива своята Методика за формиране на силов интелект, създава безплатна школа за ученици и учители, популярна като „Школата на Тео“, в която поддържа и развива теоретична и практическа база за обучение.

За дългогодишния си труд, заслугите и постиженията си Тео е удостояван с редица награди и отличия: ордените „Св. Св. Кирил и Методий“ – I степен, за заслуги в областта на културата, изкуството, образованието и науката; „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен, за дейността си в образованието, културата и читалищното дело; награди „Св. Неофит Рилски“ – три пъти и много други. Автор е на стотици статии и рецензент на сборници и учебници по физика.

Господин Теодосиев, цяла България ви сваля шапка за това, че прославяте страната ни с многобройните си златни медалисти на международните олимпиади по физика. Какво ви коства това?

Невъобразими усилия. Всяка седмица правим олимпиада с нашите ученици. На тази олимпиада трябва да има нещо, което никъде в света още не е давано, ида е на нивото на международните олимпиади. Това е перманентно творчество. А знаете ли, че има олимпиади, на които, който си плати, получава медал?

Невероятно… И как да се разпознае оригиналът от ментето?

Има една голяма Международна олимпиада по математика, физика, химия и информатика. Тя е с половинвековна история вече и всички най-развити държави в света участват със свои представители. Там е много сериозно и да се вземе медал. Има си международна комисия и всяка година различни държави са домакини. Тази година ще бъде в Израел. На тази олимпиада има 16 държави, които си имат абсолютни първенци. България е една от 16-те с абсолютен първенец по физика. Американците имат един абсолютен първенец и нашата малка България също – Иван Танев Иванов, на когото съм бил класен ръководител. Има и друго – в Казанлък това не са деца на академици, а на работници. Има държави като Америка и Франция, които имат колосални ресурси, материални и човешки, но ето, американците имат един абсолютен първенец и ние имаме един. Никъде по света го няма и това, от едно малко градче, от една паралелка 6 души на международна олимпиада да носят 3 златни медала. Значи има нещо, с което ние, българите, превъзхождаме останалите нации.

Впечатляващо е изказването ви: „Всички обръщаме внимание на социално слабите хора, а трябва да обърнем внимание на социално силните“.

Трябва да бъдем фабрика за социално силни хора.

Нали на тези социално силни хора, както вие ги наричате, се надяваме утре да сменят цялото управление на държавата с по-добро. А как се отглеждат бъдещи лидери?

Ние сме държава с колониална администрация. Българинът е свикнал да си робува, да чака някой друг да го спасява и оправя. Чака наготово! Ами няма да стане. Ето, Виктор Орбан застава пред унгарския народ и казва: „Изключете всичкото електричество, което може да се изключи!“. И унгарците го слушат. Спестяват средства. В един момент той се обажда от чужбина, че Унгария няма нито една стотинка дълг, и да отворят една бутилка токайско вино и да се почерпят, защото са свободна страна без никакви дългове! Това вече е свободен народ. А ние постоянно вземаме нови заеми, за да плащаме лихвите на старите.

Този бъдещ свободен народ трябва да се възпитава от лидери в образованието като вас.

Тези неща при унгарците са започнали много отдавна. Професор Минко Балкански, в чиято фондация аз съм в управителния съвет, разказваше как в Австро-Унгарската империя в края на IX в. във всяко училище имало извънкласни форми на работа по математика, физика, химия, биология. И 150 години по-късно идва резултатът. Значи това, което сега правим с децата, след 100 години ще ги направим свободни хора. Но ако не го направим, никога няма да станем свободни хора! Но на унгарците столицата е била Виена, а на нас – Истанбул. Не е едно и също.

Но и тогава много богати българи са изпращали будни момчета да учат в Европата и да донесат от там знания.

Моят дядо, на когото съм кръстен, и той е учил във Виена. Не е едно и също къде ти е центърът на културата. Но сега светът е едно голямо село, има комуникация, можем навсякъде да бъдем във виртуалното пространство. Важното е да има воля, да има родители, които да го направят. Защото България има фантастичен генофонд, но трябва да се обърне внимание на силните хора.

И какво правим ние с тоя генофонд? Вие като че ли сте един самотен Дон Кихот, който се сражава с вятърни мелници? И оцелявате и правите уникални неща вече 40 години?

Винаги съм работил срещу течението. В някакъв период имаше оценяване на труда на учителите и един директор беше написал в характеристиката ми: „Работи по неправилни методи, но постига изключителни резултати“. Въпросът е, коя е правилната методика? Значи оная методика, при която се получават ниски резултати, е правилна, а моята, с високите резултати – неправилна?!

Тия открити уроци за споделяне на опит не са ли едни театрални изпълнения? Та всеки учител е уникален, как някой би могъл като следва неговия опит, да постигне същите високи резултати?

То още в Библията има такива моменти – че готов опит не може да се предава.

Казвате, че през цялото време сте вървели срещу течението. Кое ви мотивираше да продължите?

Децата. Има деца, които са родени с искрицата Божия. Това са деца от бедни семейства, понякога необразовани, но с висока духовност и атмосфера на висок трудов морал. Това са ония ценности, които Иван Хаджийски е описал в „Бит и душевност на българския народ“. Тези ценности, запазени от векове, сега са на изчезване. В момента масата е безпределно, невъобразимо зле. Функционална неграмотност на всички нива. Единици са хората, опазили ония зрънца, които от векове българинът е съхранил. Тези стават все по-малко, рисковите групи стават все по-големи и трябва да спасим поне това, което може да се спаси.

За да не сте сам, имате ли последователи, които вдъхновявате да продължат вашата мисия?

Да, бившият ми ученик Георги Гандов, който работи безплатно. Не е женен и не вярвам да се ожени при тия обстоятелства. Има един Никола Каравасилев от София, също работи безплатно и сън не ги лови какво да направи още, въпреки системата. Има студенти по разни велики университети, които помагат през летните ваканции и моята надежда е, че ще стават все повече, защото иначе сме обречени.

Кое прави „Школата на Тео“ уникална в света?

Идеологията. Това, че внушавам на децата, че са безценни. Повтарям на всяко дете, че има едни безценни дарове, които получаваме по рождение и е грехота да ги захвърлим в калта. Това е в основата на цялата ми идеология.

Колко е близка с идеологията на „Сдружение Азбукари“, чиято основна мисия е да помага на децата да не изоставят мечтите си…

Да, то е същото.

Защо вече не сте учител в Математическата гимназия?

Излъгаха Бойко Борисов, че искат да правят разширение на гимназията за мен. От 30 години всички директори на Математическата гимназия в Казанлък се опитваха да издействат разширение на територията, но все не се получаваше, никой не даваше пари за това. В един момент използваха моето име, премиерът ме покани на среща, тръснах една камара с документи, говорихме. Отпуснаха на училището един милион да правят разширение. В момента, в който това стана, на директора не му беше удобно да се знае, че аз съм издействал това разширение, и моментално реши да ме пенсионира. И тоя кабинет, който уж беше направен за моята школа, сега не го ползвам.

А къде водите занятията на школата си?

Сега този Национален център по природни науки, който направиха, е празен. Има великолепни стаи, тоалетни. А аз водя занятия в едно изоставено училище, където таваните са протекли. Дал съм пари, спестявани от мен години наред, за да се ремонтира това държавно имущество – две от стаите. Дойдоха студенти по режисура да снимат филм на ужасите. Това е истинският Национален център по природни науки. Идваха от една телевизия от Германия да снимат. После дойде един българин от Щутгарт да провери вярно ли работя при такива условия. Показах му в какви условия се подготвят златните медалисти на България.

Но уникалното е духът на тази школа. Хващам децата от малки, правим една класация в продължение на 5 години. Пиша точки на всеки ученик – ходил на международни олимпиади, спечелил толкова златни, сребърни и бронзови медали, и т.н. Разглеждаме класацията с децата и им казвам, че хората се раждат различни. В комунистическо време това беше ерес – как така хората ще се раждат различни, всички сме равни! Давам им пример със Стефка Костадинова, чийто рекорд на висок скок остава ненадминат вече толкова години. Питам децата, това хубаво ли е, или лошо – че никой не може да подобри рекорда й? Казвам, не е лошо. Не може да създадем общество само от професори. Един е добър майстор на банички и може да се ползва с по-голямо уважение от един некадърен професор.

Споменахте за искрицата Божия у децата, а нали учените не вярват в Бог?

Науката и религията имат абсолютно противоположна методология. Един учен, за да постигне високи резултати, трябва абсолютно във всичко да се съмнява и да проверява откритите преди него закони верни ли са. Да речем, може да сме експеримент на някакво по-високо ниво и утре да рестартираме програмата и да въведем нови закони. Затова ученият казва, че с голяма степен на вероятност светът е материален. Докато в религията трябва безпрекословно да вярваш. Който се съмнява, е еретик. Точка. Обаче най-големите учени са казали, че е невъзможно да се докаже, че няма Господ, и за всеки случай трябва да се спазват Божиите заповеди. (Смее се)

Интересно…

Това е абсолютната логика. Това казва науката. Един елементарен пример. Питам учениците има ли Баба Яга. Не знаят. В техния клас има ли? Няма. В съседния клас има ли? Няма. Е, това означава ли, че няма Баба Яга? Трябва да обиколим цялото земно кълбо, всички острови, полуострови, диви места, гори и да търсим къщичка на кокоши крака и някаква жена, която е яхнала метла и лети по въздуха.

Трябва да се докаже, че никъде на земята няма Баба Яга. При тези мащаби, при които ние сме една прашинка от Слънчевата система, милион и 200 хиляди сме по-малки от Слънцето, а то е жълто джудже. То е една от 150-те милиарда звезди в нашата галактика. А са открити повече от 100 милиарда галактики и мега галактики. И ако обиколим всички тях и никъде не намерим Баба Яга, тогава вече можем да твърдим, че тя не съществува. Едно е да докажеш, че нещо не съществува, като посочиш един единствен пример. Съществува ли дърво? Да, ето го, пипам го. Обаче да се докаже, че нещо не съществува, е невъзможно.

Преди много години бях повече от 20 години в управителния съвет на Съюза на физиците в България. На едно заседание идва инспекторка от министерството. Беше точно в края на социализма и началото на демокрацията. Тя каза: „Сега ще стане много страшно, ще влязат поповете в училищата“. Там бяха събрани академици, професори, най-големите физици на България. И тогава тези хора казаха: „Ние с Господ противоречия нямаме“. (Смее се)

Към ВТОРА ЧАСТ