Двадесет хиляди българи на колички нямат достъп до нормална рехабилитация, казва д-р Анелия Хохвартер, водеща на кампанията „Локомат за България”.

От 2 години родолюбивата българка води кампанията „Локомат за България“ за събиране на средства за закупуване на робота, с който успешно се рехабилитират деца с церебрална парализа и възрастни с множествена склероза, инсулт, черепно-мозъчни травми и др.

Книгата й „Пътуване“ е преведена на английски, немски и руски език и средстствата от нея отиват за инициативата „Локомат за България“.

Д-р Анелия Хохвартер е офталмолог хирург в болницата „Рудолф Щифтунг” и в университета във Виена, където живее и работи от 27 години. Тя е лектор, водещ студентски групи, ръководи първия по големина в Австрия специализиран кабинет за лечение на възпалителни процеси в окото. Специалист е и по хирургия и съдови заболявания на окото и е един от най-авторитетните офталмолози в Европа.

Офталмологът филантроп участва в много социални проекти, голяма част от които са свързани с нейната специалност: лекарски мисии в Йемен (2009), Зимбабве (2011-2012), както и в Етиопия (2014-2015), където изгражда първия център за ретинална хирургия в страната. В класацията за заслужили жени на Австрия „Leading Ladies Awards 2009” е на трето място в категорията „Социален ангажимент“. През 2007 година отговаря за очните болести към Комисията за борба с домашното насилие към Министерството на здравето, семейството и младежта в Австрия.

Д-р Хохвартер е сред 10-те номинирани в кампанията „Будител 2017“ на Радио FM+ и носител на специалната награда „Човекът с голямото сърце“.

-Доктор Хохвартер, наскоро посетихте Hocoma – централата за производство на медицинските апарати Локомат в Цюрих. Какво ново научихте за робота, за който толкова много се борите да се закупи за българите?

-Бях убедена в качествата на Локомат, но отидох, за да науча още повече за него. Изчела съм много научни публикации в PubMed – международната медицинска библиотека. Много е важно да се знае, че Локомат не може да изпълнява чудеса, ако няма и сателитна програма към него.

Научих и нещо много важно – че не е само терапевтичен, но и диагностичен уред. Когато едно дете с детска церебрална парализа се изпрати на уреда, той му снема и данните как му работят мускулите, кои мускулни сухожилия са скъсени, кои трябва да се оперират и кои могат да се подобрят само с терапия на Локомат и с шини и други помощни средства.

Голям проблем в България е, че много от операциите се правят поетапно, защото здравната каса плаща само една оперативна намеса – този месец ще режем на детето ахилесовото сухожилие, другия месец ще режем сухожилието на ръчичката, след два месеца нещо на коляното… А през това време детето не може да бъде включено в никаква терапия. То е обездвижено. Правят му се 5 наркози или 12 операции вместо една, при която да се оперира всичко наведнъж, защото касата не плаща и защото тези центрове са водени от финансовите интереси.

Както споменах в началото, ако разполагаме с Локомат, чрез който ще се направи диагностика кои операции са необходими и кои не, с това ще се спестят много излишни и травмиращи оперативни намеси на децата.

-При последствията от кои болести е ефективен Локомат?

-Преди всичко при детска церебрална парализа, при хора с множествена склероза, които са вързани за инвалидните колички. Ефективен е и при хора, прекарали черепно-мозъчни травми и кръвоизливи в мозъка вследствие на аневризми; при оперирани от мозъчни тумори. С тази терапия се осмисля и лечението на неврохирурзи, невролози, ортопеди, детски лекари.

В следоперативния период е задължително да се продължи с ефективна рехабилитация, за да може болният отново да проходи или поне да подобри двигателните си умения. В България се заплаща по каса само една седмица рехабилитация, което е напълно недостатъчно и против всички правила на съвремената медицина. Да се отбие номера. Все едно на болен от ангина да му дадем една таблетка пеницилин и да се надяваме, че ще се оправи.

Тази псевдо медицина е ненужна, но струва пари и се оказва, че те са хвърлени на вятъра. Липсващата рехабилитация и свързаното с това обездвижване оказва голяма роля върху смъртността на пациентите. Затова в България например смъртността е четири пъти по-висока в сравнение със Западна Европа при пациенти, прекарали мозъчен инсулт.

-Колко струва един такъв робот?

-Един робот от най-новата генерация струва 342 000 франка или по сегашния курс 280 000 евро. В него има модули за деца и за възрастни, които много лесно се сменят за около 10 минути. Това позволява един ден да се работи например само с деца, а на следващия да се подготви апарата за възрастни. Може да се закупи на първо време основната пътека с компютъра майка и модула за деца или модула за възрастни, а когато се наберат допълнителни средства, да се осигури и другия модул.

Успях да издействам гаранцията, която включва и поддръжка, и консумативи, да е 2 години при положение, че в цял свят е една година. Този гаранционен срок може да се удължи още и уредът няма да има разходи през първите години, докато се установи кой какво плаща по здравна каса и с какво са готови и общините да участват. Ако този уред се постави в някой от 5-те медицински университета, а те всичките са с катедри по физиотерапия, може да се правят публикации, докторантури.

-И ще се избегнат колосалните суми за терапевтични курсове в чужбина?

-За една терапия на децата в чужбина са нужни около 15 000 евро. Толкова отпуска Комисията за лечение в чужбина на едно дете за курс на лечение от 3 до 4 седмици. Голяма част от средствата отиват за билети за пътуване, хотели и болничен престой. На година се изпращат за лечение в чужбина 30 деца, което означава, че ние всяка година даряваме на чужбина по един Локомат.

У нас някои хора погрешно смятат, че имаме Локомат. Става въпрос за малките уредчета Локохелп, които се закупиха със средства от „Българската Коледа“ през 2013 г. Те са само за деца до 6-годишна възраст, не позволяват продължаване на терапията след това и децата губят всичко, което са постигнали като раздвижване с тази терапия. Здравната каса плаща само 10 терапии и ако те се провеждат всеки втори ден, детето може да работи с локоматизирана терапия 2 седмици и половина, което е много малко. Община София например прояви разбиране и доплаща още 3-4 седмици.

На децата с церебрална парализа, претърпели операции, са необходими и шини, корсажи, корсети, протези, стелки. Без тях не може. Здравната каса обаче не осигурява тези помощни средства, а една протеза струва над 2000 лева. Децата се изпращат в чужбина за тези протези и шини, за които досега Комисията за лечение в чужбина е отпускала между 2000 и 5000 евро. А у нас има и база, и достатъчно добри специалисти, за да ги правят на по-ниски цени.

-Къде е тази база и защо тези протези и шини не се правят у нас?

-Когато бях в Цюрих за Локомат, се срещнах с тенис легендата Мануела Малеева и тя ми сподели за проблемите си. От 10 години тя активно помага на децата с двигателни проблеми. Заедно с швейцарския ортопед д-р Бруно Франиер учредява фондация „Суисклиникъл” с основна цел осигуряване на ортопедични грижи за деца в България.

С швейцарски дарения за фондацията през 2013 г. е изграден в Стара Загора рехабилитационен център с работилница за протези и помощни средства. Там швейцарски професори правят прегледи заедно с д-р Гюров и се изработват ортопедични шини. Д-р Гюров е обучен, ходи един път седмично да преглежда деца и се изработват шини на много по-ниски цени. На всички деца са им необходими шини, за да запазят това, което са успели да подобрят от една операция и от терапията с Локомат.

Засега тази работилница, в която има и зала за обучение, не работи на 100 %, защото няма техници. В Швейцария например обучението на ортопедичен техник е 4 години, а в България няма такава специалност. Има достатъчно професори и лекари в чужбина, които са готови да проведат това обучение в България. Има го и мястото – сградата в Стара Загора с работилницата, в която са вложени над 400 000 франка от швейцарски дарители.

Тя обаче не работи на пълни обороти, защото няма кой да поеме заплатата на един обучен техник там. През последните години тази заплата е поемана от Комисията за лечение в чужбина. Членовете й са преценили, че вместо да се харчат луди пари за изпращането на децата за протези и други помощни средства в чужбина, може да отидат в Стара Загора. Тази програма обаче е спряна от няколко месеца.

-Защо?

-Защото не отговаряла на изискванията за обществените поръчки. Много съм тъжна, че имаме база в Стара Загора, подарена, оборудвана, със зали за лечение, за работа, за прегледи и тя не се използва, защото има други интереси в страната!

–Чии интереси са засегнати?

-Има частни фирми, водени от лекари, които произвеждат шини, но те се изработват от необучен персонал, не са удобни за децата и родителите им ги връщат.

-Почти всяко семейство в България има по един лежащоболен вкъщи, най-вече след инсулти. До каква степен може да се раздвижат тези болни с Локомат?

-Научните изследвания, публикувани в Международната библиотека PubMed, дават около 50% шанс на човек да проходи отново с локоматизираната терапия. Има хора, които след инсулт си седят вкъщи без никаква рехабилитация.

Скандално е, че в България се плаща за рехабилитация една седмица, това го няма никъде в света. Човекът прекарва инсулт, лежи в болницата една седмица, защото толкова е по клинична пътека. След това се изписва и се оставя на грижите на близките си или на произвола на съдбата.

Необходими са революционни промени в здравната политика. Трябва много добре да осмислим здравеопазването и да имаме визия, че това е комплексно лечение – хирургия, локоматизирана терапия и осигуряване на помощни средства, без които децата не могат. Многократните ни разговори в здравното министерство потъват някъде в папки заради честата смяна на здравните министри.

-От 2 години събирате средства с кампанията „Локомат за България“, като дарявате приходите от продажбата на книгата ви „Пътуване“.

-„Пътуване“ се купува срещу дарение за Локомат, като минималната сума е 20 лева. Моята книга е една хубава любовна история, на която хората се радват и ми пишат обратно, и аз съм щастлива, че не съм им пробутала един боклук. Разпространява се много добре, но нещата в България вървят много бавно. До момента сме събрали едва 50 хиляди лева и 90 процента от даренията са чрез книгата. Искам да се акцентира върху проблема, върху нуждите в България и много хора да се притекат на помощ. Австрия, една страна, сравнима по територия с България, вече е закупила 27-мия си Локомат.

Моят призив е всички българи и големите компании да подкрепят кампанията и да знаят, че един Локомат може да осигури годишно рехабилитацията на 1000 пациента на колички. В България за такава грижа чакат 20 хиляди деца и възрастни хора на колички и на легло!

Локомат за България не е вече само дарителска кампания за събиране на средства, а се разрастна във визия, целяща да покаже слабостите в системата на здравното обслужване на всички нуждаещи се от Локомата, подчертава д-р Хохвартер в отворено писмо до институциите.

Споделяме откъс от писмото на д-р Хохвартер. За промените не се изискват парични средства, а действия и нови законни положения, затова е неоправдано да се подминават с „дипломатични възхвали“ и мълчание.

Откъс от писмото:

“Една рехабилитация би осмислила и работата на ортопеди, неврохирурзи, невролози. Рехабилитацията осмисля една оперативна интервенция.

Поради липсата на рехабилитация в България, децата с детска церебрална парализа се изпращат за оперативни интервенции, а центърът “Фонд за лечение на деца” поема разходите за операции, които биха могли да се правят и в България (от порядъка на 7-10 000 €), защото в България няма следоперативно лечение.

Например за една фасциотомия при детска церебрална парализа не се изисква специално оборудване на операционната зала, но без следваща рехабилитация се обезсмисля.

Друг проблем е, че много от нужните операции се извършват в рамките на една операция в чужбина: детето се приспива (обща анестезия) и се прави операция на всички засегнати групи, а не както в България, да се прави по една фасциотомия на месец, понеже здравната каса признава и заплаща само една оперативна интервенция.

Ако детето има нужда за операциа на двете ръчички, двете коленни, глезенни и лакътни стави (общо 8 операции по 20 мин), то се оперира в Западна Европа в рамките на една операция, заздравява за една седмица и се започва с рехабилитацията. В България то се оперира в продължение на 8-10 месеца: този месец лява ръчичка, дригият месец – дясната и т.н.

При тази практика все има прясно оперирано място или неоперирано, което не позволява да се започне раздвижването. Последствията са, че оперираните в началото области заздравяват пак неправилно, понеже няма ортопедични шини и рехабилитация. Резултат – никакъв. Източване на здравната каса и подлагане на децата на ненужни общи анестезии. Тази практика е безотговорна и опасна.

Локоматът е не само робот за рехабилитация, а и диагностичен уред. Само с една процедура от 10-15 минути може да се свали статуса на детето относно работата на мускулните групи, състоянието на сухожилията и спазъма, което дава възможност да се поставят индикациите за оперативна намеса, т.е. нужна ли е операция или състоянието подлежи на лечение само с ортопедични шини и рехабилитация. Да се даде отговор нужна ли е операция изобщо. Ако нямаме тази възможност, то просто си оперираме… А могат да се спестят на дечицата толкова излишни операции. Не тъжно, а безотговорно.“

Дарителска сметка: Анелия Петрова Хохвартер

IBAN:  BG60 UNCR 7000 1522 7289 49 (в Евро)

IBAN:  BG65 UNCR 7000 1522 7289 56 (в лева)

BIC (SWIFT): UNCRBGSF

Постъпилите дарения ще бъдат преведени директно от банката на фирмата Hocoma, без междинни търговци според договора за покупко-продажба.

Източник: в. „Жълт Труд“.