Пеенето на носителката на Гинес рекорд е с лечебна сила и променя човешката аура.

„Щастлива и горда с рекорда Гинес. Вписаха ме в историята за най-силния глас на планетата! Току-що ме известиха“ – това написа българската певица Смиляна Захариева във фейсбук профила си на 18 юни и добави: „Зная, че гласът ми въздейства, вълнува и променя аура. Тази сила и специфичност ще използвам за лечение на хората с помощта на Родопите и чановете.

“Тя изпя „Излел е Делю хайдутин“. Направи го по всички правила, спуснати от „Гинес“, и постигна невероятните 113, 8 децибела. Песента, която полетя в космоса, за втори път прославя България като земята, люлка на най-силния глас на планетата.

Щастливата новина, че рекордът й е признат от „Гинес“, я застига в Шри Ланка, където е на майсторски клас по самоусъвършенстване с тема е „Безсмъртието“. Смиляна вече си е в България и разказа историята на своя път от детството до щастливия миг, който ще промени живота й.

Отгледана е от баба си в Брезово до 7-мата си година. Още от малка е искала много да пее. Обръщала едно малко столче, представяла си, че е акордеон, движела прости по въображаемите клавиши и пеела. Баща й, който е международен шофьор, й донася акордеон, а тя тръгва да го разглобява и сглобява, любопитна да види какво има вътре и откъде идват тези звуци.

Когато навършва 7 години, тръгва на училище в Пловдив и класната й ръководителка г-жа Караславова насочва родителите към необикновения й глас. Смиляна прави някаква беля, в това време едно дете пее по телевизията, а майка й казва: „Стани и виж какво правят децата, а ти правиш бели“. Това я амбицира. Първата песен, която запява, е „Коньо, Коньо“. Майка й е от Тракия и с подчертано висок глас, а баща й е от Родопите, с подчертано силен глас. „Тази комбинация на гените е направила гласа ми висок и силен“, казва Смиляна.

Тя пожелава да свири на тамбура и й донасят една от най-добрия майстор в кв. Ябълка на Габрово. Тогава нейна учителка, Янка Денчева, я насочва към школата по народно пеене в тогавашния Профсъюзен дом на културата в Пловдив. Смиляна влиза в кабинета на ръководителката Анка Кушлева и казва: „Добър ден, аз съм Смиляна и искам да пея“. Изпява й „Коньо, коньо“.

Записването за школата вече е приключило, бройката е попълнена, но Кушлева я вмъква някак между децата. Кушлева препоръчва на родителите й училището за музикални кадри в Широка лъка, а те се противопоставят – дете в VII клас да учи само в село на над 100 км от Пловдив, но решават да опита. Смиляна се класира сред 250 певици, като на изпита по пеене е 7-ма с песента „Момне ле мари, хубава“.

Тя ще запомни едно тръгване на баща й на поредния курс с камиона. Когато той разбира, че е приета в Широка Лъка, първо казва: „О, не, не, в никакъв случай, това е далече“. Тя гледа как баща й потегля с камиона, а после спира рязко и се провиква от камината: „Смилянче, стягай багажа, моето момиче, това е твоят път!“.

Още като ученичка тя печели голям конкурс за участие във Форума за правата на човека в Париж, заедно с Йълдъз Ибрахимова, Теодоси Спасов, Ана Мария Трайкова. Там навършва 18 години. Стефан Драгостинов, ръководителят на ансамбъл „Филип Кутев“, й казва, че където и да се появи с този глас, всеки би я приел. Завършва училището в Широка лъка 4-та по успех и е приета в Национално училище за музикално и танцово изкуство (НУМТИ) в Пловдив.

Паралелно с кандидатстването в НУМТИ се запознава и с проф. Стефан Мутафчиев, главен художествен ръководител на ансамбъл „Тракия“. Той я приема в хора, но се оказва, че не може едновременно да пее и в хора на академията, и при него. След завършването я приемат в хора „Големите български гласове“ на Здравко Михайлов, следват турнета в чужбина. Но тогава Смиляна вече е омъжена жена, има малка дъщеричка и е изправена пред труден избор.

При едно продължително турне тя се връща вкъщи, а дъщеричката й, тогава на година и 8 месеца, не я познава и казва „мамо“ на сестра й. Това накланя везните в полза на семейството. И макар мъжът й да я подкрепя и поощрява „да натисне копчето и да се доказва“, решава да спре с концертите и слиза от сцената за цели 23 години.

През това време тя се развива силно в друга област – туризма. Има своя компания за туристическа дейност, самолетни билети и обслужване, бизнес и индивидуални пътувания. Достига до международни програми, системи и софтуер, ходи на обучения за работа с „Гугъл Адуърдс“, „Фейсбук“. Достига до уникална система за международно владение на самолетни билети, има единствената в България фериботна система, достъп до круизна и хотелска резервационна система…

В някакъв момент всички около нея забелязват, че силата на гласа й нараства с годините и тя решава да кандидатства в „Гинес“, и то с формацията „101 гайди“ на сцената на Античния театър в Пловдив. Записът е на 25 септември 2015 г., при проливен дъжд и същия ден, когато в София Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“ пеят пред 60 хиляди човека с чадъри. Въпреки опасенията й, всичките 101 гайдари са на линия.

Тя прави запитване към „Гинес“, а оттам й отговарят, че това е в друга графа – ансамблово изпълнение. Вече имало запис със 101 гайди и ако иска да подобри рекорда, може да опита например с 333 гайди. Тя анулира експеримента. Установява, че в туризма е достигнала достатъчно високо ниво и й се иска нещо ново. Започва да посещава курсове по самоусъвършенстване. „На тях срещнах Моника Балаян, която промени Смиляна 1 към новата Смиляна като начин на мислене“, казва дамата.

На един от майсторските класове, на Свещения хълм Тара в Ирландия, където са коронясвани всичките крале на страната, правят интересен експеримент – жива осмица от 130 човека, а Моника казва на Смиляна да запее в определен момент. „Получи се много силна енергия между всички в осмицата. Това го улови Ганета Сагова, главен редактор на „Списание 8“. Тя ме насърчи да кандидатствам отново и направихме записа в Старосел“, споделя Смиляна.

„В момента, в който достигнах и прескочих техния поставим праг 110 децибела, с тези 113, 8, се изумих. Пях „Излел е Делю хайдутин“, защото са ми удобни вокалите. 113, 8 е моето признато постижение, но тъй като децибелометърът беше на 2, 5 м, специалисти ми обясниха, че на всеки половин метър се губят 6 децибела. Или реално се оказва, че от устата ми са излезли 143, 8 децибела“, обяснява Смиляна.

Ганета измерва през аура камера аурата си при слушане на записа на Смиляна. Казва й, че гласът й променя аурата на човека, а Смиляна си спомня как при нейни изпълнения предизвиква сълзи у хората, дори и при чужденци, които не разбират думите. Тя се заравя в изследвания и открива, че песента може да лекува и въздейства не само със силата като херци, а и чрез самите вокали.

В трудовете на Владимир Бехтерев открива, че вокалът „а“ помага за сърдечна дейност и очи, „о“ – за задстомашна жлеза и гръбначен стълб, „у“ – на отделителната система, „ю“ блокира болка. И когато тези вокали са в специфичния за музиката пентатоничен лад, имат много силно въздействие. Към днешен момент музика в пентатоника има в България, в Родопите, в Китай, Япония и Тибет.

„Притежатели сме на такова злато за действие, за помощ, за звукова енергия! Светът ще се обърне към нас, стига да разшифрова правилно всички тези неща“, пали се Смиляна. Тя участва в експеримент в НДК, зала „Люмиер“, където пее пред 500 човека със затворени очи. Установяват, че се е променила аурата на всички в залата. След едно участие в тв предаване Смиляна среща интересна жена от Пловдив, Елена Павлова, която е завършила курс при Кашпировски и Джуна. Павлова й казва, че пее в различни цветове.

Смиляна разработва звуков терапевтичен метод на въздействие чрез гласа си и инсталация с родопски чанове, които подбира и подрежда под определени тонове. Провежда лечебни сеанси до един момент, в който отново трябва да избира между кариерата и семейството. Дъщеря й Петя ражда близнаци и тя решава да бъде повече майка и баба. Петя е медицински химик, синът Димитър Захариев учи национална сигурност и международен тероризъм.

Рекордът в „Гинес“ е в два аспекта – открит е най-силният глас, но и глас, който лекува и променя аурата. Тепърва предстои научни светила и лечители в областта на официалната и нетрадиционната медицина да изследват Смиляна в различни лаборатории.

„Гинес“ рекордът отваря пред мен необятни възможности – казва тя. – Но той е и за България, защото показах чрез него българското призвание. Ако по един начин „Делю…“ полетя в космоса, сега отново се появява на световния хоризонт. Нека да ни споменават с добро не само заради Стоичков или Валя Балканска, а и с това, че българска певица с песен от Родопите е с най-силният глас на планетата.“