Екипът започва нова рубрика в помощ на педагози и родители на деца със специални потребности и по проблеми, свързани с онлайн обучението.

Как децата със специални потребности да се приобщят в общообразователното училище? Как педагози и родители да възпитат у останалите ученици дух на толерантност към тях? Каква ще е новата учебна година за учители, родители и деца в условията на продължаваща карантина? Как да се помогне на педагози, родители и деца при дистанционното обучение?

Отговори на тези и други наболели въпроси, свързани с образованието на българчетата, търси екипът на „Сдружение Азбукари“. Верни на основната си мисия – да подпомогнат по-доброто самочувствие, обучение и възпитание на децата в дух на изконни ценности, „Азбукарите“ привличат като свои съмишленици водещи специалисти в областта на образованието.

В новата рубрика на онлайн платформата „Азбукари“ на достъпен език ще бъдат дадени практически съвети как педагози и родители да се справят с наболелите проблеми на съвремието, свързани с образованието и възпитанието на децата.

„Приемането на Наредба за приобщаващо образование в България през 2016 г. внесе сериозни промени в обучението на децата със специални потребности – казва водещата на рубриката, д-р Мария Валявичарска от Софийски университет. – Промените засегнаха много хора и институции – директори, учители, родители на деца със и без специални потребности. Обучаващата среда и обучаващите методи в детските градини и училищата се промениха, ако не изцяло, то частично в името на каузата за приобщаване. Все повече деца и ученици с нарушения се включват като част от общия образователен процес, а специалните училища все по-често остават на заден план.“

Намеренията на екипа на „Сдружение Азбукари“ и на д-р Мария Валявичарска са стъпка по стъпка да се изяснят всички проблеми, съпътстващи тези промени. А също и да се дадат конкретни съвети как педагози и родители да се справят по-добре с предизвикателството „Онлайн обучение“.

Новата реалност и дистанционното училище изправиха децата и техните родители пред големи изпитания. Децата се почувстваха потиснати от новите отговорности и забрани – да учат сами, да са лишени от общуване с връстниците си, да не могат свободно да излизат и играят. Родителите пък бяха сериозно затруднени да се справят с учебния материал и с онлайн обучението. Как всичко това се отразява на учители, родители и деца, и как може да им се помогне – на всички тези въпроси ще бъдат потърсени отговори в новата рубрика.

Водещата на рубриката, докторът по специална педагогика Мария Валявичарска преподава във Факултета по науки за образованието и изкуствата, катедра „Специална педагогика и логопедия“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Обект на изследванията и докторската й дисертация е „Възприемане и изграждане на взаимоотношения между децата със специални образователни потребности и техните съученици без нарушения в общообразователна среда“.

В изследванията си д-р Валявичарска се опира на опита си от работата си като специален педагог и ресурсен учител в няколко училища. Преди да стане академичен преподавател, тя е работила с деца със специални нужди – слухови нарушения, множество увреждания, умствена изостаналост и аутизъм, както и с дейности по приобщаващо образование.

Била е специален педагог в Медицински център „Деца с проблеми в развитието“ в Студентски град, София; специален педагог, слухово-речев терапевт в Образователен център за деца и ученици с нарушен слух „Яника“, София; специален педагог и ресурсен учител 65 ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в София.

„Част от моята докторска дисертация беше за междуличностните отношения между децата със специални потребности и всички останали – споделя д-р Валявичарска. – На практика се оказва, че учителят е единствената движеща фигура в изграждането на тези отношения в класа. Без значение дали говорим за дете в риск, от малцинствена група или със специални образователни потребности.

При изследването си влязох в 42 класа и се оказа, че децата, които са от класове на разбиращи, емпатични и широко скроени учители, обикновено са емпатични, широко скроени и разбиращи ученици. Те са такива както към децата със специални потребности, така и към съучениците си в други ситуации. Много повече прави впечатление кои техни съученици са на разведени родители, отглеждани от баби и дядовци, деца с наднормено тегло. Междуличностните отношения предполагат общуване, приятелство, близост. В класа не е задължително всички да са приятели, но абсолютно всички ние имаме нужда от културни и нормални взаимоотношения в работната обстановка.“

Д-р Валявичарска е категорична, че трябва да се обръща повече внимание на възпитанието. „Трябва педагозите и родителите да работят в посока възпитание на децата в толерантност към различните – казва тя. – Почти във всяко училище има деца от различни религиозни общности, от рискови групи, от малцинствата. Навлизането на различни полови идеологии е фин, прецизен и много личен въпрос, но за съжаление на педагозите се налага да говорят по него с децата. Вече почти във всеки клас има и деца със специални образователни потребности. След приемането на Наредбата за приобщаващо образование у нас, децата със специални образователни потребности са вече част от общообразователната система.

След като те са сред нас, много е важно и в училище, и в къщи децата да бъдат възпитавани в приемане на хората такива, каквито са. Не можем да изгоним различните, а по-скоро да променяме себе си и системата към така предлаганата ситуация. Много е важно също у децата да се вменява отговорност към правата и задълженията им и да бъдат те въведени в идеологията за равенство и различия между хората.“

Първата статия от поредицата е на тема: Как децата със специални потребности да се приобщят в общообразователното училище – методически стъпки в полза на директорите.