Неоспорим факт е, че днес телевизията има мощно влияние върху живота на младите хора.  Тя променя  начина, по който общуваме, работим и учим. Медийните продукти не само ни информират и развличат, но играят и важна роля за това, как виждаме действителността около нас, влияят и на мисленето, чувствата и поведението и не на последно място дават възможност за организиране на образователен процес.

Съвременните изследвания в областта на приложението на образователната телевизия за организиране на неформално образование разкриват няколко ключови аспекта, един от които е възможността да се организира опосредстван учебен процес с различни възрастови групи. По този начин, интерактивната образователна телевизия може да бъде ключов фактор в решаване на настоящите предизвикателства за учене през целия живот, при условие, че се прилагат качествени програмни образователни продукти.

По същество определението за медийно обучение се базира на четири ключови понятия, а именно продукция, език, представяне и публика и е предпоставка за създаването на модулна учебна програма. Медийното обучение и по конкретно обучението чрез телевизионно съдържание е процес, при който обучаемите са способни да разбират и оценяват, и то по критичен начин, същността, похватите и влиянието на медийните послания и продукции.

В рамките на този тип обучение се променя и ролята на учителя, който не  предава знания, а подпомага процеса на опознаване и диалог, на изследване и задаване на правилните въпроси. Педагогическата ефективност на образователната телевизия за целите на формално и неформално образование се изразява в насърчаване на  младите хора да задават въпроси относно мултимедийната култура и ги учи да бъдат активни и способни; да разграничават медийни потребители; въвежда света в класната стая и е съвършен мост за интегриране на предметите и интердисциплинарно обучение; способства за развитието на множествената интелигентност, за анализиране и управление на информацията.

• Нормативни документи за организиране на медийно обучение

Нормативните изисквания за медийно образование са регламентирани в редица международни документи, сред които са „Медийната грамотност в дигиталния свят /Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. относно медийната грамотност в дигиталния свят; Заключения на Съвета от 22 май 2008 г. относно междукултурните познания и по-специално Европейския подход към медийна грамотност в цифрова среда; Декларацията на ЮНЕСКО от Грюнвалд относно медийното образование (1982 г.); Парижката програма на ЮНЕСКО от 2007 г. ; през 2012 г. ЮНЕСКО публикува  практическите ръководства за обучение на педагози, студенти и ученици – „Media education: a kit for teachers, students, parents and professionals” и „Pedagogical aspects of formation of media and information literacy” [Лозанова, Л., 2015].

Според заключенията на Съвета на Европейския съюз компетентността в областта на цифровите технологии, която обхваща увереното, творческо и критично използване на информационните и комуникационните технологии, е съществен компонент на медийната грамотност. Ниското равнище на компетентност в областта на цифровите технологии може да постави дадено лице в неравностойно положение, не само на пазара на труда, където почти всички работни места изискват някакво ниво на умения в областта на цифровите технологии, но и в обществото като цяло. Поради това съществува ясна връзка между повишаването на компетентността в областта на цифровите технологии и усилията за създаване на по-приобщаващи и сплотени общества.

В този аспект се приема, че съществен елемент в мисията на образованието и обучението е да утвърждават сред младите хора основополагащи ценности като залегналите в Договора за Европейския съюз и да развиват и поддържат у тях открит и свободомислещ светоглед, като същевременно ги правят способни да мислят независимо и критично, да демонстрират разумна преценка чрез използване на базирани на факти знания.

• Принципи за субсидиарност, формулирани от Съвета на Европейския съюз по отношение на формирането на медийна грамотност

1. Да насърчават отделянето на достатъчно внимание за развиване на медийната грамотност и критичното мислене в образованието и обучението на всички равнища, включително чрез гражданско и медийно образование.

2. Да полагат усилия за повишаване на компетентностите в областта на цифровите технологии сред учащите се от всички възрасти, в перспективата на ученето през целия живот, като важна предпоставка за укрепване на способността им да участват активно в демократичния живот на нашите модерни общества, както и за повишаване на пригодността им за заетост.

3. Да обмислят възможността за използване, наред с националните рамки и инструменти, на европейската рамка за компетентност в областта на цифровите технологии за гражданите, рамката от компетентности на демократичната култура на Съвета на Европа и Глобалната рамка за оценка на медийната и информационната грамотност на ЮНЕСКО.

4. Да насърчават социално безопасна среда на обучение, онлайн и офлайн, в която спорните въпроси да могат да се обсъждат открито и свободата на словото да се зачита, и да дават възможност на преподавателите да инициират и модерират такива дискусии.

5. Да подпомагат преподавателите и училищните ръководители на всички нива на образование и обучение да развиват, посредством първоначално обучение и непрекъснато професионално развитие, своята собствена компетентност в областта на цифровите технологии, както и педагогическите си умения, необходими, за да използват нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп в обучението, и да работят по въпросите на медийната грамотност и критичното мислене по ефективен начин с учащи се от всички възрасти и с различен произход.

6. Да работят с родителите и други участници в обществото като цяло за намаляване на цифровото разделение между поколенията и за насърчаване на споделена култура на диалог и взаимното разбирателство.

7. Да укрепват диалога, сътрудничеството и партньорствата между сектора на образованието и обучението и медийния сектор, включително журналистите, както и всички други заинтересовани страни, в т.ч. гражданското общество и младежките организации, като се има предвид, че ефективното развитие на медийна грамотност и критично мислене налага мултидисциплинарен подход, и се напомня за важната роля на неформалното и самостоятелното учене в това отношение.

 8. Да насърчават новаторски, творчески и основани на широко участие начини за развиване на медийна грамотност и критично мислене в образованието и обучението, например чрез осъществяване на изследвания и чрез проучване на потенциала на културата и изкуствата, междукултурни подходи и медийно производство в училище, като средства за укрепване на отвореността към други култури и активното гражданство. [пак там].

• Педагогически модели за интегриране на медийно обучение (в т.ч. и на образователна ТВ)

Образователна телевизия или телевизионно обучение се определя като използването на телевизионни програми в областта на дистанционното обучение. Тя може да бъде под формата на отделни телевизионни програми или специализирани канали. В социалните аспекти на телевизията няколко проучвания показват, че образователната телевизия има много предимства. Мрежата за информираност на медиите обяснява в статията си „Добрите неща за телевизията“, че телевизията може да бъде много мощен и ефективен инструмент за обучение на децата, ако се използва разумно. В статията се посочва, че телевизията може да помогне на младите хора да открият къде се вписват в обществото, да развиват по-близки отношения с връстниците и семейството си и да ги научат да разбират сложни социални аспекти на комуникацията.

В литературата липсва единна класификация на  моделите на медийно образование. Според едни автори те се определят на база водещи концепции и теории, а други – въз основа на целите и съдържанието на медийното образование и др. Е. Саянова посочва, че въпреки различното разбиране на съдържанието и целите на медийното образование, може да се обособят три организационните модели на това педагогическо направление. Авторката разграничава предметен, аспектен и проектен модел [Саянова, Е, 2016].

Според Федоров медийното образование може да бъде разделено на следните основни направления:

1) медийно образование за бъдещи професионалисти в света на пресата, радиото, телевизията, киното, видеото, интернета – журналисти, редактори, режисьори, актьори, оператори;

2) медийно образование за бъдещи педагози в университетите и педагогическите институти, в процеса на повишаване на квалификацията на преподавателите в училищата и вузовете по медийна култура;

 3) медийно образование като част от общото образование на учениците и студентите, които се обучават в общообразователните, средните специални училища, вузовете, което на свой ред може да бъде интегрирано с традиционните дисциплини или да е самостоятелно (факултативни, кръжоци и др.);

4) медийно образование, провеждано в учрежденията за допълнително образование и различни центрове (домове за култура, клубове и др. );

5) дистанционна форма за ученици, студенти и възрастни с помощта на пресата, радиото, телевизията, киното, видеото, интернет;

6) самостоятелно обучение, което може да се осъществява в продължение на целия живот. [Федоров А., 2005]

На подготвителният етап се сформира работен екип, който може да включва педагогически съветник, учители по различни предмети както и външни специалисти, който да изградят концепция за интеграция на медийно обучение в училище за реализиране на целите на формалното образование. Екипът осъществява анализ на целевата група, нейните интереси и потребности относно предпочитано мултимедийно съдържание.

Следващ етап е  разработването на концепция и създаване на програма за медийно обучение в специфичен образователен контекст. На този етап се създават приложни артефакти-наръчници за участниците в процеса; разработване на материали, съобразени с възрастовите групи; разработване на материали, съобразени с конкретните възрастови групи. Формулират се конкретни цели на обучение, които ще се реализират чрез различни типове медийно обучение, изграждане на система за мониторинг с конкретни индикатори за имплементиране и процедури за обратна връзка с последващ корекционен механизъм. В рамките на този етап се създават конкретни сценарии за образователни програми, които ще бъдат излъчвани през определена медия.

На етапът имплементиране се  включват темите от програмата в часовете на класа; практически занятия в различни учебни часове и особено в уроците с междупредметна връзка или СИП и ЗИП; създаване на медийни продукти. На този етап се осъществява и оценка на получените резултати.

• Моделът на  Е. Дейл и връзката му с медийното обучение

През 1946 г. американският експерт по образование Едгар Дейл създава т.нар. “Конус на познанието” – модел за обяснение на начина, по който аудио-визуалните методи допринасят за ученето.  Конусът на опита на Дейл е визуален модел, който се състои от единадесет етапа, започвайки от конкретни преживявания на дъното на конуса, след което става все по-абстрактно, когато достигне върха на конуса. Също така, според Дейл, подреждането в конуса не се основава на неговата трудност, а по-скоро на абстракция и на броя на включените сетива. Опитът във всеки етап може да бъде смесен и взаимосвързан, което насърчава по-смислено учене. Чрез тази концепция се илюстрира графично връзката между начина на представяне на учебното съдържание и степента на усвояването му. На върха на този конус е слушането на лекция, следва четенето на учебни материали и т.н. Всяко по-долно ниво сваля степента на абстракция и увеличава процентът на възприетия материал. Конкретните проценти са добавени от последователи на Дейл след емпирични изследвания в обучението.

В изследванията си върху когнитивното развитие на децата, Джеръм Брунър предлага три нива на предаване на знанията:

• Enactive – посредством пряко предаване на опит;
• Iconic – посредством образи (картинни, видео, мултимедия);
• Symbolic – посредством думи и символи.

На нивото на аудио-визуалната презентация телевизията, киното и снимките, записите и радиото могат да бъдат използвани от ученика/група от обучаващи се, които биха могли да подобрят и разширят придобиването на опит чрез различни образователни ТВ-програми. Според Дейл чрез разбирането на всеки компонент на Конуса на познанието, може да се каже, че образователните технологии не се ограничават до модерните приспособления, които имаме в момента, а по-скоро е широко понятие, което включва всички медии, които можем да използваме, за да постигнем баланс, улесняване на ефективното и смислено обучение. В конусът се разглежда възможността ученикът да използва няколко сетива (зрение, мирис, слух, докосване, движение) при процеса на обучение. Според модела прекият опит ни позволява да използваме всички сетива. Оттук и следствието, че колкото повече сензорни канали са възможни при взаимодействие с даден ресурс, толкова по-голям е шансът много ученици да се учат от него [Dale, E., 1969].

Моделът на Дейл може да се интерпратира като инструмент, който помага на учителите да вземат решения относно ресурсите и начинът, по който те ще се използват в клас (в .ч. и в часовете по биология). За целта учителят може да формулира отговори на следната система от въпроси, ако е решил да използва ТВ-ресурси в часа си:

• Къде ще се отрази опитът на ученика с този ресурс за обучение върху конуса? Каква е релацията му с реалния опит на ученика?

• Какъв вид учебен опит ще се формира в този час?

• Как този ресурс за обучение кореспондира с информацията, предоставена в учебника?

• Какво и колко сетива могат да използват учениците, при работа с този ресурс за обучение?

• Ще доведе ли до усъвършенствне на опита избрания учебен ресурс?

Според Едгар Дейл образователната телевизия е мощен фактор за обучение поради възможността да се излъчват широка гама от аудиовизуални материали;  предоставя модели за съвършенство на зрителя; може да пренесе света на реалността в дома и в класната стая чрез „живо“ излъчване или чрез медия; може да даде възможност на учителите да гледат себе си, докато преподават с цел самоусъвършенстване; ученето може да  бъде едновременно поучително и приятно.

Интегрирането на образователна телевизия в учебният процес  разкрива нови възможности за развитие на концепцията за  учене през целия живот. Педагогическата ефективност на тази интеграция е свързана с развитието на личността  на обучаемите – нейната култура на общуване с медиите, развитие на творческите, комуникативните способности, критическото мислене/автономност, умение за пълноценно възприятие, интерпретация, анализ и оценка на медийните текстове, усвояване на различни форми на себеизразяване с помощта на медийните техники, подготовка на бъдещите педагози за работа в различни учреждения.