В класовете, в които има силно мотивиран, положително настроен педагог към деца със СОП, се откриват и най-добре приобщените деца.

Д-р Мария Валявичарска

Общообразователният учител е фигура с голямо значение за осъществяването на приобщаващо образование в училищата. Неговото отношение към детето със специални образователни потребности, нагласата му към тези групи деца като цяло, както и демонстрираното поведение по този въпрос пред класа, са от съществено значение за начина, по който останалите ученици приемат детето със специални образователни потребности (СОП), както и за начина, по който се чувства самото дете. От това зависят до голяма степен и взаимоотношенията, които се изграждат в класа между учениците.

Училището е важна институция с особено голяма важност за личностното формиране, а училищният клас е елемент и естествена социална среда за развитието на всеки негов член. В организирането и функционирането на тази среда, важна позиция заема учителят със своята дейност и основните функции, които изпълнява.

Учителят е част от училищната система, един от основните й компоненти. Той е основен крепежен елемент в структурата на училищния живот. И като такъв, учителят е и основен фактор при възпитанието на децата.

Сред най-често срещаните положителни характеристики на учителя са неговото благородство, интелектуално съвършенство, нравствена красота. В обществото се приема, че учителят трябва да бъде за пример както на учениците, така и на възрастните, а в същото време неговият социален статус е много нисък в наши дни. Именно по този начин възниква и конфликтът, предизвикан от неговата натовареност в училище, голямото количество ангажименти и отговорности, които му се вменяват.

Приобщаващото образование или интегрираното обучение като негов предшественик, поставиха общообразователните учители в напълно непознати за тях ситуации. В масовото училище започнаха да се записват все повече деца с различни нарушения, които са слабо или въобще не са познати за тях.

Поведението, нуждите, спецификите на децата със специални образователни потребности и техните различни по тежест и специфика диагнози и форми на нарушение, натовариха общообразователния учител с още една отговорност, още един ангажимент – възпитанието и основно приобщаването на децата със СОП към класа и пригаждането на класа към нарушението и нуждите на детето.

Някои учители приеха тази ситуация като предизвикателство, а не като проблем. Те усвоиха основни теоретични знания за даденото нарушение, с което се сблъскват в момента. Опитаха се, а някои от тях и успяха да покрият нуждите на детето със СОП. Други приеха приобщаващото образование като пречка пред преподаването на останалите деца в класа. В началото, когато се появи Наредбата за приобщаващото образование, тази ситуация се превърна за тях в досаден, допълнителен ангажимент, с който не могат или не желаят да се справят.

Въпреки всичко, интересен феномен представляват тези учители, които твърдят че не подкрепят приобщаващото образование, че не се чувстват подготвени да посрещнат нуждите на детето със СОП. Проведени изследвания доказват, че децата от класа отдават много голяма заслуга за полезното, достойно и ползотворно пребиваване на техния съученик със СОП в клас именно на своя учител. Това е едно доказателство, че учителят, макар с негативна нагласа по някой въпрос или с негативно отношение към дадена ситуация, въпреки всичко дава максимума от себе си на децата, с които работи.

Именно положителните характеристики на учителската професия, които бяха споменати по-рано, дават възможност да се твърди, че учителят има властта, силата, уменията да приобщи към класа си дете със СОП. Много трудно се доказва подобна корелация, но все пак самото явление дава право да се каже, че в класовете, в които има силно мотивиран, положително настроен учител, който намира време за разговори по тези въпроси с класа, се откриват най-добре приобщени деца.

Освен това, въпросът за емпатията, толерантността, взаимоуважението са може би качествата с най-голямо значение за успеха на приобщаването. Сама по себе си емпатията представлява умение да разпознаваш чувствата на другите, да можеш да разграничиш тъга от радост, да имаш умението да се поставяш на мястото на другия. Изграждането на това умение, както и възпитаването в толерантност са първите стъпки за осигуряване на добри взаимоотношения в класа, без значение дали говорим за деца със СОП или толерантност към пол, раса, политически възгледи и др. В този смисъл толерантността и човечността съвпадат, защото, признавайки правото на човешките прояви у другите, в този случай чисто човешко явление – да се родиш с някакво нарушение, е именно проява на толерантност.

Всички ние дължим уважение на учителите в българското училище, защото макар че бързо се променят законите, условията за работа, тяхната натовареност, те са тези, от които зависи доброто образование на нашите деца, възможността да бъдат възпитавани в приемане на различието между хората, както и фактът, че дават възможност на учениците със специални образователни потребности да бъдат приобщени в класа.

Виж още:

Д-р Мария Валявичарска: Онлайн обучението прави децата плахи и несигурни

„Сдружение Азбукари“ с нов проект „Училище за училище“

Как децата със специални образователни потребности да се приобщят към общообразователното училище

Права и задължения на учениците с общообразователни потребности и техните родители