Как Европейският съюз защитава правата на хората с увреждания.

Известно е, че за степента на цивилизованост на една държава се съди по отношението и грижата към хората от най-уязвимите групи. Колко пъти, когато се движим по улицата или влизаме в обществена сграда, се замисляме достъпна ли е тя за хората с увреждания? Може би почти никога или много рядко, ако по някакъв начин не сме се докоснали до проблемите на „невидимите“ граждани. А дали си задаваме понякога и въпроса защо в действителност те са „невидими“ и защо те и проблемите им остават скрити за обществото?

По данни на Световната търговска организация хората с увреждания са приблизително 10% от населението на всяка държава, а според Световната банка те са и 20% от най-бедните хора в света.

Уврежданията са едновременно причина и следствие от бедността, а според Организацията на обединените нации 82% от хората с увреждания в развиващите се страни живеят под линията на бедността. Тези цифри са по-големи в държавите, разрушени от граждански войни или природни бедствия. Навсякъде по света хората с увреждания търпят някаква форма на дискриминация и са силно отхвърлени от социалния, икономически и политически живот на общността. Това е и основната причина за високото ниво на бедност сред тази уязвима група. Причина е и за тежкия им начин на живот и високата смъртност.

Навсякъде по света проблемите на хората с увреждания са сходни, различията са в усилията, полагани във всяка държава, за улесняване на живота на лицата в неравностойно положение.

Дискриминирани от раждането

Лицата в неравностойно положение са подложени на дискриминация от раждането си или от момента на появата на увреждането. Раждането на увредено дете в много общества се възприема като трагедия, защото отглеждането му изисква повече внимание честото не може да се грижи за себе си, когато порасне. Такива деца често биват изключвани от всекидневните дейности на семейството и на обществото, а гласът им остава нечут.

Много често увреждането се възприема изключително негативно в резултат на културни фактори, невежество, предразсъдъци или страх. На някои места се смята за проклятие или Божие наказание. Хората с увреждания се считат за „нечовеци“ и негодни да участват в обществените дейности. Много семейства с увредени деца едновременно се страхуват и се срамуват от тях. Често те крият децата с увреждания и така съвсем ги органичават от възможности за развитие.

Когато хората с увреждания са невидими за обществото, защитата на правата им става изключително трудна и е сигнал, че преодоляването на вкоренените негативни стереотипи следва да се превърне в приоритет за обществото. Тези стереотипи водят до това, че хората с увреждания развиват синдром за зависимост, комплекс за малоценност и чувство на примирение и нежелание да се приобщят към обществото, в което са родени и живеят.

Живеят в крайна бедност

В държави, където ресурсите са силно ограничени, равното разпределение на средствата между здравите и увредените деца се смята за икономическа безотговорност, защото децата с увреждания не могат да бъдат полезни в бъдеще на семейството. В условията на крайна бедност това се смята за жестоко, но разумно решение. На хората с увреждания често се пада най-малък дял от наличните средства за храна, здравеопазване и образование. Това води до допълнително влошаване на тяхното здраве и засилва тяхната изолираност.

Без достъп до здравни услуги

Хората с увреждания имат същата нужда от достъп до здравни услуги, както и всички останали, но на практика той не се осигурява. Болничните центрове са в много случаи физически недостъпни и/или отдалечени (най-често в селските райони). На жените с увреждания лекарите често отказват достъп до репродуктивни здравни услуги. Информацията за грижата за здравето в повечето случаи е в недостъпен формат. Лицата в неравностойно положение не са целева група за здравно обучение, а много от тях се нуждаят и от специални медицински грижи.

Без физически достъп до образователни институции

Универсалното начално образование е непостижимо без приобщаването на децата с увреждания. По данни на UNICEF 98% от тях получават неформално образование. Дори ако училището е физически достъпно, много деца с увреждания остават неприобщени. Много родители изпитват страх, че детето няма да се справи или пък ще „опозори“ семейството, оказвайки вреда върху перспективите за брак на своите братя и сестри. Децата, лишени от образование, често са подложени на по-лошо отношение, имат ниско мнение за себе си и не получават необходимата подкрепа, за да участват равноправно в обществения живот. Същевременно липсата на достъп до образование не трябва да се разглежда само като резултат от културни бариери.

Необходимо е и разработването на специални образователни програми, в които децата с увреждания могат да получат по-голямо внимание и подходящи грижи.

Органичени възможности за работа

Хората с увреждания имат ограничени възможности за работа, в резултат на дискриминация, липса на образование, опит и доверие. В действителност възможностите им за работа в развиващите се страни почти не съществуват. Много хора с увреждания са принудени да просят, за да оцеляват. Липсата на възможности за трудова заетост е най-силният белег за отхвърлянето на хората в неравностойно положение от обществото.

Хората с увреждания са дискриминирани в сравнение с другите работещи и получават по-ниско заплащане за труда си. Експлоатацията е още по-жестока при хора с интелектуални увреждания или с говорни и слухови дефекти.

Хронична бедност

Поради посочените дотук проблеми хората с увреждания са в състояние на хронична бедност с малки възможности за излизане от затворения кръг. Премахването на бариерите и предоставянето на възможности на хората с увреждания да се включат в социалния живот би спомогнало да се намали равнището на бедност в цялото общество. Без тяхното приобщаване устойчивото намаляване на бедността за цялото общество е непостижимо.

Липса на достъпна архитектурна среда

Хората с увреждания се сблъскват всекидневно и с архитектурни препятствия, които ограничават техния достъп до обществени услуги и затрудняват реализацията на техните права. По-голямата част от пътищата, жилищните сгради и обществените съоръжения (включително общественият транспорт) не разполагат със специални устройства за нуждаещите се. Лицата със сетивни увреждания са изцяло отстранени от информационния свят, тъй като обществените услуги не предлагат информация в необходимата форма, като брайлова система и жестомимичен език.

Липса на специфични грижи за жените с увреждания

Момичетата и жените с увреждания също страдат от дискриминация. Те често са изключени от образование, здравни услуги, семеен живот и работа. Сексуалността на хората с увреждания като цяло (и в частност на жените) се възприема като нещо непознато и дори опозоряващо, поради което не се обсъжда. Просто се приема, че лицата в неравностойно положение нямат сексуални контакти.

Ограничения за участие в политическия процес

Често хората с увреждания се изключват от процесите на вземане на решения, включително и от правото им да участват в избори. В повечето случаи причината  липса на достъп до разбираем носител на информация или архитектурен достъп до местата за гласуване.

Стратегията на ЕС за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.

Европейската стратегия за  хората с  увреждания за  периода 2010—2020  г. предвижда рамка за съгласувани действия на национално и европейско ниво, за да се подобри положението на хората с увреждания. Тя цели:

• да направи достъпни стоките и услугите и помощните средства за инвалиди,
• да гарантира, че хората с увреждания ползват всичките граждански права на ЕС,
• да насърчава предоставянето на висококачествени, базирани по местожителство

услуги,

• да се бори с дискриминацията заради увреждания,
• да улесни достъпа на много повече хора с увреждания до отворения пазар на труда,
• да насърчава приобщаващото образование и обучението през целия живот за ученици

и студенти с увреждания,

• да се бори с бедността и социалната изолация чрез осигуряване на подходящи условия

на живот,

• да насърчава равния достъп до медицинско обслужване и свързаните с това услуги,
• да стимулира правата на хората с увреждания чрез международни програми и програми

на ЕС за разширяване,

• да повиши нивото на осведоменост за проблеми, свързани с уврежданията, и да разяснява

на хората с увреждания по-добре техните права и начините за тяхното използване,

• да подобри използването на финансовите инструменти на ЕС за достъпността и срещу

дискриминацията.

Как ЕС финансира помощта към хората с увреждания

Структурни фондове. Европейският социален фонд подпомага активното приобщаване на хората с увреждания в обществото и на пазара на труда. Той участва във финансиране на проекти, които повишават възможностите за трудоустрояване или адаптиране на човешките ресурси към трудовия пазар.

Европейският фонд за регионално развитие финансира развитието на основната инфраструктура в Европа. Тези фондове имат разпоредби, забраняващи дискриминацията заради увреждания и гарантират спазване на изискванията за достъпност. Държавите членки отговарят за приоритетите за финансиране и подбора на проекти. За избора на проекти важен критерий е достъпността за хора с увреждания.

„Прогрес“. По програмата за заетост и социална солидарност „Прогрес“ се финансират проекти за хората с увреждания. Те допринасят за постигане на целите, набелязани от ЕС в сферата на заетостта, социалното приобщаване и закрила, условията на труд, равенството между половете, борбата с дискриминацията и разнообразието. „Прогрес“ има и механизъм за съфинансиране на европейско равнище на НПО за хора с увреждания.

Рамковите програми за научна и изследователска дейност подпомагат научните изследвания и технологичното развитие за хора с увреждания в области като информационни и комуникационни технологии, транспорт, застроена околна среда, помощни средства за инвалиди и социални проблеми.

Приобщаване на гражданите

Всяка година на 3 декември Европейската комисия заедно с Европейския форум на хората с увреждания организират конференция за отбелязване на Европейския ден на хората с увреждания. Тези конференции събират заедно политици, хора със и без увреждания, академични експерти, медии и други заинтересовани страни.

Те представляват част от усилията на ЕС за огласяване на проблемите на хората с увреждания, както е посочено в европейската стратегия за хората с увреждания. Стимулират и обмена на добри практики във важни сфери за активното включване на хората с увреждания и насърчават работата в мрежа. Всяка година има различна тема, свързана с уврежданията. Включвани са темите за независим начин на живот, местни дейности, вътрешен пазар, дизайн за всички, образование и трудовазаетост.

С цел насърчаване на градовете за подобряване на достъпността Европейската комисия дава годишни награди за достъпни градове.