Просъществувалата повече от хиляда години азбука се ползва от 252 милиона души в Европа и Азия.

Павел Серафимов

Официално създадена през IX век, днес кирилицата е позната на около 252 милиона души в цял свят. Успялата да просъществува повече от хиляда години азбука се ползва в 23 държави, някои принадлежащи на Европа, а други спадат към територията на Азия.

Кирилицата е официална писменост в държавите: България, Башкирия, Беларус, Босна и Херцеговина, Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкарската република, Казахстан, Киргизстан, Македония, Марийската република, Монголия, Мордовската република, Русия, Сърбия, Татарстан, Тува, Черна гора, Таджикистан, Удмуртската република, Украйна, Чечня, Чувашката република.

В миналото кирилицата е била употребявана и в Румъния, чак до 70-те години на XIX век. Както отбелязва проф. Емил Георгиев, румънците са ползвали не само нашатата писменост, но също и старобългарския език като литературен.

За солунските братя се твърдеше дълго време, че са гърци, но проучванията на различни изследователи показват, че Кирил и Методий са българи, като диалектът, говорен от тях, принадлежи към групата не на македонските, а на родопските диалекти.

Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на Методий е дадено името Страхота. Учените M. Маргаритов и A.X.E.Фон Сумтал подчертават, че подобни собсвени имена Зарко, Церко и т.н. се употребяват и днес в България.

Смята се, че братята са станали известни като Константин-Кирил и Методий поради това, че Църхо е трудно за произношение за гърците, а Страхота не е подходящо за църковник. Промяната е била наложителна след приобщаването на братята към висшето византийско общество.

Въпреки названието си, кирилицата не е изобретена от Св. Кирил, тя е дело на учениците му, като най-вероятно създателят е Климент Охридски. За Св. Кирил се казва, че е създал азбука, каквато преди не е имало, т.е. глаголицата, която се отличава ярко от гръцката азбука.

Няма консенсус по отношение на това кой е най-старият надпис с кирилица. Някои учени смятат, че това е епиграфският паметник от скалния манастир край село Крепча – 921-ва година. Други обаче са склонни да приемат, че най-старият надпис е от 893 година, от църква във Велики Преслав, който по това време е столица на българската държава.

Няма консенсус и по отношение на това – от коя друга писменост са вдъхновени особените букви от кирилицата – тези, които нямат паралели в гръцката азбука. Определени изследователи търсят паралели със староиндийска и староиранска писменост, но има и друг кандидат, който е по-близо. Става дума за ползваните на остров Крит писмености – Линеар А и Линеар Б.

С тях са записани имена, които са от особен интерес за нашата история. Става дума за ДУЛО, ВОКИЛ, ЕРМИ – това са имена на старобългарски родове, споменати векове по-късно в Именника на българските владетели. В микенските документи се срещат също Крум, Винай, Токеу, Исевер, Кубир. Те отговарят на Крум, Винех, Токт, Севар, Кубер.

На таблицата може да се видят успоредиците между особените букви на кирилицата и линеарните писмености от Бронзовата епоха на остров Крит.

К – кирилица
Л.П. – линеарна писменост

Използвана литература:
1.А.Х.Е. Фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989;
2.Е. Георгиев, Нашето Азбуки, Държавно Издателство Народна Просвета, София, 1981;
3.Т.Славова, Епиграфски образци http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/epispecimina.html
4.В.Мошин http://www.pushkinskijdom.ru/