Дясната ръка на Нешка Робева 18 години извайва най-фините движения на момичетата от художествената ни гимнастика.

Тя е дамата, която 18 години е извайвала най-фините движения на още неукрепналите момичешки тела от златното поколение на художествената гимнастика в нейния най-бляскав период – от 1980 до 1998 г. Готвила е световни шампионки като личен треньор на Диляна Георгиева, Лили Игнатова, Елизабет Колева, Диана Попова, Мария Петрова и много други.

Камерите обаче рядко са показвали Красимира Филипова, защото е стояла зад старши треньора на националния ни отбор Нешка Робева, като неин заместник. Затова пък винаги е била плътно до момичетата като техен личен треньор, в най-тежките им моменти преди и по време на отговорни световни и европейски турнири.

Красимира Филипова е едно от златните момичета на художествената ни гимнастика от тройката с Мария Гигова и Нешка Робева. На световните и европейски турнири обикновено златните медали се печелят от Мария, а Красимира и Нешка завоюват среброто и бронза.

Тя е родена в семейството на големия ни спортен деятел и първи професор по спорт Живко Филипов. Той е бил състезател по спортна гимнастика, лекоатлет с много награди, първият треньор по джиу-джицу у нас и първият дипломиран масажист. „Дядо ми, светла му памет, беше много дейна личност и стойностен човек и е дал много добро възпитание на мама, съответно тя на нас“, казва за него Диляна Гълъбова, дъщерята на Красимира Филипова.

Красимира е споделяла преди, че в залата я е привлякъл чарът на легендата Жулиета Шишманова, която е била неин треньор в националния отбор, и която загива трагично при самолетна катастрофа през 1977 г. Филипова е бивша състезателка на „Славия“, като е и първата му шампионка по художествена гимнастика, участничка е на световни шампионати и европейски първенства. На тях е спечелила 5 медала – 2 сребърни и 3 бронзови.

Голямото й приятелство с Нешка Робева започва през 1967 г., когато в Амстердам двете са трети с еднакъв резултат. Това е първият медал на Краси в съчетанието без уред на световно първенство. По азбучен ред първо е името на Нешка, съобщават го, но пропускат да извикат на почетната стълбичка и Краси. Настава суматоха, Нешка сваля медала си и го окачва на врата на Краси, тя на свой ред го сваля и го връща на Нешка… По-късно организаторите й се извиняват и й дават още един медал.

След 11 години като национален състезател Красимира Филипова става помощник-треньор на Нешка Робева в националния отбор и личен треньор на много от златните ни момичета. Това прави 18 години – от 1980 до 1998 т. Междувременно завършва икономика в УНСС. Почти успоредно с работата си като треньор тя се прославя и като един от най-авторитетните съдии на муждународно ниво.

Председател е на съдийската комисия към федерацията ни по художествена гимнастика до 2016 г., когато решава да даде път на по-младите. От много години ръководи собствен клуб по художествена гимнастика „Феникс 10“, в който е посветила цялата си любов, вдъхновение и професионализъм на най-малките – деца от 4 до 10 години. Възпитаничките й печелят много призове на турнири у нас и в чужбина.

За златното момиче Елизабет Колева Красимира Филипова е не само личен треньор, но и най-близък човек, с когото всичко е могла да сподели. Елизабет е от поколението заедно с Адриана Дунавска и Бианка Панова. Има общо 12 медала от световни и европейски първенства, от които 7 златни.

Само на 18 години, в апогея си, тя е принудена да се откаже от активна състезателна дейност заради много тежка травма на гърба. През 2006 г. Елизабет основава свой собствен клуб по художествена гимнастика – „Ритмика”. В него тренират деца от 4 до 16 години, които също печелят призови места по турнири.

За Елизабет и другите националки Краси е била треньорката мечта – мека, топла, сърдечна, човечна. „Красимира беше за мен 6 години и личен треньор, и майка, и всичко – вълнува се Елизабет. – И досега се обръщам към нея с „госпожо“, имам невероятен респект и ценя всичко, което е възпитала в мен. Като втора майка ми е, пое ме, когато бях в IV клас буквално си ме отгледа в залата.“

В този наситен с напрежение национален отбор Краси е винаги усмихната и умее да извади от златните ни момичета най-добрата мотивация, казва Елизабет. Не като диво и безогледно нахъсване, че ако не станат световни шампионки, ще „свърши светът“, а по някакъв неин си, уникален начин.

Подходът на Красимира към гимнастичките е по-различен – не със строгостта и наказанията, а с доброта и мекота, с които ги мотивира да дадат най-доброто от себе си. „В националния отбор всички треньори бяха много строги и взискателни – продължава Елизабет. – Но Краси беше различна. Колкото е по-добричка и по-мека с теб, толкова повече пък ти се стараеш да направиш всичко по най-добрия начин, за да й се харесаш.“

Елизабет казва, че по същия начин се старае да работи с нейните деца от клуба. Да ги възпитава на дисциплина, отговорност, но без прекалена строгост, без да ги насилва. „Най се радвам, когато децата, вече пораснали, ми се обаждат и казват: „Госпожо, вие ни научихте на това, на това…“ Същото сме казвали ние на Краси. А тя възпита у нас и нещо много ценно – да не се вземаме прекалено насериозно. Да, много е хубаво да станеш световен шампион, но по-важното е да станеш добър и отговорен човек. Днес на 70 години е все така дейна, съдийства, работи с децата от клуба си, непрекъснато ги води по турнири…“

В този национален отбор, към който винаги са били отправени надеждите на българите за медали и национална гордост, Краси е била човекът, който се е опитвал да брани момичетата от проблемите и напрежението, съпътстващи големите очаквания на всички. Опитвала се е да ги съхрани, да им спестява излишни натоварвания, да не ги преуморява.

„Бранеше ни от всичко. Веднъж видя, че си говорехме с момчета във фоаето на хотела, и веднага ни заключи по стаите – смее се Елизабет. – Всичко това не бива да прозвучи като упрек към Нешка затова, че понякога беше по-рязка. Все пак тя носеше цялата отговорност за нашата подготовка и реализация и на нея й държаха сметка за всичко“, казва Елизабет.

За строгите диети и гладуването на златните ни момичета се носеха легенди. „Истината е малко по-различна – казва Елизабет. – Да, някои момичета наистина гладуваха, защото най-силните ни години бяха точно в пубертета и тогава се засилваше апетитът. Но когато влизаш в тренировъчен лагер, нямаше как да качиш килограми, като тренираш по 8-10-12 часа дневно.

Мереха ни непрекъснато – преди първа тренировка и след това, преди втора тренировка и след това, преди лягане. С Адриана Дунавска имахме късмет, че бяхме изключително слаби и даже ни хранеха. Аз бях с анемия и ми даваха мед и орехи, постоянно пиех някакви витамини. Момичетата, които повече си хапваха, ги мереха постоянно. Госпожа Робева беше много стриктна, и за 50 грама отгоре правеше проблем. Но не сме изпадали в такива крайности, дето разказват, че момичета пили вода от вазата…“

Тази година беше юбилейна за любимата треньорка. На 2 февруари тя отпразнува своя 70-ти рожден ден, а нейните пораснали момичета решиха да я изненадат. Елизабет Колева и Юлия Мумджиева решиха да съберат всички възпитанички и близки приятели на Красимира. В тайната бяха посветени и дъщерята и синът на рожденичката, Диляна и Милан Гълъбови.

Елизабет споделя решението си с Илиана Раева, тя прегръща идеята, а Юлия помага в организацията. Те подготвят специална изненада на Краси по случай юбилея. На празненството в столичен ресторант присъстват всички гимнастички, на които е била личен треньор.

Тези, които са в чужбина, й подготвят видеообръщения. Събрани в мултимедия заедно с много снимки, те показват мили спомени на момичетата и най-бляскавите успехи на юбилярката. Когато говорят за своята любима треньорка, я наричат „Краси“, иначе продължават да се обръщат към нея с „госпожо“, с любов и уважение.

Дъщерята на Краси – Диляна Гълъбова, също започва да тренира художествена гимнастика. „С брат ми от мънички бяхме в залата и по лагери с нея. В началото нямах интерес, но в един момент то е неизбежно – влюбваш се в спорта и пожелаваш да станеш като майка си“, споделя Диляна. На 15 години се отказва заради сериозна травма на гърба, но после участва във всички спектакли на Нешка Робева. През пролетта Диляна дари Краси с още един внук.

„Не бих казала, че мама е била в сянка, а и Нешка Робева винаги е имала много силен екип. Мама нямаше как да бъде с гимнастичките, на които беше личен треньор, защото винаги по големите турнири беше в международния съдийски екип. Беше длъжна да оцени справедливо всеки – и своите възпитанички, и другите участнички. А и тя никога не се е стремяла да е в светлината на прожекторите. Приоритетът на личните треньори винаги е бил състезателките да издържат физически и психически, да се справят добре на състезанията и най-вече да съумеят да ги опазят от травми“, казва Диляна.

„Винаги е била прекрасна майка за мен и брат ми, но докато тренирах, към мен беше по-строга, по-рязка в тренировките, за да не помислят другите, че съм привилегирована – спомня си Диляна. – Най-ценното, което ми е предала? Тя е изключително справедлива. Никога не е работила с любимци, не е показвала предпочитания към някое момиче. Винаги е давала оценки на база на това кой колко се старае и какви резултати постига. И вкъщи винаги е била страшно справедлива. Аз друг толкова честен човек като мама не познавам. И много верен приятел, с когото мога всичко да споделя.“

Синът на Краси – Милан се занимава с финанси и икономика. Има дъщеря Мона. „Брат ми завърши в САЩ и се върна тук, понеже си е родолюбец. Ние така сме възпитани от дядо и от мама“, допълва с гордост Диляна Гълъбова.