„Необходимо е държавата да инвестира повече средства в най-голямата ценност – образованието“, казва корейката, наричаща с любов страната ни втора родина.

Кети Канг е удивително 25-годишно момиче и е по българка от много наши сънародници. Тя е с корейска кръв, но с български акт за раждане – родена е и е израсла тук. „Една различна българка и една различна патриотка“ – така я нарече Мария Андонова в студиото на „100% будни“ по БНТ.

Говори и пише на изключително чист и качествен български език, с който би засрамила много нашенци. Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури. Знае за историята и културата на страната ни много повече от голяма част от българите и назовава с любов България втора своя родина. За слабите страни в развитието ни говори деликатно и пожелателно, като истинска позитивно настроена родолюбка.

Продължение от ПЪРВА ЧАСТ

Кети, казваш, че имаш две родини – Корея и България. Как може да се оправи страната ни, възможно ли е?

Да, напълно е възможно. Особено ако се върнем на темата патриотизъм и родолюбие. Скоро гледах едно клипче, в което интервюираха деца. Запитани какво разбират под патриотизъм, повечето отговориха: „Да обичаш родината си“. Другият най-чест отговор беше: „Да обичаш родината си, но в същото време да не мразиш останалите държави, които са около теб“.

За мен патриотизмът не е само до това, да обичаш и уважаваш родината си и чрез нея – самия себе си, но в същото време да уважаваш и хората и държавите, които са около теб самия. Това е както когато уважаваш себе си, уважаваш и останалите.

Другото важно нещо е семейството, любовта между родителите и децата. В това се корени успехът на едно проспериращо общество. В Корея много се набляга върху хармонията в семейството, тя изгражда обществото. Когато има ред, хармония, любов между родители и деца, братя и сестри, това е едно микро общество, основано на фундаментална база и този модел се разпространява в цялото общество.

В Корея, когато децата се чувстват обичани от родителите си, те разпространяват тази любов и в обществото, между приятели, познати и дори непознати.

В края на 1997 г. Корея претърпява голяма икономическа криза и хората успяват да я преодолеят по много интересен начин – доброволно, без никой да го кара, всеки човек дава в банката златото, което има вкъщи, и което например се пази от 5 поколения.

В Корея има традиция на стотния ден от раждането на детето, или когато навърши една година, да му подаряват златни пръстени. И дори дечица, които имат малки пръстенчета, решават да ги дарят за изграждането на държавата. Освен това във всеки дом има по една жабка от злато, символ на благоденствието според фън-шуй.

Събират се неколкостотин тона злато и с него успяват да покрият известен процент от финансовия дефицит. Правят го не някои богаташи, а редови граждани. Затова Корея само за 3 години успява да се възстанови от икономическата криза, за разлика от други държави в региона.

Какво бих направила, ако стана министър-председател на България? Първото нещо, което ще направя, е да променя системата на образованието – учителите да бъдат по-добре финансирани, тъй като смятам, че образованието има изключително важна роля в обществото. Забелязвам, че на българските учители не им доставя радост да преподават и оттам идва и целият дисбаланс. Учениците също нямат жилание да учат, тъй като в училище не се подкрепят техните желания, техните мечти, а по-скоро всичко се изучава систематично.

Ако учителите бъдат повече насърчавани да приемат професията си като истински учители, тогава може би и самите ученици, които са бъдещето на света и на България, ще бъдат по-мотивирани – този и следващите откъси са от интервюто на Кети Канг за предаването „100% будни“ по БНТ.

Наскоро правителството отправи призив към емигрантите да се прибират. Ти как смяташ, с какво може да се мотивират и привлекат младите образовани българи?

Както при примера със златото, понякога хората не могат да бъдат възнаградени за доброто, което са направили. Но може това възнаграждение да дойде след година, 10 или 20. Може дори и да не дойде при тяхното поколение.

При младите българи е хубаво, че те търсят лично развитие и стабилност. Но от друга страна, когато се върнат в България, е малко трудно да са на същото ниво, както са били в други държави в Европа. Този призив, който отправи правителството, е доста идеалистичен. Но може да има и българи, които не искат каквото и да било финансово възнаграждение, а по-скоро биха се жертвали. Биха станали и да кажат: „Ето, аз искам да съм вторият Васил Левски. Не е казано, че ще загина, но ще се жертвам за България“.

Жертвата в днешно време означава много неща, но от доброволчеството не получаваш пари. (Смее се) Хубаво е човек да бъде финансово стабилен и след това може да се посвети на други неща. Когато доходите му са достатъчно и няма нужда да се притеснява за сметките си, тогава вече може да започне да мисли за по-важните неща в живота си като за културата и големите човешки ценности.

Има много дупки както по улиците, така и в обществото, но те могат много бързо да се покрият, ако се намерят нужните средства и нужните хора, които могат да направят това.

Кой те възпита да си такава?

Моите родители се занимават с образование. Баща ми преподава във Великотърновския и Пловдивския университет корейска политика, икономика, корейски език и история. Имаме частен корейски културен център. Майка ми преподава там корейски език и е асистент в Пловдивския университет. Аз също работя в нашия културен център като преподавател.

В момента в България има много млади хора, които се интересуват много от Корея, от бума в корейската музика, сериали. Като цяло Корея тук е една не само екзотична, но и достъпна страна.

Българите свързват Корея преди всичко с техниката и високите технологии.

Сред младите българи страната ни е популярна с музиката и филмите.

Познавам българин – Крис Георгиев, който продава изкуствен интелект в Корея. Оказва се, че сънародниците ви са царе на техниката и хардуера, но със софтуера леко изостават и затова са го поканили там.

Може би ако повече българи знаят за Крис, ще се чувстват горди, че българите имат много високи постижения извън страната. Това би бил много хубав стимул за младите българи да искат да се развиват и извън държавата и така да рекламират България и българската култура. След това повече чужденци могат да идват в България и културният туризъм може да се превърне в един от преференциалните икономически фактори за България. Страната наред с Гърция и Турция има много древна история.

В интервю за „Азбукари“ изследователят Павел Серафимов доказва, че най-голям процент от гените ни са от траките и, че тези земи са били люлка на древна цивилизация.

Историческата идентичност е много важна и младите хора трябва да си знаят историята. Защото когато човек знае за прадедите си, за корените си, това изгражда неговата идентичност в настоящето. Това извиква чувство на патриотизъм, но от положителна гледна точка, и родолюбие. А това означава да обичам и уважавам не само себе си, но и моята история, а също и хората, които са около мен. Срещала съм обаче много малко българи, които говорят за историята си като за нещо наистина ценно.

Да вземем пример от южните ни съседи Гърция и Турция, които всяка археологическа находка превръщат в сензация и привличат много туристи. Докато вземи само столицата ни, цялата отдолу е в исторически находки.

Чувала съм за Пловдив, че ако се разкопае целият град, ще се намери един цял древен град под него.

Много харесвам храм-паметника „Св. Александър Невски“, понеже това място съхранява българската история и напомня на всички нас колко е важно да помним историята си. Интересното при мен е, че въпреки че съм родена тук и съм прекарала по-голяма част от живота си в България, чувствам и Корея, и България като моя родина. Може да се каже, че съхранявам в себе си две родини.

Кой вдъхнови у теб такова хубаво отношение към България като към втора родина?

Най-вече родителите ми. Те възпитаха у мен уважението не само към единици хора, но и към държавата, в която живея. Те са главната причина аз да чувствам България като втора своя родина.

Как виждаш бъдещето си – като корейка, като българка или като гражданин на света?

-Като гражданин на света. Той вече много се глобализира. Когато пътуваме до страна от Европейския съюз, не са нужни паспорти. В бъдеще светът все повече ще се превръща в едно цяло.

А тази мултикултура, която се проповядва в Европа, няма ли да повлияе на националната идентичност на отделните нации?

От една страна е много важно, преди да влезе тази мултикултура, гражданите тук вече да са си изградили идентичност. В Корея също все повече навлиза мултикултурата, има много семейства със смесен брак.

Ако единият от родителите не е отдаден само на своята идентичност, детето възприема и двете култури. Много е важно двамата родители балансирано да обучават детето. Така то става един нов гражданин на света.

В България тази мултикултура не е навлязла достатъчно и е много важно в следващите десетина години българите първо да свикнат да изпитват повече любов и уважение към себе си и народа си. Защото когато човек уважава себе си, може да уважава и другите.

Ти знаеш, петте века под турско робство са довели до страхотно ограничение в развитието на интелигенцията, на цвета на нацията ни, който е бил унищожаван. Робската психика все още не е изкоренена в българите.

Затова се изисква още време. Преди аз много се интересувах от това и бях направила сравнение между България и Сърбия, а също и с другите страни, които са били под турско робство. Направи ми впечатление, че България най-дълго време е била под това влияние. Но в годините след Освобождението преди Втората световна война София се е издигнала като бързо развиващ се център, което показва, че е много възможно това да продължи. Тогава лидерите на София не са били от чисто българско потекло – Фердинанд, Борис, Александър Батенберг, но е имало и много стойностни държавници българи.

Как би могло да се развива образованието?

То у другото най-важно нещо след семейството. Може да е клиширано като израз, но образованието наистина е прозорец към един нов свят, защото чрез него човек не само се ограмотява, но и се запознава с много идеи и начин на живот, които са различни от неговите. И това много го обогатява. Аз лично не мога да се оплача от моето българско образование.

Спомена преди, че не е хубаво, че българските учители не са достатъчно уважавани и оценени, а заплатата е и вид оценка на мисията им като учители.

България трябва повече да инвестира в ролята на преподавателя. Не само да се говори за него като за лице, което да бъде уважавано, но той наистина да се чувства уважаван. Би било хубаво, ако се инвестира в по-високото заплащане на преподавателите. Когато нещо е ценно, държавата би трябвало да инвестира в него.

Преподавателската роля е една от най-важните в обществото. В Корея да си учител е една от най-уважаваните и най-предпочитаните професии. Там за едно учителско място се конкурират 100 души. Кандидатите полагат специални изпити, за да може да станат учители, освен профилираното обучение. Затова в Корея учителството е една от най-елитните професии.

Основата на развитието е човек да бъде достатъчно добре финансиран. В днешно време не може да се отрече, че парите са важни. Когато си достатъчно добре задоволен финансово, може да работиш и за обществото. Но когато си във финансов дефицит, няма как да не се задълбочиш в личните си проблеми. Затова е много важно учителите да бъдат първо финансово задоволени, за да мислят повече за работата си. Според мен държава като България има достатъчно средства, за да инвестира в образованието.

Човек може да бъде щастлив в България, но трябва да има ясна насока за това какъв иска да бъде и как да живее. България се нуждае от повече млади лидери, които да я водят и да имат поглед към това трябва да бъде бъдещето й. За сравнение: Корея се развива в момента като иновативна държава, която развива всички свои ресурси. В България има много хора, които имат много потенциал, но проблемът е, че нямат тази перспектива за иновации. Хубаво е младите хора да имат повече мечти. И понеже споменах за лидерите, аз самата нямам такива амбиции, но се надявам да дам нещо от себе си за развитието на българското общество.

Запозната ли си с инициативите на „Сдружение Азбукари“?

Това, което всяка година правите на 3 март – „Пробуждане с хоро“ също е много важно за сплотяването на нацията. Харесват ми и всички проекти на сдружението, много са качествени и професионално направени.

Виждам как напоследък тук се водят спорове за народните носии – трябва ли да се носят във всекидневието. В Корея допреди 5 години хората много не ги харесваха. Бяха запазени само като традиционна историческа ценност. От няколко години все по-често корейски дизайнери започнаха да внасят в колекциите си елементи от носиите. Дори платът, от който е направена самата носия, започна да се използва в дрехите за всекидневието.

В Корея сега има такава мода да се дават назаем корейски носии и да се обличат пред най-важните исторически и туристически обекти. По този начин се представя корейската култура и пред чужденци, които идват на екскурзии и една от най-важните атракции, които им се предлагат, е да се снимат в корейска национална носия пред важни исторически обекти.

В Сеул се намират старите дворци, които преди това са били седалище на управлението по времето на последната Корейска династия, която просъществува от XII до XIX век. Пред тези сгради ходят и жителите на Сеул на разходка, обличат си народните носии и се снимат.

Носят и всекидневни дрехи с елементи от носиите, които може да се обличат и през лятото, защото са много леки, направени от специален плат. Не разбирам защо тук се водят спорове за носиите, те са част от българската идентичност и начин за възпитаване на децата в родолюбие и за сплотяване на българите.

Ако се върна назад във времето и трябваше да избирам по кой път да поема, нямаше да променя сегашното си състояние, щях да си живея както досега в България. Понякога съм се замисляла какво би станало, ако се бях родила и живяла повече време в Корея. Може би нямаше да имам този голям хоризонт, може би щях да живея с малко по-затворен светоглед. Това, че съм родена в България като корейка, ми дава много голяма перспектива не само за мен, но и за обществото като цяло, особено за българското общество.