Идеи за общообразователни учители в начален етап на образование.

Ас. д-р Мария Валявичарска

След приемане на Наредбата за приобщаващо образование в България, децата и учениците със специални потребности станаха част от всяка група и клас в общообразователните учебни заведения. Това от своя страна изисква промяна в моделите на преподаване, учебните програми и подходите за обучение, които прилагат общообразователните учители и специалистите в областта на приобщаването. Съществува значителна необходимост от ефективни стратегии за справяне с академичните проблеми в училищна възраст, които срещат учениците със специални потребности и в частност тези с нарушения в интелектуалното развитие.

С оглед на въведеното изискване в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) за създаване и изготвяне на индивидуални учебни програми и индивидуални учебни планове по различни предмети за ученици със специални образователни потребности (СОП), които не могат да постигнат стандарта на общообразователната учебна програма, все по-често се използва методът за адаптиране на училищния материал. Тази адаптация е специфична за всяко едно нарушение – умствена изостаналост, аутизъм, зрително увреждане, нарушен слух и е изцяло съобразена с възможностите, интересите и уменията на ученика със специални потребности.

За да осигурим начално ограмотяване на ученик с нарушение в интелектуалното развитие, чрез което да се овладяват горепосочените правила в българския език, се налага да разчупим класическия модел на училищното обучение и общообразователните учебни програми чрез адаптация на материала и осигуряване на достъпен модел.

Учениците с нарушения в интелектуалното развитие се характеризират с беден активен и пасивен речник, намалена концентрация и внимание, понижена възможност за съсредоточаване, бедни представи и въображение. За да се постигнат изискванията на общообразователната учебна програма, литературните произведения трябва да бъдат адаптирани по начин, който ги прави достъпни за реализиране на обучението по предмета, тъй като не само за учениците с типично развитие, а и за тези с нарушения в интелектуалното развитие „крайната цел на обучението е езикова грамотност, езикова култура и комуникативна способност“.

Адаптирането на литературните текстове осигурява по-лесно разбиране, възможност за самостоятелна изява чрез четене, особено когато шрифтът е уголемен и печатният текст е организиран с достатъчно междуредово пространство. Това не напряга четивната дейност на учениците.

Предложение за адаптация

Направеното предложение за адаптация на литературен текст е изучавана българска народна приказка в III клас по общообразователната учебна програма. Приказката съдържа основните компоненти, на които трябва да се обърне специално внимание в работата с текста – нови думи, пряка реч, която касае идентифицирането на героите в приказката и поука.

Новите думи в текста могат лесно да бъдат обяснени и представени на ученици с типично развитие в общообразователния клас, чрез работа с речник, задачи за самостоятелното им търсене. При ученици с нарушения в интелектуалното развитие обаче те трябва да бъдат внимателно прецизирани. Броят на новите думи не бива да е твърде голям, тъй като особено внимание се обръща на работоспособността на тези ученици, както и на процесите на паметта, типични за това нарушение. Новите думи се обясняват с речниковото значение, употреба на синонимни думи, които могат да предизвикат асоциативно мислене и по-лесно запомняне, но най-важният компонент е картинното им онагледяване по време на адаптацията на текста.

В работата с ученици с нарушения на интелектуалното развитие важен момент е достигането до извод за поуката от текста. Това се случва чрез неколкократно прочитане на вече адаптирания текст, задаване на допълнителни въпроси към него, както и обсъждане на различните моменти. Положително влияние оказва даването на възможност на ученика сам да достигне до различни умозаключения, като този процес е стимулиран, а не насилствен и принудителен.

Адаптацията на литературен текст за нуждите на ученици с нарушения в интелектуалното развитие се съобразява със следните компоненти:

• Обема на текста. Ако литературното произведение е твърде обемно, то трябва да бъде съкратено без да се загуби смисловото му съдържание;
• Новите думи – думите в литературните текстове могат да бъдат диалектни, чуждици, с техническо значение или думи, които се употребяват по-рядко в ежедневието и учениците не ги срещат често. Ето защо всички нови и непознати думи в текста трябва да бъдат заменени с познати синоними, обяснени и онагледени с картинни източници или премахнати, ако това не засяга смисловото съдържание на текста;
• Пряката реч. Редуцирането на пряката реч се реализира само в случаите, когато участниците в разговора са повече от трима или в случаите, в които пряката реч преобладава, а проследяването на събитията е затруднено поради този факт. Това означава, че пряката реч се превръща в непряка и се преразказва смислово, ако носи съществена информация за същината на текста;

Метафорите. Препоръчително е те да бъдат избегнати по време на адаптацията на текста, тъй като допълнително затрудняват процеса четене с разбиране.

Тъй като на няколко места вече беше споменато онагледяването на текста или части от текста с картинни източници, добре е да се изясни следната особеност – в един текст трябва винаги да бъдат или само анимирани, тоест рисувани, или истински картини на реални хора, предмети, събития и т.н.

Предложеният адаптиран текст е поместен по-долу, като за целите на разбирането на направената адаптация може да се използва следната легенда:

– Думи, премахнати и/или заменени с по-достъпни и подходящи за целите на обучението на ученици с нарушения в интелектуалното развитие, отбелязани чрез задраскване – думи

– Думи в болд и с подчертаване – нови думи за учениците, които трябва да бъдат въведени в речника на ученика.

Мъдростта на старците

Българска народна приказка

Един жесток цар издал закон да бъдат погубени убити всички стари хора.

Каква полза от тях — казал той, — нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат в къщи. По-добре ще живеем без тях.

Запретнали Приготвили се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож били убити. Останал само един старец — баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй Боляринът не могъл да убие баща си, затова го укрил скрил на тайно място и го хранел скришом тайно, без да знае никой.

Жестокият цар имал луд черен кон – ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава хитра знахарка. Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва разпитал как може да се укроти лудият кон.

— Как ли? — отговорила знахарката. — Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като овчица.

Царят се почесал по тила и повикал болярите си:

— Хей, боляри — викнал им той, — слушайте какво ще ви заповядам! Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца ми без пясъчно въже, главите ви ще взема! ще ви убия!

Прибрали се болярите с наведени глави. Никомуне идвало на ум Никой не знаел как може да се усуче въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Като се прибрал в къщи омърлушен, старецът го попитал:

— Защо си кахърен загрижен, синко?

Боляринът му разправил разказал какво иска царят.

— Туй ли е то Това ли е всичко? Не бой се. Не се тревожи. Утре, като идете в двореца и царят рече каже: „Къде е въжето?“, ти му отговори: „Царю, готови сме да усучем въже от пясък, но не знаем какво трябва да бъде — дебело, тънко, жълто или червено. Дай ни по-напред мостра“.

На другия ден, когато чул умния отговор, царят преклонил глава и казал:

— Прави сте, трябва да ви дам мостра, но няма откъде да я взема.

И царят простил запазил живота на всички.

Същото лято настанала голяма суша. Всичко живо изгоряло — и трева, и плод. Пресъхнали реките и кладенците. Житниците се опразнили. Не останало жито дори за семе. Уплашили се хората да не измрат умрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал:

— Каквото щете искате правете и струвайте, но утре като дойдете, искам да ми кажете откъде ще намерим жито за посев, инак главите ви ще взема иначе ще ви убия.

Тръгнали си болярите сломени — не е лесна работа да се намери жито. Скритият старец видял, че синът му се връща и този път омърлушен загрижен, и попитал какво се е случило.

— Сега, тате — рекъл боляринът, — и ти не можеш ми помогна да ми помогнеш

— Защо?

— Защото царят иска семе за посев, а никъде в страната няма жито.

— Не бой се Не се тревожи, синко. Утре, когато се явите при царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всички мравуняци на царството. В мравуняците има много жито, събрано зрънце по зрънце от мравките.

И наистина, щом селяните излезли по кърищата полето и разкопали мравуняците, намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно. Царят останал много учуден от находището и се обърнал към болярина, дето криел баща си. Попитал го:

— Кажи ми кой ти даде този мъдър съвет?

— Не смея да кажа, господарю, защото ще ме убиеш погубиш.

— Няма косъм да падне от главата ти, кажи!

Тогава боляринът признал, че е укрил скрил баща си и той го научил съветвал какво да каже за пясъчното въже и де къде има скрито жито.

Тогава излязъл нов закон: никой да не закача старите хора, а когато вървят по улиците — всеки да им сторва път прави път.

Нови думи в текста:

• Орат – хора, които обработват земя с рало;
• Жънат – хора, които събират зърно;
• Боляр – благородник;
• Палач – човек, който изпълнява смъртни присъди. Може да бъде онагледено чрез картинни източници;
• Омърлушен – умислен, загубил бодрост. Може да бъде онагледено чрез картинни източници;
• Мостра – модел, образец
• Мравуняк – жилище на мравки. Може да бъде онагледено.

Адаптирането на учебния материал за нуждите на учениците с нарушения в интелектуалното развитие е една от стъпките, която води до същината на приобщаващото образование. Ако осигурим на учениците със специални потребности възможност да се обучават и изявяват според собствените си възможности и специфични нужди, ние осигуряваме истинския достъп до общообразователната среда, а не само физическото присъствие в нея. Уменията за адаптиране на текст са свързани с педагогическия опит на преподавателите и познаването на спецификите на нарушенията, които се обединяват под названието „специални образователни потребности“. Насоките за адаптация, дадени по-горе, са пример, не константна единица. Те могат да се видоизменят според нуждите на учениците, за които се налага адаптирането на литературен текст.