Енергетиката е приоритет номер едно, преди образованието и здравеопазването, казва създателят на проекта за енергийно независими селища.

Инж. Йордан Иванов е визионер, който гледа с десетки години напред в бъдещето. Проектът му за енергийно независими селища е истинска революция в представите за нов начин на организация и живот на хората. Базира се на колективен начин на производство и разпределение на електроенергия, топлина, храни и вода, който ще вдигне на качествено ново ниво стандарта на живот на българите.

По образование е инженер със специалност радиотехника. Завършил е Техническия университет (по негово време наречен Политехниката) през 1959 г. В самото начало на кариерата си попада в дозиметричния отдел на експерименталния реактор ИРТ 2000, който започва да функционира през 1961 г. на 8-ми километър в София. Работи там 32 години. Попада в отдела за автоматизация на ядрения екперимент. Там трупа знания от ядрените физици. От 26 години е пенсионер и твърди, че е натрупал достатъчно голям обем от знания по възобновяемите източници на енергия, което му позволява да разработи революционния си проект за енергийно независими селища.

От 7 години се занимава самостоятелно с космически модели и твърди, че знае „къде се е скрила антиматерията и други космологични неща, които модерната физика не може да обясни“.

-Господин Иванов, в първата част на интервюто ни разказахте за вашия красив проект за енергийно независимо селище (ЕНС), който звучи като приказка…

-Аз не виждам друг изход на развитие на нашата страна. Какво се случва в момента? Нямаме производство, жизненият стандарт рязко е паднал, качеството на живота на много българи е ужасно. Кога ще стигнем до етапа да живеем като човеци? А ако е след 100 години? А защо не опитаме да се организираме и с една по-добра дисциплина да започнем да строим тези селища и да ги завършим за около 30 години? Оценката на природните ни ресурси подсказва, че ще се превърнем в страна с модерно земеделие и високи технологии. Основен поминък на хората ще бъде производство на енерго носители.

-А как ще се финансира един подобен проект?

-Когато ме попитат: „Ти какви ги приказваш, откъде толкова много пари да се направи това нещо?“ отговорът ми е: „Ами сега ще го започнем и ще го правим 30-40 години“. Днес техническите средства са на много голяма висота и позволяват много по-бързи темпове на строителство. И отговорът ми към невярващите звучи така: „Светът, какъвто го виждаме, е резултат от усилията на хората за 200 години. Ние разчитаме на повишената производителност и високи технологии при една по-строга организация и дисциплина да построим един нов свят“.

-Не мога да си представя как ще се случи това…

-Аз разсъждавам по съвсем друг начин. Аз живея 30 години напред. Разходите за тези неща са абсолютно оправдани. Защо ли? Ами какво става – колко хора загинаха от природни бедствия, а няма друг начин да се борим с климатичните промени. В ЕНС няма да има никакво замърсяване на атмосфера, хидросфера, литосфера, биосфера. Ползва се енергия на слънцето и това е.

-Кой ще позволи на едно село да започне да изгражда ЕНС?

-Първоначално се прави проект за изграждане на демонстрационна селищна фотоволтаична инсталация, която не се закача към високоволтната мрежа, тоест, не попада в лапите на ЧЕЗ и другите разпределители. Тя ще обслужва жителите на селището и ще бъде тяхна собственост, ще им бъде построена и подарена. Тя ще бъде закачена  към селищната мрежа с ниско напрежение. За извличане на максимална полза от тази инсталация, са необходими съоръжения за акумулиране на произведената енергия. Това са скъпи инсталации, които сполучливо се заместват от високо-волтната мрежа.

Енергията, произведена от фотоволтаичната инсталация, може да бъде вкарана във високоволтната мрежа на разпределителя и да се отчитат киловатчасовете, влезли в нея с помощТа на двупосочен електромер. Всички тези киловатчасове стават собственост на разпределителя, на ЧЕЗ например, но при едно условие – в студените месеци от октомври до март, а и в останалото време жителите на селището да черпят енергия, за която да не плащат.

При всички случаи консумираната енергия ще е по-малко от произведената от фотоволтаичната инсталация на селището, така че енергоразпределителят ще има полза от това. Трябва да се отчитат интересите и на едната, и на другата страна, за да има прогрес и стъпка напред. Така жителите на селището няма да плащат за електроенергия, топлина, ще разполагат неограничено с топла вода, което е проблем за хората на село. Този начин на работа е известен като нет метъринг, не отговаря напълно на представата за ЕНС. Чрез него се демонстрират възможностите на възобновяемите енергийни източници да служат директно на малкия човек.

-За изграждането на ЕНС обаче ще са нужни много повече средства, откъде може да се осигурят?

-Когато хора от други села видят този експеримент, също ще поискат. Тогава може да се предложи на жителите на градовете да участват със свои средства, а също със средства от бюджета или от еврофондове и да се финансира изграждането на едно истинско ЕНС. Инсталацията на това селище ще съдържа комбинирани слънчеви колектори за производство на ток и топлина, акумулаторна станция, изградена от литиево-йонни акумулатори и по-нови. Тази станция ще акумулира произведеното от фотоволтаиката електричество и ще обслужва главно транспорта. Ще се разпределя към такива базови станции в инфраструктурата за зареждане на батерии на електромобили.

-Говорите и за метанова икономика, какво имате предвид?

-С електричеството от фотоволтаиката в електролизери се разлага вода и се получават водород и кислород. Със специални екстрактори се улавя въглероден двуокис от атмосферата. Тези 2 газа се подават на входа на реактор, съединяват се и произвеждат метан. Него можеш да съхраняваш.

При 1400 хубави светлинни часове през годината фотоволтаиката дава енергия и хранилищата на метан се пълнят. Изчислява се колко метан ще ни е необходим, така че през годината като го горим в газови турбини, да получаваме необходимия ни ток и топлина. Тази топлина се използва двояко – в една инсталация с парогенератор, а парата върти нова турбина и се произвежда ток. На изхода от тази парна турбина топлината отива в топлохранилището. То е изпълнено или на вода, или на едни специални вещества с променлива от температурата фаза, които са от 4 до 5 пъти по-топлоемки от водата. Тази топлина може да се натрупа в такива топлохранилища и през зимата те да помагат за отопляването на битови и производствени сгради.

Германците направиха една инталация, която обединява в себе си правенето на водород и на метан в едно. Наричат го Power to Gas. Точно такава инсталация ще бъде сърцето на енергийната инсталация на ЕНС.

Има още един вид акумулатори на електрическа енергия, това са проточните двукомпонентни батерии. Една мембрана се отмива от 2 вида електролити, които минават покрай нея посредством помпи. Получават се вода и електрони. Те излизат през плюса и минуса на батерията, отиват на преобразуватели и от правотоково това електричество става 220 волта, пуска се в мрежата на селището и захранва през нощта цялото селище с ток.

През деня процесът се обръща. Слънчевата енергия се използва за да се произвежда ток от волтаиката. Той отива на електродите на двупроточната батерия и освежава двата вида електролита, тоест връща ги в първоначално състояние. Това е технология с много голям капацитет и с мощност да захранва нощно време едно селище от 2-3 хиляди души, тоест, към 1 MW.

Това е също акумулатор на произведената енергия. По този начин се преодолява мигащият характер на слънчевата енергия. Така всички циклични промени, които могат да се случат със слънчевата енергия като ден и нощ, облаци, лято-зима за едногодишен период се усредняват и резервоарите, акумулаторите на енергия се преоразмеряват. Те могат да бъдат заредени с такива количества енергоносители, че да поддържат гладко живота на селището в случай на неблагоприятни климатични условия.

-Всички тези инсталации вероятно са много скъпи.

-Да, за целия период на годината са необходими всички тези акумулиращи системи, а те струват пари. По този начин цялата тази локална енергийна система, например с мощност 50 MW по ток и 80 MW по топлина може да се окаже по-скъпа като първоначална инвестиция от въглищните, газови и ядрени централи. В периода на експлоатация обаче тя далече надхвърля тези изисквания, защото въглищната централа непрекъснато консумира въглища, газовата – газ, ядрената – ядрено гориво и замърсяват интензивно околната среда. А при локалната инсталация, базирана на енергия от слънцето, няма такова нещо.

-На каква площ ще се разполагат тези фотоволтаични системи така че да не бъде засегната земеделска земя?

-За цялата инсталация на едно селище до 3000 човека са достатъчни 2 кв.км за максимален размер, но може да се стартира с 500 дка, а тази площ е нищожна в сравнение с мерите, с които разполагат селищата – по 10-12 хиляди дка и повече. Няма да се използва нито декар земеделска земя. Строго е забранено строителството на фотоволтаика на площи със земеделско предназначение. Фотоволтаичните инсталации се монтират на земи, които нямат никакво стопанско значение, има такива навсякъде. Един процент от територията на страната, или около 1100 кв. км може да са застлани с комбинираните колектори, а не от панели, (просто трябва да се откажем от панелите) ще ни подсигури 26 000 MW електричество и 40 000 MW топлина.

Ние се борим да строим едно Белене, което е 2000 MW. Но къде са 2000 MW, къде са 26 000 MW електрически и 40 000 MW топлинни. Това са 13 централи като Белене, само от 1100 кв. км. Това означава, че имаме 2400 селища, които искат своята част от тези 1100 кв. км, което прави 500 дка на селище първоначално. Селището се нуждае от 12 000 дка земеделска земя, още допълнителна площ за самото селище за инфраструктура. Така че самата фотоволнаична инсталация няма да отнеме чак такива големи площи, за каквито отрицателите на новия начин на живот твърдят, че е нереалистично да се използват такива средства, защото били консумирали големи площи.

-Чия собственост ще бъдат централите?

-Те няма да са общинска собственост. Живеем в условия на капитализъм, при който има много добре утвърдени форми на собственост на средствата за производство, като например акционерното дружество. Селото се регистрира като АД и копче не можеш да му кажеш. Хората стават независими, обединени в ЕНС. Ако тръгнем по този път, след 30 години ще станем независима държава. Националната сигурност, поради високия жизнен стандарт ще се издигне на немислимо за днешния ден високо ниво. Като погледне човек, отвсякъде има ползи в тая организация. С ЕНС можем да станем абсолютен рай, стига да поумнеят хората.

–Някой би ви упрекнал, че това е утопия.

-А не е ли утопия начинът на живот, който водим днес? За утопията е характерно, че завършва с тежък провал, с ужасни събития, с локални войни с жертви. Ако ние живеем в такава ужасна утопия, (а неоспорим факт е, че живеем точно в такива времена), защо пък да наричаме утопия това, което говоря? Бедните стават все по-бедни, богатите – все по-богати. Нито съм социалист, нито съм комунист, нито капиталист. За мен и трите системи са еднакво безчовечни. Добре, наречете утопия това, което предлагам, но за мен ЕНС е начин да изведем България на неподозирано големи висоти като стандарт на живот.

-Трябваше ли държавата да се включи като акционер в продажбата на ЧЕЗ – като гарант срещу рязко вдигане на цената на тока?

-Аз изобщо се чудя защо държавата реши енергоразпределителната мрежа да отива в други ръце. Тя трябваше да си я води. Може ли в една Франция и една Германия и други европейски страни държавата да държи разпределителната мрежа, а в България – на гол тумбак чифте пищови – ЧЕЗ ще ни управлява.

Енергията влиза в потребителската ни кошница и животът ни вече е немислим без нея. Затова е приоритет номер 1, преди образованието и здравеопазването. До 5 години управляващите трябва да имат ясна визия как ще си добиваме енергията. Защото ако след 5 години ние увиснем на някакви  2-3 хиляди MW, със съседи, които са отишли на 20-30 хиляди MW, какво правим? Белене, та Белене. Добре де, направете го, че вече ми писна. Ама какво ще стане, когато хората започнат да си правят сами енергия? На кого ще продават енергия? Никаква ядрена централа, директно минаваме на фотоволтаика.

Сега много хора са дошли от село и живеят в панелки, на които експлоатационният период привършва след 15 години. Ако им предложим да се върнат на село и да живеят в ЕНС, ще се спасят. Държавата трябва да подпомогне това строителство и ще търсим помощ от ЕС. И стига сме се влачили на  опашката на стопанския и икономически живот в ЕС. Ами дайте на едно нещо да бъдем лидери, да спечелим авторитет. Защото тези системи Power to Gaz, които са сърцето на енергийната инсталация, немците ги правят. Ами ще ги помолим да дойдат и да ни ги направят.

-Има ли такива селища някъде в света?

-Няма утвърдена дефиниция, действаща в световен мащаб, за ЕНС. Те имат различни имена – екоселища и в тях няма цялостно разработена доктрина. Не се казва, че селището трябва да притежава собствена локална енергийна система, колективно притежание на жителите на селището.

В Дания строят 5 ЕНС, но не е ясно дали са застъпени тези неща. А смисълът е, че се борим с дефиницията за взаимоотношенията работодател – наемен работник. Те пропускат това, а аз го слагам като основно. Защото ако си произвеждаш сам храната, топлината, електричеството и си осигуряваш водата, ставаш независим. И това е директна борба със статуквото.

Тук всички искат подмяна на системата, но никой не си дава сметка какво точно означава това. Ето, това е подмяна на системата. А не като по Маркс, две класи изправени една срещу друга в смъртоносна схватка. Това ни доведе един призрак, който фучи по Европа и света и причини смъртта на огромен брой, милиони човешки същества и огромна материална и деховна съсипия. И днес още е на мода силата , мотор на борбата за Нов Световен Ред, вместо разум и Нов Световен Дневен Ред.

-Предлагате модел, който е уникален в света. Не се ли боите, че някой ще си присвои патента ви?

-Това съм го описал в книга, която предстои да излезе, а тя си има авторски права. Но това не е важно, бих искал хората по целия свят да се заразят от тези идеи, а не както казва един герой от руски филм, унизен и малтретиран –  „Аз искам комунизмът да победи в целия свят”.

-Визионер, който гледа в бъдещето…

-Че кой в България се грижи да имаме визия? Нагърбил съм се с работата на 5 министерства. Но не мога да отмина работата на групата около Христина Христова, създатели на професионално направен проект на Визия за България, което предизвиква в мен чувството на съпричастност. За съжаление този проект не предлага решения относно трудовите отношения, което го води към предложение за ББД , понеже не намира решения за растящата технологична безработица.

-Правите го от патриотични подбуди – за да бъде България по-добре?

-Абсолютно. Обаче ако трябва да се създаде документация за целия проект, това ще са много томове по 200-300 страници, които би трябвало да правят служителите на министерствата, на обществени и проектни организации. А за сам човек като мен – това е безумие.

Аз затова и се ориентирах да общувам и работя с „Азбукари“, защото са хора светли, защото гледат в бъдещето и защото търсят, публикуват и предлагат на обсъждане от българите всякакви новаторски идеи за бъдещето на България.

Виж още:

Първата част на интервюто: Инж. Йордан Иванов: Енергийно независимите селища ще ни направят свободни