„Българите предпочитат празничната народна музика за трапеза, която им гали душата и споделят с най-близките си хора“, казват народните певици и радиоводещи.

Ива и Ева – две прекрасни млади дами, в чиито ръце, смело мога да кажа, е поверено запазването и предаването на българския фолклор и традиции в Българското национално радио. Отдавна не съм виждала толкова посветени на каузата момичета… Водещи са на 3 предавания и са редактори на четвърто. Като певици са уникален двуглас и са верни на песните от своя край – Граовския.

Ева е по-голяма с цели 10 минути от Ива, но са много различни. Ива е по-сдържаната, завършила е докторантура по етно музикология, а на Ева, дали защото има втора магистратура по журналистика, не й спира устата…

Тези две прекрасни млади дами са в екипа на „Сдружение Азбукари“ още от създаването му и както всички останали са мисионери за запазването на българския дух и традиции.

Ива и Ева Валентинови ще бъдат водещи на тържествения концерт на световния мост „Пробуждане с хоро“ на 3 март от 12 ч. в парка „Заимов“.

Ива, Ева, откога сте в „Сдружение Азбукари“?

Ива: От първите дни на сдружението. Цвета Кирилова ни покани на една среща. Преди сме се виждали по концерти, на които сме участвали, тя като водещ, ние като изпълнители. Бяхме от самото начало, когато се формира екипът с Яна Пипкова от музикантската фамилия Пипкови, с Уляна Матева, наследницата на Павел Матев. Имахме привилегията да работим наравно с тях, заедно с Яна Трендафилова, която е главен координатор на сдружението. Бяхме един сплотен екип, който тръгна с многи идеализъм. А паралелно с това работехме и в радиото. Тръгнахме абсолютно мисионерски, с каузи и събития за деца, и то най-вече за деца в неравностойно положение.

Когато започна детският фестивал „Вярвам в теб“, бяхме ангажирани да направим програмата заедно с Яна Пипкова като музикален сценарий, да подберем групи, които да вземат участие, да помолим известни личности да застанат зад каузата абсолютно безвъзмездно.

Ева: Много чиста беше идеята и тя си остава такава и до ден днешен. А изданията на фестивала „Вярвам в теб“ са едни от най-хубавите събития в живота ни. На голямата поляна в Южния парк… Страхотни фестивали!

Ива: Ние написахме една песен, по наш текст и музика, която стана химн на детския фестивал „Вярвам в теб“. Сформирахме специална детска група, с която я записахме.

Кога за първи път запяхте?

Ева: В нашия род, който е граовски, има много талантливи изпълнители. Не професионални музиканти, но пък наистина носители на автентичния фолклор. А ние още от детската градина, когато не сме могли да говорим хубаво, сме се научили да пеем първите песни на детските ни тържества. И някак на подсъзнателно ниво ни е закодирана тази линия – фолклорът като начин на съществуване. Защото това е начин, по който ти живееш. Не е професия само, то си е мисия – да съхраняваш и пренасяш традиции, обичаи. В нашата фамилия Иванови винаги са се спазвали всичките културни и народни празници по всички стандарти. Бъдни вечер – както трябва, Лазаровден, езическият празник Сурва, който в Граово  най-големият и до ден днешен.

Всички тези спомени от детството в един момент надделяха и над всички занимания в ученическите години у нас изкристализира идеята да се занимаваме професионално с народно пеене, солфеж и пиано.

Ива: Първо започнахме с народни танци.

Колко ви е разликата?

Ива: 10 минути. Ева е по-голямата. (Смях)

Ева: Преди да се запишем в школата на Верка Момчилова, тръгнахме да се занимаваме с народни танци още като 5-6-годишни дечица в школата на Иван Ангелов в Перник. И така пеехме и играехме паралелно. В един хубав момент, на 12 години, когато вече имахме първите концерти, успешни изяви с Верка Момчилова, която е страхотен педагог, решихме да се насочим към музикално училище. Тя ни каза, че имаме два избора: Широка лъка и Котел. Между другото, Котел е първото училище в Европа за изучаване на професионален фолклор.

Ива: Преди 2 години училището празнува 50-годишен юбилей.

Ева: Продължихме да се занимаваме с фолклор, защото в нашето семейство беше жива традицията. Баща ми Валентин Иванов свири любителски на китара, пише страхотни текстове, издирва и съхранява диалектни форми.

Ива: Баща ни пише по-голямата част от текстовете на песните ни.

Ева: Той е текстописецът ни, ние правим авторска музика на фолклорна основа. Майка ни Бети Иванова пък като малка е танцувала много добре на народни танци, свирила е на акордеон. И двамата са учители, от онези, истинските даскали.

Ива: Майка ни е инженер, по-късно е станала и учител.

Ева: Баща ни пък цял живот се е занимавал освен с преподавателска дейност, и с фотография – портретна, репортажна.

Ива: Баща ни е публикувал много репортажи с текст и снимки и е ловец и риболовец.

Ева: Но най-вече следи какво се случва на музикалната сцена. Той просто е един любител, добре запознат с фолклорните пространства в България и до ден днешен остава много близо до нас, като коректив и като човек, на когото можем да разчитаме. Много точно мнение има и за музика, и за изпълнители. Има нюх към това. А пък отделно в нашето семейство нашите баби всичките са танцували. В Граово много се е танцувало навремето, много. Нашият род е от Брезнишко. И така в това семейство растяхме, с отношение към фолклора. След това педагогът Веска Момчилова изгради в нас вече професионалната линия на музиканта и от Перник директно на 12 години заминахме за музикалното училище в Котел. По това време директор беше Мария Градечлиева, която и до ден днешен ръководи училището.

Пет години сме били в училището с едни от най-добрите ни приятели, които останаха и досега. Те са и добри музиканти, Желязко Георгиев живее в Лас Вегас, Никола Чинчинов пък е тамбурист и развива в Пловдив музикални детски школи. Имаме много изявени участници в ансамбли. Катя Паунова е в ансамбъл „Странджа“ в Бургас.

Наш класен ръководител в Котел беше Мая Любенова, един от най-добрите хайку писатели в България. Имахме невероятен учител по литература, Мира Пламенова, също изключително артистичен човек. Създаваше атмосфера като в театрална постановка. Останаха ни добри спомени и от Катя Барулова, беше диригент на училищния хор, с който имахме много изяви. Имахме много концерти в цялата страна и по света.

Какви инструменти учихте там?

Ева: Пиано и тамбура.Там продължихме да развиваме най-вече концертните изяви, много наблягахме на това. Ние двете пеем шопски двуглас, това е много интересно за чужденците. Когато двете запеем акапелно, това винаги ги е впечатлявало.

Имате ли предпочитание към определен стил?

Ева: Когато го има таланта, няма значение в какъв стил се пее. Ние с Ива сме привърженици както на автентичния фолклор, така и на обработения. Трябва да има жанрово разнообразие и човек да се интересува.

Откога пишете авторска музика?

Ева: Първите ни собствени композиции са още когато бяхме на 16 години, в музикалното училище в Котел. Точното определение е авторска музика на фолклорна основа.

Ива: Макар че в началото сме вземали примери от първите експедиции на български етнографи, фолклористи и учени, публикувани в издания, многотомните сборници с характерни песни и образци от различните фолклорни области. Обработвали сме ги ние. Вземали сме основната музикална линия и сме комбинирали с наш текст. Всъщност народната музика, която е достигнала до нас, реално не е автентичната, първоизточникът, защото като се е предавала от човек на човек, много неща са се променяли. Тогава е била без музикален съпровод, без припевна и куплетна форма както е днес. Така че преди 100 години е било нещо много различно.

Ева: Ние се опитваме да пренесем по-автентичния фолклор, но и да надграждаме с авторска музика. Смятаме, че и двете линии трябва да се развиват едновременно. Затова трябва да звучи и старата музика, която е шедьовър и е много важна, и по-съвременни варианти.

Ива: Старата музика се оценява и на международно ниво. Бистришките баби са записани като нематериално културно наследство в ЮНЕСКО с уникалната си полифония. Песните от Долен и Сатовча също. И Чипровските килими, сега и нашият пернишки фестивал Сурва…

Какво се случи след Котел?

Ева: Приеха ни в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и в Софийския университет музикална педагогика при Светла Караджова. Ние избрахме да учим тук, най-важната причина беше, че искахме да се завърнем в нашия край – Граово. Ние пеем музика, която се цени тук. След това продължихме с магистърски степени в СУ. А после Ива кандидатства в Института за етнология и фолклористика към БАН и е докторант по етно музикология. Аз през това време реших, че трябва да запиша журналистика, защото бях силна в тази насока.

Защо избра журналистиката, Ева?

Първата ми стъпка в тази посока беше през 2003 г., когато бях в X клас в музикалното училище. На футбол чупя крак и вкъщи изведнъж ми попада една статия: „Вестник „Фолклорен хоризонт“ – Пловдив с редактор Николай Чапански набира нови сътрудници от музикалното училище с новини за фестивалите, учебния процес“. И аз решавам докато съм вкъщи, на легло, да напиша първата статия. Изпращам статия за турнетата и фестивалите, които предстоят и след месец тя беше публикувана във вестника.

Направих едно предаване „Джумбаре“ по интернет радио „Менци“ – за българите в чужбина. Това радио също ме провокира паралелно с обучението на Ива да запиша магистратура по журналистика при Венцислав Димов. Най-много съм благодарна на проф. Любомир Стойков, както и на Борислав Лазаров от bTV, с него си партнирахме много успешно. Много е важно в сферата, в която искаш да се развиваш, да има човек, който да повярва в теб.

Първите ви стъпки в БНР?

Ева: След като завършихме, се явихме на конкурс за музикални редактори тук в радиото, където преди много години правихме записи с оркестъра за народна музика с диригент Христофор Данов. Още като студенти в СУ сме печелили като двуглас много награди на фестивали и сме правили записи. През 2011 г. беше стартът на първото предаване.

Каква музика предпочитат вашите слушатели?

Ева: Актуални неща, ако трябва да сме честни. Обичат старите песни, но ако е възможно, с по-интересни аранжименти. По-празничната музика им се слуша, не толкова обредната, колкото тази, която е за трапеза, която им гали душата и ги кара да се чувстват добре. Най-предпочитана и до ден днешен си остава музиката от Македонския и Родопския край.

Още за тях:

Ева и Ива Валентинови са родени в Перник, където правят своите първи музикални изяви през 1994 година. Изучават хореография, пиано, солфеж и народно пеене в Дом на Миньора гр.Перник. През 2000 г. кандидатстват и са приети в НУФИ „Филип Кутев“ в Котел, специалност Народно пеене. Следват редица конкурсни и концертни прояви в страната и чужбина, където печелят много първи награди – Национален събор в Неделино 2004 г, Национален събор Копривщица 2005 г, конкурсите ,,Орфеево изворче “ и ,,Орфеева дарба“ , фестивала за изворен фолклор в с. Дрен и други. Лауреати са на конкурса на БНР ,,Млади фолклорни таланти“ и правят първите си записи с оркестъра на БНР. С камерна формация на НУФИ гр. Котел завоюват голямата награда ,,Сребърен делфин “ на международния фестивал във Фивизано, Италия – Music world .

Получават едногодишна стипендия за изявени млади таланти от Министерство на културата в България. Участници са в популярния фестивал в Америка – Summerfest, 2003 . С хор ,, Деца орфееви “ с диригент Катя Барулова имат записи и съвместни изяви с DJ Tiesto в България,Белгия и Холандия . След завършване на музикалното училище ,продължават обучението си в СУ ,, Св. Климент Охридски “ гр. София, специалност – Музика в класа на народната певица Светла Караджова.

Следват нови записи с оркестъра на БНР под диригентството на Христофор Раданов . Поканени са за солистки на оркестър „Бистрица“. Концертирали са в Белгия , Холандия, Германия, Турция, Сърбия, Италия, Македония, Русия, Великобритания и САЩ. Участвали са в създаването на филмова музика у нас и в Германия.

Имат участия в сборни компактдискове , а през 2009 г . издават първият си самостоятелен албум ,,Граовска земя “ . В него залагат на авторската мелодия и текстове , като музиката към песните са на самите изпълнителки, а текстовете са на баща им – Валентин Иванов. С продуцентска къща „Пирина“, Любка Рондова и Илия Луков провеждат редица концерти из страната .

През 2010г Ева и Ива са запознават с музикантите от група „Skorpions“. От 2010 г. Ива Валентинова продължава своето обучение в степен – Докторант, а Ева Валентинова създава свое фолклорно предаване -„Джумбаре“. През 2011 г. Ева Валентинова започва работа в БНР. Същевременно записва втора магистратура във ФЖМК на СУ ,,Св. Климент Охридски “ гр. София.

Сестрите са водещи на предаванията “ Музикална шарения“ , „Двуглас“ и “ Млади фолклорни таланти“ на програма „Хоризонт“.

През май 2011 г. печелят Песен на годината – за 2010-та на телевизия „Фолклор ТВ“, с песента “Воденица“ .

Ева и Ива Валентинови работят с деца в областта на фолклора. Членуват в организацията на автори и музикални издатели за управление на авторски права „Музикаутор“.

От 2012 г. членуват в „Сружение Азбукари“, където отговарят за арт продукцията и организацията на детските фестивали „Вярвам в теб“. За разностранната им дейност община Перник ги награждава с плакет в категорията “ 100-те най-известни личности на град Перник“.

От 2014 г. са част от екипа на фестивала „На хоро при Шопите“ в Нови Искър.

Всяка година участват в създаването на програмата на майските празници на Църногорски манастир „Св.св. Козма и Дамян“ в Граово.

Организират и самостоятелните си концерти в рамките на страната.

Имат участия и в телевизионни проекти на БНТ, Фолклор Тв, Скат, Канал 3 и Дестинация Тв.

През 2018 г., заедно с екипа на редакция „Музика“ на БНР, печелят голямата радио награда „Сирак Скитник“.