В „Първа частна клиника за лечение на болни обувки“ майсторът обущар прави своите мънички чудеса с любимите ни обувки.

В сезона на голямата лятна суета, с обувките от няколко каишки на високи токчета, намирането на добър обущар е почти толкова голям проблем, колкото намирането на добър лекар. А понякога зле направените обувки могат направо да ни разболеят.

С лечение се занимава и Емил Рангелов, но не на тялото, а на… обувките. Вече 33 години обущарят-пазител на занаята, работи за красивия ни външен вид в своята обущарница с нетрадиционно име – „Първа частна клиника за лечение на болни обувки Емилио“. В тихия вътрешен двор на столичната улица „Христо Белчев“ 19 един от най-популярните обущари на София прави своите мънички чудеса с обувките, които обичаме.

При него обущарството не е само занаят, а изкуство. Преди да започне да поправя обувки, в далечната 1986 година в Обувния завод на ул. „Кузман Шапкарев“ Емил започва да усвоява тънкостите на изработката на обувки. Минал е през цялото производство, 5 години работи в цеховете, а после още 4 години – в пробния цех, където се разработват новите модели. Там научава най-основните неща в занаята.

Защо „Емилио“? По този повод разказва смешна случка. Когато в началото на кариерата си изработва обувки и ги продава, повечето хора издигат в култ чуждите марки и не се впечатляват от българското. Затова той си нарича своята авторска марка обувки „Емилио“, първо на шега, но така му остава. Веднъж съпругата му прави комплимент на своя позната, че много й харесват обувките й, а тя казва: „Италиански са, ето виж, пише „Емилио“, разказва през смях обущарят. Така си и остава това име, като символ на качество и при изработката, и при поправката на обувки.

Допреди десетина години Емил изработва приказни обувки по поръчка. Днес обаче не прави авторски модели, просто няма клиенти за това. Обяснява го с пренаситения пазар и с по-високата цена на обувките по поръчка. Преди е имал трима помощници, но от 5 години е сам – просто няма желаещи да продължат този занаят.

А занаят се усвоява по традиционния от векове ритуал – първо си чирак, после калфа и накрая ставаш майстор. „Така трябва да бъде и днес, но няма желаещи“, казва Емил. Хората искат по-лесна работа и бързо спечелени пари, е коментарът на обущаря. „Допреди 5 години, като търсех работници, първият им въпрос беше: „Колко даваш?“. А аз им казвам: „Нищо не давам, трябва сам да си го изработиш“, казва Емил.

Той е от майсторите, чието име се носи от уста на уста от доволни клиенти. При него отиват и остават хора, които години наред са страдали от некачествени „лекари“ на обувките им. Много фактори оказват влияние върху трайността на поправките. Едно капаче от 6 мм на тънките токчета няма как да издържи по нашите улици да ходиш 10 дена подред с тия обувки и да изминаваш с километри на ден.

Другият проблем е с използваните материали. Някои псевдо майстори не държат на престижа си и работят с по-евтини и по-некачествени материали. „От много години работя с определени марки вносни качествени материали – казва Емил. – Не може, след като вземаш парите на клиента, да не предлагаш и качество.“ Цените му обаче не са по-високи от тези на колегите му, с тая разлика, че предлага в пъти по-добро качество на поправките.

Затова пък който веднъж отиде при него, си сменя завинаги обущаря. „Качеството е въпрос не само на умения, но и на желание“, коментира майсторът. Никога не приема за поправка обувки, които вижда, че няма смисъл да поправя, само и само да вземе парите на хората. „Не е честно спрямо клиентите. Винаги съм казвал, че не съм тук, за да взема 5 лева. Аз съм тук, за да вземам 50 години много пъти по 5 лева“, казва обущарят.

Това е единствената „Първа частна клиника за лечение на болни обувки“. Емил не е ортопед, за да оправя и болни крака, но с работата си помага на хората да ходят по-леко. Най-често „боледуват“ капачетата на обувките. Когато вървиш през локви и обувките са подгизнали, се разлепват, затова трябва да се оставят да изсъхнат на стайна температура, а не във фурна или микровълнова печка, защото и такива случаи е срещал в практиката си. Много малко обувки могат да се слагат в пералнята на 30 градуса, само някои модели маратонки и кецове. Всяка поправка майсторът придружава със съвети към клиентите си – как да се грижат правилно за обувките си.

Съветът му към дамите е, че оптималната височина на тока при всекидневните обувки не трябва да е повече от 5 см. При официалните може и високи токчета, но не е желателно дълго да си с тях. Някои жени по цял ден са на 12-сантиметрови токове, но това не е хубаво за мускулатурата на краката.

Сводът на ходилото пада и се поврежда не от високите токчета, а от обувките с равна подметка. Би трябвало кракът да се научи да пружинира, сухожилията и мускулатурата трябва да работят постоянно, за да не пада сводът. Затова трябва дамите да редуват обувки на токчета с равни подметки. За крака изкуствената кожа няма как да бъде добра. В нея кракът е като в скафандър, няма циркулация на въздух, а кожата на крака трябва да диша.

Обувките показват проблемите на хората. Кривата обувка и ток подсказват, че е добре да се посети ортопед, защото проблемът може да идва от гръбнака или от проблеми в ходилото. „Чудя се къде отидоха добрите традиции на България за изработка на хубави обувки“, коментира майсторът. Той си спомня какви качествени обувки е имало от шевро – козя кожа. И напата е хубава кожа. Напоследък забелязва, че дамските обувки се правят от по-фина, по-качествена кожа, по-добре обработена, за да стои елегантно. Докато при туристическите обувки не е препоръчителна лицевата кожа, а велурът и набукът, които по-добре се импрегнират против намокряне, е съветът на майстора.

За 33-те години работа Емил само веднъж е изневерил на занаята си. Пробвал да се занимава с търговия. „Беше добре, изкарвах хубави пари, но не е моето и се върнах много бързо пак към занаята“, споделя той. Тогава всички го питат защо не си продава хубавите качествени машини, които години наред е събирал, а Емил е категоричен, че такива ценни машини не се продават.

Името му е легенда в социалните мрежи. Доволни клиенти пишат за него, поздравяват го, препоръчват го. Подобно на фризьорите, Емилио е изповедник на своите клиенти, а някои остават да си говорят с него по половин час. Споделят лични проблеми, разказват му интересни случки от живота си, докато той им „лекува“ обувките. „Е, да, някой път губя половин час от работното ми време, но пък печеля доверието на човека“, споделя майсторът.

„Аз не следя дали някой пише хубави или лоши неща за мен. За мен най-важното е клиентът да дойде пак. Малко са тези, които идват случайно, повечето ми клиенти са редовни. Целта ми винаги е била, когато един човек дойде веднъж, да остане мой клиент завинаги“, казва Емилио. Той не обръща внимание на някои глезени дами, които идват, хвърлят му няколко чифта обувки и се отнасят с пренебрежение към него. „Това, че те не вземат насериозно моя занаят, не е мой проблем. Аз се гордея с моя занаят“, казва Емилио.

Възможно ли е да се промени отношението към обущарите, да не ги смятат за немърливи и безотговорни хора? „Основният фактор е да се образоват, да четат непрекъснато – казва майсторът. – Аз не съм спрял да чета за новите технологии за изработка на обувки и материали. Голяма част от колегите ми не познават конструкцията на обувката, а така не може да извършиш качествена поправка. Винаги, когато съм вземал работници, първо съм им обяснявал от какви части се състои обувката. Казват: „Мен това не ме интересува“. Но няма как да не го интересува. Ако не познава конструкцията, той не знае какво прави по-нататък.“

Обущарството не е от занаятите, обречени на изчезване, винаги ще има повредени обувки. Всъщност малкият бизнес е много важен за страната ни, защото от него се създава средната класа, която дърпа цялото общество напред, казва обущарят. Малкият бизнес храни семейството. Когато съпругата му е била по майчинство, той е издържал сам жена си и детето.

Българинът явно не е достатъчно предприемчив. Толкова хора са без работа, защо да не се научат да поправят обувки, коментира Емил. Започваш да работиш и правиш ли го добре, в един момент парите идват.

Дали Емил си е давал сметка, че с качествено поправените обувки прави жените по-красиви? Поеми са посветени на красивата женска походка, която приковава мъжките погледи. „В добре поправени обувки жената се чувства по-красива“, убеден е Емилио.

„Докога смятам да работя това? Най-вероятно – докато умра“, казва обущарят магьосник. В последните му 5 години хобито му е бягане и планинско колоездене.