От 3 години IT предприемачът Крис Георгиев с успех реализира в целия Азиатски регион българско ноу-хау за организация на изображения.

Преди да замине за Сеул, Крис Георгиев е хай-тек легенда, уеб предприемач и култово име в IT средите. Участва в създаването на българския аналог на програмата за организация на изображения на Гугъл. Днес той продава българското ноу-хау в Южна Корея и разнася славата на красивите български мозъци в целия Азиатски регион.

Името на Крис Георгиев допреди 3 години се свързваше с младата българска предприемаческа екосистема. Беше основен организатор на стартъп уикендите и конференциите – събития за млади хора със стартиращи компании. На тях Крис повтаряше, че шансът на България, която вече се е прочула с талантите си в информационните технологии, е в създаването на изследователски центрове, където сериозните технологични и научни открития да намират път към пазара. Дипломираният електроинженер с втора магистратура по технологично предприемачество от СУ, заедно с колегите си Павел Андреев и Георги Къдрев създава Imagga – технология за организиране и анализ на визуални колекции от снимки.

Българският аналог на Гугъл за снимки

Не е ли нахалство да продаваш софтуер на южнокорейци? „Не е, защото те не са добри в софтуера, а в хардуера, в техниката. Как ме виждаш да им продавам компютри Правец например? Затова им продавам софтуер“, смее се Крис. Малко хора знаят, че аналогът на известната програма „Гугъл имиджис“ за снимки е български и точно него предлага Крис на азиатския пазар.

„Имага“ е технология, която позволява да се разпознават обекти и концепции върху снимки. „Представи си, че имаш една снимка и компютърът автоматично ще разпознае така, както човешкото око, че на нея има двама човека, които седят на пейка и си говорят, някой пие кафе. И ние разработваме тази технология, при която със специални алгоритми компютърът, или машината, или софтуерът може да разчете какво има върху снимката“, обяснява Крис.

Тази технология е станала възможна през последните години благодарение на многократно увеличената мощност на компютрите.  Една от причините този проект да се приема добре в Азия е, че част от компаниите не са толкова добре лицензирани да си изпращат информацията на американски компании.

Четвъртата индустриална революция

Крис заминава за Южна Корея преди 2 години, по програма на Корейското правителство. То кани чуждестранни стартъпи, интересни компании да отварят бизнес или офис в Корея. Организират конкурс и спонсорират престоя на избраниците, които се занимават с най-различни иновации. В Корея, за разлика от тук, много говорят за Четвъртата индустриална революция, която стъпва на Третата дигитална революция, течаща от средата на миналия век.

Новата се отличава със сливане на технологиите, което замъглява линиите между физическата, дигиталната и биологичната сфери. Всякакви компании и стартъпи, свързани с тая нова технологична вълна, привличат интереса на корейците. И понеже българският проект е разработка на изкуствен интелект за организацията на снимков материал в мрежата, се оказва интересен за корейците, които са богове на техниката – мобилни устройства, телевизори, коли, но малко изостават по темата изкуствен интелект спрямо Китай и Америка и са силно нахъсани да наваксат. Затова българската компания е добре дошла на техния пазар.

Предизвикателствата на една коренно различна култура

Крис попада в Сеул, без много-много да е готов да поеме предизвикателствата на една коренно различна култура. Шокът тръгва още от София. Първата среща на Крис с педантичната коректност на южнокорейците е още преди да тръгне. Тогава се разболява и влиза в болница. Съобщава на корейците, че ще трябва да се лекува няколко дни, защото те вече са му изпратили билет и всичко са уредили. „Буквално след 10 минути ми връщат отговор: „Окей, няма проблем, сменихме датата на билета“. Бях им споменал в имейла „няколко дни“, а те избрали 3 възможни дни и директно ми презаверили билета. Викам, ами ако не съм оздравял дотогава? А те ми отговарят, че в такъв случай сам трябва да си купя нов билет“, смее се Крис.

Първият шок, когато пристига в апартамента, е, че там няма спално бельо. „Квартирата беше напълно обзаведена, но в нея нямаше нито чаршафи, нито възглавници, одеала или други завивки. В Корея това се смята като част от твоето бельо, до което тялото ти се допира и трябва да си го носиш със себе си. Така че първо отидох на пазар за чаршафи, за да има на какво да спя“, смее се мъжът.

Културният шок е неминуем

Макар да е пътувал много по света, Крис си преживява своя културен шок. Сеул е огромен 25-милионен град, който абсолютно не спи. Постоянно се случва нещо. На всеки ъгъл има нещо като денонощни магазини, в които се предлагат не само храни и напитки, а буквално всичко от първа необходимост. Освен хранителни продукти, има готова храна. Има и всякаква полуготова храна, например нудълс (оризови спагети). Някой път, вместо да си готвят вкъщи, отиват в тези магазини, купуват си нудълси, има машина за гореща вода и могат да си ги приготвят на място. Има и готови хамбургери, които да си стоплят там, а също и маси, на които да си хапнат. Освен храна, в тях има всички стоки от първа необходимост за домакинството, до най-дребните неща като ръкавици за почистване или гъба за банята. И тези магазини са буквално на 100 метра един от друг.

Другото много шокиращо нещо е, че дори в самия център има изобилие от кафенета. Очакваш, че след като си в Азия, хората масово ще пият чай, обаче в Китай и Корея кафе културата е много развита. Като запален кафеджия, Крис решава първата сутрин да си пие кафето на път за работата. Каква е изненадата му обаче, когато вижда, че всички тези кафенета работят от 11 часа. „Само на спирката ми има 2-3 огромни кафета едно до друго, на по 3-4 етажа, с по 4-5 такива места вътре в тях. И всичките отварят в 11 часа“, смее се Крис. Оказва се, че корейците не пият кафе като се събудят, а в обедната почивка, или ходят на кафене след вечеря, а заведенията са отворени до полунощ.

„Аз“-ът при корейците – поставен на втори план

Първата седмица от пребиваването му заедно с още двама европейци отиват на ресторант. Всеки си поръчва различно ястие от менюто. Сервитьорът обаче казва: „Не може различно, трябва да си поръчате еднакви ястия“. Тримата европейци са шокирани, как може. Оказва се, че в повечето добри заведения има котлон на масата, сервитьорът приготвя ястието пред очите ти и няма как да готви едновременно три различни ястия. „Това е доста свързано с културата им, при тях „Аз“-ът е поставен на втори план, а на първи – общността, „Ние“.

В Сеул Крис живее в квартал Гангнъм (не, няма грешка, същото име както в хита „Гангнъм стайл“) Това е един от богаташките квартали на столицата. За апартамента си от 23 квадрата Крис плаща около 2400 лв. месечен наем. Квартирата е обзаведена напълно – с мебели, 2 котлона, голям хладилник с фризер, пералня, баня, тоалетна. За спалнята се качва по стълбичка на нещо като полуетаж. Различното в корейските къщи е, че във всяка има машина за варене на ориз. Слагаш повече, да има за два дни, и машината ти поддържа ориза 48 часа топъл и свеж. Корейците имат и отделен хладилник за ким чи. Това е ферментирало зеле с много подправки, което се слага на масата винаги, както нашата туршия, но през всички сезони. И за да не умирисва останалата храна, си има отделен хладилник за него.

Живот без ключове за дома

Заможните хора в Сеул рядко готвят. Или ходят на ресторант, или си поръчват храна за всъщи. Тя е педантично опакована. Носят ти прибори, покривка и празна торбичка, в която после оставяш всички използвани съдове пред вратата ти, и на другата сутрин минават и ги събират.

Комуналните сметки в Корея са почти като в България, даже токът и водата са по-евтини. „В момента тук е 40 градуса, климатикът ми работи нонстоп и въпреки това сметката ми не беше голяма“, казва Крис. Различното е, че отоплението навсякъде е подово, независимо дали е на ток или газ.

На входа на всеки дом има лампа, която автоматично светва като влезеш. Със сензори е и е много удобно. А ключове в Корея няма, всички брави са с код – и на входовете на блоковете и кооперациите, и на апартаментите. „Миналата ваканция отидох на море на Барселона и си забравих ключовете за апартамента в София в хотела. Просто съм отвикнал да мисля за ключове“, казва Крис. В офисите пък се влиза с пръстов отпечатък или пък със сканиране на ретината на окото.

Вместо билет за транспорт – кредитна карта

Крис пътува с градски транспорт, за който казва, че не е виждал втори такъв. Метро, автобуси, всичко е интегрирано, имаш специална карта, която само допираш до една машинка на влизане. Дори не е нужна и карта, може да платиш с кредитната. Градският транспорт е интегриран в цялата страна и в който и град или село да отидеш, ползваш една и съща карта. Метрото, по думите на Крис, е феноменално, климатизирано през лятото, отоплявано през зимата, като една от най-дългите линии е 120 км. „Минава през места, които не са съвсем заселени, спира на някакви малки пусти гарички, в някакви селца. С този градски транспорт може да стигнеш на 100 км извън Сеул“, казва Крис. В страната има експресни автобуси, които са с по 2 седалки от едната страна и една от другата, може да си ги разпънеш като легло и да спиш.

Преди около година Крис си е подновил визата си, за да продължи да развива бизнеса със страните от Азия. В Корея бизнес сделките се сключват малко по-различно, първо трябва да пиеш кафе с евентуалните си бъдещи партньори, канят те на вечеря, задават ти доста лични въпроси, за да те опознаят и като човек. Чак след това решават дали ще правят бизнес с теб.

За да оцелееш в тази различна култура, трябва да опиташ да се интегрираш в нея, да понаучиш поне някои думи от езика им, това много ги предразполага, смята Крис. Затова той сега ходи на уроци по корейски. „Ключът към успеха в този различен свят е да бъдеш любознателен и да си отворен да приемаш и пробваш нови неща“, казва той и добавя: „Не знам колко ще остана, но тук съм щастлив, толкова, колкото отдавна не съм бил“.

От България му липсват само семейството и приятелите, но се прибира често, 2-3 пъти в годината, така че рядко го гони носталгията. „А когато това се случи, отивам в българския ресторант „Зелен“, поръчва си един таратор, едни пълнени чушки или кебапчета и кюфтета и съм готов“, смее се Крис.

Как се става знаменитост на Изток

Крис участва в едно телевизионно риалити за чужденци по Корейската национална телевизия. В риалитито екип цял ден ходи по петите на Крис. Снимат го и вкъщи, в апартамента му в квартал Гангнъм. Камерата проследява как приготвя шопска салата и таратор, с които да черпи приятелите си чужденци.

„Викам си, кой ще го гледа сега това предаване. Обаче като го излъчиха, имейлът ми загря, всякакви хора ми пишат. По социалните медии, като вляза, на улицата ме разпознават, в блока, където живея, хората ме сочат и искат да си правят снимки с мен. За пръв път се почувствах като celebrity („знаменитост“) – смее се Крис. – Спират ме и казват: „Гледах ви по телевизията, може ли да си направим едно селфи?“ и пускат снимката в социалните мрежи.“

Последния път като пътува, 3 месеца след като са излъчили предаването, на граничната проверка на летището полицайката му гледа паспорта, после него, една такава много сериозна. Бави се, нещо нетипично за Корея. „Започна да рови нещо на компютъра и аз взех да се притеснявам. А тя се усмихна и вика: „Сетих се откъде ви познавам. Гледах ви по телевизията. (Бурен смях) Приятно пътуване!“.

IT шансът на България

„Вярвам, че едно от направленията, в които трябва да се развива България, е да се насърчава и развива приоритетно технологичният бизнес. Малък, среден, голям – няма значение. Вземи за пример Ирландия. Имаме почти същите данъчни условия като там, само че в Ирландия приоритет на държавата е да привлича големи корпорации да базират бизнеса си там. В Ирландия са headquarters („главните офиси”) за европейските операции на Google, Apple, Facebook, Twitter.

В момента политика на българското правителство е да се привлича outsoarsing („износ на производство”), но на чужди компании, които идват тук заради по-евтината работна ръка. Скоро Amazon отвориха кол център в България, HP имат огромен офис. Това не е лошо, създава нови работни места, генерира приходи, но е временно явление. Вдигнем ли цената на труда, те ще избягат. Какво правим тогава?”, пита предприемачът.

Изследователски центрове – там е истината

По-работещият модел според Крис е големите компании да отварят R & D отдели в България – да се създават изследователски центрове, където сериозните технологични и научни открития да намират път към пазара. Такъв хъб е Израел. Почти всички големи компании от ранга на Intel и Apple имат изследователски центрове там. Създава се много качествена среда, връзки с университетите, преподавателите могат да обучават студентите си там. Някои от тях после прилагат наученото в създаване на стартъпи, базирани на знание.

“Виждам, че чрез стартъпите може да се създаде добавена стойност. Стартъпът е началото на началата. Той те вдига нагоре като асансьор, променя мисленето на младите хора и ги кара да създават, а не просто да копират успешни бизнес начинания. Не искаме да сме Индия, известна с ниската цена на труда, но и сравнително слаба квалификация на кадрите! Та ние дори по соц време сме имали технологична индустрия („Правец 8” е тотално копие на компютъра Apple 2)!

Разполагаме с талантливи инженери. Все още придобиването на професионални умения в университета се цени. Трябва максимално да се възползваме от това и вместо младите и будни мозъци да изтичат към западни университети и компании, да създадем среда тук, така че да могат да се развиват и добавят стойност в родината си”, коментира IT специалистът.

Планината вдъхновява за по-големи мечти

Крис е карловец. „Нашият район и сега е много бунтарски и революционен. До ден днешен хората там са доста буйнички, особено в Калофер и Карлово – „силно любят и мразят”. Може би атмосферата, в която живееш, те подтиква да си бунтар… Знаеш ли, винаги съм си мислил, че Балканът влияе на хората да мечтаят по-смело. Поглеждаш нагоре, към планината, и мечтите ти литват също нагоре”, споделя уеб ентусиастът.

Мечтата на Крис е да създаде свой университет с основна насоченост високи технологии. Допълнително го вдъхновява именитият му земляк и съименник Христо Георгиев (името Крис е артистичен псевдоним – б.а.). Крис е горд, че братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово са основни дарители за изграждането на Софийския университет и най-големите според него филантропи в България. „Може някой ден аз да съм новият Христо Георгиев”, вълнува се предприемачът.