Когато новината за рекорда й гръмва, обявената за най-интелигентна жена на планетата с коефициент, по-висок от този на Айнщайн живее в стая от 12 квадрата.

У нас обичаме да коментираме в колко абсурдна държава живеем. Но вижте историята на Даниела Симидчиева, най-интелигентната жена в света. Известна част от живота й минава в нищета, защо ли? Защото у нас никой не ти ще акъла. Дори и абсурдна поговорка си имаме за това – „Не ми давай акъл, пари ми дай“.

Когато през 2003 г. коефициентът й на интелигентност от “Менса” – IQ едва не “удря тавана” – 192 от 200 възможни точки, тя живее с трите си пораснали момичета в студена неуютна квартира от 12 квадрата, а сутрин ги храни с филии с евтин маргарин и шарена сол. Типичен български абсурд: “Българската Мария Кюри”, “Жената с коефициент на интелигентност, по-висок от този на Айнщайн”, както я величаят световните медии, работи на мизерна заплата в малка печатница и едва успява да си плати наема.

Невероятните резултати от теста й стигат до медиите 2 години след като полага изпита в „Менса“. Светът е шокиран – някаква българка е постигнала резултат, по-висок от този на гения Айнщайн! Как е възможно това?! Тогава няма мобилни телефони и домашният й загрява от обаждания от цял свят. А тя живее в стайче от 12 квадрата, с двете си дъщери (най-голямата Елена вече е омъжена и е отделно). Със средната си дъщеря Цветелина спят на легла на 2 етажа, като в казармата. На отсрещното легло е най-малката – Петя.

Разстоянието между леглата е толкова малко, че нощем, като иззвъни телефонът, тя, още сънена, става, блъска се в тъмното в леглата, за да се добере до телефона, преди да са се събудили децата. Вдига слушалката и дава интервюта на английски и руски за целия свят… „Аз се опитвам да говоря по-тихо, а децата ми, миличките, седнали двете в креватчетата, гледат ме странно и питат: “Майко, за кого даде това интервю?“. Викам, ми не знам, звънят ми отвсякъде“, спомня си Даниела.

Тя има общо 5 висши образования, две от които почти завършени: икономика на вътрешната търговия, социология (със сертификат и от Социологическия университет в Швеция), педагогика и промишлено инженерство. Следвала е и английска филология, и електроника. Била е в управителния съвет, заместник-председател и председател на “Менса България”.

Родената в Благоевград Даниела живее 7 години в селце до турската граница – Воден, Ямболско. Когато идва време да учи, семейството й се връща в Благоевград. Там тя завършва гимназия, а в последната година учителите дори влизат в спор какво да следва умната и всестранно надарена ученичка, с полюсно противоположни и разнородни интереси и в хуманитарните, и в техническите науки. Следва редовно икономика в УНСС, останалите си 4 образования учи задочно. Има едно незавършено инженерство в Техническия университет – 8 семестъра по специалността електроника и микроелектроника.

Когато „избухва демокрацията“, Даниела се вдъхновява от идеите за революционни дела и става председател на КНСБ в община Благоевград. По-късно я изключват от Техническия университет, защото не се е вестявала повече от 2 години – заради “революционните дела”. По същото време в Благоевград откриват подобна специалност – електроника и автоматика, която тя завършва успешно, но решава да не работи като инженер.

Тъй като винаги е искала да се занимава с “по-социо” науки, записва магистърски курс по социология паралелно в ЮЗУ и дистанционно в университета в Лунд, Швеция. Докато учи там, записва и английска филология. Тогава обаче идва разводът, след който за самотната майка с 3 деца става непосилно да плаща 220 лв. за последния семестър английска филология.

Раздялата със съпруга я връхлита след 20-годишен щастлив и успешен брак. Само за 40 дни отслабва с 30 кг, а следващите 3 месеца – с още 12 кг. По-късно лекарите се чудят как изобщо е оцеляла при такова рязко сваляне на теглото. Спасява я майчинският инстинкт. Мъжът й има утвърдена практика и клиентела като стоматолог в Благоевград и Даниела решава тя да се изнесе от там. Децата й са вече големи и сами решават да останат с нея.

През 2002 г. се пренасят в София на квартира. Даниела се хваща на първата работа, която намира – в малка печатница, уж като счетоводител, но срещу мизерни пари тя върши какво ли не. Тогава четирите момичета се сблъскват с истинското лице на мизерията:

“Квартирата беше ужасно студена, в панелен блок, между панелките имаше такива големи цепнатини, че чак сняг влизаше в стаята. Можехме да отопляваме само една стая и живеехме в нея. Нощем аз и две от дъщерите трябваше да спим в другата студена стая. Слагахме си шапки ушанки, обличахме палтета и се увивахме в леглата, толкова беше студено. Докарах от Благоевград газова печка, защото токът беше много скъп. Като я пуснах, и като потекоха едни води по стените… От конденза. Казах си, аз така ще си уморя децата, тая влага е ужасна за белия дроб…”

Първите месеци парите не й стигат за храна. Става сутрин преди 4.30 часа и още по пижама пече филийки, но не може да си позволи масло, а ги маже с маргарин. Половината от филийките ръси с шарена сол, другата половина маже с евтин конфитюр. Тогава средната й дъщеря живее с приятеля си при тях, той е без работа и трябва да осигури закуска за пет човека, за да не ходят гладни на училище и работа.

Да си по-умен от шефовете е истинска трагедия и Даниела се сблъсква с това, когато кандидатства за брокер в известна компания. На тест получава най-високия резултат сред всички служители в компанията. Собствениците, също брокери, са с по-нисък резултат от нея.

Някъде през онзи студен и гладен период в живота на Даниела се появява “Менса”. Нейна приятелка я подтиква да се яви, светът е потресен от резултата й, а тя самата не осъзнава какво е постигнала, докато в София не пристига Джон Рейвън – младши, синът на автора на тестовете в “Менса”. Тогава почетният председател на „Менса България“, покойната Росица Алексиева му споменава, че има една дама с IQ 192 при 200 възможни точки.

Рейвън е потресен: “Аз се притеснявам да говоря пред такава аудитория… Трудно ми е да си го представя”. Тестът на “Менса” сега е променен. Вече горната граница е 156 точки и резултатите над тази цифра се отбелязват със 156+. Така че никой не може да подобри рекорда на българката и тя си остава доживот най-интелигентната жена в света. „По-правилно е най-интелигентна, а не най-умна“, подчертава Даниела.

Най-нормалният развой при такъв световен медиен бум би бил най-тази дама да получи почести, слава и най-накрая – добре платена работа… Нищо подобно. “Обидно ми беше, че където и да подадях молба, не ме пробваха дори, по документи ме отхвърляха. Дори не ме канеха на интервю! На едно място позицията беше за преподавател на възрастни. Минах през всичките 5-6 кръга, с елиминации, на финала ми казаха, че съм била “прекалено авторитетна” за тази работа“, казва дамата.

Тя така и не “монетизира” ненадминатия си рекорд у нас. Но японци се опитват да го направят. Представители на “Фуджи” искат да снимат филм за нея и й предлагат да я направят… туристически обект. “Децата се смяха, казаха, майко, ти ще си 101-вият туристически обект в България“, казва Даниела. Идеята е, тъй като много японци посещават родната къща на сумо звездата Калоян Махлянов – Котоошу, да им предлагат да правят елементарен тест за интелигентност, а Даниела да им подпечатва резултатите и те да си ходят в Япония доволни и щастливи. Хубавата идея обаче така и не се довежда до край.

През 2011 г. от ВМРО я канят като кандидат за вицепрезидент заедно с “войводата” Красимир Каракачанов и тя като типична македонка и голяма родолюбка се включва. „Колегите и досега казват за мен „тая луда македонка“. В хубавия смисъл – казва Даниела. – По-скоро съм искрена и открита, не толкова самонадеяна. Много пъти съм страдала от това, че съм била предавана, но много лесно влизам в контакт, мога да въздействам на хората. Случвало се е да повярвам на някого, а той ти забива нож в гърба. Но не искам да се променям. За мен най-важно е да вярваш в доброто у хората. По-добре да те наранят, да те заболи, но така поне няма да изолираш от себе си добрите хора”, споделя тя.

От 2010 г. най-после един човек оценява по достойнство най-интелигентната жена в света – покойният вече председател на Българска стопанска камара Божидар Данев. В БСК Даниела Симидчиева е директор на център “Професионално образование и обучение”.

„Работила съм с тъпи директори, които, за да докажат своята значимост, мачкат теб. При Данев беше точно обратното“, казва Даниела. Данев не само не е комплексиран и уплашен за авторитета си, приемайки най-интелигентната жена в света, а точно обратното – гордее се с нея. „Той беше човек-институция, школа, с широка душа и широк мащаб. Даваше пълна свобода на всички да разгърнем творческия си потенциал и енергия. Както се изрази един мой колега, той вдигна страшно много летвата“, казва Даниела с тъга.

Генът си е ген – две от дъщерите на Даниела са се явявали на теста на „Менса“, като първа е средната – Цветелина и резултатът й е 176 точки. „Тогава беше много млада, ако се беше явила по-късно, щеше да изкара повече“, казва Даниела. Най-малката – Петя се явява при новата система, при която максималният резултат е 156+.

„Ние все се смеем, че не знаем какво се крие зад този плюс, може и да е изкарала повече от мен“, казва Даниела. Все още не е ясно дали ще има трето поколение рекордьор в „Менса“, защото най-голямата й внучка Благостина е още на 15 години и й е рано да се явява. „В очите на бабата „нашите гарджета са най-умни“, смее се тя, но добавя, че всичките й внучета се отличават с интелект, по-различен от този на връстниците им.