Увеличава се броят на хората, които осъзнават, че нашият език е най-полезният в момента в Европа.

Марина Стоименова, Дунав мост

Имам познат италианец, който е търговец. Преди известно време дойде по работа в България. Срещнахме се за малко и по време на разговора ни той заяви нещо, което така ме изненада, че щях да падна: „Решил съм да науча български. Знаеш ли, това е най-полезният език в Европа в момента?

Първо, защото това е най-древният език от славянската езикова група и ако го знаеш, можеш да разбираш сръбски, босненски, хърватски, полски, чешки, словенски… И второ – вие пишете на кирилица. А като науча кирилицата – ще мога да чета и на руски! Така ще мога да търгувам с изключително много страни – всъщност с цяла Източна Европа.“. Признавам си, че се поласках, но после осъзнах, че действително комбинацията между славянски език и кирилица е един хубав „бонус“, завещан от историята.

Като моя познат мислят практично все повече италианци, а и други жители на Европа и Америка. Записват се в курсове по изучаване на български език и култура.

Малко известно е, че в Южна Корея също имат ден на писмеността и той е на 9 октомври в Южна и на 15 януари – в Северна Корея. От 2013-а южнокорейците празнуват като национален празник Деня на корейската писменост. На 9 октомври те отбелязват обявяването на Хангъл – азбуката, създадена специално за техния език.

Корейската писмeност се ражда почти 6 века след българската – през 1446 година. Основната цел е била – както винаги – да се предотврати стопяването на корейската народност, която по това време е под силното влияние на Китай.

Хангъл е създадена в двореца на мъдрия владетел крал Седжон, който работи по графичните знаци заедно с група придворни учени. До този момент в Корея се използвали китайските символи, но те не можели да предадат фонетичното богатство на корейския. Освен това със сложното китайско писмо можели да си служат единствено аристократите. С новата азбука обаче щели да общуват всички корейци: и богатите, и прислужниците, и селяните.

В сравнение с китайската писмена система, Хангъл се оказала много лесна азбука – само със 28 знака. Да се пише с нея можело да се научи много бързо, дори за една сутрин – затова и в разговорния език била наричана „сутрешна азбука“. Към писмената система кралският двор създал и наръчник, наречен Хунминджонъм, в който се обяснявало как да се използват новите символи.

В този наръчник крал Седжон записал: „Тъй като са от чуждестранен произход, китайските йероглифи са неефикасни за отразяване на уникалността на корейския език. Затова много обикновени хора нямат възможността да изразят мислите и чувствата си. От съчувствие към техните трудности аз създадох азбука, съставена от 28 знака. Те са лесни за научаване и се надявам, че ще подобрят начина на живот на всички хора“.

Налагането на новата писменост над китайската, която традиционно се приемала за по-престижна, отнема векове на Корея. Но днес на полуострова азбуката на крал Седжон се приема като национално богатство.

Точно както и у нас.

Затова и няма българин, който да си представи, че може да замени кирилицата с латиницата, както направиха някои съседи от Западните Балкани. Те могат, но за нас – пазителите на наследството, това би означавало да зачеркнем истинската си същност. С какво ще се отличава от всички останали едно българче, ако вместо с „a, б, в“, срича само с „а, b, c“?