Коректно ли е да се предоставят привилегии само на избрани ученици, само от една етническа група?

На 16 май се състоя второто заседание на Комисията за защита от дискриминация, по мой и на „Сдружение Азбукари“ сигнал срещу стипендиите за успех на ученици от ромския етнос. Реализирането на този проект не постига реални резултати, въпреки че в Становище на г-жа Мануела Радева – директор на ЦОИДУЕМ от 21.02.2018 г. до г-н Любомир Йосифов, Директор на Дирекция „Правна” на МОН личи старание да се отчетат „постижения”. По посоченото становище могат да се зададат няколко уточняващи въпроса:

1. Как е доказано участието на стимулираните ученици в учебния процес?
2. С какви документи е доказано кандидатстването или приемането във ВУЗ на ромски ученици, получили финансови стимули по проекта и завършили средно образование – служебна бележка за явяване на изпити или студентска книжка?
3. Учителите, освен своите бюджетни заплати, са получавали и допълнително възнаграждение за персонална заетост с ромски ученици, което на практика ги превръща в частни учители, т.е. те дават частни уроци.
4. Коректно ли е да се предоставят средства за храна само на избрани ученици само от една етническа група? Като се има предвид по-високата чувствителност на младите хора, такива действия предизвикват усещане за несправедливост и могат да предизвикат съответна реакция. Проследено ли е как са изразходвани тези средства и кой е отговорен за целесъобразното им използване?
5. Защо е допуснато дублиране, чрез финансово стимулиране на ученици от ромски произход, след като има държавна политика по отношение на отпускането на държавни стипендии за успех (Постановление № 33 на МС) ?
6. Как като „добри резултати” се оценява постигнатото средно увеличение на успеха на стимулираните ученици за учебната 2016 – 2017-а, което е „повишено” от 4,68 на 4,86, т.е. то е по-малко от две десети, и колко е финансовото му измерение? Като се отчете изразходваната сума за тази учебна година, излиза, че всяка от тези по-малко от две десети е струвала хиляди евро. Ако се приеме, че през учебната 2016 – 2017 г. е изразходвана половината от сумата 561 хил. евро по целия двугодишен проект или 280, 5 хиляди евро за тази посочена учебна година, излиза, че за всяка от тези две десети са похарчени по над 140 хил. евро. Това ефективно ли е? И въз основа на тези „добри резултати” г-жа М. Радева в т. 11 от нейното становище предлага след приключването на проекта ЦОИДУЕМ „да предложи на МОН да подпомага със стипендии ромски ученици с ниски доходи и да бъде променено законодателството в контекста на включване на ромски медиатори като помощен персонал”. Какво означава израза „помощен персонал” ? Значи ли, че тези хора ще бъдат част от учителските колективи и отново с бюджетни средства ли ще се „стимулират”? Това нейно предложение налага задаване на следващият ни въпрос.
7. Критериите, особено за избор на ментори, са много общи и пораждат двусмислия. Как са определени хората, които „се ползват с добро име сред ромската общност”? Какво се разбира под „добро име”? Те предоставили ли са освен „добро име” документ за завършено минимум средно образование, което е едно от изискванията за ментори, както и документ за чисто съдебно минало, което се доказва чрез издадено актуално свидетелство за съдимост?
8. Можете ли да ни предоставите доклади на ментори и тютори, които те се отчита, че са предоставяли?
9. Какво е конкретното участие на Регионалните инспекторати и местните органи и техните действия при осъществяването на проекта, тъй като те са посочени като партньори?

Това са основните ни възражения срещу оспорвания от нас проект, който е дискриминационен по отношение на учащите се от другите ученици.

На снимката сме с проф. Борис Колев, преподавател в ЮЗУ и един от авторите на Конституцията, по време заседанието на комисията.

Ваша Цвета