Знаков за Деня на българските култура, просвета и писменост е Дворът на кирилицата – един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс, който се намира в град Плиска. За пореден път след своето откриване на 2 май 2015 г той ще събере пъстро множество, жадно за духовна храна, и ще отпразнува подобаващо 24 май. По традиция ще бъде запален Огън на знанието, който ще бъде предаден на представители на образователни и културни институции.

Домът на буквите възражда магията им, която сякаш ни убягва, приели ги за даденост. Точно тази тяхна мощна сила пленява арменеца Карен Алексанян, който реализира мечтата си да въздаде слава на кирилицата и нейните създатели, както и да обедини чрез този проект всички народи, които използват свещената азбука. Той знае, че делото не е негово, а Божия повеля, която той неотклонно следва. Въпреки многото трудности и без държавна подкрепа, обикналият българската история и духовност арменец днес е удовлетворен от постигнатото: оживил е мястото, откъдето са тръгнали кирилските букви към света, и е призовал паметта за тяхното величие. Защото мъченическият начин на създаването и утвърждаването им е исторически повод за гордост и непоколебимост на вярата за всички, ползващи кирилската азбука.

Входната порта на културно-историческия комплекс въвежда към Буквите – мястото, където са разположени внушителните скулптури (ръчно резбовани от камък) на кирилските букви пред погледите на три емблематични фигури – на светите братя Кирил и Методий и на Св. Борис I – Михаил, царя покръстител на българския народ. Вляво от скулптурата му е изграден малък параклис, носещ неговото име. До параклиса се издига камък с кръст – традиционният арменски “хачкар”, “поставен за прослава на българския народ послучай 1150 години от покръстването” от сем. Алексанян.

През картинната галерия, разказваща с образи историята на покръстването и създаването на кирилицата, се преминава към Крепостта – символ на защита и съхранение на българщината и писмеността. Това е автентична каменна сграда с кула и бойници, а двете огромни зали на първия и втория ѝ етаж са приютили най-значимото от историята на кирилицата и България.

Пред Крепостта е разположена уникална Алея на писателите, на която са представени творци от национални култури и религии, писали и пишещи на кирилица. Тя беше тържествено открита на 1 ноември 2017 г. с бюст-паметника на българския и световен поет Пейо Яворов и постепенно се запълва. Своето достойно място на Алеята ще заемат 80 писатели от различни народности.

Специално място е отделено и на автори, които са създавали на кирилица и книги за деца. Върху единия от каменните зидове, ограждащи Алеята, на 27 юли 2017 г. бяха поставени 14 барелефа на творци от 10 националности, които се допълват във времето .

Дворът на кирилицата напомня за царственото място, където най-значимите исторически личности определят с кирилското слово духовния път на много националности и култури. Всеки посетител тук усеща духа на миналото, неговото величие и се изпълва с гордост, че, познавайки кирилските букви, той е част от културното наследство, създадено на това свещено място. Дворът на кирилицата е мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството.

Защо Министерството на културата не забелязва уникалния музей, за какво мечтае арменецът с българско сърце Карен Алексанян, за да е напълно удовлетворен от делото си, защо кирилицата е свещена и как вижда нейния дом след 5 години – на тези и други въпроси отговори за „Сдружение Азбукари“ човекът, въздал слава на културния феномен кирилица. 

Г-н Алексaнян, как ще посрещнете светлия празник на буквите, създадени от светите братя Кирил и Методий?

Светите братя Кирил и Методий, покровители на Европа, са създали глаголицата. След това по заръка на българския цар покръстител – Св. цар Борис, техните ученици Климент, Наум, Ангеларий я преработват в съвременната форма на кирилица – това става в Плиска. Св. Климент дава името Кирилица на преработената азбука в чест на своя учител Кирил. Така че този празник аз го приемам не само като празника на Кирил и Методий.

Много голям принос за създаването на буквите, разпространението и налагането на Кирилицата има Св. цар Борис. Той създава първата книжовна школа на кирилицата в Плиска и през 893 г. обявява кирилицата за официална азбука. За 7 години са обучени 3 500 ученици, след това е създадено второ огнище в Охрид, третото вече е бил Велики Преслав. Според мен, на този ден, 24 май, ние трябва да почитаме и Св. цар Борис, Климент, Наум, Ангеларий, както и други български просветители. Сигурно знаете, че в нашия музей, който е единственият в света, посветен на кирилицата, освен 30-те каменни букви от свещената азбука, монументалните паметници на Св. Кирил и Св. Методий и царя Покръстител, своето достойно място заемат над 20 българските творци (от Паисий Хилендарски, Патриарх Евтимий, Иван Вазов, Яворов, Ботев, Вапцаров, Смирнески до Николай Хайтов, Любен Дилов, Петя Дубарова), както и световни класици, творили на кирилица. Така че дали има, или няма пандемия, нашият музей няма избор и е длъжен да празнува и да почете делото на тези велики хора.

Каква е програмата на празника?

Оперната певица Вяра Желязкова ще изпълни химна на кирилицата „Върви народе възродени”. Наскоро една българска поетеса написа стихотворение за Двора ни кирилицата – по него беше създадена песен, която ще бъде представена на празника. Децата от училище „Св. Паисий Хилендарски“ в Плиска ще рецитират стихове и по традиция ще запалим Огъня на знанието, който ще предадем на децата и на всички желаещи. Много радващо е, че ни се обадиха чак от далечна Якутия с искане също да им предадем Огъня на знанието от първопрестолна Плиска, от България – родината на кирилицата.

Очаквате ли чуждестранни гости?

Не, няма да има – не сме ги канили, заради епидемията от коронавирус. Но по традиция при нас идват много хора на този ден. Ще ни посетят представители на Шуменския университет, за да вземат от Огъня на знанието, както и от други училища в околността. Който желае, е добре дошъл.

Чудесна е тази ваша традиция и е прекрасен символът на Огъня на знанието, който предавате на образователни институции и културни средища.

Радвам се, че Ви харесва! И се надявам, че няма да си спомняме за кирилицата само на 24 май, или за първопрестолна Плиска, която винаги е била люлка на българската култура и в която всъщност е създадена азбуката. Неразбираемо е за мен защо е забравена. Ако с общи усилия всички ние напомним на държавните институции за Плиска, те биха направи нужното, за да се възвърне величието на българската първопрестолнина, защото Плиска не е само мястото, на което Аспарух забива меча си и казва: „Тук ще бъде България!“, не е само мястото, на което е прието християнството за официална религия от Св. цар Борис Покръстител в 865 година, а тук е мястото, на което е създадена кирилицата и е създадена първата книжовна школа. Кирилицата е български културен феномен в световен мащаб и ние трябва да я тачим, пък после да имаме претенции към другите народи защо не знаят тези факти. Откъде да знаят? Ние трябва да им говорим, да им обясняваме. Затова трябва да се възстанови първопрестолна Плиска, защото е в окаяно състояние.

Вие направихте толкова много, за да се прославят българските букви. Събрахте на едно място такова невероятно богатство, което предизвиква възхищение сред многобройни посетители. Идеята за това уникално духовно място как Ви докосна?

Сигурно е свише, защото един обикновен човек като мен няма нито интелектуалния, нито финансовия потенциал на държавата. Представяте ли си, ако държавата се заеме с това, какво може да направи? Чудеса! Особено в сегашните времена, когато навсякъде се срива туризмът, съм сигурен, че ако управляващите обърнат внимание на старите български столици и на първопрестолна Плиска, в бъдеще ще има възвращаемост както в духовен, така и в материален аспект.

Но ето Вие не чакате държавата, а решавате, че ще започнете и ще приключите това голямо дело.

То не е само мое, защото кирилицата не е само моя, както и музеят. Аз съм само пазител на буквите. Азбуката е създадена от българи, погрешно е наречена славянска, защото тя е надхвърлила т. нар. славянски свят. Много мюсюлмани, будисти и представители на други религии използват кирилицата. Така че ние трябва да им обясним от къде е тръгнала, какви божествени хора са били първоучителите и всеки, който пише на кирилица, бил той българин или друг по народност, трябва да се гордее със своите първоучители. И ако се гордее, той няма как да не приеме добре България и българина, който да погледне с други очи.

А защо решихте да създадете този културен комплекс?

Не знам – сигурно е от Господ. Не искам да използвам високопарни фрази за това колко обичам България. Просто така стана и ще съм много доволен, ако много хора се присъединят към направеното по най-различен начин, защото 1 155 години след смъртта на цар Борис нито един българин нищо не е направил за Плиска! Голямата базилика – най-голямата майка на българските църкви, първият и най-голям храм в целия православен свят, стои срината. Тя трябва да се възстанови. До нея е имало манастири, в които са живеели учениците на Кирил и Методий – там те създават духовна школа на кирилицата. Плиска може да стане както религиозен център, имайки предвид, че е християнска столица, така и културен. Както казваше Вазов: „И ний сме дали нещо на света“, обаче това трябва да се напомни. А ние не го правим.

Да, дали сме, и то не малко.

Аз го правя, както мога, обаче моите възможности са ограничени. Ако сме повече, ще стане по-хубаво. Ще сме ефективни.

Защо буквите са свещени?

Защото това е християнска азбука. Те са създадени, за да може с тях да се напише Библията. Затова са свещени, те са святи. И са създадени от 7 светци: Методий, Кирил, Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд (Св. седмочисленици). И като добавим и цар Борис, стават 8 светци. Паисий Хилендарски казва: „Латиницата създадоха езичници, а кирилицата – светци.“ И е прав. Никой не знае кой е създал гръцката азбука, кой е създал латиницата. Чувал съм и спекулации, че не е правилно азбуката да се казва кирилица, а тя трябва да се казва точно така, защото Св. Климент така е решил. И това е българско лого, защото ако наречем кирилицата българска азбука, утре руснакът ще каже: „Значи моята е руска“. Трябва говорим истината. Кирилица е българска дума, най-святата българска дума. Това е български патент, защото такова окончание руснаците нямат. Ако беше на руски, щеше да е „кириловка“.

На кирилица четат, пишат и творят около 500 милиона души по целия свят днес.

Да, толкова са. Има погрешно тълкуване, че са 300 милиона, но това не е вярно. Само в бившия Съветски бяха 300 милиона души. Като добавим и Източна Европа, Монголия, румънци, които преди 1879 година са писали на кирилица, многомилионни провинции в Китай, като Харбин, където перфектно говорят и знаят кирилица, като добавим и студенти от Латинска Америка и от африканските държави, които идваха и учеха в България и в СССР, стават около 500 милиона души.

Споменахте, че Плиска би могла да заблести с един неподражаем духовен блясък. Как си я представяте? Мечтаете ли си понякога за това да я видите в цялото й великолепие?

Да, мечтая да видя това и тогава ще смятам, че моето дело е завършено. Аз съм посрещал и мюсюлмански, и будистки делегации на откриването на Двора на кирилицата. Всички те идваха със свои министри и ми казваха: „Благодарим на България и на българския народ“. Бяха много доволни, че техни писатели стоят на българска земя. По този начин аз исках да ги събера в едно семейство и всички да могат да изразят на едно място своето уважение към България.

Всяка от 30-те букви в Двора на кирилицата има свое лице, създадено чрез специални символи.

Всяка буква има свой символ, който се стараехме да е разбираем и за останалите народи, не само за българите. Всички букви са направени в Армения, каменно резбовани, около 500 кг тежат и са много изкусни. Всяка буква, освен че е свещена, е произведение на изкуството. Нито една не прилича на друга със своите орнаменти. Отделно паметниците на писателите са направени от най-добрите скулптори, които са от една националност със съответния творец. По такъв начин ние показваме не само литературата на всеки народ, но и скулптурната му школа. В момента на Алеята на писателите имаме 44 паметника, от които над 20 са български, създадени от много добри български скулптори – Вежди Рашидов, Александър Хайтов, Крум Дамянов, Георги Чапкънов.

Кои творци най-скоро ще заемат своите почетни места в Алеята на писателите?

От българските автори това ще е Захарий Стоянов. Бяхме го планирали за април месец, но заради епидемията не стана. Ще го направим в подходящ момент, защото искаме да стане тържествено, да дойдат много хора, да поканим бившето ръководство на страната да дойдат да почетат великия възрожденец и революционер.

Кой е автор на скулптурата?

Проф. Иван Славов.

Ще поканите ли специални гости?

Ние винаги каним всички – пращаме покани и в Парламента, и в различни министерства. Всеки път каним и министъра на културата, който не обръща внимание и не забелязва не само съществуването на Двора на кирилицата, но и съществуването на град Плиска. Но ние продължаваме да ги каним.

Тоест до сега от Министерството на културата нито веднъж не са посетили Двора на кирилицата?

Разбира се, че не. Те не отговарят на нашите покани. На 2 май 2020 г ние имахме 5-годишнина от създаването на комплекса и получихме поздравления от министрите на културата на други държави, но в България не ни забелязват. Даже когато идват чуждестранни делегации, много често в тях са включени министри на културата. Аз съм арменец и посрещам тези официални лица, които ми казват: „Благодарим на българите“. От управлението на българската държава няма кой даже да изслуша благодарностите.

Това е парадоксално и говори за отношението на държавното ни управление към културните ни ценности.

Това трябва да се промени. Според мен, България е заинтересована Плиска да възвърне старото си величие. Просто трябва да го напомняме.

Вероятно точно хора като Вас ще принудят управляващите ни да оценят подобни безценни творения, създадени с много енергия и любов, които ще остават за поколения напред.

Разбира се. 196 народа ползват кирилица. На всички тях се опитваме да обясним къде е родината на кирилицата. Между другото, всички, на които сме показали и разказали фактите, са ги разбирали и приемали и вече се отнасят с уважение както към България, така и към българския народ. От това, ако щете, трябва да се възползва и външно министерство за външната политика на България.

Редно е. Вие в случая играете и тази роля. А до края на годината какво друго предвиждате като събития, ако позволяват обстоятелствата?

Ние имахме намерение на 22 май да направим международен фестивал, посветен на България и Черногорието. Щяхме да открием паметник на български писател и на класика на черногорската литература Петър Негош, който е много тачен и от всички сърби. Имахме намерение и паметник на казахстански писател да поставим на Алеята на писателите, но всичко това се отлага. Колкото повече народи посетят Плиска за откриване на паметници на своите писатели, толкова повече ще почитат България и ще се обединяват. Защото нашият проект е обединителен. Ние не делим хората на религии и вероизповедания, а ги обединяваме в едно семейство под егидата на българското, защото всичко е българско – както азбуката, така и Плиска, така и Дворът на кирилицата. Всичко е на българска земя.

И точно защото говорите за обединение в името на духовността, точно затова този проект има невероятно бъдеще. Човечеството все по-ясно започва да разбира, че обединението е единственото адекватно решение на проблемите му.

Разбира се. Когато цар Борис създава кирилицата, България е била една от трите сили в Европа и всички европейци гледат на българите като на извънземни, защото те са смятали, че азбука може да създаде само Господ. Европейците не знаят кой им е създал азбуката. А изведнъж се появяват едни българи, които създават азбука, и това събитие е имало голям резонанс в културна Европа. С огромно уважение са гледали на България. А днес защо да не се напомни за всичко това?

Дворът на кирилицата сякаш наистина е създаден с Божията помощ. Срещате много препятствия, но успявате да ги преодолеете и да стигне делото до тук. Имаше ли момент, в който си мислехте да се откажете?

Постоянно има, ядосвам се.

Но вие не спирате.

Не, не – то няма как. Не зависи от мен – Господ е решил и така ще е. Кой съм аз?

Изпълнявате волята Божия?

Да, да.

От поставянето на първия камък на това уникално място до днес вече са минали 5 години.

Да, за това време вече сме се прочули на много места, даже скоро ни поканиха в далечна Якутия, за да ни връчат държавна награда за принос в укрепването на дружбата между народите.

Като се обърнете назад, какво виждате? Какво сторихте и
Ви носи удовлетворение?

Честно да Ви отговоря, като се обръщам назад, не вярвам, че аз съм го направил. И за пореден път се убеждавам, че всичко е в Божиите ръце. Направил го е Господ, а не аз.

Делото е голямо, затова е над човешките възможности.

Сигурно. Искам да апелирам – да направим нещо за първопрестолна Плиска! Нищо не е направено до момента, абсолютно нещо!

Престъпление е това към духовната история на България!

Много е значима Плиска. Тя е един от най-големите средновековни градове в Европа. Плиска е не само първата, но и най-дълго просъществувалата столица на България – 212 г (681 – 893). Преслав е държавен център само 78 г. (893 – 971), Търново – 206 (1187 – 1393), а София е избрана за столица през 1879. Тъжно е, че осъщественото с размах начало на българската държава и култура се е свило до малкия град днес и за него се говори и се прави много по-малко, отколкото заслужава. Още нещо: величието на България свършва, когато столицата се премества от Плиска в Преслав. Всички плисковски царе, като започнете от Аспарух, когато няма какво да правят, щурмуват Константинопол – те са били токова силни и могъщи. В тогавашна Европа Плиска може би е била единственият град, създаден на равнина. После в Преслав знаете какво става: влизат и гърци, и руснаци, започват да разграбват, а Плиска никой не е смеел да атакува. Един път се е объркал Никифор да влезе и направили чаша от черепа му. Толкова са били силни българите! Тук е българската сила, българският дух.

Вие чувствате ли специалната енергия на мястото?

Разбира се, чувствам я. Аз избрах Плиска за Двор на кирилица, защото тя е родината на кирилицата, на българина и града на Св. цар Борис. Открихме музея на 2 май, когато църквата почита паметта на Св. цар Борис. Искахме да изтъкнем значението на неговото дело, защото рядко се споменава. А без него нямаше да има азбука. Без държавна подкрепа тя нямаше да се разпространи по една проста причина: по онова време една ръкописна книга е струвала толкова, колкото триетажна къща. И какво щеше да стане без подкрепата на държавата? Азбуката щяха да я знаят 5-6 монаси и в последствие да се загуби. Затова подчертавам ролята на цар Борис, който създава книжовна школа освен в Плиска, и на другия край на своето царство – в Охрид. Праща Св. Климент там, а Св. Наум остава в Плиска да продължи да работи. Когато столицата се мести в Преслав през 893 г, Климент се връща от Охрид, за да направи нова школа. Без държавна подкрепа нищо от това нямаше да стане. Затова всички, които днес ползват кирилицата, са длъжни да почитат цар Борис. Това е моето мнение.

Преди малко Ви попитах за пречките, които сте срещали по пътя. А имаше ли и чудни, необясними събития, които да Ви вдъхновяваха да продължавате напред?

Имаше много.

Значи начинанието е благословено.

Сто процента. Благословено е, защото наполовина е дело на 8 светци.

Как го виждате след още 5 години?

Виждам го като културен център на всички народи от кирилския свят, които ще го посещават и ще са обединени от духовността. Това е напълно възможно.

Дано скоро получите подкрепа, за да се случи.

Обикновените хора много ни подкрепят със своето присъствие, със своята радост. Българският народ много обича нашия музей, много ни вдъхновява и ни дава сили.

Прекрасно! Желая Ви светъл 24 май и да продължавате със същия ентусиазъм и любов да творите!

Благодаря Ви много!

Автор: Даниела Дочева