Той е художник – много добър при това. Но никой не знае името му, нито нещо повече от биографията му. Такъв е и артистичният му псевдоним – No Name. Енигматичният му имидж обаче не е самоцелен, а съзнателно избран, за да отклони вниманието на публиката от личността му и да се насочи към същността на това, което прави. А то е мисия с все по-голям мащаб и морални измерения. Безименният артист рисува портрети на българския национален герой Васил Левски, за да провокира все повече хора да ценят великите ни исторически личности, да се вдъхновяват от делата им и да предават заветите им на следващите поколения. За да стигне до децата и тийнейджърите, художникът използва нестандартни материали и стилове при създаване на забележителните си портрети на Апостола.

И креативният му подход към задачата дава впечатляващи резултати – хиляди българи са вдъхновени, между тях много учители и ученици. Те с отворени сърца приемат идеята и интерпретират по свой начин проекта „Бъдеще за миналото“ на анонимния артист. Искрата е разпалена, а енергията на обединението около най-извисения в своята нравствена чистота и мащаба на възгледите си български герой се разгръща в красиви инициативи. Деца започват да рисуват с огромно желание портрети на Левски, изучават живота и делото му и мечтаят да му подражават.

Ежедневно креативният автор получава вълнуващи писма от съмишленици на различни възрасти, които го поздравяват и подкрепят в неговото достойно начинание. Художникът пък от своя страна се чувства още по-мотивиран да твори и да превръща многобройните си идеи в реалност така, както ни учи Апостола: „Дела трябват, а не думи“.

Представете се по начин, който не противоречи на имиджа Ви на анонимен артист.

Аз съм обикновен човек. Рисувам с надеждата да сътворя промяна. Често ме питат кой съм всъщност и защо крия самоличността си. Отговорът ми е: Защото това не е важното. Как се казваме, не е от значение за качеството ни на живот, а са важни нашите действия и чувства. Те определят живота ни и всичко около нас. Съсредоточил съм се изцяло върху постигането на целта си. Всъщност, аз дори нямам артистичен псевдоним. Всяка картина след последните щрихи на финала, в долния десен ъгъл, получава подписа на автора си. Всеки оставя там името си, за да покаже, че положените труд и умения са негово дело. Аз подписвам картините си, като No Name (няма име). Не създавам портрети и проекти, за да бъда известен, да разказвам за себе си и живота си, а за да провокирам хората да обърнат внимание на нещата, за които по една или друга причина не ни остава време да забележим или подминаваме. За мен са важни единствено делата!

Освен в сферата на изобразителното изкуство и историята ни, в какви сфери са насочени интересите Ви? 

Интересите ми са насочени в това да се опитам чрез уменията, които имам, да помогна на миналото ни да оцелее в бъдещето.

Как се виждате след 5 години? 

След 5, 10 или след една година се виждам отново с четка и флакон в ръка и с много нови идеи и проекти. Времето, в което живеем, изобилства от вдъхновение и теми.

Кога и защо стартирахте проекта си „Бъдеще за миналото“?

Всичко заапочна, когато видях един стар, но красив портерт на Левски изхвълен на боклука. Много ме заболя, ядосах се не само на хората, които са го изхвърлили, а и на всички нас. Някак неусетно сме започнали да забравяме героите си. И досега не мога да си обясня кой и защо е изхвърлил портрета на Апостола. Не може старите портрети да нямат вече място в новите ни сгради и домове. За съжаление това не е единичен случай. В много училища направиха ремонт, но не закачиха обратно портретите на героите ни. Те останаха в мазета и складове или направо на боклука. Уж модернизираме и вървим напред, а всъщност тичаме назад!

Може би хората, изхвърлили портрета, са направили ремонт и този черно-бял портрет вече им пречи. Сигурно не се връзва с плоския телевизор. Истината е, че не портретите не се връзват с вещите в домовете ни, а не се връзват с мисленето ни за ценности, памет и дух. Моят начин да променя това е проектът „Бъдеще за миналото“. Вместо да стоя и да се ядосвам, аз ще създам нови модерни портрети на Васил Левски, Христо Ботев и много велики българи. Това ще са различни портрети от тези, които сме свикнали да виждаме. Ще са различни до степен, която ще ти е трудно да възприемеш. Но ще са достойни, за да събудят любопитството на всички поколения. Ще са достойни да изпъкнат на фона на старите стени, както и да бъдат закачени в модерни жилища и сгради. Ще направя това с една единствена цел – да растат децата ни, заобиколени от нашите герои, да ги знаят и помнят колко са важни те за нас. Важно е да раберем, че тези велики българи трябва да се гордеят с нас.

Как живее Левски във Вашето съзнание и кои са любимите Ви негови мисли, които винаги Ви вдъхновяват?

Левски за мен е единственото възможно бъдеще за нас. Заветите му са единственият начин да се постигнат щастие, свобода и обединение. Като че ли изпробвахме всички други варианти. Ако си припомним заветите му и ги приемем като наши принципи, ще стигнем по-далеч, отколкото сме очаквали. Ние знаем прекалено малко за него – само една частичка от неговата същност и качества. Днес четем модерни книги – как да бъдем продуктивни, мотивирани и как да намерим щастието, но според мен просто трябва да приемем неговите съвети като принципи в нашия живот. Ако стъпим здраво на тях, съм сигурен, че ще получим абсолютно всичко, от което имаме нужда. Заветите му са нашето спасение и трябва да ги държим близо до нас и до децата си. Заветът, който прилагам в моя живот, е „Дела трябват, а не думи“. Когато виждам, че нещо не ми харесва, не губя време в приказки, а се заемам да действам. Дали ще променя нещо, не знам, но действам. В повечето случаи проблемите не могат да се решат от един човек, но по пътя му се присъединяват още и още хора, които искат да внесат промени. Ето така се постигат обединение и промяна. Не е нужно да виждаш крайната цел, за да започнеш, но никога няма да я видиш, ако не стартираш.

Изобразявате само Апостола, и то по нестандартен начин. Какви материали сте използвали до момента и колко негови портрети създадохте?

В поредицата „Бъдеще за миналото“ до тук показах няколко портерта на Левски, като за повечето от тях използвах нестандартни инструменти и материали. Нарисувах лика на Дякона с къртач, като изкъртих част от мазилката на стената. Изградих лика му, използвайки 10 000 бутона от стотици клавиатури. Искам да привлека вниманието на хората, да ги вдъхновя и мотивирам. В моя YouTube канал „Човекът Без Име“ всеки може да види как съм създал тези картини и да научи за идеята, която стои зад всяка една от тях. Те не са просто картини.

Търсите провокацията, за да предизвикате интерес. И той опрелено е доста голям. Изненада ли Ви откликът на хората, или именно това очаквахте?

Знаех, че хората ще са положително настроени към идеята да направя модерни портрети на великите българи и да се опитам да върна интереса към историята ни. Начинът, по който представям изкуството си, е насочен към младите хора и говори на техния език. Чувствах, че хората имат нужда това да се случи. Знаех, че верният път е да напомня за нашите герои и нашето минало чрез модерните платформи днес. Подготвям се от дълго време, за да мога да покрия високите стандарти на съдържанието в социалните мрежи. Това, което ме изненада, е колко положителни са хората и колко много ме окуражават да продължавам.

Получавате интересни и вълнуващи писма от почитатели на проекта. С какво Ви впечатляват те?

Получавам наистина невероятни писма и те ми дават надежда, че нищо не е загубено. Виждам, че има толкова много хора, които милеят за българското, но някак като че ли нямат трибуна и не ги виждаме в ежедневието. Много ме впечатли писмото на к-жа Петрова, класен ръководител на прекрасни четвъртокласници. Тя е решила да прожектира на стената моето видео, в което изграждам лика на Левски от клавиатури. Написа ми, че децата са онемели и в края на видеото са избухнали в аплодисменти. Сподели ми, че моментът е бил безценен, а емоциите – неописуеми. Може би трябва да последваме нейния пример и да търсим различни методи и начини да запалим младото поколение към нашата история. Отне ми 62 дни, за да създам двуметровия портрет от клавиатури. Благодарение на г-жа Петрова получих 4 минути от вниманието на най-важното поколение за бъдещето ни. За мен си е напълно честна сделка и се надявам да съм ги мотивирал.

Успявате ли да стигнете до децата и тийнейджърите, за да ги вдъхновите да търсят информация за живота и делото на Апостола и да го пазят в душите си като светиня? Споделете интересна история, ако има такава.

Това е сигурно! Начинът, по който представям идеите си, е много близък до тях. Преди няколко дни, нa 18-ти февруари, когато чествахме 148 години от гибелта на Апостола, в град Карлово, по инициатива на Мартин Киров и Нели Николова дарих 10 портрета на деца, дошли на паметника за церемонията. Единственото условие беше да ми нарисуват Левски през техните очи. Съвсем скоро ще получа техните рисунки и ще ги закача в студиото си, за да ме мотивират. Аз мотивирам тях, а те – мен. Интересен феномен се е случил в момента, когато всички деца са се наредили за обща снимка с портретите. От мрачното небе се е появил лъч, който е огрял дечицата с портретите в ръце. Приемам това за знак, че сме успели да накараме Васил Левски да разбере, че никога няма да бъде забравен.

Подарявате доста от работите си. Как успявате да финансирате това начинание и каква част от времето си през деня му посвещавате?

Финансирам всичко сам. Бих искал да имам по-големи възможности, за да мога да осъществявам повече идеи. Креативността ми се развива с времето и идеите стават все по-големи и трудни за осъществяване, но съм твърдо решен да завърша започнатото.

Нарекоха Ви съвременен будител. Възприемате ли се като такъв и имате ли усещането, че сте се посветил на важна мисия?

Твърдо приемам мисията си за важна и съм се отдал изцяло на нея. Дали се възприемам като будител – не. Не желая да си приписвам никакви качества. Желая само да правя портерти и да ги представя по най-добрия начин, който да докосне хората.

Кога ще смятате този си проект за успешно завършен?

Ще сметна проекта за завършен, когато видя много млади семейства да са поставили в модерното си жилише портрет на велик българин. Независимо дали е портрет, създаден от мен, или от друг художник. Проектът ще е завършен, когато сметна, че съм създал достатъчно голям интерес към нашето минало, за да не видим повече български герои, изхвърлени до кофите за боклук.

Автор: Даниела Дочева