Първият Фестивал на Слънцето се състоя на 28 септември на зелените поляни край величествената пещера „Проходна“, известна повече с името Божиите очи. В събитието се включиха фермери, занаятчии, фолклорни състави, изпълнители и любители на българщината. Акцент в програмата беше парад на ретро автомобили, а в юнашкия си тиган Ангел Ангелов приготви за пъстрото множество вкусна манджа с няколко вида лук, свинско, гъби и ароматни подправки.

Местните хора от село Карлуково и град Луковит не са изненадани, че и зад това интересно събитие в региона стои Андриан Йорданов, който всички наричат Ачо – пещерняк, бизнесмен и родолюбец. Отрасъл в този край, той от няколко години се е заел с неговото възраждане като духовен център, какъвто е убеден, че е бил в миналото ни. Тук създава своите невероятни каменни къщи, пред които се дивят посетители отблизо и далеч. Една от тях пък сякаш е излязла от приказка и плува в река Златна Панега, в която прекрасни бели и розови водни лилии, донесени от река Ропотамо, греят с красотата си. Интересни керамични цветя, като живи същества, посрещат посетителите на района. С помощта на доброволци Ачо е възстановил скалния манастир „Св. Никола“ (Глигора), както и пътя до него. С вдъхновение и всеотдайност той сбъдва мечтата си да създава стойностни неща, които да се вписват в природата, да радват и вдъхновяват хората и да им напомнят тяхната божествена същност.

За вярата и връзката с Бога, за творчеството, красотата и отговорността към корените разказва Ачо.

Облагородявате района на град Луковит и село Карлуково по уникален начин. Преди колко време се захванахте с това начинание и защо?

Започнахме през 2006 г от каменна къща, която направихме като заслон в гората, където могат да си починат и ловджии, и туристи. Това беше първото нещо, което създадохме за всички. Около нея направихме две езера, засадихме водни лилии в тях, които се развиха много добре и в последствие ги разселихме из района. Нещата вървят в правилната посока. Искаме да направим нашия район едно местенце, в което всеки посетител да се чувства добре.

Колко са каменните къщи в момента?

В момента правим една в местността „Синдиката“ в гр. Луковит, три има в село Карлуково – едната е малка, намира се пред пещерата „Проходна“ и служи за Информационен център. Облагородяваме района. Искаме той да стане интересен, впечатляващ и всичко да е природосъобразно.

Използвате природни материали, като камък, дърво и керамика.

Да, задължително природни материали използваме, за да се впише всичко в природата.

Навсякъде има много красиви и интересни произведения – дървени и керамични фигури, цветя, къщички за птички. Това явно е ваше хоби?

Да, точно така е.

А вие всъщност сте пещерняк. От кога се занимавате с това?

От 1980 година се занимавам с пещерно дело. Още като осмокласник съм участвал в проучванията на пещерата „Темна дупка“, която е била обитавана от човека от древността. Тогава намерихме сечива, кости, които археолозите датираха. Свързан съм с района, с пещерите и да съм сред природата е нещо, което ми доставя огромно удоволствие.

Пещерата „Проходна“ е величествена. Има ли интересни истории около нея, които са известни на местните хора?

За мен пещерата „Проходна“ е уникална. Моето усещане е, че тя е храм, който назад във времето е посещаван от богомили. Извършвали са се ритуали в нея.

Внушителни са и тези симетрични отвори, като очи, които все едно са изсечени от невидима ръка.

Всичко е Божа работа! И ние, хората, сме Божа работа! Ние сме част от природата, част от Бога, част от цялото. И задължително трябва да си го напомняме постоянно. Разсейваме се, забравяме ги нещата и трябва да си ги припомним. Всичко, което правим в района, го пипаме много внимателно, за да няма грубо вмешателство в природата, да не се нарушава нейната неповторима хармония. Всичко е прекрасно –Творецът си е свършил работата по най-невероятния начин!

Възстановили сте скалния манастир „Св. Никола“ (Глигора), както и пътя към него. В началото му има информационна табела и красива дървена пластика на светеца. И те ли са ваше дело?

Правя с удоволствие всичко, което мога, за да се развива районът и да се покаже в цялата си красота.

И време намирате за това.

Има време, има абсолютно всичко, стига човек да има желание.

В местността „Синдиката“, до река Златна Панега, строите сграда. Каква функция ще има тя?

Това е едно емблематично място за Луковит – местността „Синдиката“. Там съм се учил да плувам по цяло лято, там сме отрасли с мои приятели и всеки има някакъв сантимент към мястото. През годините то си стоеше в забрава и разруха и беше се превърнало в сметище, а като даденост този район е невероятен. Река Златна Панега не случайно се нарича така. Тя извира съвсем близо до това място и водата й е кристално чиста – една от най-чистите реки в България е, от която в даден момент можеш дори да пиеш. Искам да направя мястото прекрасно, за да се чувстват хората добре и тук, да усетят природата, всичко да е одухотворено. Предвиждам да има парк, който да свържем с екопътеката. И туристите, които се движат по нея, да приключат разходката си при „Синдиката“. Там ще могат да пият по една вода, да получат информация за района. Сградата, която строя, ще е на три етажа. На първия, който е близо до водата, ще има Център за обучения на пещерняци, водолази и др., нагоре ще има стаи за нощувки. Каменната къща в съседство може да се ползва от обучаващите. Не ми се иска да има ресторант в общоприетия смисъл. Стремя се всичко да излъчва някакво спокойствие, някакъв мир и хармония.

Наблизо сте направили и чудесно езеро с малка плаваща къщичка, в която живеят патета.

Те са мандаринки – купих ги, защото са много атрактивни. Има и бели лебеди – казват се Ромео и Жулиета. Чувстват се много добре.

Това е истинска приказка!

Приказка е, но каквато ние си я направим. Всеки си твори неговата приказка.

А как създадохте голямата плаваща къща в река Златна Панега? За това не трябва ли някакви инженерни познания да има човек?

И това е Божа работа! Нещо, което го можеш, го можеш. Може би отломки от предишни прераждания. Имам някаква концепция за визията и по време на изпълнението й си дооправям нещата, докато се получи – като при една скулптура.

И как биха могли да се повозят хората на тази къщичка?

Къщичката е в движение. Едни сватбари возихме – помолиха ни да си направят снимки. Момче и момиче пък бяха дошли чак от Шумен и така се помолиха, че нямаше как да им откажем. Като помоли човек по подходящ начин, се отзоваваме. Хората се радват, щастлива са. Ние сме я сложили, за да създава някаква хармония, само като я види човек.

Да, и веднага създава връзка с мечтите, с детството.

Ние всички сме деца на Бог. Искам тук да направя един оазис. Първо, имаме богата история, която трябва да се покаже – скалните манастири в района. Карлуково и районът някога са били един духовен център. Във времето хората са си изкривили малко съзнанието и са загърбили най-важното – духовността. Човек трябва да бъде духовен, а не религиозен. Някога на мястото на Психиатричната болница в Карлуково е имало голям манастир, който е бил като Рилския манастир. А с какво свързват селището днес? С Психиатричната болница. Искам да покажем, че Карлуково не е само болница, а нещо повече. Около този голям манастир, за който споменах, е имало 12 скални манастира, които са гравитирали около него. В тях е имало монаси исихасти. Говоря за периода 9-14 век. Всичко това не е случайно. Тук е скалният феномен „Провъртеника“, който представлява скален отвес с дупка с правилна форма на върха и множество скални кули наоколо. Предполага се, че това е древна обсерватория, защото в дните на слънцестоенето слънчевите лъчи преминават през отвора. Това е древен храм. Искаме да създадем пътеки, чрез които достъпът до там да е по-лесен. Всички тези места ще бъдат показани, ще бъдат представени на хората, за да знаят, че ги има, тъй като те до скоро не знаеха за това. До преди 5 години не се знаеше дори за пещерата „Проходна“. Има хора от Луковит, които живеят на 8 км от Карлуково и си мислят, че пещерата „Проходна“ е в Родопите.

Наистина ли!

Да, не знам на какво се дължи това, но нещо сме се изгубили във времето и трябва просто да се намерим по някакъв начин. И ще стане. Хората започнаха постепенно да проглеждат и ще се намерят.

Строите ли и други обекти?

Да, към екопътеката – на 500 м от „Проходна“, правим още две къщички, които догодина трябва да функционират. Ще завършим и строителството в „Синдиката“.

На 28 септември организирахте първото издание на Фестивала на Слънцето. Имаше много хубаво, огромно дървено слънце, което е емблемата на събитието. И него ли изработихте вие?

Да, аз. Емблемата задължително трябва да бъде впечатляваща, за да те грабне веднага. Поканихме занаятчии, изпълнители на народни песни и танци, имаше дух – това беше най-важното.

Защо кръстихте събитието така?

Слънцето е символ на новото време, новото мислене, на Бога Слънце, на източника на живота.

Имаше и парад на ретро автомобили.

Те бяха част от Фестивала. Направил съм една дървена кола, която предизвиква голям интерес винаги. И покрай нея се роди идеята за ретро парада, в който се включиха над 70 ретро автомобила.

Отзоваха се доста хора на поканата ви за фестивала.

Като за първи път, е много добре, но аз, понеже съм максималист, очаквах да видя 5 000 души, хванати на хоро. Важното е, че хората, които посетиха фестивала, са доволни.

Гайдарите от състава „Петко войвода“ направиха прекрасен концерт в пещера „Проходна“.

Едното от момчетата в състава – Петър, е от Луковит. Преди 3-4 години той имаше голямото желание да стане гайдар и стана. В събитието се включиха и народни певци.

Догодина ли е ще е следващото издание?

Да, мислим всяка година да го правим – през 2020 г. ще е на 26 септември. Направихме си изводите кои неща може да се подобрят и ще надграждаме. Искаме този район отново да стане духовен център.

И последен въпрос – какво ви носи всичко, което създавате?

Щастие. Пълно.

Автор: Даниела Дочева