„Тук искам да уча и да остана“, казва 21-годишният пазител на традициите на общността си.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/3-2-1024x489.jpg)
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2018/06/BorianaKare2018-1024x336.jpg)
„От малък съм горд, че принадлежа към каракачанския етнос“, казва 21-годишният Христо Козаров, който вече се е прославил като един от най-ревностните пазители и разпространители на културата на общността си. Откакто се помни, знае, че принадлежи към нея. Като малък слуша в захлас разказите и песните на баба си и дядо си – Тодорка и Христо Козарови. „Те ми обясниха какво представляват каракачаните, заедно с тях учех и езика ни от малък. Той е нещо като наречие на гръцкия, с около 500 стари гръцки думи“, казва Христо.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani3.jpg)
От 5-годишен той играе автентични танци в ансамбъла към Културно-просветното дружество на каракачаните (КПДК) в родния му сливенски квартал Речица. „И днес танцувам и пея с огромно желание – това ме зарежда с невероятна енергия. Любим танц ми е „Кцадико“ – той е само мъжки. Последните години баба ми ме научи и на няколко автентични стари наши песни. Продължавам да се вълнувам, когато се събираме да пеем и танцуваме “, споделя младежът. Майка му Елена Козарова от много години е ръководител на ансамбъла в Речица. „Тя продължава да обучава малките, и днес има много дечица в състава и много им се радвам, че имат желанието да се научат“, казва Христо.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani9.jpg)
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani10.jpg)
Той бърза да допълни, че е горд българин. „Роден съм в България и тук искам да живея. Понякога се получава едно разделение на общностите у нас, и аз не знам защо. Влияят други, външни фактори. Ние никога не сме се делили от другите общности, но съм чувал да ругаят каракачаните, защото не ни познават. Ние сме хора, които с честен труд си изкарват парите. Тук се намесва някаква завист, че един е преуспял, а друг не. Българите обичаме винаги да гледаме на другия в джоба. Не мога да кажа, че каракачаните сме по-буйни. Ние сме много трудолюбиви хора, трудно ще видите някой да стои и да чака хлябът да му дойде наготово“, коментира Христо.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani4.jpg)
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani5.jpg)
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani6.jpg)
Каракачаните са имали собствен начин на пресмятане, който продължава да удивлява хората. „Когато го показах и на учителката по математика, тя също се изненада. Моите наблюдения са, че каракачаните са добри математици. Така е и в моя род, лелите ми повечето са математички, на мен също много ми върви този предмет“, казва Христо.
Той има шанса да се роди на много важно за българските каракачани място. В Сливен и областта, и предимно в Южна България, има най-много запазени техни общности. По последни данни каракачаните у нас са около 15 хиляди в цялата страна. Всяка година в края на август те се стичат на събор в местността Карандила край Сливен. Организира го Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България. Такива дружества има навсякъде, където има по-големи каракачански общности – в Сливен, Речица, Карлово, Казанлък, Карнобат, Мъглиж, Самоков, Горно Сахране, Берковица, Монтана.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani8.jpg)
Съборът е своеобразен празник на традициите и културата на каракачаните. Там се събират всичките състави за автентични песни и танци. През деня е време за концерти, а вечерта е традиционното „гленди“, или веселие, което се организира основно за да се запознаят младите от различни краища на страната. Такъв събор се провежда и в Пертули, Гърция, където всяка година се представя по един състав от българско каракачанско дружество. „Посещавам събора от 8-9 години, макар че Пертули е на 1000 км от Сливен. Там атмосферата е чудесна. Гръцкият събор е много по-голям, защото там живеят много повече каракачани“, споделя Христо.
Тази година с голям успех е протекъл XXVIII Национален събор на каракачаните в България в местността Карандила над Сливен, на който Христо е един от организаторите. По традиция се организира последната събота и неделя на август.
„На събора имаше страшно много хора – споделя Христо. – Такова присъствие аз не помня, откакто съм бил дете. До лифтената станция беше пълно с хора и коли. Тази година за първи път беше пресъздаден каракачански керван от номадското минало на етноса. Беше представено нещо уникално – караване. Участниците влязоха на коне, под музикален съпровод, както едно време старите каракачани са се местили от едно място на друго, с конете си, с чеиза. Всичко беше представено. Отпред керванът беше воден от жена, както е по традиция. Майка ми беше отпред на кервана“, разказва Христо.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/1-1024x681.jpg)
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/2-1-1024x683.jpg)
Каракачанските състави често участват във фолклорни фестивали у нас и в чужбина, като събора в Рожен например. „Част от нашите хора́ са бавни и достолепни. Повечето мъжки са такива. Има и бързи“, обяснява Христо. Едно време са се изпълнявали автентични песни без инструменти, само с кавал и традиционната дзамара (инструмент подобен на кавала – бел. ред.). Днес са включени повече инструменти и танците са изменени и модернизирани.
През 2016 г. едно случайно направено селфи на Христо печели награда. Снимката е по време на събора в Пертули и отразява преместването на каракачаните от едно място на друго, или така наречените „караваня”. Конкурсът „От Сливен до Пертули – пътуване с фотоапарат и камера“ се организира от Катедра „Етнология“ на Пловдивския университет и Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните по случай 25-годишния юбилей на събора в Карандила. „Публикувах селфито със съответния хаштаг и получих първа награда“, разказва Христо.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani1.jpg)
Каракачаните, които преди са били номади и са се изхранвали основно от овцевъдство, днес водят по-уседнал начин на живот и пазят и предават от поколение на поколение традициите и обичаите си. Христо е горд, че се включва активно в това: „Винаги когато ходим някъде по участия, правим музейна експозиция и разказваме на хората какво представлява. И винаги научавам по нещо ново. Построява се автентичната каракачанска колиба, или калива, вътре се нареждат едновремешните предмети от бита. Слагат се например кухненските пособия, с които нашите деди са правили сирене, нали основният поминък е бил овцевъдство. Поставят се и манекени със стари носии“.
Макар в носиите на каракачаните да преобладава черният цвят, те са много колоритни. Легенда гласи, че когато Гърция пада под османско робство, Али Паша от Янина казва на местните гърци: „Или ще приемете мюсюлманството, или ще бъдете заколени“. В знак на траур за падналата държава местните гърци изтъкават носиите си черни. Оттам идва и името им – на турски „кара“ е черен, а „чанин“ – беглец, защото хората са избягали от Гърция, когато е паднала под робство.
Традиционното облекло при мъжете включва черен елек и пояс, бяла риза и на кръста силно надиплена бяла фустанела (пола). Женските носии са многослойни: черен вълнен шал, прикрепен с венец и със свободно пуснати долни краища, пъстри калци, бяла риза и силно набрана фуста с широк колан и трапецовидна престилка. Те тежат от 20 до 30 кг. „По-тежки са от мъжките, защото платът е дебел и са много окичени. Боната на главата, която имитира коса, също е много тежка, с венец отпред и отзад плат.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/3-1-683x1024.jpg)
Едно време, когато са нямали много материали, прадедите ни са правили всичко от тежки вълнени платове. Тази традиция продължава. Всеки каракачанин още от раждането си получава изцяло ръчно изработена носия. У нас абсолютно всички в семейството имат. Даже в момента баба ми намери плат и шие носии за бъдещата ми жена и за децата ми. Тя на всички е оставила по една носия. Изработва се много бавно, с месеци, обаче баба може по цял ден да седи и да шие“, обяснява Христо.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani7.jpg)
Каракачаните са православни християни и много вярващи хора. Кръст има на каливите (колибите) им, на фламбурата (байрака), дори по носиите им. Всички християнски празници се спазват стриктно. „Винаги постим, моите приятели също го правят и възрастните хора ни се радват, че продължаваме и носим вярата в сърцето си. Тя е нещо, което ни крепи и сплотява. Загуби ли се вярата в човека, в Бога и в самите нас, лошо“, споделя Христо. На Рождество Христово при каракачаните е традиция да се коли агне за здраве и да се посрещат гости на тежка трапеза.
Неговите семейни ценности
Роденият в квартал Речица на Сливен Христо е кръстен на дядо си по бащина линия Христо Козаров. „Питал съм го откъде идва фамилията ни, но не знае. Най-вероятно е от човек, който навремето е имал много кози“, обяснява младежът. Трите поколения Козарови живеят заедно и задружно в семейната им къща в Речица. Баща му Щерю Козаров се занимава с пакетаж и търговия на варива, а майка му Елена е счетоводител в семейното предприятие. Сестра му Теодора, която е с 3 години по-голяма от него, е студентка по специалността „Биомедицински науки“ в Лондонския университет „Куин Мери“.
Верен на семейните традиции, Христо учи агрономство, със специалност лозаро-винарство трета година в Аграрния универстет – Пловдив. Председател е на Студенстския съвет на университета. Отскоро е и член на Управителния съвет на Федерацията на каракачаните в България. „Смени се управлението на нашата Федерация, има доста млади хора“, казва той.
![](http://azbukari.org/wp-content/uploads/2019/09/karakachani11.jpg)
Свободното си време той посвещава на песните и танците в ансамбъла, а най-любимото му хоби е градината в семейния им дом в Речица. „Имам райграс, храстчета, цветя и ми доставя голямо удоволствие да се грижа за тях. Дядо ми пък отглежда най-различни животни вкъщи. Напоследък вече държа всичко, което ям, да е домашно“.
Христо е много привързан към града и средата си и е категоричен, че ще остане в Сливен, за да помага в семейния бизнес: „Където и да ходя по фестивали в чужбина, повече от седмица не издържам. Носталгията винаги ме дърпа много силно към България – заради приятелите, семейството, традициите и обичаите. Бих призовал всички млади българи, които следват в чужбина, да се върнат след това. България има нужда от нас, ние сме тези, които ще я развиват“.
ПРОЕКТИ
„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.
Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!