Уникалната Творителница „О`Писменехъ!“ в Плевен разказва за писменостите от зората на човечеството до днес

Диян Павлов или просто Джими, както е известен в родния си град Плевен, е колоритна и многоспектърна личност, отдадена на творчеството, историческото ни минало и българската духовност. По професия е художник -графичен дизайнер, но интересите му са много широки и разностранни. Приятелите и познати му го наричат съвременен будител, тъй като той е инициаторът на много интересни събития, провокиращи сънародниците му да си спомнят или да научат важни факти за корена си, миналото, езика и културата си.

Сред едно от най-впечатляващите творения на Джими е уникалната по рода си Творителница „О`Писменехъ!“, в която по завладяващ и атрактивен начин той разказва за писменостите и средствата, начините и материалите за писане от зараждането на човешката цивилизация до днес. В своеобразния жив музей на ул. „Петко Каравелов“ 8 А в Плевен посетителите могат да видят как се прави ръчно хартия, както и да опитат това сами, да се докоснат до папирус, пергамент, мастилница и други любопитни предмети. Там се намира и реплика на Гутенберговата преса, която Джими създава сам. На нея пък желаещите могат да отпечатат текст на ръчна хартия. Уникалното творение впечатлява дори президента на Р България Румен Радев, както и хора от цялата страна и от чужбина. Публиката на вдъхновяващите образователни представления на Джими е в широк диапазон – от 2-годишни деца до много възрастни хора, а отзивите й са еднозначни – възхищение от всичко видяно, чуто и докоснато.

Информацията за Творителница „О` Писменехъ!“ влезе в учебника по изобразително изкуство за 10 клас на издателство „Просвета плюс“. Дейността на Джими е включена в раздела „Музеи за съвременно изкуство“.

Как се ражда идеята за създаването на този бисер в духовния живот на Плевен, а и на страната и какви са плановете за неговото развитие разказва за „Сдружение Азбукари“ Диян Павлов – Джими.

Реализирахте една своя голяма мечта – да създадете уникалната Творителница „О’Писменехъ!“. Как е случи това?

Преди десетина години ми хрумна една идея, върху която започнах да работя съвсем целенасочено преди 5 години и създадох всичко сам, с двете си ръце, с много желание и любов. В крайна сметка се получи това, което аз нарекох Творителница „О’Писменехъ!“ – ще рече: „За буквите“. Защо нарекох творението си така? Защото по един доста любопитен, атрактивен и образователен начин разказвам и показвам неща, свързани с възникване на писменостите в глобален аспект, със средствата, начините и материалите за писане през хилядолетията. Започвам от първобитните хора и от първите пещерни рисунки в света. Разказвам за потребността на хората да се изразяват не само вербално, а и чрез някакви писмени знаци, които да останат след тях. Продължавам с първата човешка цивилизация в древен Шумер – между двете големи реки Тигър и Ефрат, и с приноса на шумерите в писаното слово. Науката смята, че първата писменост е шумерската – пиктограмното и клинописното писмо върху глинени плочки. Там правя една вметка за артефакти, открити по българските земи – това са плочката от Градешница и печатът от Караново. Много учени смятат, че върху тях има знаци, които са писменост. Ако това се докаже, ще бъдат променени из основи понятията за възникване на човешката цивилизация, защото тези артефакти са по-стари с 2 000 години от шумерското писмо.

След това представям великата китайска цивилизация с йероглифното писмо. Разказвам с какво и на какво са пишели, за уникалния китайски туш, който е пазен в дълбока тайна хиляди години. Отделям специално внимание на китаеца Цай Лун, който през 105-та години изобретява хартията. По-нататък следва арабската цивилизация, която усъвършенства хартията и спомага за преноса й от далечния Китай до Западна Европа – всъщност хартията пътува цели 12 века от своя създател до европейската цивилизация. Следват арабите с тяхната уникална калиграфия и с наследството, което имаме от тях, във всички области на науката, културата и образованието. Разказвам за египетската цивилизация, която е изобретила първия материал за писане – папируса. Споменавам колко писмености са имали древните египтяни, как те са загубени за човешката памет и как са били възстановени после от един гениален млад учен – Жан-Франсоа Шамполион. Логично стигаме до древната елинска цивилизация, която създава пък един друг материал за писане, който се използва чак до 18 век – това е пергаментът. Обяснявам какво представлява той, как е изобретен, защо се нарича така и други любопитни факти. Елините създават и първата истинска азбука, която има писмен знак за всеки един от звуковете в тяхната реч. Римляните създават латинската азбука, която се ползва и до днес на много места по света. От тях са ни останали множество текстови надписи. Един от най-красивите шрифтове, които се използват и до днес в полиграфията и типографията, сме наследили от римско време. Стигаме до Средновековието, когато са преписвали книгите на ръка – дълъг, изнурителен и тежък труд. Създавали са шедьоври на преписваческото изкуство, но те са били токова скъпи, че само най-богатите владетели и манастири са можели да си ги позволят. Всичко това продължава до революционното откритие на Йоханес Гутенберг, а именно системата за тиражиран книгопечат. В началото на 15 век той създава своята стройна система от релефни букви, мастило на маслена основа и печатарската преса, наречена Гутенбергова преса в негова чест. Тя е първообраз на печатарските машини, които се използваха до края на 20 век по неговия принцип – принципа на високия печат. Аз съм изработил реплика на такава Гутенбергова преса, която звучи доста автентично. С нея демонстрирам как се отпечатва, като хартията е ръчно изработена – отново аз си я правя по древния китайски метод на Цай Лун. Това се случва пред очите на публиката по време на моите представления.

Къде сме ние, българите, в тази исторически разходка?

Естествено, и ние присъстваме. Започвам от аспаруховите българи, които носят своите руни, но те скоро биват забравени. Българите ползват гръцката и латинската писмености до 9 век, когато братята Кирил и Методий създават глаголицата. Тази писменост се е използвала по българските земи, а най-дълго – в Хърватия, чак до 18 век. Дори след създаването на печатарската техника, има книги, отпечатани на глаголица. По българските земи се ползва около 60 години, когато е заменена от кирилицата, създадена от учениците на светите братя Кирил и Методий. Разказът ми преминава през „История славянобългарска“ на нашия пръв възрожденец Паисий Хилендарски, който със словата си събужда българския дух и подтиква народа си към борба за национално и духовно освобождение. Споменавам и Софроний Врачански с преписите на Паисиевата история, както и онази малка книжица „Буквар с различни поучения“ или „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон. Той става основа за българските светски взаимопомощни училища, първото от които е създадено в град Габрово от Васил Априлов и Николай Палаузов. Голяма чест за нас е, че Анастасия Димитрова, която е учила в Карлово при бащата на нашия революционер Христо Ботев – даскал Ботьо Петков, завръщайки се в родния си град Плевен, през 1841 г. създава първото светско девическо училище в България. В онези времена, когато жената не е имала право на обществен живот, тази девойка дръзва да създаде училище за обучение на млади момичета. Народът нарича всички наши просветители с общото име будители и ги чества на 1 ноември. Имаме още един уникален празник, в който честваме делото на светите братя Кирил и Методий – това е 24 май. В общи линии с това завършва моят спектакъл.

Той е поднесен много атрактивно и зрителите могат да усетят духа на времето, тъй като Вие сменяте много костюми.

Моето представление продължава около 2 часа и половина, следвайки споменатата логика. Във всеки един от периодите има реплики на артефакти, които са опорни точки в разказа ми. Такива са глинени плочки от Шумер, папирус и пергамент, ръчно изработена хартия, Гутенбергова преса. Разказвам и много интересни факти, свързани със средствата за писане. Малко хора знаят откъде произлиза наименованието на тетрадката, на таблета, на калкулатора и други, които са интересни и за малки, и за големи. Във всеки един от епизодите аз съм облечен в адекватен за времето костюм – общо са 11. И тях, и всички реплики на артефакти съм изработил собственоръчно. Както самото представление няма претенции за някакъв високо научен език, така и костюмите в него нямат претенции за автентичност. По-скоро целта е спектакълът да има познавателен, образователен и развлекателен характер, а костюмите внасят една нотка на съпричастност към времето.

От представленията Ви са впечатлени и възрастни, и деца.

Когато започнах с първите спектакли, не съм си мислел, че ще са за деца, но с течение на времето хората започнаха да си водят децата, да идват цели класове с ученици от различни училища.

От къде Ви посещават зрители?

Имам публика не само от Плевен и близките градове, но и от много други населени места. Имал съм гости и от чужбина – Канада, САЩ и др. Правих представления за учители от чужбина, които работят по програма „Еразъм +“ в партньорство с педагози от български училища. В тези разнородни групи имаше французи, поляци, италианци, турци, румънци и др. Българските им колеги бяха преценили, че е удачно да ги доведат при мен. За първи път правих представление със симултанен превод, с който се справи чудесно един ученик.

Имах невероятния късмет и щастие да ми гостуват съвсем спонтанно проф. Аксиния Джурова и проф. Вася Велинова. Както е казал поетът, бяха „стреснати, трогнати, очаровани“ и категорични, че това богатство не трябва да остане в рамките на Плевен, а да бъде представяно на много места.

Как реагират посетителите на представлението?

Всичките ми гости са очаровани и изненадани от това, което виждат, защото подобно нещо няма къде да се види. Научават толкова интересни и любопитни факти, виждат предмети, които никога не са виждали. И могат да се докоснат до тях, да си направят лист хартия, а след това да отпечатат текст върху него чрез Гутенберговата преса. Човек не може да знае всичко и не е необходимо. Всеки се интересува от това, което е пряко свързано с неговата професия или хоби. Но затова ходим на театър, на кино, четем книги, за да научим неща, които не са в нашата сфера на дейност. Така е и с моето представление – то представя много интересна информация по атрактивен начин и хората винаги приемат с възторг видяното. Дори ученици са ме питали защо не им преподавам в училище, тъй като за 2 часа при мен са научили повече неща, отколкото в часовете си по история на изкуството, по български език и литература или по световна история. Това не може да не ме радва, защото по този начин събуждам у децата и у възрастните интерес към околния свят. Често ние не се замисляме откъде произлизат нещата, откъде идват, кой, кога и как ги е създал и колко труд стои зад това. Колко трудоемко е било да се напише една книга с гъшето перо и с мастило. Разказвам и за създаването на мастилото от природни материали – от шикалки. Показвам ги и обяснявам, защото малко хора са виждали. В моя разказ индиректно са застъпени теми от различни сфери на познанието.

Можем да кажем, че Творителницата е един жив музей, защото там, от една страна, са изложени много предмети, които заедно няма къде да бъдат видени, а, от друга страна, тези предмети оживяват по време на Вашите демонстрации.

Да, точно така. Много посетители нарекоха това място Музеят на Джими, други го кръстиха Училището на Джими, Шоуто на Джими, Театърът на Джими, защото съдържа от всички тези елементи. Всички предмети са опорните точки в разказа ми, те оживяват в моите ръце и в ръцете на публиката, защото при мен всичко може да бъде докоснато, разгледано и изпробвано неговото действие. С моите напътствия всеки желаещ може да си направи ръчно лист хартия по древния метод на китаеца Цай Лун. Също може да си набере кратък текст с релефните букви, да си го намастили и да си го отпечата на репликата на Гутенберговата преса. Всичко това е много интересно.

И е едно преживяване без аналог. А преживяванията оставят най-трайни спомени у човек, особено у децата.

Именно. Не случайно в началото на представлението започвам с една мъдрост на великия мъдрец Конфуций, който казва: „Чух и забравих, видях и запомних, преживях и разбрах.“ Затова аз каня моите гости да преживеем заедно приключението О`писменехъ. То наистина е едно приключение, едно пътуване във времето и пространството. И когато видя онова издайническо пламъче на любопитството в очите на хората и започнат да ми задават адекватни въпроси, на мен ми е много приятно. Случвало ми се е с хора, които идват уж за 5 минути само, да се заговорим и да останат 3 часа. Имах случай, при който посетители от София бяха дошли в Плевен по друга работа, а стояха при мен цели 5 часа.

Имате и изнесени представления.

През 2018 г. се навършиха 550 години от смъртта и 620 години от рождението на Йоханес Гутенберг и исках да направя нещо специално по този повод.Предложих на Отдел Култура в Община Плевен да отбележим събитието. Създадох изложбата „Преди Гутенберг и след това“ от 50 цветни табла с размер 100/70 см, на които със снимки и кратки обяснителни текстове разказах за всичко, което представям в Творителницата. 12 от таблата представят обстойно делото и изобретението на Йоханес Гутенберг и развитието на печатарската техника след него. Тази изложба много добре запълни пространството в една от големите зали на Регионалния исторически музей в Плевен, където през целия март месец на 2018 години правех и демонстрации на Гутенберговата преса. Показвах и производство на ръчна хартия. Изложбата беше посетена от много хора, а откриването беше много любопитно. Всички костюми, които ползвам в представлението, облякоха съмишленици. Включиха се и младите актьори от Детско-юношеската студиа при Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен. Получи се невероятен празник пред многобройна публика.

Изложбата гостува и в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

Да, изложбата беше забелязана и бях поканен да я представя в деня на връчването на годишните награди на Съюза на печатарската индустрия в България – „Печатар на годината“ и „Търговец на годината“ (за 2017-та). Събитието беше в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в навечерието на 24 май 2018 г. Направих специална демонстрация на Гутенберговата преса и за президента на Р България Румен Радев.

Как реагира той?

Беше изненадан от това, което му представих, и ме попита аз ли съм я направил. А после добави, че тя трябва да бъде показана на много места. Тогава зам.-министърът на културата отбеляза, че имаме културни центрове в цяла Европа, чрез които може да се популяризира направеното от мен, а президентът Радев каза на екипа си да работи по въпроса, но там си останаха тези реплики. После изложбата „Преди Гутенберг и след това“ гостува в град Шумен във връзка с годишнина на тяхната Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Много любознателни и знаещи хора посетиха експозицията, задаваха интересни въпроси, разменихме си знания. След това бях поканен да се включа в първия литературен фестивал в Северозапада „Враца – книжен град“. Гостувах с Гутенберговата преса, която монтирахме на площада пред сградата на Общината. Минаха хиляди хора, а местните журналисти се заинтересуваха много от Творителницата и пожелаха да направят филм за нея. Екип на врачанска телевизия ми гостува в Плевен и цял ден снима моето представление. В момента монтират филма. Журналистите ме информираха, че всичко върви много добре.

Получих покана и от изпълнителния директор на Историческия парк до село Неофит Рилски край Варна – Ивелин Михайлов, да правя представления там. Идеята може да се развие. Винаги съм знаел, че това, което съм създал, може да бъде основа за нещо много по-грандиозно. Всеки епизод може да е в отделна зала, с актьори, музика и т.н. Другата идея, по която работя, е да направя книга-албум, в която по-обстоятелствено да разкажа всичко, което представям в представлението си.

Имал сте представления и в плевенски училища.

Да, така е. Най-неочакваното и притеснително гостуване за мен беше това в новосъздадената Двуезикова школа Къща на децата „Мила Монтесори“ в Плевен. Поканиха ме да направя представление пред дечица на възраст от 2 до 5 години. Чудех се какво да им представя. Взех си почти всички атрибути – без Гутенберговата преса, и всички костюми. По подходящ за тяхната възраст начин им разказах доста неща. В последствие педагозите ми споделиха, че представлението ми е оставило огромна следа в паметта на децата, които дни наред са разказвали на родителите си за видяното. Когато едно нещо е поднесено по интересен и атрактивен начин, явно няма значение каква е възрастта на публиката.

Какви са плановете ви за Новата 2020 години? Имате ли идеи за доразвиване на това богатство, събрано в Творителницата?

Моята Творителница се намира в една създадена от мен пристройка в двора на къща, която е общинска собственост. През 2018 г Общинският съвет гласува средства, които бяха отпуснати за ремонт на основната сграда. Така се създаде място, подходящо за камерни изложби. На 1 април 2019 г открихме официално това културно пространство, което се казва Артцентър 3 – Творителница „О`писменехъ!“. Освен моите представления в Творителницата, вече организирам и художествени изложби. По една моя хрумка представям творците по азбучния ред на техните собствени имена – първа беше буквата А, а до края на 2019 г. стигнахме до буквата И. Откриванията на изложбите правя също по атрактивен начин. Имам идея тази 2020 г един от епизодите от представлението ми за писменостите – за създаването на хартията, да го извадя от общия разказ и да го направя за най-малките, който са на възраст от 2 до 10 години. От няколко месеца работя по създаването на атрибутите за реализирането на това намерение. Ще има елементи на куклен театър, интерактивни моменти. Вече са готови куклите, декорите. Като се стопли времето, ще го покажа в двора на Творителницата. Освен това ще бъде и мобилно, така че да мога спокойно да гостувам в детски градини и училища.

Успех с реализирането на всичките Ви идеи!

Автор: Даниела Дочева

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ПАКЕТ „ИСТОРИЯ НА С...

ПАКЕТ "ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ" НА БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
➤ 9 теми, обхващащи периода от възникване на Цивилизацията до IX век. ➤ Над 1500 ...

40.00лв.Вземи сега!

ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГА...

ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ С ПОДАРЪК ДЕТСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ
ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ С БЕЗПЛАТНА ДЕТСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ ...

20.00лв.Вземи сега!

ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГА...

ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ И НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
➤ 9 теми, обхващащи периода от възникване на Цивилизацията до IX век. ➤ Над 1500 ...

30.00лв.Вземи сега!

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ З...

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От камбаната, която озвучава английската столица, и торфените къщи в Исландия, до Колизеума в Рим, ...

5.99лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА
Най-важното за Стария континент за млади откриватели! „Детски атлас на Европа“ повежда децата на вълнуващо ...

5.99лв.Вземи сега!

ЧАША ДЯДО ДОБРИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ
Чаша Дядо Добри Вярваме, че мъдрите очи на Дядо Добри ще отправят миролюбиви послания и ...

12.00лв.Вземи сега!

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart