Радослав Тодоров: Влезе ли ти хорото в кръвта, излизане няма

„Чувствам се благословен, че се занимавам с народни танци“, казва хореографът на ансамбъл „Български ритми“ и клуб „Витоша“.

Радослав Тодоров със семейството си.

Той е на 29 години, започнал е да играе народни танци в V клас. Завършил е Националното училище за танцово изкуство, 4 години е бил в трупата на Нешка Робева и 2 години – в ансамбъл „Филип Кутев“. От 9 години е главен художествен ръководител на клуб по народни танци „Витоша“, а от 2014 г. е и главен хореограф на професионален фолклорен ансамбъл „Български ритми“. Щастлив е, че работи това, което най-много обича.

Радослав Тодоров и ръководените от него ансамбъл „Български ритми“ и клуб „Витоша“ са сред основните партньори и съмишленици на „Сдружение Азбукари“ в традиционната инициатива „Пробуждане с хоро“. Това е инициатива, посветена на Националния празник на България. За четвърта поредна година „Сдружение Азбукари“ и Единение „Българи за България“ организират многохилядно хоро на 3 март.

„Целта е да пробудим българите в страната и по света със символа на Единението, енергията, силата на духа и тялото – българското хоро. Желанието ни е в деня на Националния празник всички българи в Родината и по света да се обединим, да се хванем за ръце и да изиграем кръшни, красиви хора, символ на българщината и националната ни идентичност.

Центърът на събитията ще е столицата на България, на 3 март 2019 г., в парка „Заимов“, начало 12 часа. Призоваваме всички българи в този час да проведат хора в малките и големите населени места у нас, както и в културните центрове, българските посолства и училища, площадите, дворовете и домовете на българите по света. Активността ни ще покаже, че българският дух е жив, че българските общности в чужбина уважават традициите си и имат национално уважение и гордост. „Пробуждане с хоро“ изгражда мост на хорото по целия свят.

„Пробуждане с хоро“ призовава всички българи да направим вълна на единението. Заедно ще вдъхновим всички сънародници да отбележим с любов Националния празник на България. Нека да докажем, че България уважава традициите си и има национално самочувствие. Да покажем на Националния празник на България, че сме уникални, че сме българи, че сме НАРОД“ – се казва в обръщението на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“.

Радославе, какво готвите от „Български ритми“ и „Витоша“ за инициативата „Пробуждане с хоро“?

Доста ни е натоварено. Едновременно тече доста сериозна подготовка и с танцовия състав на клуб „Витоша“, трябва да подготвим изцяло нов танц, който никога досега не е игран. Готвим го специално и най-вече за „Пробуждане с хоро“. Подготвят се костюми, музиката се прави в момента от моя колега и музикант Георги Величков. Заедно с моите колеги ръководители от клуб „Витоша“ подготвяме хореографията.

В същото време пък с „Български ритми“ се готвим също да изкараме два нови танца на 3 март в парка „Заимов“, един шопски, пак по моя хореография, и един от Пиринска Македония. В него ще има и тъпани и ще бъде доста шумен и ударен. С него „Български ритми“ ще открие инициативата „Пробуждане с хоро“. А пък с танцовия клуб „Витоша“ подготвяме един много хубав и приятен тракийски танц. Този път танцьорите, за разлика от миналата година, предимно ще участват и ще водят хората, които ще се извиват почти през целия ден, в целия парк и ще бъдем рамо до рамо с хората, които са дошли да се забавляват.

С дъщеря си Емилиана в парка „Заимов“ на 3 март.

Защо избра „Български ритми“ и „Витоша“ да си сътрудничат със „Сдружение Азбукари“?

Винаги съм подкрепял инициативи, свързващи, събиращи хората. И още първият път, когато разбрах, че има „Пробуждане с хоро“, предложих на организаторите да помогна с каквото мога и казах, че ще застана зад тях. И оттогава помагам в организацията, програмата, с идеи и участие.

Обявено е като мост, свързващ българите у нас и в чужбина. Подкрепяш ли тази идея?

През последната година обиколих няколко български ансамбъла в чужбина по тяхна покана, да им покажа някои автентични български хора. Последният беше в Лондон. Между другото, само в Лондон има 22 групи за български фолклор и танци. Преди и аз, като много други сънародници, имах по-особено мнение за българите, живеещи в чужбина. Но като ги посетих, се убедих, че не са родоотстъпници, даже напротив – доста по-ревностно си пазят тяхното, българското, на хиляди километри от България.

Аз самата съм играла в ансамбъл и чакам с нетърпение да се хвана на хорото на 3 март в парка „Заимов“.

То хорото веднъж като влезе в кръвта, няма излизане.

Споменавал си, че от V клас играеш народни танци. Сам ли избра това?

И двамата ми родители са бивши танцьори. Не са били професионалисти, но са танцували в най-добрите за времето си самодейни състави. На тях също им е било в кръвта. Няма как това да излезе от теб. Когато бях в V клас, видях още в първия учебен ден, че има обява за читалище „Средец“. Набираха нови деца за групите по народни танци и майка ми каза: „Хайде, ако искаш, да отидем да пробваш“. Първият път като отидохме, всичките си знаеха танците, упражненията, а аз не знаех нищо. Това направо ме подлуди и си казах: „Не, аз повече не искам да ходя на танци“. И майка ми каза: „Само още веднъж пробвай и ще решиш след това“. И след втория път вече нямаше мърдане от там. Като усвоих стъпките и вече знаех, че това нещо е моето и, че не е невъзможно да се научи.

Бързо научи стъпките?

Доста бързо, още първата година ме направиха и солист в някои от танците в читалище „Средец“, доста бяха отворени към мен. Това ми подсказа, че може би има нещо в мен и още повече ме надъха да се занимавам с народни танци.

Това ли ти даде увереност след VII клас да се запишеш в Националното училище за танцово изкуство?

Тогава имах други планове – да кандидатствам в търговско-банковата гимназия, в Стопанския техникум – доста по-сериозни неща, нищо общо с изкуство и танци. И месец-два, преди да започнат приемните изпити за училищата след VII клас, вече бях почнал да танцувам в ансамбъл „Изворче“ при Рахила Петрова. Тя ми предложи да пробваме в хореографското училище. Понеже и там ръководителите и другите деца, с които танцувах, много ми се радваха, каза: „Дай да пробваме, дори и да те приемат, не е задължително да се запишеш“. Но още като почнахме с подготовката за изпита в хореографското училище и другите ми намерения останаха някак много на заден план.

Трудно ли се влизаше там?

Тогава все още беше трудно. За 12 мъжки и 12 женски места кандидатствахме около 100 момчета и 200 момичета от цяла България. Имаше деца от Благоевград, от Горна Оряховица, Дупница, Пловдив…

Като го завърши, тогава ли реши, че това искаш да работиш?

Не, още като кандидатствах, вече знаех, че искам да се занимавам с това. Вече бях много запален, много навътре, вече се интересувах, гледах големите ансамбли как танцуват. Интересувах се от хореографите, от имената на танцовите постановки в големите ансамбли. За мен това си беше мечта!

Част от клуб „Витоша“.

Кое те привличаше и вдъхновяваше повече – самата хореография или това да танцуваш?

И двете, и не само това. Самата магия да си пред хора, аплодисментите, радостта на публиката, движението в ритъм. Пък и аз неведнъж съм го казвал, че на всички българи това си ни е в кръвта и на всеки си му идва отвътре. По празниците като засвири музиката, няма как да не ти трепне сърцето и да останеш равнодушен.

Преминал си и през школата на Нешка Робева и нейните уникални танцови спектакли. Какво ти даде това?

тЗапочнах още когато се играеше спектакълът „Бежанци“, който беше микс между аржентинско танго и български ритми, имаше и арменски и турски танци. Следващият спектакъл, в който по-пълноценно участвах, беше възстановката на „Два свята“ – първият спектакъл на Нешка, който години след това реши да направи наново. След това повечето спектакли бяха по-модернизирани. В тях имаше и салса, и танго, рокендрол, модерни танци, хип-хоп… Радвам се, че по това време бях в този екип.

И ти усвои всички тези танци?

Всички в състава играехме всичко. Това пък беше интересното и предимството при Нешка Робева, че имахме възможността да се учим, и то от най-добрите преподаватели в България по танго, хип-хоп, латино танци и т.н., което доста разшири моя кръгозор.

Легенди се носят за нейната строгост и невъзможни задачи, които даваше на златните ни момичета по художествена гимнастика. Така ли беше и при вас?

Може да се каже, въпреки че аз имах усет към това, което тя очакваше да се случи и към това, което целеше да излезе визуално като продукт на сцената. Повечето пъти се напасвахме, правех така, че почти никога не е била рязка или строга към мен.

В спектаклите на Нешка Робева.

Може би е виждала в теб по-голямата амбиция?

Може би. Но от Нешка усвоих най-вече самодисциплината и това е за мен основно качество за всеки артист, спортист. Ако човек сам не може да си наложи тази самодисциплина, колкото и друг да му я набива в главата, в съзнанието, няма как да е същото.

Минал си и през школата на ансамбъл „Филип Кутев“. Кога за пръв път стана хореограф?

Да, там бях две години като артист балетист. Но още докато бях при Нешка Робева, отворих първата си група за хора и оттогава съм ръководител на състав за народни танци. По-сериозно започнах като хореограф през 2014 г., когато станах хореограф на „Български ритми“. Съставът се развива все повече, правим все повече нови неща, все по-хубави и престижни участия правим с тях.

С ансамбъл „Филип Кутев“.

Какво ще представите на 4 февруари на тенис турнира Sofia Open?

Заедно с „Български ритми“ сме в зала „Арена Армеец“, където ще участваме в откриването на тенис турнира Sofia Open, едно много престижно световно събитие. Най-големите тенис звезди ще бъдат тук и освен че ще танцуваме пред тях, преди това ще ги научим на някои хора. После с нашите колеги от „Тъпани и гайди“ ще им представим мини спектакъл като демонстрация на красотата на българския фолклор. „Тъпани и гайди“ е група от няколко родопски гайдари и други музиканти. Правят много хубава музика, хем автентична родопска, и не само родопска, хем звучи малко по-съвременно и са доста нашумели, особено сред младите хора, което пък е страхотно.

С какво смятате да шашнете звездните тенисисти?

Ще изиграем нашия най-нов шопски танц – „Шопска оплетня“, по моя хореография и музика на оркестъра на „Български ритми“. Танцът е доста вихрен и буен и имаме намерение наистина да шашнем големите тенисисти. А който иска да види шоуто наживо, да заповяда, ще бъде пред зала „Арена Армеец“ на открито.

Девета година съществува клубът „Витоша“, стотици участници, представителен състав, не е ли време вече официално да го наречете ансамбъл?

Да, много хора са ми казвали, че за тях е вече ансамбъл.

Какво развитие претърпя през това време?

Вече сме 7 преподаватели, имаме групи в доста зали – в Павлово, Хиподрупа, в центъра, в Подуяне, Люлин, кв. Витоша и на бул. „Цариградско шосе“. Участниците са над 450 човека, които идват да се обучават на български автентични хора. От месец февруари вече имаме и детски групи, така че участниците ни са от 4 до 84-годишни.

Клуб „Витоша“.

Промени ли се подходът към хореографията на народните танци в последно време?

Не бих казал. За мен приоритет е както хората, така и танците да са изградени на основата на автентичните хора и образци. Но както във всяка сценична обработка влагам по нещо и от себе си, да си личи все пак стилът, който смятам, че вече съм изградил.

По какво се отличава стилът на Радослав Тодоров?

Не мога да кажа, но тъй като участваме в почти всяко предаване на „Иде нашенската музика“ по БНТ и все по-често хора ми казват, че като гледат даден танц, разпознават по хореографията и рисунъка, че танцът е мой.

Доказано е, че народните ни танци имат здравословно въздействие. Ти какво си установил?Със сигурност тонизират. Освен това мога да гарантирам, че психически стопроцентово действат много добре на всеки човек – за умора, за стрес, за напрежение и всякакво психическо натоварване. Народните ни танци са едни от най-добрите начини за разпускане и разтоварване.

Ако трябва да рекламираш своите клубове: „Изберете българските народни танци вместо латино“, какво би казал?

Всеки от танците има своя чар и магия и всеки човек има своите предпочитания, но все пак българските народни танци са си това, което си е нашето, характерното, традиционното за нас и което ни идва отвътре, което ни е в кръвта, и няма как и да избяга оттам. Това е нашият корен, където и да отидем, каквито и да сме и каквото име да приемем, това е нашият корен.

Ансамбъл „Български ритми“.

Може би трябва да погледнем на народните ни танци през очите на чужденците, защото те не спират да се дивят от магията им.

Особено в Япония. Японците са луди по българските ритми. И не само там. Имаме толкова голямо разнообразие от неравноделни тактове, доказано е, че толкова много няма във фолклора на нито един друг народ.

Народните танци може ли да бъдат алтернатива на фитнеса например, защото не всички хора обичат да ходят на фитнес?

Със сигурност са по-добра алтернатива. Аз също не обичам да ходя на фитнес. Там правиш едни повторения по N на брой пъти, за мен това е скучно. Докато при народните танци едновременно спортуваш, създаваш нови социални контакти с най-различни хора, на най-различни възрасти, с най-различни професии. Правиш го на музика. Основното в групите по народни танци е хората да се забавляват и забавлявайки се, да спортуват и да се тонизират, без да мислят за това колко на брой стъпки трябва да направят. Дори и аз самият, когато съм напрегнат и натоварен от организация, събития, като отида на една репетиция по народни танци, дори когато аз водя, аз също забравям за всякакви проблеми извън залата, разтоварвам се и не се е случвало да изляза от залата без да съм усмихнат.

Клуб по народни танци „Витоша“.

Ти си на 29 години, на 30 някои променят живота си, решават да правят нещо друго…

Аз не смятам да го променям. Много съм доволен, че имам възможността да работя това, което обичам, което ми доставя удоволствие, и което със сигурност би ми било любимо хоби, ако не се занимавах професионално с него. Неведнъж съм казвал, че точно това ме кара да се чувствам благословен, че имам възможността да се занимавам точно с народни танци.

Като мъж забелязал ли си, че народните носии преобразяват българките, правят ги по-красиви?

Да, много по-красиви са българките в носии. Аз участвам и в още една инициатива за 3 март, организирана от фондация „С тези две ръце“ и една българка, която съм горд, че познавам – Тина Митова Желева. Тя организира всяка година през целия февруари месец безплатни снимки с народни носии за всеки, който има желание, който никога не се е докосвал до народна носия. Тя намира доброволци фотографи, други доброволци като мен, които да предоставят народните носии и избира места, на които да се снимат. Това е страхотна инициатива, защото всяка година над 500 човека имат възможност да се снимат безплатно с народна носия, като единственото условие е след това снимката да бъде сложена като профилна във фейсбук поне на 3 март. На всеки празник социалната мрежа се пълни със снимки на хора с народни носии, което за мене супер красиво.

Смяташ ли, че българите, които се обличат в народни носии и играят народни танци са повече патриоти и родолюбци от другите?

Със сигурност има много хора, които не се обличат в носии и не им се отдават народните танци, но пък обичат българската музика и фолклор, историята. Те не са по-малко патриоти. За мен хората, които не се притесняват да се обличат в носии и да играят народни танци за мен са истински пазители на българското и не го смятам като прекалено, като парадиране или демонстрация.

Има ли сред младите българи вълна на патриотизъм през последните години, изразен по този начин – с носии, танци, знамена?

По-скоро бих го нарекъл възраждане, тъй като допреди 30 години много от тези неща са били задължителни, после има огромен отлив в продължение на 15 години. Отлив от български фолклор, български народни песни и танци. В периода между 90-а и 2003-а година нямаше толкова много изяви на ансамбли, желаещи да играят народни танци, по-малко бяха и детските състави. Сега се възвръщат нещата, които са естествени за българите. Векове наред българите са разпускали всяка неделя с хоро на мегдана, което си и е естествен начин за забавление на българите, което сега се завръща.

Рубриката ни е „Променяме България“. Ти самият по какъв начин усещаш, че я променяш към по-добро?

Стремя се да правя каквото мога, за да станат хората по-добри, да се обичат и да си помагат един на друг, да обичат нашето. И като цяло да обичат, а не да мразят. Макар че хората, с които съм обграден, са предимно положителни, позитивно мислещи личности, има и хора, които са доста негативно настроени. Може би това доста се втълпява и от негативизма по телевизионните медии. Така че гледам да предавам позитивното на хората, обичта, а не омразата.

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ
Чаша Дядо Добри Вярваме, че мъдрите очи на Дядо Добри ще отправят миролюбиви послания и ...

12.00лв.Вземи сега!

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И...

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От кукерите и конските кушии, през мартениците и боренето с яйца, до нестинарските танци и ...

5.99лв.Вземи сега!

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ...

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА
САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА Книгата на Д. Денчева „Сакралността на миналото или Българската ...

25.00лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ
Децата имат милиони въпроси. Този атлас ще ви помогне да отговорите на няколко хиляди от ...

4.99лв.Вземи сега!

ПЪЗЕЛ БЪЛГАРЧЕТА – РИЛСКИ...

ПЪЗЕЛ БЪЛГАРЧЕТА – РИЛСКИ ЕЗЕРА
Седемте рилски езера са едно от най-енергийните и впечатляващи места, както в България, така и ...

29.90лв.Вземи сега!

ПЪЗЕЛ БЪЛГАРЧЕТА – ЛЕДЕНО...

ПЪЗЕЛ БЪЛГАРЧЕТА – ЛЕДЕНО ХОРО
Леденото хоро е един от популярните български обичаи, датиращ още от 70-те години на 20 ...

29.90лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА СВЕТА

ДЕТСКИ АТЛАС НА СВЕТА
ISBN 9786191510238 SKU BKCH0004045 Автор Владимир Благоев Брой страници 16 Жанрове Карти и атласи Издателство ...

4.99лв.Вземи сега!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart