„Пробуждане с хоро“ събра в едно позитивната енергия на българите

Родолюбци от 16 държави, над 30 града и повече от 50 села се включиха в световния мост на единението.

Българи в 16 държави и в над 30 града и 50 села в страната играха едновременно хоро навръх националния празник 3 март. Мащабната патриотична проява е под знака на инициативата „Пробуждане с хоро“, организирана за четвърта поредна година от „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“. Освен в България, световната инициатива се провежда едновременно в Австралия, Англия, Аржентина, Белгия, Гърция, Испания, Италия, Малта, Молдова, Сърбия, САЩ, Украйна, Франция, Холандия, Шотландия.

Паралелно хиляди българи, фолклорни ансамбли, професионални групи и любители от различни градове и села в България и десетки страни по света се хванаха за ръце, за да отбележат по най-патриотичния начин 141 години от Освобождението ни.

И тази година основен домакин на събитието беше паркът „Заимов“ в столицата, където стотици българи завихриха буйни хора още в 12 часа на обяд. Хората бяха дошли с носиите си, с децата и знамената си. Някои се хванаха на хорото с бебетата си, гушнати на гърдите в хамаци. Имаше и бебета в колички, и съвсем невръстни българчета, които се хванаха на хорото с радост. „Да живее България!“ – викаха хороводците с развети знамена.

По традиция организаторите от „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ бяха подготвили богата музикална и танцова програма с водещи сестрите Ива и Ева Валентинови от БНР. Тържествата в София започнаха на сцената в парка „Заимов“ с премиерния музикално-танцов концерт на ансамбъл „Български ритми”, специално подготвен от хореографа Радослав Тодоров.

Кръшни масови хора се извиха на площада пред сцената още с ритмите на първото хоро на ансамбъла и продължиха с песните на солиста на ансамбъл „Загоре“ Веселин Василев, гласовитите певици Ана-Мария, Боряна Василева и сестрите Ива и Ева Валентинови. Те оставиха сценариите и също веселиха хората на площада пред сцената с хороводни песни. Повече от 30 танцьори от ансамблите „Витоша“ и „Пелинче“ и виртуозен оркестър допълнително вдигаха градуса на настроението.

„България има нужда да вярва в своя Господ и неговото Възкресение повече от всякога. Нека новата енергия разшири всяко съзнание и развие душите на всички българи. Ето защо е толкова важно да познаваме магическата сила на българското хоро. То е уважение и вяра, истина и подкрепа, цел и мотивация, споделеност и разбиране. То е сигурността, че имаме опора от две страни. То е доверие, защита и единение“, каза в словото си Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ (цялото слово виж по-долу). Когато слезе от сцената, тя лично поведе хорото. „Знам повече от 30 хора и продължавам да се усъвършенствам“, каза Цвета Кирилова.

За първи път тази година два конкурса внесоха допълнителна пъстрота в и без това пищната картина на българи в носии със светнали лица и в приповдигнато настроение. В конкурса „Обичам България“ компетентно жури в състав доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей  към БАН, Магдалена Петрова от „Български шевици“ – Добрич и дизайнерът Райна Ганчева оцени уникалността и най-вече автентичността на народните носии. Бяха отличени победители в 3 категории – мъжка, дамска и детска носия. Наградите на победителите бяха професионални фотосесии с носиите. В конкурса „Хляб за любов“ се оценяваше умението за месене на традиционната българска погача.

До 16, 30 ч. продължиха хората на неуморните танцьори около сцената в парк „Заимов“. Поради часовата разлика всенародната вълна „Пробуждане с хоро“ продължава и в момента в някои страни на света, а участниците публикуват видеа на фейсбук страниците на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“.

Честито Пробуждане, България!

Слово на Цвета Кирилова на „Пробуждане с хоро“ 2019

Хилядолетия ние, българите браним кръстопътя на народите, който е нашето Отечество. Нашественици се мъчиха да ни погълнат, да ни отнесат, но биваха отблъснати от българския дух и бяха поразени от него. Всички те минаха и се загубиха по четирите посоки на света, но нас българите все още ни има на този бурен кръстопът.

Когато ни е връхлитал многоброен враг и ни е прогонвал от родните огнища, нашите предци се оттегляха в прегръдките на Стара планина, Родопа, Рила, Пирин и Странджа, но скоро вкупом се връщаха с нов прилив на сила, за да скочат като лъвове върху нашественика. Ако техните домове биваха изгорени и съборени, те веднага ги издигаха върху старите основи.

Българският народ е Феникс, който възкръсва винаги пепелта. Когато бесилото, недалеч оттук, трепереше пред сините очи на Дякона, той каза: „Моли се Отче, не за мене, а за отечеството България! Отче, нищо няма що да кажа, защото нищо не съм вършил за своя полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога. Братя, извика със всички сили той, наистина аз съм първият, но след мене идат хиляди!“

…Пробудени хиляди!

Левски обичал да употребява метафорично думата „хоро“, за да поясни как организацията трябва да съчетава дисциплината с демокрацията. Всеки българин ще разбере какво е искал да каже. Хорото не представлява толкова вид танц, колкото обреден акт, който изразява общност на участвуващите в играта…

Хорото се люлее извива, а играчите тропат и подрипват в такт с музиката, като стъпките стават все по – бързи и сложни, щом хороводецът извика и развее везаната кърпа. А тъпанът бие, като едно общо сърце и ритъмът преминава през хванатите ръце като електрически ток. Всеки българин познава удоволствието и въодушевлението да играе ведно с другите и всеки българин разбира ролята на музикантите и хоровода.

Левски играел за удоволствие и за своя радост – може би единственото му лично удоволствие. Настойчивите удари на тъпана и дивните ритми на гайдата и гъдулките му действували така опияняващо, както виното, което той така упорито избягвал. Хорото го притегляло, както пламъкът – нощните пеперуди. Не били редки случаите, когато въпреки молбите на своите другари той пренебрегвал предпазливостта и се втурвал да се хване на селското хоро, дори когато местните турци гледали отстрани.

Ето как трябва да се организира движението, им казвал Левски – като едно огромно хоро, където всеки играе в такт с другите и всички стъпки са едновременни.

Това е смисълът на идеята „Пробуждане с хоро“ – българското обединение в такт и единомислие. За четвърта поредна година ние ставаме все повече и повече, и това показва, че народът вече узрява за истината. Чрез „Пробуждане с хоро“, ние българите, ще обхванем с енергията си цялото творение и битието! Българският дух е готов да изпълни своята мисия.

От едно място трябва да се свири, казва Левски, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни – известна, комуто се харесва нека се хваща на хорото. Без да е така, няма нищо да постигнем и по-пусто става. Всичко се състои, според нас, в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия. Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън българско. От никоя страна за нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим.

За да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите задружни сили.

„Днешният век е век на Свободата.“ „Часът на Свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.“

Честит национален празник, Българи!

3 март е Денят на Освобождението на България от поробителите! Всеки народ има свои добродетели. Милосърдието, чистосърдечието и благородството на нашите деди са вплетени здраво с упоритост, желязна воля, безстрашие и неутолимо желание за Свобода. Тези качества са ни помагали да оцелеем, да преживеем всяко зло, да се надигнем от пепелищата и преродени, с нови сили да изградим отново това, което враговете в онези времена са опожарили и съборили в праха.

България е изтърпяла много разрушителни нашествия последвани от жестоки подтисничества. Всяко кътче от земята ни е напоено с кръв на герои сражавали се до последен дъх, в защита на род и Родина. Всеки камък помни подвизи на обикновени мъже и жени, показали необикновена твърдост и достойна за древните богове смелост по време на страшни изпитания. Всяка наша река е била обагрена в кръвта на тези, които са предпочели да се простят с живота, но да останат верни на българщината.

От рай под небето, земята ни неколкократно е била превръщана в неописуем ад, в който страданията и премеждията на дедите ни са трудни за описване. Безспорно, най-големите ужаси и най-голямата опасност от пълно заличаване са петте черни века на османско владичество. От края на 14 век до края на 19 век българинът никога не е спирал да се бори за свободата си, да я жадува и да завещава на идните поколения никога да не забравят духа на народа си.

Човек става роб, не когато му сложат окови, а когато той се примири с това, че няма Свобода и се предаде напълно. Дори и най-тежкото иго не е всявало страх в сърцето на българина и не го е принуждавало да се примири. И най-големите зверства на азиатския окупатор не са сломявали народа ни, не са го пречупвали и смачквали.

Народът ни е бил потопен в мрак, но не е спал. Страдал е, но не се е отчайвал. Бил е изтезаван, тормозен, изцеждан от безсъвестните слуги на султана, но не е губил вяра, че един ден ще прогони подтисника от свещената българска земя. И това вярване е било реално!

Ние сме горди хора и не искаме нищо даром. Българинът е заслужил свободата си не само с безбройните жертви дадени по време на Априлското въстание, но и на тези сънародници, които влязоха в състава на руската войска и до края на войната не спряха да показват, че да се сражаваш рамо до рамо с българин е въпрос на чест!

В битките за Казанлък, Калитиново, Стара и Нова Загора, българските опълченци показваха на командващите руската армия, че не са представители на поробен народ, а пробудени титани. Разбира се, най-яркото доказателство, че борбения дух на българина никога не е изчезвал, е дадено в битката за Шипка. Там, заедно с руските войници, предците ни дават ярък пример как се прави невъзможното, как се мре за род и Родина, как дори телата на братята се превръщат в оръжие, което спира фанатичния напор на противниковата войска. Така, че нищо даром не сме получили, а сме платили с кръв и на Шипка, Шейново, Плевен, София и Стара Загора.

Заслугите на опълченците не свършват с Шипченската епопея. По-късно, калените в битки български опълченци вземат активно участие и в последвалите бойни действия, а и в елиминирането на черкезката конница, башибозук и редовни части на османската армия кръстосващи Източна Тракия.

Свободата дойде с цената на много жертви. Десетки хиляди доброволци – руси, украинци, белоруси се стичат под бойните знамена, за да помогнат на българите, чиито добри дела от миналото не са забравени. Не можем да пропуснем и участвалите в бойните действия румънци и финландци, техния принос също е значителен, но трябва да се отбележат и огромните заслуги, а и подвизи на българското опълчение. Смъртта на тези хора е геройска, а паметта им свещена, защото се бориха за най-ценното – Свободата, това, което прави човешкия живот стойностен.

Истинският българин не забравя сторилите му добро. Да отдадем почит на всички безстрашни воини с големи сърца, саможертвали се, за да я има България, за да възтържествува Свободата!

Има българи, у които националният дух, патриотизъм и достойнство никога не са били разменна монета и никога няма да бъдат. Запомнете това! Историята е, за да бъде коректив на бъдещето! Нека не се повтарят грешките на поробителите, които са изтръгвали със зверски мъчения свободния дух на българите! Имаме последен шанс за осъзнаване. „Душа – душа да не поробва. Дух – дух да не подвежда. Брат – брата да не убива и погазва!“

България има нужда да вярва в своя Господ и неговото Възкресение повече от всякога! Нека новата енергия разшири всяко съзнание и развие душите на всички българи. Ето защо е толкова важно да познаваме магическата сила на българското хоро.

Хорото е уважение и вяра!

Хорото е истина и подкрепа!

Хорото е обща цел и мотивация!

Хорото е споделеност и разбиране!

Хорото е сигурността, че имаме опора от две страни!

Хорото е доверие и защита!

Хорото е ЕДИНЕНИЕ!

„И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

dav

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ
Чаша Дядо Добри Вярваме, че мъдрите очи на Дядо Добри ще отправят миролюбиви послания и ...

12.00лв.Вземи сега!

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И...

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От кукерите и конските кушии, през мартениците и боренето с яйца, до нестинарските танци и ...

5.99лв.Вземи сега!

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ...

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА
САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА Книгата на Д. Денчева „Сакралността на миналото или Българската ...

25.00лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ
Децата имат милиони въпроси. Този атлас ще ви помогне да отговорите на няколко хиляди от ...

4.99лв.Вземи сега!

ПЪЗЕЛ БЪЛГАРЧЕТА – РИЛСКИ...

ПЪЗЕЛ БЪЛГАРЧЕТА – РИЛСКИ ЕЗЕРА
Седемте рилски езера са едно от най-енергийните и впечатляващи места, както в България, така и ...

29.90лв.Вземи сега!

ПЪЗЕЛ БЪЛГАРЧЕТА – ЛЕДЕНО...

ПЪЗЕЛ БЪЛГАРЧЕТА – ЛЕДЕНО ХОРО
Леденото хоро е един от популярните български обичаи, датиращ още от 70-те години на 20 ...

29.90лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА СВЕТА

ДЕТСКИ АТЛАС НА СВЕТА
ISBN 9786191510238 SKU BKCH0004045 Автор Владимир Благоев Брой страници 16 Жанрове Карти и атласи Издателство ...

4.99лв.Вземи сега!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart