Педагогът Виолета Радева: Балетът е моят живот

Животът на Виолета Радева е посветен на балета и танца. Родена е през 1942 г. в град Плевен. За приноса й в културния живот на града е удостоена със званието „Заслужил гражданин“, както и с орден „Кирил и Методий“ I степен. Пленена е от ефирното изкуство на 13-годишна възраст, когато за пръв път влиза в залата на най-старата Балетна школа у нас – тази при читалище „Съгласие 1869“, което през 2019 г отбелязва 150 години от създаването си. Открила призванието си, Виолета Радева се посвещава на красотата му, не след дълго става художествен ръководител и хореограф на Школата и създава Студио за класически танци към нея. Стотици са децата, които през 38-годишния й педагогически път й поверяват мечтите си за полет и красота, а тя никога не предава доверието, с което я даряват искрящите им очи.

Тази година Балетната школа чества 65 години от създаването си. Галаспектакъл на 6 декември ще събере поколения нейни възпитаници, а почетно място сред тях е отредено на незабравимата им преподавателка Виолета Радева, която не спира да се вълнува от случващото се в залата и да присъства на всички показни уроци и концерти на малките и по-големи балерини и балетисти. За специалното й място в духовния живот на Плевен ръководството на читалище „Съгласие 1869“ й връчи наскоро почетна грамота.

За трудния, но и интересен път в балетното изкуство, важните качества на педагога, постиженията на Балетната школа и качествата, които формира у децата това прекрасно изкуство, разказа в откровено интервю Виолета Радева.

Г-жо Радева, как срещнахте балетното изкуство?

Танцувала съм 6 години в Балетната школа като дете и 38 години съм била художествен ръководител, хореограф и педагог в Школата. Летях с мечтите на моите момичета и това бяха моите усмихнати и щастливи години, в които търсех пътя към сърцата им. Към сърцата на тези неподкупни деца, доверили ми мечтите си за красив полет. Това е моят живот. Школата още е моят дом – аз съм там. Там израснах, там изживях младостта си, там остарях, но само физически, духовно – не. Годините не можаха да сбръчкат душата ми. Тя е изпълнена с толкова красиви детски мечти и желание да станат по-добри децата, защото балетът е една красива магия, която ни кара да живее в един по-добър свят, да сме по-добри и да сме красиви не само на сцената, а и в живота. Моята цел, моето желание през всичките тези години беше да накарам тези деца да разберат, че балетът е едно прекрасно, но много трудно изкуство. И че те, ако не са всеотдайни, не могат да трогнат публиката и да получат нейните възторжени аплодисменти. И че до сцената ги чака много труден и дълъг път, безкрайни репетиции, все по-трудни и красиви неща да научат, защото мечтите на човек трябва да са големи, за да може да порасне с тях. Но ако не дава от себе си, а иска само да получава, не може да стане. На този свят никой нищо не получава даром. Трябва да се научим да бъдем всеотдайни в това, което правим, и да вярваме, че това, то е добро, за да постигнем някакви добри резултати.

Кога решихте, че балетът е Вашата съдба?

Основателят на Балетната школа, Александър Младенов, беше започнал първите си уроци и аз отидох от любопитство да погледам какво е балетът – бях на 13 години. Той ме хвана за ръчичка и каза: „Мило момиченце, аз смятам, че ти не трябва да гледаш, а да танцуваш.“ И така започна моят път в балета, който продължи 44 години – 6 години като дете и след това 38 години като преподавател. Целият ми живот мина там, където разбрах, че балетът вълнува не само душата ми, но и тялото ми, което има желание да твори нещо прекрасно.

Хубаво е, че сте имали дарба и подходяща физика.

Да, разбира се. На този свят дарбата е даденост, но ако ти не се трудиш и не усъвършенстваш това, което правиш, мечтите не се сбъдват.

Колко деца потопихте в магията на балета?

О, това са стотици деца, които се стремях да науча да вярват в себе си, занимавайки се с това прекрасно и много трудно изкуство. За изминалите 65 години в Балетната школа са се обучавали над 7 000 деца. От тях 70 танцуват на професионална сцена, а 15 станаха балетни педагози. И всичко това е постигнато от една Школа, която няма за задача да готви професионалисти. Но нивото, на което се работеше в нея беше високо, защото всички преподаватели (за изминалите години те са над 16), се стремяхме да научим децата да станат прекрасни.

Ръководството на читалище „Съгласие 1869“ винаги ви е подкрепяло.

Ние живеем в едно много трудно и несигурно време и трябва да кажа, че ръководството на читалище „Съгласие 1869“ успяваше да осигури на нашите деца условия за прекрасните им творчески изяви през всички тези години. Ние живеем в едно много комерсиално време, но децата в Школата са други, различни. Те имаха възможност да покажат това, което са научили. Годините за тях останаха незабравими. Знаете ли каква е радостта да видиш как пред очите ти тези мънички дечица, прекрачили плахо прага на Балетната школа и доверили ми мечтата си, че искат да танцуват, порастват и стават професионалисти, други стават инженери, лекари. Много от тях водят своите деца да танцуват в Балетната школа. Става една щафета от поколение на поколение. Повече от 10 години аз не съм преподавател в Школата, но на празници мои бивши ученици никога не забравят да ми кажат: „Здравейте, мила госпожо, как сте?“ Да ми пожелаят нещо хубаво и да ми кажат, че не са забравили годините, в които заедно сме се мъчили да се докоснем до едно много трудно и прекрасно изкуство. Това ме кара да се вълнувам и да бъда щастлива.   

Има ли нещо, което Ви липсва днес?

Времето минава и всеки трябва да бъде по пътя си, докато Господ не го спре. Липсват ми техните красота, чистота, всеотдайност, техните чисти очи, вперени в мен с надеждата и желанието да научат нещо прекрасно, да ми вярват и да искат да станат по-други. Защото те можеха да отидат на партита, на срещи приятели, а те избраха да са в залата и да репетират от сутрин до вечер, за да стигнат до най-красивия, най-трепетния момент, в който публиката притихва, зазвучават първите акорди и започва концертът, в който ритъмът на децата на сцената и на публиката става един. Всички съпреживяват това прекрасно и магично изкуство.

Професията на педагога е свързана с друг вид талант. Какви качества са необходими на един професионалист, за да може да общува по най-добрия начин с деца и да им преподава това, което знае и умее?

Смятам, че да бъдеш педагог е дар, даденост. Ако ти в душата си не си всеотдаен, не си строг и взискателен, но любящ учител, ако не уважаваш децата и тяхното доверие, не можеш да бъдеш педагог. Децата са неподкупни, тях не можеш да ги излъжеш, че ги обичаш. Много е важно какво им даваш като личен пример. Ти си един от тях и те не трябва да смятат, че си велик учител, а да те възприемат като техен близък приятел, като човек, който иска да ги научи на нещо много стойностно. Много добри изпълнители не стават добри педагози, защото е нужно и да са и добри хора, да имат душа. Ако нямаш душа, децата веднага усещат. Нашите ученици не идват за година-две. Много от тях започват 6-годишни и завършват Балетната школа 18-годишни и ние им правим много тъжни и прекрасни изпращания на нашите абитуриенти.

Виолета Радева и Маня Николова

В най-трудните моменти на изграждането Ви като балерина как намирахте мотивация да продължите, а след това, вече като преподавател, да мотивирате вашите ученици?

О, ще Ви кажа как. Когато аз тръгвам на работа, пред вратата на балетната зала оставям всичките си физически и духовни проблеми, защото вътре ме чакат малки и големи прекрасни момичета, хубаво облечени, тръпнещи в очакване да полетят. Тогава аз забравям, че имам проблеми и стават една от тях. С времето децата се самопресяват и остават само тези, които наистина обичат това изкуство и са с друга душевна нагласа.

Поколения български деца са се сменили пред очите Ви. Откривате ли някакви разлики у съвременните деца?

Докато аз бях в Школата, съм имала само отдадени и сериозни ученици. Това се гради стъпка по стъпка, както се учи азбуката. Всяка година става все по-трудно и по-красиво. Аз посещавам всички показни уроци и концерти на Школата и с трепет очаквам да ги видя грациозни и красиви. Когато не са, приемат, разбира се, моята доброжелателна критика. Съвременните деца са малко по-освободени, с необосновано самочувствие – това е нещо, което ме кара да се тревожа. Но въпреки всичко в Школата има над 100 деца, които идват и искат да научат нещо, за което трябва много, много да се трудят. Пак са прекрасни децата. В балетната зала има дисциплина, в нея няма различни – там всички са равни. И трябва да бъдат така добре обучени, че публиката да им се радва след това. Те са разбрали, че красивата рокля не ги прави красиви. Когато имат концерт, те забравят протритите палци, безкрайните репетиции и са щастливи и усмихнати, защото даряват красота и получават удовлетворението от аплодисментите на зрителите.

Колективът на Балетната школа има многобройни награди.

Да, имаме много награди. На републикански фестивали сме били със златни медали, носители сме на званието „Представителен“, имаме първо място от Международния фестивал „Децата по света искат мир“ в Румъния и много други. Много наши постановки са записани от Българската национална телевизия. Балетът „Ох, боли“ по музика на Ивайло Атанасов е излъчван по БНТ. Имаме много балетни постановки, правени съвместно с Плевенската филхармония. Това беше празник, на който децата в Плевен се срещаха с две изкуства – музиката и балета. Виждаха на живо музикантите от Плевенската филхармония, които свиреха за децата на Балетната школа. Децата в града се ограмотяваха и много от тях заобичаха и двете изкуства. За да постигнем всичко това, нашите възпитаници бяха не само всеотдайни, но имаха и чувство за колективизъм, те се чувстваха като едно семейство.

И днес балетните спектакли на Школата пълнят с публика зала „Емил Димитров“ на читалище „Съгласие 1869“. Тези събития имат достойно място в културния живот на града.

Разбира се. В Балетната школа преподават три мои възпитанички – Маня Николова, Валентина Козовска и Оля Стоянова. Те са много добре подготвени, знаещи и можещи педагози. И както виждате, няма година, в която да не се развълнуват децата на града с някакъв нов спектакъл на Школата. Много благодаря за това на моите момичета.

Маня Николова преподава и в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен.

Маня сбъдна мечтата си да танцува в Плевенската опера и беше солистка дълги години. Гордея се много с нея. Тя е изключително добър хореограф и педагог. Не мога да не кажа същото и за Валя.

Предстои голям празник – Балетната школа ще отбележи 65 години от създаването си.

Да, Школата ще отвори широко вратите си, ще бъдат поканени бивши нейни възпитаници да преживеят отново незабравимите си изтанцувани години. Галаконцертът ще е на 6-и декември и аз вече се вълнувам безкрайно за този празник!

Автор: Даниела Дочева

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ З...

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От камбаната, която озвучава английската столица, и торфените къщи в Исландия, до Колизеума в Рим, ...

5.99лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА
Най-важното за Стария континент за млади откриватели! „Детски атлас на Европа“ повежда децата на вълнуващо ...

5.99лв.Вземи сега!

ЧАША ДЯДО ДОБРИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ
Чаша Дядо Добри Вярваме, че мъдрите очи на Дядо Добри ще отправят миролюбиви послания и ...

12.00лв.Вземи сега!

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И...

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От кукерите и конските кушии, през мартениците и боренето с яйца, до нестинарските танци и ...

5.99лв.Вземи сега!

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ...

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА
САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА Книгата на Д. Денчева „Сакралността на миналото или Българската ...

25.00лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ
Децата имат милиони въпроси. Този атлас ще ви помогне да отговорите на няколко хиляди от ...

4.99лв.Вземи сега!

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart