Педагогически аспекти на образователната телевизия – Първа част

Неоспорим факт е, че днес телевизията има мощно влияние върху живота на младите хора.  Тя променя  начина, по който общуваме, работим и учим. Медийните продукти не само ни информират и развличат, но играят и важна роля за това, как виждаме действителността около нас, влияят и на мисленето, чувствата и поведението и не на последно място дават възможност за организиране на образователен процес.

Доц. д-р Ася Асенова

Съвременните изследвания в областта на приложението на образователната телевизия за организиране на неформално образование разкриват няколко ключови аспекта, един от които е възможността да се организира опосредстван учебен процес с различни възрастови групи. По този начин, интерактивната образователна телевизия може да бъде ключов фактор в решаване на настоящите предизвикателства за учене през целия живот, при условие, че се прилагат качествени програмни образователни продукти.

По същество определението за медийно обучение се базира на четири ключови понятия, а именно продукция, език, представяне и публика и е предпоставка за създаването на модулна учебна програма. Медийното обучение и по конкретно обучението чрез телевизионно съдържание е процес, при който обучаемите са способни да разбират и оценяват, и то по критичен начин, същността, похватите и влиянието на медийните послания и продукции.

В рамките на този тип обучение се променя и ролята на учителя, който не  предава знания, а подпомага процеса на опознаване и диалог, на изследване и задаване на правилните въпроси. Педагогическата ефективност на образователната телевизия за целите на формално и неформално образование се изразява в насърчаване на  младите хора да задават въпроси относно мултимедийната култура и ги учи да бъдат активни и способни; да разграничават медийни потребители; въвежда света в класната стая и е съвършен мост за интегриране на предметите и интердисциплинарно обучение; способства за развитието на множествената интелигентност, за анализиране и управление на информацията.

  • Нормативни документи за организиране на медийно обучение

Нормативните изисквания за медийно образование са регламентирани в редица международни документи, сред които са „Медийната грамотност в дигиталния свят /Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. относно медийната грамотност в дигиталния свят; Заключения на Съвета от 22 май 2008 г. относно междукултурните познания и по-специално Европейския подход към медийна грамотност в цифрова среда; Декларацията на ЮНЕСКО от Грюнвалд относно медийното образование (1982 г.); Парижката програма на ЮНЕСКО от 2007 г. ; през 2012 г. ЮНЕСКО публикува  практическите ръководства за обучение на педагози, студенти и ученици – „Media education: a kit for teachers, students, parents and professionals” и „Pedagogical aspects of formation of media and information literacy” [Лозанова, Л., 2015].

Според заключенията на Съвета на Европейския съюз компетентността в областта на цифровите технологии, която обхваща увереното, творческо и критично използване на информационните и комуникационните технологии, е съществен компонент на медийната грамотност. Ниското равнище на компетентност в областта на цифровите технологии може да постави дадено лице в неравностойно положение, не само на пазара на труда, където почти всички работни места изискват някакво ниво на умения в областта на цифровите технологии, но и в обществото като цяло. Поради това съществува ясна връзка между повишаването на компетентността в областта на цифровите технологии и усилията за създаване на по-приобщаващи и сплотени общества.

В този аспект се приема, че съществен елемент в мисията на образованието и обучението е да утвърждават сред младите хора основополагащи ценности като залегналите в Договора за Европейския съюз и да развиват и поддържат у тях открит и свободомислещ светоглед, като същевременно ги правят способни да мислят независимо и критично, да демонстрират разумна преценка чрез използване на базирани на факти знания.

  • Принципи за субсидиарност, формулирани от Съвета на Европейския съюз по отношение на формирането на медийна грамотност

1. Да насърчават отделянето на достатъчно внимание за развиване на медийната грамотност и критичното мислене в образованието и обучението на всички равнища, включително чрез гражданско и медийно образование.

2. Да полагат усилия за повишаване на компетентностите в областта на цифровите технологии сред учащите се от всички възрасти, в перспективата на ученето през целия живот, като важна предпоставка за укрепване на способността им да участват активно в демократичния живот на нашите модерни общества, както и за повишаване на пригодността им за заетост.

3. Да обмислят възможността за използване, наред с националните рамки и инструменти, на европейската рамка за компетентност в областта на цифровите технологии за гражданите, рамката от компетентности на демократичната култура на Съвета на Европа и Глобалната рамка за оценка на медийната и информационната грамотност на ЮНЕСКО.

4. Да насърчават социално безопасна среда на обучение, онлайн и офлайн, в която спорните въпроси да могат да се обсъждат открито и свободата на словото да се зачита, и да дават възможност на преподавателите да инициират и модерират такива дискусии.

5. Да подпомагат преподавателите и училищните ръководители на всички нива на образование и обучение да развиват, посредством първоначално обучение и непрекъснато професионално развитие, своята собствена компетентност в областта на цифровите технологии, както и педагогическите си умения, необходими, за да използват нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп в обучението, и да работят по въпросите на медийната грамотност и критичното мислене по ефективен начин с учащи се от всички възрасти и с различен произход.

6. Да работят с родителите и други участници в обществото като цяло за намаляване на цифровото разделение между поколенията и за насърчаване на споделена култура на диалог и взаимното разбирателство.

7. Да укрепват диалога, сътрудничеството и партньорствата между сектора на образованието и обучението и медийния сектор, включително журналистите, както и всички други заинтересовани страни, в т.ч. гражданското общество и младежките организации, като се има предвид, че ефективното развитие на медийна грамотност и критично мислене налага мултидисциплинарен подход, и се напомня за важната роля на неформалното и самостоятелното учене в това отношение.

 8. Да насърчават новаторски, творчески и основани на широко участие начини за развиване на медийна грамотност и критично мислене в образованието и обучението, например чрез осъществяване на изследвания и чрез проучване на потенциала на културата и изкуствата, междукултурни подходи и медийно производство в училище, като средства за укрепване на отвореността към други култури и активното гражданство. [пак там].

  • Педагогически модели за интегриране на медийно обучение (в т.ч. и на образователна ТВ)

Образователна телевизия или телевизионно обучение се определя като използването на телевизионни програми в областта на дистанционното обучение. Тя може да бъде под формата на отделни телевизионни програми или специализирани канали. В социалните аспекти на телевизията няколко проучвания показват, че образователната телевизия има много предимства. Мрежата за информираност на медиите обяснява в статията си „Добрите неща за телевизията“, че телевизията може да бъде много мощен и ефективен инструмент за обучение на децата, ако се използва разумно. В статията се посочва, че телевизията може да помогне на младите хора да открият къде се вписват в обществото, да развиват по-близки отношения с връстниците и семейството си и да ги научат да разбират сложни социални аспекти на комуникацията.

В литературата липсва единна класификация на  моделите на медийно образование. Според едни автори те се определят на база водещи концепции и теории, а други – въз основа на целите и съдържанието на медийното образование и др. Е. Саянова посочва, че въпреки различното разбиране на съдържанието и целите на медийното образование, може да се обособят три организационните модели на това педагогическо направление. Авторката разграничава предметен, аспектен и проектен модел [Саянова, Е, 2016].

Според Федоров медийното образование може да бъде разделено на следните основни направления:

1) медийно образование за бъдещи професионалисти в света на пресата, радиото, телевизията, киното, видеото, интернета – журналисти, редактори, режисьори, актьори, оператори;

2) медийно образование за бъдещи педагози в университетите и педагогическите институти, в процеса на повишаване на квалификацията на преподавателите в училищата и вузовете по медийна култура;

 3) медийно образование като част от общото образование на учениците и студентите, които се обучават в общообразователните, средните специални училища, вузовете, което на свой ред може да бъде интегрирано с традиционните дисциплини или да е самостоятелно (факултативни, кръжоци и др.);

4) медийно образование, провеждано в учрежденията за допълнително образование и различни центрове (домове за култура, клубове и др. );

5) дистанционна форма за ученици, студенти и възрастни с помощта на пресата, радиото, телевизията, киното, видеото, интернет;

6) самостоятелно обучение, което може да се осъществява в продължение на целия живот. [Федоров А., 2005]

Фиг. 1 Етапи на модела за интеграция на медийно обучение в училище за реализиране на целите на формалното образование базирани на модела ADDIE

На подготвителният етап се сформира работен екип, който може да включва педагогически съветник, учители по различни предмети както и външни специалисти, който да изградят концепция за интеграция на медийно обучение в училище за реализиране на целите на формалното образование. Екипът осъществява анализ на целевата група, нейните интереси и потребности относно предпочитано мултимедийно съдържание.

Следващ етап е  разработването на концепция и създаване на програма за медийно обучение в специфичен образователен контекст. На този етап се създават приложни артефакти-наръчници за участниците в процеса; разработване на материали, съобразени с възрастовите групи; разработване на материали, съобразени с конкретните възрастови групи. Формулират се конкретни цели на обучение, които ще се реализират чрез различни типове медийно обучение, изграждане на система за мониторинг с конкретни индикатори за имплементиране и процедури за обратна връзка с последващ корекционен механизъм. В рамките на този етап се създават конкретни сценарии за образователни програми, които ще бъдат излъчвани през определена медия.

На етапът имплементиране се  включват темите от програмата в часовете на класа; практически занятия в различни учебни часове и особено в уроците с междупредметна връзка или СИП и ЗИП; създаване на медийни продукти. На този етап се осъществява и оценка на получените резултати.

  • Моделът на  Е. Дейл и връзката му с медийното обучение

През 1946 г. американският експерт по образование Едгар Дейл създава т.нар. “Конус на познанието” – модел за обяснение на начина, по който аудио-визуалните методи допринасят за ученето.  Конусът на опита на Дейл е визуален модел, който се състои от единадесет етапа, започвайки от конкретни преживявания на дъното на конуса, след което става все по-абстрактно, когато достигне върха на конуса. Също така, според Дейл, подреждането в конуса не се основава на неговата трудност, а по-скоро на абстракция и на броя на включените сетива. Опитът във всеки етап може да бъде смесен и взаимосвързан, което насърчава по-смислено учене. Чрез тази концепция се илюстрира графично връзката между начина на представяне на учебното съдържание и степента на усвояването му. На върха на този конус е слушането на лекция, следва четенето на учебни материали и т.н. Всяко по-долно ниво сваля степента на абстракция и увеличава процентът на възприетия материал. Конкретните проценти са добавени от последователи на Дейл след емпирични изследвания в обучението.

В изследванията си върху когнитивното развитие на децата, Джеръм Брунър предлага три нива на предаване на знанията:

  • Enactive – посредством пряко предаване на опит;
  • Iconic – посредством образи (картинни, видео, мултимедия);
  • Symbolic – посредством думи и символи.
Фиг. 1 Конус на познанието по Е.Дейл

На нивото на аудио-визуалната презентация телевизията, киното и снимките, записите и радиото могат да бъдат използвани от ученика/група от обучаващи се, които биха могли да подобрят и разширят придобиването на опит чрез различни образователни ТВ-програми. Според Дейл чрез разбирането на всеки компонент на Конуса на познанието, може да се каже, че образователните технологии не се ограничават до модерните приспособления, които имаме в момента, а по-скоро е широко понятие, което включва всички медии, които можем да използваме, за да постигнем баланс, улесняване на ефективното и смислено обучение. В конусът се разглежда възможността ученикът да използва няколко сетива (зрение, мирис, слух, докосване, движение) при процеса на обучение. Според модела прекият опит ни позволява да използваме всички сетива. Оттук и следствието, че колкото повече сензорни канали са възможни при взаимодействие с даден ресурс, толкова по-голям е шансът много ученици да се учат от него [Dale, E., 1969].

Моделът на Дейл може да се интерпратира като инструмент, който помага на учителите да вземат решения относно ресурсите и начинът, по който те ще се използват в клас (в .ч. и в часовете по биология). За целта учителят може да формулира отговори на следната система от въпроси, ако е решил да използва ТВ-ресурси в часа си:

• Къде ще се отрази опитът на ученика с този ресурс за обучение върху конуса? Каква е релацията му с реалния опит на ученика?

• Какъв вид учебен опит ще се формира в този час?

• Как този ресурс за обучение кореспондира с информацията, предоставена в учебника?

• Какво и колко сетива могат да използват учениците, при работа с този ресурс за обучение?

• Ще доведе ли до усъвършенствне на опита избрания учебен ресурс?

Според Едгар Дейл образователната телевизия е мощен фактор за обучение поради възможността да се излъчват широка гама от аудиовизуални материали;  предоставя модели за съвършенство на зрителя; може да пренесе света на реалността в дома и в класната стая чрез „живо“ излъчване или чрез медия; може да даде възможност на учителите да гледат себе си, докато преподават с цел самоусъвършенстване; ученето може да  бъде едновременно поучително и приятно.

Интегрирането на образователна телевизия в учебният процес  разкрива нови възможности за развитие на концепцията за  учене през целия живот. Педагогическата ефективност на тази интеграция е свързана с развитието на личността  на обучаемите – нейната култура на общуване с медиите, развитие на творческите, комуникативните способности, критическото мислене/автономност, умение за пълноценно възприятие, интерпретация, анализ и оценка на медийните текстове, усвояване на различни форми на себеизразяване с помощта на медийните техники, подготовка на бъдещите педагози за работа в различни учреждения.

ПРОЕКТИ

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“

„ПАРАД НА БУКВИТЕ“
Стотици българи шестваха по улиците на София на „Парад на буквите“ Организаторите от „Сдружение Азбукари“ ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ” - 2
В Алдомировци откриха средище на съвременното Просвещение Иновативна интерактивна класна стая съчетава преклонението пред българското ...

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“

ПРОЕКТ „ЗДРАВЕЙ, ЗДРАВЕ“
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ ПО ЧЛ. 10А ОТ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА ЗА ...

ПРОЕКТ „WELLBECOME“

ПРОЕКТ „WELLBECOME“
ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА: Основната цел на проекта е да насърчи сътрудничеството и инициативите между младежите ...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В С...

ПРОЕКТ „КРАЧКА НАПРЕД В СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“
Целта на програмата е да разшири социалната и професионална интеграция на хората от уязвимите групи ...

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.


Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате