Педагогически аспекти на образователната телевизия – Втора част

Видове образователна телевизия и телевизионни програми

Доц. д-р Ася Асенова

Медийното образование дава възможност да се развият знания, ценности и широк диапазон от умения – умения за критическо мислене, общуване и управление на информацията. Затова то е важна и прогресивна стратегия за възпитаване на мислещи, ангажирани и информирани граждани.

В зависимост от технологичните си параметри телевизиите се делят следните видове:

Според статута:

  • Обществена телевизия – изпълнява обществени функции и се финансира от публични средства.
  • Търговска (частна) телевизия – търговско дружество по бизнес модел.

Според начина на разпространение:

  • Ефирна – разпространява се през ефира и имат заделен ограничен честотен ресурс.
  • Спътникова – разпространяват се чрез наземна космическа станция до телекомуникационен спътник, разположен на геостационарна орбита отколо земята. Спътникът от своя страна препраща телевизионния сигнал обратно към Земята, като всеки спътник излъчва на отдалечено петно върху земната повърхност. За приемане е необходим сателитен приемник и параболична антена.
  • Кабелна телевизия – кабелните оператори приемат телевизионните програми ефирно или чрез спътник и чрез демодулатор/модулатор пренастройват каналите в определен порядък и честотна лента и го излъчват, чрез собствена канална мрежа, която може да бъде коаксиална или оптична. Разновидност на кабелната телевизия е IPTV (TV over IP).
  • Интернет телевизия – програмата се излъчва чрез платформа, достъпна през Интернет.

Според интерактивността:

  • Конвенционална – телевизионната програма е еднопосочна, от апаратната към потребителя, като потребителя не може да участва директно в телевизорното съдържание, без допълнителни средства (чат софтуери, телефон или друг начин за двустранна комуникация).
  • Интерактивна- Телевизионната програма е двупосочна, което прави потребителя директен участник в телевизионното съдържание.

Според начина на излъчване:

  • Аналогова телевизия – тази телевизия използва остарели технологични средства за пренос на видео сигнала.
  • Цифрова телевизия – използват се съвременни средства за пренос на видеосигнала.

Според разделителната способност:

  • Със стандартна разделителна способност (16:9, 4:3 и др.);
  • Със висока резолюция (HDTV);
  • С ултрависока резолюция (4К);
  • 3D телевизия.

Според обхвата на телевизионното разпръскване:

  • С локален обхват;
  • С регионален обхват;
  • С национален обхват;
  • С интернационален обхват.

Според тематиката:

  • Филмови;
  • Религиозни;
  • Новинарски;
  • Научно-популярни;
  • Забавни;
  • Смесени.

Образователните телевизионни програми се категоризират според тяхното съдържание и контекст (Güçhan 1981). Образователните телевизионни програми биват:

  • Учебни програми– те предоставят информация, която е подготвена от специалист в съответната област на познание и има определена образователна цел и специфичен контекст на обучение.
  • Информационни програми– те се представят на аудиторията обикновено в документални форма.
  • Мотивационни програми– комбинира характеристиките на първите две програми и съдържанието им е насочено към социални проблеми с драматична структура (особено с използване на забавен елемент), т.е. аудиторията се обучава, докато се забавлява.

В литературата ТВ програмите се категоризират според комуникационния процес на:

  • ориентирани към говоренето програми;
  • визуално ориентирани програми;
  • драматично ориентирани програми;
  • комбинирани програми.

Bates и Gallagher отбелязват, че някои видове образователни ТВ програми са по-подходящи за определена аудитория и спомагат за реализирането на определени учебни цели. Бейтс твърди, че “избора относно стилът на програмите и структурата им влияят не толкова на това, което аудиторията ще научи от тези програми, а по-скоро как ще ги анализират или ще използва материала. Освен това тези ефекти са по-малко значими по отношение на индивидуалните програми, отколкото в техните кумулативни дългосрочни ефекти“.

В таблица 1. са представени основните измерения на образователните програми според Bates and Gallagher и техният образователен потенциал.

Табл.1 Основните измерения на образователните програми по Bates and Gallagher

Основни измерения на образователните програми Образователен потенциал
Дидактическа/ отворена
(Didactic/Open-Ended)
Bates и Gallagher идентифицират това измерение на програмите като най-важното. Този програмен модел описва степента на отвореност/затвореност на представеният материал по отношение на обучаемите, а именно до колко програмният материал е отворен за анализиране и/или обяснение за ученика, или е просто представен за интерпретация. Например един по-отворен вариант на дидактическа програма за проучване на случаи може да се използва за анализ и разрешаване на проблеми  от обучаемите. По-затворен тип дидактическа програма може да се използва за предоставяне на конкретни напътствия към обучаемите чрез включени коментари. Средната степен на отвореност на програмите може да даде указания за ключови събития, върху които обучаемите да направят собствени заключения. 
Пасивен / активен
(Passive/Active)
Второто по значение измерение според степента на активност на обучаемите. Към този модел на ТВ програма може да се включат следните активности по отношение на потребителите:
предварително четене на бележки преди излъчването на програмата, водене на бележки по време на излъчването; orpost-broadcast дейности, като например: допълнително проучване; писане на отзиви върху програмата; писмено решение на проблем, създаден в програмата; анализ на конкретни задачи, на които може да се отговори само чрез преглеждане на програмата; задачи, които позволява или насърчава обучаемите да използват материали от програмата. Бейтс и Галъхър отбелязват, че има научни доказателства, че ученето се осъществява по-ефективно, когато обучаемите реагират активно на програма. Образователните програми, които са подобни по формат на документалните филми, могат да насърчат студентите да приемат пасивно ТВ програмата като източник на информация или да насърчават формирането на различни когнитивни умения.
Интегрирана / Неструктурирана
(Integrated/Free-Standing)
Интеграцията на различните медии може да варира от тясно интегрирана – с текст, предавания и бележки, които са пряко свързани помежду си до почти свободно структурирани компоненти в образователната програма. Ако целите на един интегриран курс са свързани с развитие на интелектуалните умения, при анализиране на програмите (напр. за проучване на случаи и прилагането на академични концепции за такива програми), тогава текстовете и излъчванията трябва да се развиват заедно, а не отделно.

Според Bates and Gallagher учениците трябва да се запознаят със специалните техники и характеристики на образователната телевизия и различните програми в рамките на специализиран курс, за да развият критичен подход към телевизията, когато тя се използва като източник на научна информация. Програмите в рамките на образователната ТВ може да  окаже определено ефективно влияние. Телевизията има властта да влияе на зрителите субективно, а оттам и да валидира или опровергава аргументи чрез позоваване на предимно емоционална основа. Bates and Gallagher  подчертават, че емоционалната реакция на обучаемите към дадена програма може да има негативно влияние върху способността им да я анализират критично. Ето защо създателите на образователни програми трябва да са наясно кое е по-важно – силна емоционална реакция към програма или интелектуален анализ на материала – двете реакции не са непременно съвместими.

В обобщение образователната ТВ има висок потенциал, когато се използва по подходящ и умерен начин. Тя може да направят учебния процес по-конкретен, жив, колоритен и интерактивен при условие, че учителят формулира точни цели и очаквания, свърже телевизионния урок с предишния урок и/или с опита на обучаемите; организира наблюдението на учениците; постави филма в адекватен на целите контекст и не на последно място избере основните точки, върху които трябва да се фокусират обучаемите.

  • Модел за създаване на  програми за образователна ТВ

Според Feridun Akyurek моделът за създаване на образователни телевизионни програми съдържа пет последователни стъпки:

Първа стъпка: проучване на целевата аудитория, която трябва да бъде анализирана и подробно определена по отношение на мотивация, интереси, потребности, стилове на учене и т.н.. Целите на програмата трябва да отговарят на очакванията, нуждите, културния контекст, предпочитанията и характеристиките на целевата аудитория. Ето защо, изследванията върху целевата аудитория ще улеснят работата на създателите на програми. Определянето на всички променливи е важна задача, която трябва да решат изследователите.

Втора стъпка: разработване на програмите, в който процес най-важният елемент е скриптът. В този процес на разработване на сценарий за образователната телевизия, се включват следните специалисти: психолог, социолог, образователен технолог, специалист по теми, телевизионен продуцент, сценарист.

Трета стъпка: дефиниране на основни елементи при писането на сценария-представяне на водещ/художник на продукцията, визуалните материали, дизайн на видео-аудио композиционни елементи.

Четвъртата стъпка: оценка на пред-производствения скрипт. Писмените текстове се редактират от съответни специалисти. Прави се оценка на  драматичните елементи и образователното съдържание на програмата. Ако е необходимо, се правят допълнителни предложения. Коригирани и потвърдени текстове се предоставят на продуцента и директора на продукцията за заснимане.

Пета стъпка: оценка на финалната образователна ТВ програма. Програмата, която вече е заснета, трябва да бъде тествана с членове на целевата аудитория преди нейното официално излъчване. Според тяхната обратна връзка, проекто-програмата може да претърпи промени, започвайки от самия скрипт. Следва официално излъчване на програмата [Feridun, A., 2005].

В тази връзка предлагаме следният обобщен алгоритъм за описание на програмата за образователна ТВ:

Фиг. 2 Алгоритъм за описание на образователна ТВ програма
  • Екип (участници) в рамките на образователната телевизията

Всяка една телевизия има нужда от минимален брой специалисти за да бъде организирана и излъчвана в ефир в т.ч. и образователната ТВ. Минималния брой хора необходими за 16 часова програма са около 25-35 специалисти  групирани в следните направления:

  • мрежови инженери – занимават се с окабеляване, маршрутизиране и отстраняване на проблеми на всички устройства за пренос на данни;
  • видеомонтажисти –  специалисти, които правят „шапки“, монтират предавания и/или правят анимация на живо или offline;
  • аудио инженери – грижат се за микрофоните, за аудио пулта при живи предавания и осигуряване на качествен звук във всички продукции;
  • продуценти/програмни специалисти – това са специалисти, които създават съдържанието и отделните продукти, като замисъл и изпълнение на телевизионните продуктите;
  • PR – грижат се за доброто позициониране на телевизията, занимават се с реклама и т.н.;
  • журналисти – работят в тясна взаимосвързаност с всички останали участници от техническите екипи и специалисти;
  • адвокати – договарят и създават договори със доставчици, клиенти и вътрешния екип;
  • счетоводители;
  • оператори на съдържане – това са хората които подреждат плейлисата на предавания и излъчват и мониторират съдържанието на телевизията.

През май 2016 г. Съветът на ЕС прие документ със заключения за нуждата от развитие на медийната грамотност и критично мислене чрез образование и обучение.  Заключенията се фокусират върху основната роля на образованието и обучението в подпомагането на младите хора да станат медийно грамотни и отговорни граждани на бъдещето.

  • Какво показва световната практика по въпроса за педагогическия ефект от образователната ТВ?

Съществува значителен брой изследвания, които показват когнитивната, академичната и социалната ползи, които могат да бъдат получени в резулата от качествена образователна ТВ програма за обучаеми. Например в изследванията на Пекора при разглеждане на променящия се характер на телевизионните програми за малки деца, (Pecora et al., 2007) се установи, че:

  • повечето деца прекарват повече време в гледане на телевизия, отколкото в други дейности;
  • много деца започват да гледат ТВ в ранна възраст;
  • независимо от възрастта, която започват да гледат телевизия, децата се учат от нея;
  • времето, през което децата прекарват в гледане на телевизия влияе върху ученето и поведение по особено съществен начини;
  • ако децата гледат програми, които са предназначени да бъдат образователни, те научават по-лесно това, което се преподава в училище.

Моисей (2009) също отбелязва, че децата не са пасивни зрители на телевизията, а активни участници, което дава възможност ТВ образователни програми да се използват за целите на обучението (Huston and Wright, 1998).

Проучванията показват, че въздействието от гледането на образователна телевизия може да бъде пряко, чрез изучаване на специфични познавателни или академични умения или индиректно чрез мотивационни процеси т. нар. моделирани поведения, които биха могли да подобрят академичните постижения.

Повечето проучвания за ползите от телевизията установяват, че добрите образователни програми могат да подобрят граматическите уменията на децата. Основните видове идентифицирани ползи, посочени в тези изследвания са свързани с формирането на когнитивни умения, готовността за училище и формирането на определени академични постижения. Посочените проучвания показват, че гледането на образователна телевизия е популярна дейност за децата в предучилищна възраст и образователните телевизионни програми могат да помогнат за подобряване на готовността на децата за училище и формирането на ключови компетентности, които могат да се надграждат в училище.

Според Центърът за изследване на влиянието на телевизията върху деца (CRITC) в Университета на Канзас съществуват три елемента в системата за гледане на телевизия: независимата променлива или стимула, посредническите променливи, и произтичащото от това поведения или убеждения. Гледането на телевизия  се основава на взаимодействието на тези три компонента, които обикновено се описват като програмиране, среда и поведение. Всеки от тези елементи обхваща много променливи; например дизайн на съобщенията и съдържанието са програмни променливи. Предпочитания за преглед и навиците са екологични променливи, които посредничат в целия процес. Индивидуалните различия също са посреднически променливи в това как  те влияят на поведението. Ученето и агресивното или кооперативното поведение са зависими променливи.

В литературата има  две теоретични концепции по отношение на когнитивната обработка на съдържанието на телевизионната програма и нейния ефект. Според първата теория  детето е пасивно лице, което може да реагира само на представените стимули в ТВ програми.Втората противоположна позиция, активната теория (или активната теория на разбирането), описва детето като активно проучващо и анализиращо съдържанието на ТВ програмата, която се представя. Тази теорията предполага, че вниманието към телевизионната програма не е в резултат на реакция на стимули, а по-скоро когнитивен процес на наблюдение и разбиранепроцес за идентифициране на ТВ- съдържание, което изисква и по-насочено внимание.

Съвременните изследвания в областта на ефекта от образователната ТВ са насочени най-вече към изследване на ефекта на дизайна на съобщенията, когнитивната обработка на ТВ съдържание, връзката на ТВ с училищни постижения, влиянието на семейния контекст за гледане на ТВ програми, процесите на  социализация, програмиране и използване на образователни ТВ програми и не на последно място формирането на умения за критично гледане.

  • Проучване на педагогическият опит на бъдещи учители по биология при използване на образователни ТВ програми и ресурси

Използването на телевизията като екранно-звуково средство за обучение в часовете по биология изисква от обучаемите система от познавателни умения: организиране на зрително и слухово възприемане на телевизионните предавания; целенасочено наблюдение, слушане; запомняне, запазване и възпроизвеждане на възприетото; разбиране на материала; отразяване в речта на последователността на събитията (умението да разказваш). Изследователският инструментариум, който беше създаден за това изследване беше насочено към установяване педагогическият опит на бъдещи учители по биология при използване на образователни ТВ програми и ресурси.

Целевата аудитория на изследването са бъдещи учители по биология от трите педагогически специалности „Биология и химия“, „География и биология“ и „Биология и английски език“, 1 курс, редовно обучение за учените 2017/2018 и 2018/2019 г. Бяха анкетирани 80 студента- бъдещи учители по биология по отношение на опита и експертизата им при използването на образователни ТВ програми в часовете по биология. За целта беше създадена анкета в комбинация с полуструктурирани интервюта за установяване на наличния опит на участниците в изследването.

Повечето (92%) от студентите смятат, че образователни ТВ програми имат педагогически потенциал за формиране на знания в часовете пио биология. Около 5% декларират, че образователната телевизия не би могла да се използва за обучение, а останалите 3 % нямат мнение по въпроса.

Много от анкетираните (58%) използват различни ТВ- програми при подготовката на методическата си разработка в час по биология. На въпроса, кои образователни канали и програми използват най-често в своята практика, 47% посочват Discovery, 35% National  Geographic, 5% Dа Vinchi Learning, 5% Discovery world и 8% Science.

На въпросът използвали ли са във вашата професионална подготовка образователна ТВ, едва 32% отговарят положително, повечето студенти посочват, че няма подобна практика в обучението им- около 55%, а останалите респонденти не могат да отговорят на този въпрос.

На въпроса по колко часа според вас подрастващото поколение прекарва пред ТВ екран, около 97% от студентите посочват, че децата от 6 до 10-годишна възраст гледат телевизия всеки ден: по около два часа, когато трябва да ходят на училище, и по около 5 часа през почивните и ваканционните дни.

На въпросът в какви образователни дейности бихте използвали ТВ образователни програми, повече от половината студенти отговарят, че биха я включили в дейности свързани с представяне на ново знание по биология (62%), 18% за организиране на дискусия, 12 % при организацията на предметно-практическа дейност и 8% за организиране на игри. На въпросът какви са ограниченията за използване на ТВ- програми в часовете по биология, една част от студентите посочват материалната база като пречка (55%), друга част от студентите посочват липсата на общи критерии за качество на образователните програми (25%), липса на педагогически умения за имплементиране на образователната ТВ в часовете по биология (15%) и останалите 5%  не могат да преценят.

В резултат от наптавеният анализ на резулатите от проучването може да се заключи следното:

Тв и медийните ресурси могат да бъде ефективен начин за обучение ако бъде използвана целенасочено и критично селектирана в посока реализиране на конкретни цели на обучение по предмета.

Изследването доказа, че образователната ТВ може да се използва от бъдещите учители по биология  в качеството си на:

(1) дидактически инструмент или стратегия за формиране на знания и умения от когнитивните равнища;

(2) като опосредствена променлива, която насърчава интердисциплинарния подход, използвайки образователните програми като основа за анализ на взаимовръзки и зависимости в изучаваните процеси и явления по биология;

(3) като канал за предаване на структурирана и обобщена информация, представена мултимодално;

(4) като средство за анализиране и представяне на информация от самите ученици, използвайки критичен и селективен подход.

Учителят по биология може да използва телевизията в класната стая, за да реализира различни задачи в обучението по предмета, като:

да визуализира и обогати учебното съдържание, което се преподава;

да организира учебният процес имплементирайки различни стилове на учене;

да повиши учебната мотивацията на учениците;

да стимулира други учебни дейности,

7. Да покаже
практическото прилагане на принципа, вече написан в учебниците и да покаже
лабораторната работа и демонстрациите. 2. Да хуманизира дистанционното обучение
и да подобри езиковите умения и преподавателските умения чрез представяне на
типови техники за преподаване. 3. Да покаже ситуацията в реалния живот и
микроскопските неща по мащабен мащаб 4. Анимации, драматични презентации, бавни
движения и казуси.

В бъдеще перспективата в педагогическите изследвания по тази проблематика би трябвало да е фокусирана върху въздействието на образователната телевизия на макроравнище, а именно по отношение на компетентностите на бъдещите учители по биология и изграждането на система от критерии за подбор, анализ и проектиране на процес на обучение, базиран на включването на образователна ТВ в час.

ПРОЕКТИ

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, с автори Гергана ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ"
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, Павел Серафимов и ...

„ЧИСТА И СВЯТА“

„ЧИСТА И СВЯТА“
Във времена на обществен нихилизъм, духовно и морално отстъпление, обругаване на национални символи и все ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”
„Креативни Мислители” - Иновативна среда за обучение на учениците Средището на съвременното Просвещение вече е ...

„БУКВАРИНО“

„БУКВАРИНО“
„Букварино“ - Уникална патриотична игра тръгва към децата в България Урок по родолюбие и игрознание ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, дебитна или кредитна карта.


Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате