Мария Иванова пази традициите на банатските българи – Първа част

Мария Иванова от читалище „Петър Парчевич – 1927 г“ пази традициите на банатските българи в с. Асеново вече 50 години

Мария Иванова е секретар на Народно читалище „Петър Парчевич – 1927 г“ в село Асеново, Община Никопол, и вече 50 години работи всеотдайно за съхраняване на традициите на местната банатската общност. Тя е вдъхновител и основен двигател на всички значими събития в населеното място – създава и печели проекти с екипа си, пише книги за банатските традиции, чрез които тя и съмишлениците й популяризират богатото духовно наследство на малкото село Асеново, което днес има около 200 жители.

Мария Иванова

Усмихнатата и енергична българка е създател на впечатляващия Международен фолклорно-кулинарен фестивал „Банатски вкусотии – традициите на моето село“, който на 17 август 2019 г, за девета поредна година, ще събере почитатели на добрата кухня и всенародното веселие от страната и чужбина, топ готвачи като Таньо Шишков и Иван Звездев, приятели, съмишленици, ученици и гости.

Мария Иванова е и ръководител на фолклорната група за песни и танци към читалището и макар членовете й да намаляват драстично през последните години, дейната жена продължава да работи с възрожденски ентусиазъм. Тя се занимава и с благотворителност – винаги откликва на покана да се включи в благородна кауза. Освен това предава с желание знанията, опита и уменията си на ученици от Плевен, както и на всички, потърсили я за съвет.

За мисията да си наследник и пазител на безценно духовно богатство, за предизвикателството да си живата памет на едно отминало време и да опитваш по всякакви начини да я съхраниш и предадеш като безценно имане на младите българи, разказва Мария Иванова.

Госпожо Иванова, коя сте Вие?

Секретар съм на Народно читалище „Петър Парчевич – 1927“ в село Асеново, Община Никопол. То носи името на един български възродител, един будител, който вдъхновява и нас да запазим историята за поколенията. Читалището е създадено през 1927 г. от учителя Петър Проданов и будни асеновчани. То е средище на културно-образователни дейности и вече 92 години работи за обогатяване, запазване и разпространение на културните ценности и популяризиране на фолклорното богатство на банатските българи. Аз съм в читалището от 1969 г. и през септември месец 2019 година ще отбележа 50 години дейност в него.

Колко и какви хора живеят в село Асеново?

Около 200 души сме – потомци на смели българи, избягали във Влашко и Унгария след жестокия погром на Чипровското въстание през 1688 година. Предците ни се установяват в областта Банат с позволението на Мария Терезия, тогавашна императрица на Австро-Унгария, която им разрешила и по-голяма самостоятелност и автономност. Там остават около 200 години, а след Освобождението на България търсят начини да се върнат в родината си. През 1892 година 86 фамилии пристигат в село Асеново. Избират мястото, защото тук е имало вода, а и почвата е била плодородна. Пътували предимно през зимата, защото тогава река Дунав е замръзнала и лесно се преминава. След 1920 година има още една вълна преселници – хора от Балкана, бягащи от две села, в които имало големи пожари.

Кое прави село Асеново толкова пъстро, различно и специално място в България?

Банатските българи и техните потомци ревностно пазят до днес традициите и обичаите си. По време на своите скитания по чужди земи, банатската общност, населяваща днешна Румъния, част от Унгария и част от Сърбия, допълва с нови елементи не само кухнята си, не само говора си, но и българските народни носии. Точно тези запазени традиции, както и старите, оригинални носии са като магнит за интереса на публиката и привличат множество любители на истинския, изворен фолклор. Заради това Народно читалище „Петър Парчевич – 1927“ печели проекти и продължава да се опитва да използва всички начини за запазване на тази уникална култура за бъдещите поколения. Гордеем се с произхода си и се радваме, когато наследници на банатски българи от други населени места ни подкрепят и се интересуват от нашия труд. Повече за историята ни може да се види на сайта ни https://asenovopp1927.alle.bg/, в който са публикувани и всичките ни издадени книжки, включително историята на село Асеново („Асеново за спомен“), написана от отец Исидор Делин през 1938 година по повод годишнина от Чипровското въстание.

Читалището е единственото пламъче на духовността в село Асеново.

След като закриха училището и детската градина, за читалището остана мисията да пази и предава на поколенията историята и духовното наследство. Така издадохме първата книжка „Словесното фолклорно богатство на банатските българи от село Асеново“. След това успяхме да издадем „Празнична трапеза от банатски ястия в село Асеново“ – отново по проект, която обхваща 4-те големи празника Коледа, Заговезни, Великден и Петровден. Факт са и първата и втората част на книгата „Банатски вкусотии и ястия от другаде“. Всички тези четива, както и други, могат да бъдат намерени на уеб сайта ни.

Важно събитие за общността е Международният фолклорно-кулинарен фестивал „Банатски вкусотии – традициите на моето село“. Разкажете повече за него.

Той се организира от Народно читалище „Петър Парчевич – 1927” в партньорство с Община Никопол и Кметство Асеново. Идеята се роди след посещението ми на подобен тип събитие в унгарския град Козард. Успяхме да „запалим“ за идеята 7 населени места и инициативата стартира през 2011 г., като проект към Сдружение „Платформа АГОРА” в тяхното направление „Фестивали”. Целта е да популяризираме и съхраним кулинарните традиции на различните населени места и етноси. Представяме кулинарни изложби и демонстрации на живо, както и местния фолклор чрез народни носии и фолклорни изпълнения. Събитието бързо се разви през годините и постепенно въведе нови категории и раздели, има конкурсен характер и става все по-популярно. Излъчвано е по множество телевизии и е отразявано в много печатни и електронни издания. От 2011 година до днес правим този фестивал с много голямо удоволствие, с голямо старание и допълваме всяка година с нещо ново.

През 2012 година правите въстановка на банатска сватба. Какво е специфичното и интересно при нея?

Направихме възстановка и издадохме книгата „Банатска сватба в село Асеново“. Участваха 60 човека от няколко населени места. Приятели заснеха филм за събитието и споделиха, че бабите са били истински артистки. Изиграха прекрасно ролите си на възрастни жени, които търсят начин да оженят децата си. Има много интересни моменти в ритуалите преди, по време и след сватбата. Връщайки се от семейството на момичето, например, бабата или майката на момчето носи цъфнало червено мушкато, което е знак, че родителите са съгласни да има сватба. Интересни са и елементите в сватбената носия на момичето, която е направена от свекървата. Най-важно е, че дългата коса на невестата е сплетена по един специфичен начин – „на леса“. Бъдещата булка получава един атрибут, който отличава годеницата от момите, и дава знак на околните, че вече е „обещана“. „Разплищане“ е ритуал, при който се вдига косата на булката и се слага под шапка, която е изработена специално като дар. От тук насетне никой не трябва да вижда невястата с пусната коса. Тя плаче, защото се прощава със своята младост и красота. Има наставления от жените към момичето как да се държи при свекър и свекърва. Накрая свекървата води младоженците в стаята, където е приготвила одъра – „фудрик“. Той има едни специално тъкани черджета, които се пускат като завеси, за да скрият младите от останалите 2-3 поколения роднини, които са спели в същата стая. Възстановката предизвика огромен интерес, а и допринесе за популяризирането на Международния фолклорно-кулинарен фестивал „Банатски вкусотии – традициите на моето село“. Всички любознателни хора могат да видят филма за банатската сватба, както и да прочетат книжката на нашия сайт.

На 17-ти август 2019 г предстои деветото издание на Международния фолклорно-кулинарен фестивал „Банатски вкусотии – традициите на моето село“. Колко участници очаквате, какво сте предвидили?

Очакваме около 350 участници от около 30 читалища, както винаги до сега. Започваме в 9 часа. Първо минаваме да оценим ястията, за да не се съсипят. Тази година отново очакваме шеф Шишков и Иван Звездев. Поради усложнената ситуация с предлагането и консумирането на свинско месо темата на фестивала от „Година на прасето“ беше променена на „Велики пости посред лято“ – в тази кулинарна изложба всеки, който иска да участва, трябва да приготви и донесе постна храна. Ще правим кюфтета от картофи. Ще готвим и традиционния банатски боб.

Кажете рецептата за него.

В банатския боб няма подправки. Слагат се много лук, пащърнак, моркови и накрая големи листа целина, както и глави от целина. Трябва да е по-гъстичък. В книгата за банатските ястия, която издадохме, сме записали, че бобът се вари, прецежда се, прави се стрит боб, от този, който е прецеден, а в бульона се пускат едни домашно точени кори, като фидето. Става разкошно ястие! Всички топ готвачи, които са идвали да готвят в Асеново, са били впечатлени. С Ангел Ангелов от Копривщица приготвихме този прословут боб през 2015 година, само че тогава го направихме по пушената рецепта, т.е. с няколко вида пушени меса – ребърца, месо, джоланчета. Той първо ме пита: „Как няма да слагаме чушки и домати!“, но накрая се съгласи с мен. За да нарежем бързо лука, който беше повече от 50 кг, направихме състезание за бързо рязане на лук. Така нарязахме и лука, и морковите, и целината.

А какво е това чудо мазница с трендафил, с което се славите също?

Използва се задължително ароматният трендафил. Понеже не винаги през лятото може да се намери такъв, ние си го запазваме във фризера. Леко го оставяме да увехне преди това, прибираме го в хартиено пликче, което поема влагата, и след това в кутийка, за да се запази. Когато дойде време да се използва, се нарязва и се посипва с много захар. След това тестото за мазницата се тегли на масата, а крайчетата се изрязват. Много е интересно приготвянето и на шарения банатски козунак, който е много атрактивен и популярен. С Ангел Ангелов успяхме да заснемем видеоматериал за това как се прави нашият козунак и по телевизия „Дестинация България“ постоянно го излъчват.

Автор: Даниела Дочева

Към ВТОРА ЧАСТ

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ З...

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От камбаната, която озвучава английската столица, и торфените къщи в Исландия, до Колизеума в Рим, ...

5.99лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА
Най-важното за Стария континент за млади откриватели! „Детски атлас на Европа“ повежда децата на вълнуващо ...

5.99лв.Вземи сега!

ЧАША ДЯДО ДОБРИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ
Чаша Дядо Добри Вярваме, че мъдрите очи на Дядо Добри ще отправят миролюбиви послания и ...

12.00лв.Вземи сега!

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И...

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От кукерите и конските кушии, през мартениците и боренето с яйца, до нестинарските танци и ...

5.99лв.Вземи сега!

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ...

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА
САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА Книгата на Д. Денчева „Сакралността на миналото или Българската ...

25.00лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ
Децата имат милиони въпроси. Този атлас ще ви помогне да отговорите на няколко хиляди от ...

4.99лв.Вземи сега!

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart