Камен Козарев – вдъхновителят на младите българи, влюбени в Космоса

Астрофизикът и доктор на науките се отказва от бляскава кариера в Харвард, за да работи в България.

Камен Козарев.

Ако се върнем назад в детството си, всеки от нас е бил свидетел как момчетата около него мечтаят да станат космонавти или поне за миг да се издигнат до стратосферата и да зърнат Земята оттам… Вашият пораснал син ляга и става с трескави планове и мечти как да конструира космическа совалка, да поживее на Международната космическа станция, да стъпи на Луната или да се занимава с биотехнологии, които подобряват и удължават живота ни…

Каква космическа наука, ще кажат някои, само ни е до космос сега. Звучи по-скоро като красив science fiction сюжет… Но оказва се, че не е. „Възможно е и в България да се занимаваш с такива неща, – казва Камен Козарев, – стига да имаш дръзки мечти и да си достатъчно упорит, последователен и трудолюбив. Аз и колегите ми само помагаме на най-смелите да вървят напред.“

Астрофизикът и доктор на науките Камен Козарев е пример за това как едно талантливо българче може да завърши с отличие Харвард и да бъде поканено да остане на научна работа в световноизвестен център за космически изследвания. Той завършва бакалавърската си степен в „Уилямс Колидж“ в Масачузетс, САЩ. Една година преподава физика и математика в Италия и се връща в Щатите.

„В България имам много по-големи възможности да се развивам в науката“, казва световноизвестният астрофизик.

Получава докторска степен по астрономия в Бостънския университет и е отличник на випуска. Носител е на стипендия „Джак Еди“ на НАСА. Заради отличните му резултати е поканен да работи в Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“. След 4 години сериозни научни изследвания в световноизвестния център той решава да се върне в България. Става асистент по астрономия в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН и работи по съвместен проект с Масачузетския технологичен институт (MIT).

На връчването на докторските дипломи в Бостънския университет отличникът Камен Козарев има честта да поздрави младите доктори с кратка реч.

„Не виждам нищо чудно в избора ми, – казва Козарев. – Докато бях в Харвард, се интересувах какво се случва в моята област в България. Участвах дистанционно или наживо в много интересни събития. В един момент с приятелката ми Валерия, която вече е моя съпруга, решихме да опитаме да се реализираме тук. Имах много интересни проекти в България, по които работех от Щатите. Не знаехме какво ни очаква. Валерия е завършила финанси и в София продължи да се развива успешно в своята област. За мен не беше проблем да живея в София и да продължа с изследванията си за „Харвард-Смитсониънс“. Пак си ходех на важни конференции, после се наложи да се върна в Щатите за половин година.“

Младият учен смята, че е нещо нормално българи, учили в чужбина, да се връщат и да се развиват тук. „Може днес да нямат база за развитие точно в областта, в която са учили, но това не пречи да поставят основите на нещо ново и в България“, казва Козарев.

„Стрес със значително по-ниските заплати не е имало, – смее се той. – От ноември 2016 г. съм на работа в БАН, а предишните 2 години си работех по проекти, започнати в САЩ. В БАН кандидатстваме за всякакви видове финансиране. Има много възможности, стига човек да е активен.“

Камен и Валерия Козареви не съжаляват, че са се върнали в България.

Младият учен е чувал упреци за инертността на някои свои колеги. „За да се прави фундаментална наука в България, проектното, специфичното финансиране трябва да се увеличи поне десетократно. Ако си инициативен и активен, се намират средства. Една от причините да се завърна в България е, че тук имам възможност да се развивам самостоятелно. Имам идеи, знам точно какво искам да правя и тук ми се дава тази възможност, което е страхотно“, коментира Козарев.

В България амбициите му са да привлече млади, заинтересовани и с хъс студенти докторанти, с които заедно да развиват науката и да сформират силна група от изследователи в областта на хелиофизиката или науката за изследването на слънцето.

В научната си работа доктор Козарев се занимава с наблюдения на слънчеви изригвания и по-специално на ударните вълни, които се образуват в атмосферата на слънцето и в короната му по време на тези изригвания. Интересува го доколко тези ударни вълни могат да ускоряват йонизирани частици до ултрависоки енергии. Частиците, ускорени близо до слънцето, се разпространяват из цялата слънчева система. Могат да стигнат до земята, до Марс, до други планети или на места, където има астронавти, сателити, и да повредят електрониката или здравето на астронавтите.

„Това е космическа радиация и когато си взаимодействат с молекулите ни, с нашето ДНК, тези ускорени частици могат да го повредят и това да доведе до рак, лъчева болест. Затова искаме да знаем, когато има слънчево изригване, дали ще се появят тези високоенергетични частици и дали ще стигнат до нас“, обяснява доктор Козарев.

Засега няма сигурни доказателства, че слънчевите изригвания
влияят на здравето и че карат хората да се чувстват зле и кръвното им налягане
да „играе“. „Хората се влияят от много неща и много е трудно да се отдели от
какво точно. Не е доказано, че слънчевите изригвания влияят на кръвното
налягане. При всички случаи, дори и да има влияние на слънчевите изригвания, то
не е толкова голямо, че да страдат хората, казва ученият.

Доктор Козарев е един от създателите на дигиталния планетариум в Природонаучния музей в Пловдив, открит през 2015 г. „Този проект ми лежи на сърцето“, споделя ученият. Идеята му идва още преди няколко години, предлага я на директора на музея Огнян Тодоров и започват.

„В планетариума има хардуер за 3D, закупен е най-иновативният и напредничав софтуер от италианска фирма. Той позволява посетителите, слагайки специални очила за 3D, да „летят“ през вселената, да „ходят“ на различни места, да виждат различни звезди, мъглявини, комети, астероиди. Проектът включва закупуване на шоупрограми, свързани не само с астрономията, а и с природата като цяло. Искаме да събераем двете идеи – за планетариума и за музея, така че заедно да работят за по-доброто неформално образование на младите хора“, казва Козарев.

Дигиталният планетариум в Пловдив е сред най-любимите проекти на младия учен.

Откакто се е прибрал в България, споделя, че се включва с удоволствие във всички инициативи, свързани с въвеждането на младите българи в света на голямата наука. Той е лектор и на фестивала „Аз, инженерът“, участва в журито на международния хакатон (двудневен маратон) за изобретения, които биха подобрили живота на хората на земята, създаден от НАСА – „NASA Space App Challenge“. Състезанието няколко пъти е печелено от българи.

„За мен е наистина вдъхновяващо да участвам в подобни форуми, – казва ученият. – Нищо не е по-мотивиращо от личния пример. Така окуражаваме младите хора, че всеки българин може да се занимава със сериозна космическа наука, стига да има данни за това и да е достатъчно упорит. Споделяме с тях опита си и преживяванията си, за да разберат, че всъщност нещата не са толкова сложни, колкото изглеждат отстрани, а просто трябва здрава ръка и усърдие“, казва ученият.

„Космическа наука в България? Да, това е мисия възможна, – смее се доктор Козарев. – Ние зависим изцяло от финансирането, което държавата ни дава като фундаментална наука. Но България е имала и преди сериозна космическа наука. С това, което можем да дадем аз и други млади хора като мен, които се завръщаме в България, българската космическа наука може да се възроди. Естествено, не в такива огромни мащаби като американската, но у нас има достатъчно можещи и знаещи учени. Възможно е с повечко кураж да си намерим нашата ниша за научни изследвания в Европа и в света“, категоричен е Козарев.

Космически предизвикателства

Образователната програма “Space Challenges” („Космически предизвикателства“), създадена преди 9 години от Райчо Райчев, дава възможност на изявени млади хора да получат сериозни знания в космическите науки. Участието е безплатно, за да не е пречка пред красивите умове, но затова пък кандидатите минават през много ситна цедка.

На занятия с кадети от „Космически предизвикателства“.

Занятията се провеждат всяка есен от средата на октомври до ноември и в тях се включват ученици от гимназиалните класове и студенти. Обучението е 9 седмици, през които се работи по създаването на екипни проекти от най-различни области – компютърни системи, софтуер, електроника, дизайн, инженерни специалности, икономика, изкуство и дизайн, биология, медицина, физика.

Доктор Козарев е един от вдъхновителите на младите кадети (така се наричат курсистите) и ментор в тази програма. С екипите си е работил по визуализацията на космически данни от сателити. Мисията е специфична – да се използват наблюдения на земята и на България в частност с едно ново съзвездие от наносателити, наречени още Dove Sat („гугутки“) на калифорнийската компания Planet Lab.

Те извършват наблюдения с много висока разделителна и времева способност и могат да се използват за обследване на посеви, развитието на растителни видове, за гледане на свлачища и пожари, със снимки от космоса, за оглед на пътища и за всякакви други мисии, които могат да помогнат на живота на земята. Под ръководството на д-р Козарев единият екип се занимава с визуализация на данни от наблюдения на селскостопански култури, а другият – с визуализация на наблюдения на горски масиви, които показват как поголовно се изсичат горите у нас. „Харесва ми да работя с кадетите, да им предавам знанията си“, казва ученият.

Доктор Камен Козарев е един от най-вдъхновяващите лектори и ментори на програмата „Космически предизвикателства“.

Камен Козарев е един от най-сърцатите помагачи на екипа още от създаването на програмата. Докато е в „Харвард-Смитсониънс“, той използва връзките си, за да кани за лектори – световни имена в космическата наука от всички водещи университети и научни центрове.

ИНТЕРЕСНИ ПРОДУКТИ

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ З...

ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От камбаната, която озвучава английската столица, и торфените къщи в Исландия, до Колизеума в Рим, ...

5.99лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА

ДЕТСКИ АТЛАС НА ЕВРОПА
Най-важното за Стария континент за млади откриватели! „Детски атлас на Европа“ повежда децата на вълнуващо ...

5.99лв.Вземи сега!

ЧАША ДЯДО ДОБРИ

ЧАША ДЯДО ДОБРИ
Чаша Дядо Добри Вярваме, че мъдрите очи на Дядо Добри ще отправят миролюбиви послания и ...

12.00лв.Вземи сега!

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И...

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ: НАУЧИ И ОЦВЕТИ
От кукерите и конските кушии, през мартениците и боренето с яйца, до нестинарските танци и ...

5.99лв.Вземи сега!

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ...

САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА
САКРАЛНОСТТА НА МИНАЛОТО ИЛИ БЪЛГАРСКАТА САГА Книгата на Д. Денчева „Сакралността на миналото или Българската ...

25.00лв.Вземи сега!

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ

ДЕТСКИ АТЛАС НА БЪЛГАРИЯ
Децата имат милиони въпроси. Този атлас ще ви помогне да отговорите на няколко хиляди от ...

4.99лв.Вземи сега!

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате

0

Your Cart