Какво може да разкажете на децата си за светлия празник 24 май?

Верен на основната си мисия да възпитава в родолюбие българчетата, екипът на „Сдружение Азбукари“ издаде плакат с ликовете на Кирил и Методий за отбелязване на светлия ден в семейството.

Верен на основната си мисия – да бъде изразител на родолюбивото възпитание на българчетата и на тяхната просвета, екипът на „Сдружение Азбукари“ предлага на българите една нова инициатива за нетрадиционен начин за отбелязване на големия празник заедно с децата в условията на социална изолация.

След портретите на Васил Левски и Христо Ботев, „Сдружение Азбукари“ издаде трети плакат, посветен на българщината – на светите братя Кирил и Методий. Той е с размери 70 на 100 см и с лайсни, за да може да се закачи в българските домове. Създаден е от Кристина Борисова, преподавател в Националната художествена академия. На него са отпечатани и първите куплети от химна „Върви, народе възродени“.

Azbukari-poster-za-24may-2020-ABV_purpur_preview
Плакатът, издаден по инициатива на „Сдружение Азбукари“, с оригинални размери 70/100 см.

Какво още може да научат вашите деца на празника, пред плаката на Кирил и Методий?

  • На 24 май се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя. Преводите на Библията Кирил и Методий записват на глаголица.
  • Думата „азбука” възниква от произнасянето на първите две букви от глаголицата – „А” и „Б” или „Азъ“ и „Буки“. Названието глаголица идва от старобългарската дума  – „глаголъ“, която означава „дума“. И тъй като глаголати“ означава „говоря“, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“ или „говорещата азбука“.
  • Днес над 300 милиона жители на планетата пишат с нашите букви. Кирилицата е третата официална азбука на Стария континент.
  • Светите братя Константин Кирил – Философ и Методий са обявени за покровители на Европа.
  • Създателите и разпространителите на българската азбука, наречена глаголица, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и за разпространяване на християнството сред българите.
  • От своя страна ученикът им свети Климент Охридски, създава кирилицата, като признание към делото на братята просветители. Днес съществуват няколко национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Белоруска, Румънска, Сръбска, Македонска, Руска, Украинска, Казахстанска, Киргизстанска кирилица, Молдовска, Монголска и Таджикска кирилица.

Химнът, посветен на българската азбука, просвета и култура, започващ със стиха „Върви, народе възродени…“ е написан в Русе от големия български поет Стоян Михайловски и за първи път е публикуван през 1892 г. в елитарното за времето си списание „Мисъл“. Оттогава насам той е печатан под различни заглавия и е претърпял множество варианти – рязан е, адаптиран е, цензуриран е. Може да бъде прочетен във вариация от три строфи до своя пълен вариант от 14 строфи.

Текстът на Михайловски е известен още като „български всеучилищен химн“ и се пее на най- българския празник – 24 май, деня, в който в България отбелязваме създаването на нашата азбука.

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

За първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема решението: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.

През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Те стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция.

В края на ХХ в. папа Йоан Павел II обявява двамата братя за „покровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство през ХХ в. възприемат кирилица като писменост на своите национални езици. Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.

24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в Русия (светски и църковно), Чехия, Северна Македония (светски и църковно) и други славянски страни. В Русия се чества за първи път през 1986 г. (в тогавашния Съветски съюз) по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов – в Мурманск е най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий.

Като църковен празник Денят на Кирил и Методий се празнува в Русия от 1863 г., а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991 г. Както първото честване в СССР, така и следващите имат „столица на празника“ – град, в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, Киев, Минск и други, а от 2010 г. за постоянна столица на празника е избрана Москва.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в Северна Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на св. Кирил и Методий, както и на техните ученици – свети Климент Охридски и свети Наум. Такива монументални паметници има и в Охрид, където се пазят до днес мощите на учениците на Кирил и Методий – свети Климент Охридски – създателя на Охридската книжовна школа, и свети Наум.

В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вид на Пражкия град на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.

Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент“ (San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път съвместно от български и руски духовници. Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния.

За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).

Освен от сайта на „Азбукари“, плаката за 24 май може да поръчате и от сайта Bulgarcheta.com

ПРОЕКТИ

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА

ДЕТСКА КАРТА НА ЕВРОПА
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, носещ името „ДЕТСКА ...

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“

„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“
„ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО“ е традиционна световна инициатива на „Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ за ...

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”

„ДЕТСКА КАРТА НА СВЕТА”
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, с автори Гергана ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГ...

„ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ"
Имаме удоволствието да Ви запознаем с новия образователен проект на „Сдружение Азбукари“, Павел Серафимов и ...

„ЧИСТА И СВЯТА“

„ЧИСТА И СВЯТА“
Във времена на обществен нихилизъм, духовно и морално отстъпление, обругаване на национални символи и все ...

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”

„КРЕАТИВНИ МИСЛИТЕЛИ”
„Креативни Мислители” - Иновативна среда за обучение на учениците Средището на съвременното Просвещение вече е ...

„БУКВАРИНО“

„БУКВАРИНО“
„Букварино“ - Уникална патриотична игра тръгва към децата в България Урок по родолюбие и игрознание ...

„Сдружение Азбукари" е изградено на базата на доброволен труд и отдаденост на своите съмишленици. Ние сме организация с нестопанска цел и работим изцяло в полза на обществото,
и се нуждаем от Вашата помощ, за да продължим да бъдем независими и свободни да в делата си.
Можете да станете част от дейността ни в полза на България като дарите,
според възможностите си, чрез някои от следните начина: банков превод, ePay.bg, EasyPay, PayPal, дебитна или кредитна карта.

Вашата подкрепа е от решаващо значение за бъдещето на Сдружението ни.
Помогнете ни да ставаме по-добри и да реализираме каузите си в полза на обществото!

Други новини които може да харесате